Д-р Аспарух Илиев от 2015 година завежда лаборатория по инфекции

...
Д-р Аспарух Илиев от 2015 година завежда лаборатория по инфекции
Коментари Харесай

Д-р Аспарух Илиев от Берн специално за Dir.bg: Имаме стотици мутации на коронавируса

Д-р Аспарух Илиев от 2015 година завежда лаборатория по инфекции на мозъка към университета в Берн. С него беседваме за коронавирусната пандемия, която обхвана света. Ето какво показа той пред Dir.bg.

- Д-р Илиев, какъв е този ковид, който безусловно побърка света? Вие по какъв начин го определяте?
- Когато приказваме за коронавирусна зараза, става въпрос за група инфекции, които са основно на горните дихателни пътища и те са известни от доста години, от десетилетия. Нормалните тъй наречените настинки, които неверно назоваваме грип, тъй като същинският грип (предизвикан от грипен вирус) е положение, което е с тежка симптоматика - неочаквана висока температура, настинка, суха кашлица и така нататък, са постоянно следствия на коронавируси. А тези настинки, които са съпроводени с леко повишение на температурата, лека кашлица, носът ни тече - нормално те са провокирани от риновируси, аденовируси и една част от тях са породени от банални коронавируси, които са сред нас от милиони години. Те са еволюирали в едно общуване с нас.

- Но сега за всички е изненада това, което се случва в целия свят. Оказва са, че при цялата просвета, която сме развили, в този даден миг решение няма?
- Това е тъкмо по този начин. А повода е, че става въпрос за прекосяване на нов вирус от животинския свят към хората. Трябва да си визиите, че в еволюцията си един вирус постоянно минава от един гостоприемник на различен. В началото може да е доста рисков, а от време на време може и да е безвреден, само че той последователно еволюира, тъй че да може да съществува дълго време и еволюционно за себе си да има най-голямо разпространяване. Това става в границите на доста десетилетия, даже епохи, от време на време бързо, от време на време - не. В момента имаме един вирус, който е противен от началото. Той минава от организма на прилепите, които са изключителни богати на вируси. Има доста пояснения и доста тълкования по тематиката за какво това е по този начин, само че факт е, че прилепите са контейнер. Преминаването на вирус от прилепи към хора е нещо протичащо се от много време. Определен вид прилепи в Африка са източник на Ебола вирусите, да вземем за пример. Консумацията на прилепи се вижда като феномен в народи, които имат сложен достъп до храна, които обичайно се изхранват с сходни животни. Говоря за страни в Азия и в Африка. Особено в Азия има хора, които било заради беднотия, било кулинарни желания, обичат да ядат тези животни. Но огромният проблем е, че те се употребяват прясно заклани. Не се разчита на това те авансово да са готови - заклани и измити, с изчистена кръв. А повода е, че качество на месото им е най-хубаво, когато те са преди малко заклани. А това точно прави заразяването с вируси доста огромно, тъй като прясна кръв влиза в контакт с ръцете без отбрана.
 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
- Смята се, че пандемията в настоящия си стадий е резултат от доста разновидности на вируса...
- Точно по този начин е. Мутациите на вируса го вършат подобаващ за прекачване в хора. Вирусът се насочва и се свързва най-често с по този начин наречения АСЕ2 рецептор - белтък на повърхността на клетките ни, който е като " малка врата " за вируса. Не всеки вирус има такива малки врати в човешкото тяло, по тази причина и не всеки вирус в природата е инфектиран за нас. Същото важи и за коронавирусите в прилепи - множеството от тях не могат да ни заразят. Подобна заразна разновидност е следена и при вируса на SARS от 2000 година, и при МERS (средиземноморският респираторен синдром), който в началото визира камилите. МERS също по този начин засегна хора в Близкия изток, които имаха непосредствен контакт с камилите. Просто там има огромен бизнес с камили и хората са в контакт с тези животни непрекъснато. Има и тълкования за произхода на рисковите разновидности в ковид - те могат и пораждат непринудено, в това няма подозрение. Факт е, че в някои лаборатории по света се прави по този начин нареченото " въвеждане на разновидност в пробен развой ". Целта на това е да се види дали даден вирус ще стане по-вреден, или по-малко нездравословен. Такива опити се правеха до неотдавна, а в Китай към момента се вършат. Научната общественост е доста резервирана към сходни опити. Аз персонално също съм доста срещу това, тъй като по този начин се основават супер вируси. И това беше една от аргументите да се появи доктрина дали вирусът няма неестествен генезис. Но това няма да го разберем. А и не считам, че през днешния ден е значимо, тъй като ние през днешния ден сме в една пандемия. И това е реалност. Случилото се е случило. Дали вирусът е изтърван от лаборатория? Теоретично е допустимо, само че, отново споделям, мъчно е да се потвърди.
