„Грижовната майчица“ е мъртва
Д-р Хърб Голдбърг е учител по психиатрия в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис и практикуващ психолог с доста научни изявления. В книгата си „ Да си мъж е рисково “, той дава един актуален взор върху новите функции на мъжа и дамата и опциите, които те им дават за един доста по-пълноценен живот.
(Vampire II, 1902 by Edvard Munch, European period)
През последните години това събитие – пасивна и покорна брачна половинка, която внезапно и като че ли неоснователно трансформира изцяло държанието си, и изоставя потресения си съпруг – се популяризира извънредно необятно. Като се самоунижават и постоянно стигат до крайности, с цел да завоюват назад дамата, която ги е отхвърлила, мнозина преуспяващи, видимо мощни и самообладани „ самостоятелни “ мъже са били сложени на колене.
Мъже, които на пръв взор имат всичко, биват обзети от дълбока меланхолия и от податливост към самоубийство, биват измъчвани от нощни страхове и постоянно демонстрират физическо принуждение по отношение на напусналата ги брачна половинка или новия й другар. В опитите да си върнат назад „ тяхната “ жена, те постоянно прибягват до необикновено хлапашки и несъответстващи манипулативни действия.
„ Грижовната майчица “ нормално напуща мъжа ненадейно, „ като гръм от ясно небе “. А това е повече от необоримо доказателство какъв брой зле са познавали тези мъже съкровените усеща на своите съпруги или интимни приятелки, като самоуверено са вярвали, че безусловно всичко, в това число и половият им живот, е било „ върхът “.
В тези случаи изоставеният мъж безусловно колабира и рухва – като че ли внезапно му е бил лишен изворът на виталните сили и смисълът на живота. И всеки от тези мъже минава през интервал, когато непрестанно повтаря: „ Без нея не си коства да пребивавам “.
Според един необятно публикуван мит, дамата е по-зависимата страна в интимната връзка. Смята се, че мъжът е прочувствено по-повърхностен и че е некадърен да поддържа в действителност дълбоки интимни взаимоотношения с жена. Редица клинични проучвания обаче потвърждават, че тази „ несериозност “ не е нищо друго, с изключение на самозащитна реакция, чрез която мъжът се пробва да прикрива личната си накърнимост.
Тоест, мъжът заобикаля задълбочаването на интимната непосредственост и се пази от мощно прочувствено обвързване с дамата, тъй като един път щом някоя жена проникне през подсъзнателните му защитни стени, той се привързва извънредно мощно към нея, до степен на дълбока и съвсем цялостна взаимозависимост.
Особено при първи бракове мнозина мъже неумишлено се стремят и търсят да открият с партньорката си такива взаимоотношения на първична и примитивна взаимозависимост, каквито преди са имали с майка си. А когато дамата ги напусне и им отнеме този техен извор на уют и сигурност, те се гневят и отчайват също като бебе, на което внезапно лишават гърдата на кърмещата го майка.
Съществуват неопровержими доказателства, че мъжете – разведени или вдовци – лишени от жена, към която да са привързани, а също и ергените без интимна другарка, са доста по-уязвими за душевни болести, самоубийство и преждевременна гибел, в сравнение с дамите в сходно състояние.
Аз персонално имам една моя обичана доктрина по отношение на това, за какво дамите в нашето общество живеят доста по-дълго, в сравнение с мъжете. Убеден съм, че подсъзнателно мъжът изпитва под паника боязън от това, че няма да може да се оправи и да оцелее без дамата до себе си. Като се изключи мощната му обвързаност към „ неговата “ жена, актуалният мъж постоянно е извънредно самотно и отчуждено създание.
Той съвсем няма близки другари мъже. Потиснал е интереса си към другите дами, а във връзка с децата си е въздържан и не изключително надълбоко завързан татко. Вложил е в дамата цялата си вътрешна нужда от обвързване и всичките си душевни потребности.
Докато, в случай че една жена изгуби мъжа си, тя не губи, а продължава да поддържа околните си взаимоотношения с други дами и с децата си – и тези прочувствени връзки подхранват виталните й сили. И защото в това отношение тя е надалеч по-малко подвластна от мъжа, дамата прелестно може да се оправи и без различен сътрудник в живота си.
Мъжът е надълбоко подвластен от дамата още от самото си зачатие. Корените и обяснението на тази взаимозависимост се крият в ранното биологично, обществено и прочувствено създаване и ориентиране на неговата персона. Като ембрион и фетус мъжът е подвластен от плацентата на дамата майка. След раждането си е подвластен от нейната гръд, а през ранните си момчешки години е надълбоко подвластен от майка си, която е за него първоизвор на човешки взаимоотношения.
