♥ Утеха за родителите с болка Децата лъжат защото се

♥ Утеха за родителите с болежка

Децата лъжат тъй като се опасяват от това, което ще се случи, в случай че кажат истината. Това напълно не значи, че родителите би трябвало да дават тип, че неприятното държание ще остане неусетно. Няма да изкорените лъжата, в случай че спестявате на вашето дете следствията от неговите провинения. Разбира се, в случай че бъдете прекомерно строги, сурови и крайни във вашата реакция към непослушанието, детето ви ще стартира да страда от неоснователни страхове. И ужасът, който ще се всели в него, ще бъде причина за неговите неистини. Но по този начин или другояче, злото към този момент е сторено и това, върху което би трябвало в действителност да се замислите, е по какъв начин да превъзмогнете страха. И в действителност, можете ли просто да кажете: „ Добре, повече няма да ти се караме и няма да те наказваме, каквото и да направиш. “ При това има деца, които непрестанно лъжат, макар че техните родители в никакъв случай не са били безпричинно строги.

Така компликациите остават. Ние, родителите, сме изправени пред казуса да научим децата да вършат нещо положително и похвално (например да споделят истината), даже в случай че техните положителни действия ще бъдат възнаградени с някаква глоба.

А вашите усеща? 

Вашето дете има компликации. Той или тя лъже и краде. А вие сте безпомощни, напълно безпомощни да го възпрете да излъже или открадне, когато това му хареса. Малко евентуално е порокът да се изкорени за една нощ. Изправени сте пред комплициран проблем. Но да приемем обстоятелството. Ядовете и терзанията няма да оказват помощ на никого. Нищо няма да измененията, в случай че се гневите, единствено ще влошите нещата.

Ето една история: 

Тим има компликации. Той лъже и краде. Но помнете, в това време, някаква част от него желае той да спре да го прави. Можете и да не се сетите за това. Може би сте склонни да употребявате думи като преднамерен и злоумишлен. И въпреки всичко, предизвикателността на Тим би могла да бъде просто израз на неговата беззащитност и възприятие за виновност. Наистина, той лъже съзнателно - поне в прочут смисъл. Нима всички грехове не крият умисъл? Няма ли смисъл във всяко прелъщение, когато осъзнаваме, че нещо е неправилно, и вършим избор сред склонността да се поддадем и гласа на слабата си съвест? Лъжите на Тим са не повече и не по-малко злонамерени от нашата лична неотстъпчивост по отношение на тях.

Ще ви е от изгода да разберете това. От огромна изгода ще ви е, в случай че спрете да гледате на нещата като на несъгласие сред характерите на двама ви. Несъзнателно може би чувствате у себе си сили да го накарате да споделя постоянно истината; да го превърнете в добър наследник със силата на своята непреклонност, самообладание, със скръбта на сълзите си и логиката на своите причини. Но в никакъв случай няма да постигнете това, в случай че порокът към този момент се е вкоренил. А стремежът да го превъзмогнете ще навреди и на двама ви. Проблемът е подобен, че единствено Бог и Тим могат да го решат.

Лъжата и кражбата са се трансформирали в недостатък за него. Те към този момент са табиет, против който той е безпомощен, и вие би трябвало да разберете това. Трябва да разберете, че той е слаб пред изкушението. Вгледайте се в личния си живот и също ще откриете дефекти, против които нищо не можете да извършите. И се пробвайте да не забравяте, че детето ви няма мощ да устои на лъжата и кражбата, по този начин, както и вие не можете да разрешите личния си проблем.

Тим е уязвим. Преди да бъде произнесена, всяка неистина е била предизвикана. И вероятно изкушението дълго е съблазнявало Тим, преди лъжата да бъде изречена. Навярно първоначално той се е борил, с цел да не ви излъже. И може би в този момент се е научил елементарно да отблъсква съблазънта и да предприеме едно отлично дело. Но изкушението е било там и към момента е. И когато още веднъж се опита да бъде откровен, тестването към момента ще бъде тежко. Доколкото съвестта, му е изморена от нуждата непрестанно да превъзмогва неприятните пристрастености, на които духът му е по този начин предразположен, той ще има потребност от всичката помощ и състрадание, с което сте в положение да го подкрепите в битката му против прегрешението.

Вие бихте могли също по този начин да изградите ново отношение у себе си и по нов метод да гледате на детето си; метод, за който към този момент намекнах. Проблемът е на детето ви, не ваш. Не можете да го разрешите вместо него, тъй че, престанете с безполезните опити. Докато то единствено, с цялото си сърце, не пожелае да се оправи с него, до момента в който то единствено не се обърне за помощ - към Бог или вас, - нищо в никакъв случай няма да постигнете. Дотогава това, което би трябвало да вършите, е да се молите, да приспособите живота си към тестването и да извършите всичко, което е по силите ви, с цел да отбраните себе си, вашето дете и фамилията си от чувството за неговата неблагонадеждност.

При това не трябва да мислите, че на него лъжата му харесва и че съвестта му е съгласна с това. Каквото и държание да показва, колкото и крайни да са изказванията му, Бог е вложил вътрешен апетит за истина у него; апетит, който в никакъв случай няма да почине и който нищо друго с изключение на истината може да утоли. Важно е да му помогнете да разбере това. Важно е да се превърнете в негов съидейник. В съидейник, споделящ неговите най-искрени стремежи и копнежи.

Също по този начин значимо е и да посрещнете последствията от неговите измами. Някои книги ви твърдят, че децата дават отговор на доверието. Доверете им се и те ще отвърнат със същото. Подозирайте ги, и те ще се научат да лъжат и мамят.

Допускам, че в това има известна доза истина. Разбира се, децата обичат да им се доверяваме. Нима и с нас не е по този начин? Но това не е всичко. Наистина децата се усещат по-уверени, когато са следени. За едно дете доверието ще бъде благополучен път към дълбока обвързаност, за друго - ужасно тестване на избор сред искреността и това, другото, което сега непреодолимо го изкушава.

От: „ Родители с болежка “, Джон Уайт, изд. „ Нов човек “, 1993 година
Картина: Child Drinking Milk, c.1868 - Mary Cassatt