 Снимка: Българска телеграфна агенция
- Колко разнообразни варианта на ковид са засечени все още?
- Вече броят им е доста огромен. Това, което сега откриваме, е, че имаме стотици разновидности. Трудно е да дефинираме тъкмо какво разбираме под вариант. Ако приемем, че всяка една разновидност е вариант, то имаме стотици разновидности. Голяма част от тези разновидности са и безвредни. Те не трансформират нито тежестта, нито заразността от вируса. Особено рискови са разновидностите в така наречен spike протеини, които са ключетата за ключалката АСЕ2. Именно към тези spike протеини са ориентирани и имунизациите. Ще ви дам един доста свеж образец, който стана прочут в научните среди преди към седмица. Статия бе оповестена в " New England Journal of Medicine ". Случаят е колкото забавен, толкоз и стеснителен във връзка с производителите на ваксина. Става въпрос за пациент, който е със мощно подтиснат имунитет заради друго заболяване. Та този пациент има продължителна коронавирусна зараза 6 месеца - имунитетът му е слаб да почисти вируса. Такова дълго протичане е доста нетипично. В рамките на този интервал индивидът ту се усъвършенства, ту се утежнява, всякога с потвърден Коронавирус. В него вирусът мутира 8 пъти за 6 месеца. Той получава няколко обостряния и всякога бива третиран с " Ремдесивир ". След това вирусът изчезва, само че към месец по-късно още веднъж се възвръща инфекцията. И при всеки един от тези пристъпи се открива, че става въпрос за един и същи вирус, чиято съществена част остава непроменена, тъй като не е инфектиран от външен източник, само че се вижда нещо притеснително - дребни разлики от обостряне до обостряне точно в един spike протеин. Това е притеснително, в случай че мислим за имунизацията, тъй като при хора с подтиснат имунитет, в чийто тела вирусът мутира толкоз бързо, могат да са контейнер на нови варианти. Оказва се, че в този пациент вирусът мутира малко по-опасно и бързо в сравнение с в природата, само че това е нечиста сделка на този стадий, въпреки всичко е единствено един разказан случай. И това не е съображение да се плашим, с цел да изпреваря вашия въпрос, дали имунизацията ще работи. Ваксината ще работи. Този характерен случай е една сигнална лампа към учените, че в някои случаи може да имаме еволюция на вируса в посока понижаване на успеваемостта на имунизациите, само че дали сходни вируси ще пораждат и дали ще заразяват други хора при добра изолираност на болния, е нечиста сделка.
 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
- Летните месеци притъпиха ли усета на хората за нуждата от обществено разграничаване?
- Истината е, лятото понижи чувствителността ни. Топлото време и ултравиолетовите лъчи понижават количеството на вируса във въздуха. И тук желая да обясня нещо, което, мисля, че не е ясно. Защото общо се споделяше, че топлото време ще унищожи вируса. Какво се случва в действителност - топлото време изсушава по-бързо капчиците, върху които вирусът лети и се разнася. Вирусът в никакъв случай не се популяризира като единична частичка. Когато приказваме, ние отделяме капчици слюнка. Да си представим, че капката е топка. Вирусът върху нея е точица. И когато ние приказваме, към нас падат капчици. Това е неизбежно. Топлото време по-бързо изсушава тези капчици и те не доближават надалеч. Вирусът пада на земята и се разгражда. Ултравиолетовите лъчи на слънцето форсират това разграждане. Но тези вируси постоянно имат безсимптомни носители - хора, които са контейнер. Особено коронавирусите са известни с това, че са изключително упорити. Те живеят с нас епохи и непрестанно циркулират, в никакъв случай не са изчезвали. За разлика от грипния вирус, който по-бързо се повлиява от ограничения на изолираност, топло време и слънце, те могат и са извънредно упорити. Никой в научните среди не си правеше илюзията, че вирусът може да изчезне. В Германия и в Швейцария, да вземем за пример, на популацията непрестанно се повтаряше, че ще има втора вълна есента и зимата. Хората го чакаха и бяха готови с приемането на ограниченията.
 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
- Училищата ли бяха предпоставките за огромното разпространяване на болестта?
