Стачки или не, реформи на хоризонта не се задават
Висшето обучение в България, изключително общественото такова, е ноторно известно с няколко отчетливи характерности - то е всеобщо, криво-ляво и на ниска цена. Масово е, защото последният план-прием планува съвсем толкоз места, колкото са приключилите приблизително обучение възпитаници. Посредствено е, защото на фона на съществуващите 51 ВУЗ в България нито един не минава в категория топ 500 университета в която и да била интернационална ранглиста. И е на ниска цена, тъй като междинната годишна такса за образование на студентите е доста малко над месечната минимална работна заплата за страната сега.
В университетите у нас са заети към 21 хиляди преподаватели. Техният брой се резервира релативно постоянен през последните няколко години. Задържането на броя преподаватели на фона на последователно намаляващия брой студенти е непреклонно обвързван и със усложнения за висшите учебни заведения да обезпечават положителни хонорари, а и да ги усилват във времето. А студентите понижават заради разнообразни аргументи - демографски, резултати в междинното обучение, все по-силна конкуренция от европейски университети, водещи до емиграция на студенти и така нататък По този метод пред държавното висше обучение, което е мощно подвластно от обществено финансиране, постоянно ще стои въпросът по какъв начин да се оправи с намаляващия приток на финансов запас.
Забележка: През 2023 година Национален статистически институт трансформира методологията на преброяване на записаните студенти, като минава към административен указател, поддържан от НАЦИД. На процедура броят на студентите в интервала преди 2023 година е бил надценен с най-малко 10%.
Данните сочат и че държавните висши учебни заведения са се трансформирали във официално продължение на междинното обучение. Те отделят под 3% от разноските си за просвета и научни проучвания, макар хипотетично близката връзки сред просвета и висше обучение. Това демонстрира, че осъществяването на научна активност и научни проучвания е в периферията на задачите, заниманията и отделените запаси на висшите учебни заведения. Без същинска и качествена просвета обаче е доста мъчно да се притеглят надарени и амбициозни студенти и да се поддържа и развива преподавателският състав.
Системата на ръководство и финансиране на висше обучение в България може да завоюва от смяна в най-малко няколко посоки, които да доведат до повишение на качеството на услугата:
Постепенно отдръпване на страната от заплащането на услугата и стимулиране на университетите да трансферират тежестта върху ползвателите й - студентите и техните фамилии. Този механизъм ще работи в комбиниране с принадлежности за обществено финансиране на образованието на стеснен кръг от студенти с изявени качества, само че със усложнения сами да покриват разноските си. Подобряване на системите за акредитация на висшите учебни заведения и оценяване на техните резултати. В основата на тази система следва да е рейтинговата система на висшите учебни заведения и поддръжка за самостоятелна акредитационна институция. Консолидиране на системата от висши учебни заведения у нас. След на опитите за непринудено обединение на университети преди две години и извънредно негативното отношение към административно закриване на ВУЗ-ве у нас, опциите за такава консолидация са мощно лимитирани. Концентрацията на висши учебни заведения обаче ще разреши по-адекватно възнаграждение на труда на преподавателите в тях и на активността им отвън образованието на студенти.
По данни на МФ за 2022 година.
Подробно сме описвали опциите за за развиване на системата сме описвали към този момент, да вземем за пример тук:
Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е оповестена
В университетите у нас са заети към 21 хиляди преподаватели. Техният брой се резервира релативно постоянен през последните няколко години. Задържането на броя преподаватели на фона на последователно намаляващия брой студенти е непреклонно обвързван и със усложнения за висшите учебни заведения да обезпечават положителни хонорари, а и да ги усилват във времето. А студентите понижават заради разнообразни аргументи - демографски, резултати в междинното обучение, все по-силна конкуренция от европейски университети, водещи до емиграция на студенти и така нататък По този метод пред държавното висше обучение, което е мощно подвластно от обществено финансиране, постоянно ще стои въпросът по какъв начин да се оправи с намаляващия приток на финансов запас.
Забележка: През 2023 година Национален статистически институт трансформира методологията на преброяване на записаните студенти, като минава към административен указател, поддържан от НАЦИД. На процедура броят на студентите в интервала преди 2023 година е бил надценен с най-малко 10%.
Данните сочат и че държавните висши учебни заведения са се трансформирали във официално продължение на междинното обучение. Те отделят под 3% от разноските си за просвета и научни проучвания, макар хипотетично близката връзки сред просвета и висше обучение. Това демонстрира, че осъществяването на научна активност и научни проучвания е в периферията на задачите, заниманията и отделените запаси на висшите учебни заведения. Без същинска и качествена просвета обаче е доста мъчно да се притеглят надарени и амбициозни студенти и да се поддържа и развива преподавателският състав.
Системата на ръководство и финансиране на висше обучение в България може да завоюва от смяна в най-малко няколко посоки, които да доведат до повишение на качеството на услугата:
Постепенно отдръпване на страната от заплащането на услугата и стимулиране на университетите да трансферират тежестта върху ползвателите й - студентите и техните фамилии. Този механизъм ще работи в комбиниране с принадлежности за обществено финансиране на образованието на стеснен кръг от студенти с изявени качества, само че със усложнения сами да покриват разноските си. Подобряване на системите за акредитация на висшите учебни заведения и оценяване на техните резултати. В основата на тази система следва да е рейтинговата система на висшите учебни заведения и поддръжка за самостоятелна акредитационна институция. Консолидиране на системата от висши учебни заведения у нас. След на опитите за непринудено обединение на университети преди две години и извънредно негативното отношение към административно закриване на ВУЗ-ве у нас, опциите за такава консолидация са мощно лимитирани. Концентрацията на висши учебни заведения обаче ще разреши по-адекватно възнаграждение на труда на преподавателите в тях и на активността им отвън образованието на студенти.
По данни на МФ за 2022 година.
Подробно сме описвали опциите за за развиване на системата сме описвали към този момент, да вземем за пример тук:
Авторът е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".
Статията от бюлетина на ИПИ е оповестена
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