Да си спомним за архитект Иван Делчев: Човекът, който превър...
Един от знаковите архитекти на Пловдив – арх. Иван Делчев – ни напусна на 15 декември 2025 година. Наричаха го Чудото или по-често Главата, поради невероятната му осведоменост и разсъдък. Той беше човек с огромно „ Ч “, един от последните мохикани в гилдията! И ще остане в сърцата ни, в сърцата на своите сътрудници и другари, на пловдивчани!
Арх. Иван Делчев е правнук на Димитър Свещаров, деятел на Съединението и кмет на Пловдив по времето на Първото българско ревю. Завършил е междинното си обучение със златен орден през 1969 година, а през 1974 година се дипломира със компетентност " Архитектура “ във ВИАС.
Има втора подготовка като програмист на географски осведомителни системи. В дългогодишната си процедура е взел участие като член или началник на екип в над 200 плана в тези сфери. Участва в екипа, който начерта обновения Общ организационен проект на Пловдив, както и Интегрирания проект на града.
Свой спомен за Иван Делчев изпрати до редакцията на в. „ Марица “ проектант Мариана Алексиева. От дълги години пловдивчанката живее и работи в Арабския свят, където взе участие в проектирането на една от първите " зелени " здания в Кувейт. Публикуваме го без редакторска интервенция:
Спомен за арх. Иван Делчев
„ Загубата на другар отеква по друг метод. Няма да приказвам за общоприетите реакции на шока – един прекрасен плач. Дните минаваха и филтрираха спомените за този изумителен човек и другар. В душата ми се настани странна комбинация от горест, комизъм и мемоари за борбите (професионални и не само), които водихме.
Споменът ме води в средата на 70-те години на предишния век. (как звучи само). В тези „ антични времена “ ние бяхме млади, „ напълно пресни “ архитекти. Току що постъпили на работа в популярната тогава Пловдивска проектантска организация.
И ето я картинката.
В градоустройствения колектив на арх. Антоанета Топалова се събрани от колоритни по-колоритни млади архитекти. Това беше своебразното възприятие за комизъм на арх. Милчо Сапунджиев, както се майтапиха сътрудниците. Ала той видял в нас освен „ чешитите “, само че и добър необработен материал за професионално нововъведение.
Ние бяхме Enfant terrible на Проектантската със своите смешки. Можеше да видиш Иван и моя благосклонност да се дуелират в коридорите, да вземем за пример. Това не ни пречеше нашата автентичност да бъде вложена в голям брой устройствени проекти, които „ подвигнаха летвата “ на градоустройствената процедура на национално равнище. Ние, шегобийците не брояхме часовете „ overtime ”, когато трябваше да се приключи план.
И дано да прибавя още една щипка „ фалшификация “ – ние, тогавашните млади, не се уплашихме да защитим „ Капана “ или мозайките от опустошение. В нашия ентусиазъм въвлякохме и сътрудниците към себе си, като небезизвестната Велислава Дърева. Писахме, правихме филм, интернационален юношески конкурс. Заедно взехме сполучливо този изпит по професионална храброст с онази лекост, с която се майтапихме.
Така стартира нашето другарство.
След това всеки пое по своя път. Безспорни са неговите достижения в градоустройството. Иван продължи да бъде освен урбанист, само че и мъдрец – с една дума Иван Главата! Накрая той стъпи на пътя към храма като учител по храмова архитектура в АМТИ. Накрая.
В това малко безредно есе IN MEMORIUM, се надявам тъгата и усмивката през сълзи да нарисуват един непредвиден портрет на Иван. Иван ще ми липсва. Странно нещо е споменът. Ще ми се смеете, в случай че ви кажа, че ще ми липсват нашите диалози, които бяха умни по един чудноват метод – изпъстрени с истории за нашите котки. Затова сложих тази фотография, която ми изпрати арх. Василина Дикиджиева – на Иван с котка.
Арх. Иван Делчев е правнук на Димитър Свещаров, деятел на Съединението и кмет на Пловдив по времето на Първото българско ревю. Завършил е междинното си обучение със златен орден през 1969 година, а през 1974 година се дипломира със компетентност " Архитектура “ във ВИАС.
Има втора подготовка като програмист на географски осведомителни системи. В дългогодишната си процедура е взел участие като член или началник на екип в над 200 плана в тези сфери. Участва в екипа, който начерта обновения Общ организационен проект на Пловдив, както и Интегрирания проект на града.
Свой спомен за Иван Делчев изпрати до редакцията на в. „ Марица “ проектант Мариана Алексиева. От дълги години пловдивчанката живее и работи в Арабския свят, където взе участие в проектирането на една от първите " зелени " здания в Кувейт. Публикуваме го без редакторска интервенция:
Спомен за арх. Иван Делчев
„ Загубата на другар отеква по друг метод. Няма да приказвам за общоприетите реакции на шока – един прекрасен плач. Дните минаваха и филтрираха спомените за този изумителен човек и другар. В душата ми се настани странна комбинация от горест, комизъм и мемоари за борбите (професионални и не само), които водихме.
Споменът ме води в средата на 70-те години на предишния век. (как звучи само). В тези „ антични времена “ ние бяхме млади, „ напълно пресни “ архитекти. Току що постъпили на работа в популярната тогава Пловдивска проектантска организация.
И ето я картинката.
В градоустройствения колектив на арх. Антоанета Топалова се събрани от колоритни по-колоритни млади архитекти. Това беше своебразното възприятие за комизъм на арх. Милчо Сапунджиев, както се майтапиха сътрудниците. Ала той видял в нас освен „ чешитите “, само че и добър необработен материал за професионално нововъведение.
Ние бяхме Enfant terrible на Проектантската със своите смешки. Можеше да видиш Иван и моя благосклонност да се дуелират в коридорите, да вземем за пример. Това не ни пречеше нашата автентичност да бъде вложена в голям брой устройствени проекти, които „ подвигнаха летвата “ на градоустройствената процедура на национално равнище. Ние, шегобийците не брояхме часовете „ overtime ”, когато трябваше да се приключи план.
И дано да прибавя още една щипка „ фалшификация “ – ние, тогавашните млади, не се уплашихме да защитим „ Капана “ или мозайките от опустошение. В нашия ентусиазъм въвлякохме и сътрудниците към себе си, като небезизвестната Велислава Дърева. Писахме, правихме филм, интернационален юношески конкурс. Заедно взехме сполучливо този изпит по професионална храброст с онази лекост, с която се майтапихме.
Така стартира нашето другарство.
След това всеки пое по своя път. Безспорни са неговите достижения в градоустройството. Иван продължи да бъде освен урбанист, само че и мъдрец – с една дума Иван Главата! Накрая той стъпи на пътя към храма като учител по храмова архитектура в АМТИ. Накрая.
В това малко безредно есе IN MEMORIUM, се надявам тъгата и усмивката през сълзи да нарисуват един непредвиден портрет на Иван. Иван ще ми липсва. Странно нещо е споменът. Ще ми се смеете, в случай че ви кажа, че ще ми липсват нашите диалози, които бяха умни по един чудноват метод – изпъстрени с истории за нашите котки. Затова сложих тази фотография, която ми изпрати арх. Василина Дикиджиева – на Иван с котка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