- Училищата може да са една от предпоставките, само че не бих споделил, че са в главната на новата вълна. Просто за мен началото на образователния развой съответства с пика на разпространяване на вируса. Липсата за каквито и да се защитни ограничения измежду обществото лятото изиграха съществена роля. Тук има обаче следната специфичност - към този момент доста изявления демонстрират, че младежите на възраст сред 13 и 21 години са главният асимптоматичен пропагандатор на вируса. Просто казано, те го разнасят, само че нямат признаци и не го усещат. Така те могат да го предадат на други, само че без да знаят. Училищата са обаче умножител на фактора " болен-заразени ". Какво имам поради - в случай че има едно дете в един клас, което е болно, то към него има, примерно, още 30 деца. В този случай един болен предава болестта на 30. Тези 30 я носят в фамилията си. Семействата контактуват с други 2-3 близки фамилии. Така от един болен се заразяват стотици. Това е казусът на учебното заведение. Имаме умножаване на резултата. Ако ние с вас си приказваме, а единият от нас е болен и болести другия, пренасяме болестта в едно семейство. А в учебното заведение се основават тъй наречените " гнезда на болестта " и това е притеснителното.
 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos
- Какво мислите за новите имунизационни платформи, някои от които съставляват гражданска война в имунизационните биотехнологии - създаване на ваксини на основата на осведомителна РНК капсулирана в нано-липиди (т.н. mRNA ваксини)... На тази база се създават медикаментите на " Пфайзер " и " Модерна ", които са посочени за доста обещаващи?
- Много явен и прецизен въпрос. Надявам се да изясня това, тъй като детайлираната информация по необятните медии е малко. Основата на тези ваксини - с изключение на обвивката, която назовахте, във вътрешността й се намира т. н. РНК (рибонулклеинова киселина). Нека направя един доста бърз курс по генетика - всеки от нас има в себе си ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), която е трайна, постоянна и съвсем не изменяща се генетична информация, която наследяваме от майките и бащите си. Тази информация седи в ядрото на клетката, с цел да може да се употребява от тялото и да се създават белтъци. Цялата информация би трябвало да минава от стабилната ДНК, която е като библиотека, нагледно казано, нататък за работа в телесната " администрация ", като се копира като на ксерос, примерно, в по този начин наречената РНК. Тази РНК се придвижва надолу по веригата. Именно такива са имунизациите, които имаме в този момент против COVID-19, с такава РНК. И тук може да се види, че една от огромните спекулации и безспорни неистини е, че тази РНК може да промени нашата генетична информация. Няма по какъв начин да стане. Ксерокопието на библиотеката не се връща в библиотеката и не трябва вкарвано в книгите там назад. Това е нагледно казано, с цел да съм свестен. Това не е допустимо биологично. Ваксинната РНК в тялото е дейна няколко часа или няколко дни, след което се разпада без излишък. Нейната роля е в този къс интервал от живот да послужи като печатарска форма, която да създаде мъничка част от белтъка на вируса - не на целия, а единствено част от него, по отношение на който имунната ни система би трябвало да се научи да се пази. Ваксините са прочут способ за отбрана против инфекции от доста години. Тестването на имунизациите и тяхното валидизиране е извънредно комплицирано и под непоколебим надзор и се съблюдават доста точни критерии. Преминава се през три етапи на изследване, които са прецизно следени, документирани и оценени от съответните държавни самостоятелни комисии. От " Пфайзер " и " Модерна " оповестиха, че към този момент са в трета фаза на проби, която обгръща 30-40 хиляди пациенти. Какво се случва в тази фаза 3? Половината от пациентите получават имунизацията, а на другите се дава плацебо (нещо, наподобяващо имунизацията, само че не самата тя). Искам единствено да вметна, че тези 40 хиляди индивида, които се тестват, не са инцидентни хора, взети от улицата. Те са доста тъкмо и ясно подбрани по разнообразни индикатори. Сред тях има и хора с онкологични болести, със сърдечни проблеми, с диабет, с урологични проблеми, с дихателни проблеми и така нататък Те са подбрани по този начин, че да са в оптималната степен една представителна извадка на обществото, с цел да може по този метод да се създадат най-точни съпоставения и разбори по какъв начин би се отразила имунизацията на хората с разнообразни проблеми. Тези хора се наблюдават в един доста дълъг интервал от време - какво се случва с тях, имат ли температура, какво изпитват, по какъв начин са функционално и редица още неща. Проследява се всяка странична реакция, дават постоянно кръв и се наблюдават всички индикатори, няма нещо, на което да не се обръща внимание и да се документира. Проследява се всяка една обвързвана или несвързана смяна в тяхното здравно положение, тъй че за времето, когато продължава теста, се събира извънредно доста информация. Реално, би трябвало да минат доста десетилетия, с цел да сме изцяло сигурни, че дадена ваксина няма странични резултати. Но на процедура съвсем всичко, което виждаме като затруднения, е в първите месеци. Тъй като съм работил и към Германската организация за имунизациите и то точно в секция " Безопасност ", мога да кажа, че при модерните ваксини страничните резултати се показват съвсем единствено като болежка на мястото на слагане, температура, вероятно, лека, за ден-два, приказваме за напълно краткотрайни неща.