Жената е тази, която го гушка, люлее, почиства, утешава, храни и облича. Жената дефинира границите на допустимото му държание, учи го да разграничава кое е добро/правилно и кое е зло/погрешно, окриля го с похвали и го управлява с санкции.
Докато за момиченцето – също подвластно от майката, т.е. от дамата в неговата галактика – не съществува сходна надълбоко вкоренена взаимозависимост от мъж, който да обезпечава психическото му равновесие и комфорт.
Въпреки нафуканите си и шумни изказвания, че не би разрешил на никоя жена да го „ командва “ или да го държи „ под чехъл “, чрез които поддържа личната си заблуда, че е по-силният и има надзор над интимните взаимоотношения, мъжът подсъзнателно възприема дамата като извор на живота – т.е. като същностна нужда за оцеляването му и негов енергиен източник.
Мнозина възрастни мъже, един път открили дълбока и в действителност интимна непосредственост с жена, последователно изоставят съвсем всички други свои връзки – другарства или по роднинска линия. В сходни случаи зависимостта на мъжа от дамата става извънредно мощна и в случай че стане по този начин, че той изгуби партньорката си /ако тя го напусне или почине/, това постоянно предизвиква провал на целия му живот.
Жената не построява сходна мощна и жизненоважна взаимозависимост от мъжа. За нея той в никакъв случай не е единствен и незаместим източник на живота; психическото й равновесие и комфорт не са надълбоко обвързани с него. Като малко момиченце тя е била подвластна от майка си, а не от татко си.
Ето за какво – въпреки че и за нея също разводът, вдовството или отхвърлянето от страна на интимния сътрудник може да бъде мощно травматично прекарване – дамата се възвръща доста по-бързо, защото зависимостта от мажа не е толкоз надълбоко и примитивно заложена в нея.
Какво става с дамата в днешно време? Дали не се трансформира в някакво радикално друго създание? Отговорът е „ не “. Съвременната жена просто е почнала да разкрива лека-полека същинската си същина и през днешния ден тя към този момент разрешава на дълго потисканата си настъпателност да избликва на повърхността.
По традиция дамата е била принудена да се подчинява и да се нагажда към визията на мъжа за нея като за нежно, безпомощно и подвластно от него създание. Векове наред мъжът не е очаквал от „ своята “ жена нищо повече, с изключение на да поддържа личната му визия за самия него като за мощен и самостоятелен и да откликва на упованията му, че тя самата е чиста, предана, пасивна, тайнствена, несексуална /може би проявявайки половост по изключение единствено за него/ - с една дума, създание, чието личностно реализиране на този свят и смисъл на живота се показват само в безграничната лоялност към него, мъжа, и към децата му.
Изглежда че до наскоро дамата много драговолно е изпълнявала тази предопределена й роля на опора и на „ улеснителка “ на живота. Задоволявала се е да се къпе в лъчите на мъжките достижения. Достатъчно е било мъжът й да реализира някакъв триумф, с цел да може тя да се почувства задоволена и точно посредством това да се самоопределя като персона.
Понастоящем дамите стартират да отхвърлят и визията, че намират личностно самоосъществяване единствено и само като извършват ролята на майки на децата на своите съпрузи.
Съвременният мъж обаче би трябвало да разбере, че това ново самоосъзнаване на дамата като искрено самонадеяно и нападателно създание има и някои извънредно мощни и благотворни страни за самия него. Илюзията за „ грижовната майчица “ е мъртва. Съвременната жена от ден на ден и повече осъзнава личните си настъпателност, яд и мощ. Или както споделя една такава жена: „ Това което ние, дамите, открихме е, че с последователното осъзнаване и схващане на потисканите в нас усеща в действителност изяснихме за самите себе си какви желаеме да бъдем – смели, самостоятелни, креативен персони, топли, обичливи и самоуверени хора – и какво желаеме да имаме и да реализираме в живота – смислена работа и интимни връзки, които да не са мазохистични, а да са построени въз основа на взаимна грижовност и полова обвързаност. “
Мъжът към този момент може да се откаже от илюзията си, че дамата е нежна, подвластна и като че ли не от този свят, а също и от визията за самия себе си като за постоянно по-силният, по-независимият. Сега към този момент е пристигнало времето за неговото наново раждане на възприятията и на страстите.
Отказът на дамата да извършва предопределената й пасивна роля дава опция на мъжа да се отърси от хроничното си възприятие за виновност, подбудено от обстоятелството, че той работи, а тя единствено реагира.
Смъртта на „ грижовната майчица “ значи, че мъжът най-сетне може да се отърси изцяло и дефинитивно от своята поза на мъжага. Вече може без каквото и да било възприятие за виновност да даде приоритет на самия себе си и на своите мъжки потребности, по същия метод както и дамата стартира да дава приоритет на нейните.
Еманципацията на дамата ще помогне и даже ще принуди мъжа да израсне и да се развие, с цел да може да оцелява, в още една извънредно значима тенденция. Досега илюзията му, че с помощта на нейната „ вътрешен глас “ дамата е способна надали не да чете мисли, му е разрешавала да живее, комфортно вкопчен в детинското си предпочитание да бъде безсловесно разбиран, всичките му прочувствени потребности да бъдат предугаждани и удовлетворявани по някакъв като че ли магически метод от неговата, всичко знаеща и всичко можеща, абсолютно любяща го жена, без да му се постанова даже да си изиска каквото и да било.
Но в този момент към този момент мъжът ще би трябвало да се научи да разпознава и да осъзнава личните си потребности в региона на възприятията, а след това искрено и напряко да моли и даже да упорства те да бъдат удовлетворявани, тъй като в противоположен случай той също ще страда от прочувствен апетит. В предишното мъжът е бил некадърен да излага намерено възприятията си и да моли те да бъдат удовлетворявани. Именно това е повода да живее обладан от задушаващ го яд.
Всеки мъж, който продължава да се придържа към допотопните си илюзии и да търси някоя от към момента хипотетично съществуващите „ грижовни майчици “ – дами, подготвени с ненаситност да извършват старомодната роля на изцяло себеотрицателни, пасивни и предани къщовници – се обрича непринудено на прочувствен провал.
И би трябвало да е наясно, че повече от несъмнено се самозаблуждава, в случай че си фантазира, че е разкрил единствената останала на света „ същинска жена “. Защото по начало „ грижовната майчица “ надали в миналото въобще е съществувала. Това е по-скоро поза, посредством която през хилядолетията дамата се е нагодила към вътрешната потребност на мъжа да се самовъзприема като хранилник, покровител и всемогъщ стопанин.
Следователно всеки мъж, който си фантазира, че е разкрил своята „ грижовна майчица “, непринудено и самичък се напъхва в клопката на своята цялостна взаимозависимост от дамата, което пък го води до прогресивно изродяване – попречва личностното му развиване и израстване и го прави доста по-непълноценно човешко създание, в сравнение с би могъл да бъде.
Попаднал в този капан, мъжът ще изживее живота си вцепенен от възприятие за виновност, ще си остане до края детски и постоянно ще чака „ мамичка “ да го нахрани, да му почисти и да му вдъхне витална мощ, като в подмяна на това продължава да се самозалъгва с допотопната си саморазрушителна роля на мъжага.
Той отново ще страда от неразбираемата настъпателност, която дамата ще стоварва върху него по познатия остарял, завоалиран и потаен метод, под формата на отмалялост, изнемощялост, фригидност, меланхолия, нервно безсилие, главоболия, небрежност и т.н.
А в това време мъжът ще се самоунищожава, като си играе на воин, войник и мъжага, и от ден на ден ще се отчуждава от самия себе си, от другите мъже и от хората изобщо.
Само тези мъже, които съумеят да преодолеят стереотипно предопределените им функции и предстоящото от тях „ мъжко “ държание и съумеят да развият в себе си способността да разчитат на дамата като на пълноправен сътрудник в живота – т.е. човек, от който могат да чакат градивна поддръжка, а също и да му я оказват, въз основа на взаимността и искреността – единствено те ще могат да познаят насладата, насладите и същинската хубост на интимната връзка сред мъжа и дамата.
„ Грижовната майчица “ е мъртва, а в този момент към този момент е настъпило времето да почине и „ мъжкарят “. Мъжът би трябвало да възкръсне като цялостна персона. Вече не му е неотложно да се прави на всесилен, на преуспяваш...
Вече не е задължен да се покорява на унизителните двойни стандарти и да прикрива неповторимата си мъжка същина. Той към този момент не е виновен за възприятията, за житейското реализиране и за благоденствието на дамата.
Когато тя си е тя – с нейната същинска, цялостна, мощна женска същина и характерност, а той си е той – с присъщата му цялостна мъжка същина и характерност, единствено тогава двамата дружно ще могат да открият насладите и насладите на едно достоверно, взаимно и надълбоко задоволително другарство.
От Хърб Голдбърг, „ Да си мъж е рисково “, изд. Сиела
Картина: Vampire II, 1902 by Edvard Munch, European period
