Интервю с войник
Пристигнах на терминала онази заран, чувствайки се изнемощял. Предната вечер имаше стихия и всичко още носеше отпечатъка си — мокри бараки, локви, счупени листни клони, лежащи на всички места. Побързах да купя билети от Макурди до Джос и се настаних в една кола.
Като един от първите пристигнали пасажери, деликатно бях избрал мястото си до прозореца на задния ред и бях сложил раница, с цел да го закрепите. Но качвайки се в този момент, открих, че раницата ми е преместена в средата и на определеното от мен място седеше мъж.
Той беше внушителна фигура, може би един-два инча по-висок от моите шест фута. В очите му имаше сън. Носеше изцапана бяла тениска, чиито краища бяха покафеняли от пот, голям брой гумени ленти за китки и армейски камуфлажен панталон. Исках да стачкувам, само че като видях появяването на мъжа, преглътнах и се спуснах сред него и жена на междинна възраст, която седеше от другата страна.
Когато каруцата спря на автомагистралата, мъж на втория ред, който отделя мястото, където седях а...
Прочетете целия текст »