- Вече се счита, че след 8-мия ден от първите признаци на COVID-19, вирусът не може повече да бъде изолиран във форма способна да се реплицира и да инфектира други кафези. Това накара учените да приказват за понижаване на наложителния интервал на изолираност от 14 на 10 дни?
- Това се ползва в Германия и Швейцария и в доста от западните страни. Абсолютно логически ход, а намаляването с четири дни е значително и води след себе си в това число и стопански резултати. Това е рационален ход. Дори сега за Запад се разисква и тук-там ползва карантина до 8-и ден с отрицателен PCR тест в края на интервала.
 Снимка: AP/БТА
- Какво препоръчвате вие на хората, които ви потърсят за съвет?
- Винаги, когато хората ме потърсят за съвет, преди всичко предлагам да няма суматоха, тъй като хората са обезпокоени. Втората ми рекомендация за огромна част от пациентите, при които вирусът минава леко до приблизително тежко - какво разбираме под приблизително тежко - отмалялост, температура, която " играе " нагоре-надолу, от време на време доста дълго време, 2-3 седмици, е да не се бърза с антибиотик. Не е нужно да се вършат лечебни изхвърляния с антибиотиците, тъй като те не въздействат на вируса, основават устойчивост на бактериите, а това е голям медицински проблем. Дори в болница измежду пациентите с Коронавирус под 10% имат индикация за вторична бактериална зараза и имат потребност от антибиотик. За антибиотиците към този момент е ясно, че потискат т. н. чревен микробиом, потискат бактериите в червата, а те са значим фактор за имунитета ни. В доста връзки антибиотиците без потребност могат даже да повлияят отрицателно на имунната система в процеса й да се оправи с този вирус. Противосъсирващите, които също се предписват всеобщо при започване на инфекцията в България, са тествани и оказват помощ единствено при напреднали влошени положения на хора, които се намират в интензивни отделения. А са лекарства с доста странични резултати. Съвсем същото важи и за кортикостероидите. Антибиотиците, антикоагулантите и кортикостероидите нямат никакъв резултат при леки и среднотежки форми на Коронавирус. Моята рекомендация е да се одобряват доста течности (един естествен човек би трябвало дапие дневно 1.5 литра течности, а при температура и повече), тъй като обезводняването е доста много сериозен проблем при доста хора и е фактор за утежняване на положението. Има данни, че витамин C (до 1 грам на ден) и естествени (не високи) дози витамин Д усъвършенстват положението и съкратяват времето за възобновяване. За цинк и селен като микроелементи също има данни, че усъвършенстват прогнозата. Последна записка - тези мои рекомендации се отнасят за Коронавирус пациенти, които другояче са здрави хора без хронични, дълготрайни заболявания. Диабетици, хора с хронични заболявания на белите дробове, онкологично болните и някои други, които са с нараснал риск от бактериални инфекции, биха имали изгода от антибиотик първоначално. Но това би трябвало да става по точна преценка на лекаря, лекуващ главната хронична болест.
И последно - следете деликатно за затруднения - зной, болежка и огромна тежест в гърдите, неочаквана поява на значителни храчки с цвят, утежняване на съзнанието, намаляване на кръвното и мощно несиметричен пулс, неотделяне на урина. Тогава се постанова болнична консултация.
----
Д-р Аспарух Илиев е роден в София. Завършил е медицина през 2000 година в София с следваща докторанутра по фармаколгия през 2003-а. От 2001 година се занимава главно с научна, само че и отчасти с клинична работа в Германия, преминавайки през институтите " Макс Планк ", университетите в Гьотинген и Вюрцбург. От 2015 завежда лаборатория по инфекции на мозъка към университета в Берн. Хабилитиран е от 2016 година.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР