© Анелия Николова Уважаеми г-н Карадайъ, ваденето на Атака от

...
© Анелия Николова Уважаеми г-н Карадайъ, ваденето на Атака от
Коментари Харесай

Мнения Daily - Опозиция в България няма

© Анелия Николова Уважаеми господин Карадайъ, ваденето на " Атака " от властта е ваш вътрешен въпрос. Още по тематиката
Мнения Daily - Новото иго

И още: Възкръсва ли диктатурата на селяндура; Еврото ще ни прати в А-отбора на Европейски Съюз
30 апр 2018
Мнения Daily - Парламентът ни е глух

И още: България се оказва един " същински европеец " по медийна (не)свобода; Дугин е смахнат идеолог на великоруското месианство
26 апр 2018 " Отечествен фронт "

Опозиция в България няма

От коментар на Иван Бедров за " Клуб Z "

Движение за права и свободи желае изваждането на " Атака " от ръководството. Българска социалистическа партия пък провежда на 1 май " Празник на свободното слово и свободните медии "... Рядко нахалството е било толкоз неприкрито. Партията на Волен Сидеров има богато досие в обслужване на ползите на Движение за права и свободи – издига техни фрагменти, поддържаше тяхно държавно управление, вземат участие дружно в антиевропейската акция в българските медии. Партията на Корнелия Нинова пък сервира цялата власт на Движение за права и свободи и даже издигна и избра Делян Пеевски за началник на специфичните служби.

" Гласуваме Пеевски или държавното управление пада ", бил споделил Станишев пред депутатите от Българска социалистическа партия рано сутринта на 14 юни 2013 година Очевидно е, че в последните месеци съпротива в България няма. Нелепи са подправените кавги, които би трябвало да имитират някакво опълчване – алкохолът и танцьорките на някакъв юношески конгрес са единствено последният образец. Колкото по-неубедителна е тази опозиционна прибързаност, толкоз по-притеснителни стават консенсусите – като да вземем за пример общата акция против европейското наблюдаване над българското правораздаване, все едно някой различен ни е отговорен за кочинката.

" Атакувах " Атака " и ще не преставам да го върша, тъй като не е отговорно такава партия да е в ръководството ", сподели ръководителят на европейската демократична партия АЛДЕ Ханс ван Баален в София. Движение за права и свободи от дълго време повтаря, че " Атака " би трябвало да бъде извадена от ръководството. Ами за какво не я извадят? Тя си е тяхна. " Атака " номинира постоянно за Висш съдебен съвет близки до Движение за права и свободи и Пеевски фрагменти. Издигна за министър на стопанската система някогашния началник на Агенцията за приватизация, който подписа продажбата на " Булгартабак " и на дипломатическия клуб в Бояна на офшорки и младежи, които нямат нищо общо с Пеевски. После Сидеров си взе за дясна ръка Светлозар Лазаров, който управляваше Министерство на вътрешните работи в държавното управление на ДПС/Пеевски.

Лидерите на " Атака " нападнаха преди години софийската джамия, а капиите на Движение за права и свободи в правораздаването отхвърлиха да преследват това закононарушение – това втвърдява гласоподавателите и от двете страни. Волен Сидеров приказва намерено за излизане от Европейски Съюз и НАТО, а подчинените на Пеевски медии са в авангарда на антиевропейската, антилиберална и пропутинистка агитация в България. Разликата е единствено, че Движение за права и свободи най-малко приказва обичайно.

Така че, уважаеми господин Карадайъ, ваденето на " Атака " е въпрос, който може да обсъдите в границите на вашата парламентарна група и няма потребност да ни занимавате и нас.

Иначе проблеми има – и антиевропейският Сидеров е проблем за ръководството, и преодоляването на медиите е проблем. И настоящето държавно управление не ги взема решение. Но когато Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия приказват за Европа и за медиите, отвращават всички останали, които се интересуват от тези въпроси.

-------------- Съпротивата сплотява обичайните съветски националисти и хора със напълно разнообразни, по-скоро практични, доводи.

Фискални безредици

Коалицията " Не на еврото " става все по-шумна

От коментар на Владислав Панев, съпредседател на партия " Зелените ", за " Дневник "

Фотограф: Цветелина Николаева
Въпросът с интеграция на България в еврозоната към този момент стои на дневен ред и страховете, че ръководещите ще изтърван контрола върху притежателите на банки, и то в най-скоро време, стават все по-очевидни.

Първо финансовият министър Владислав Горанов още преди месец изрече тезата, че е невероятно да влезем в европейския Банков съюз, преди да станем членове на еврозоната. Той си остави малка врата да твърди, че това е допустимо единствено във връзка с така наречен тясно съдействие, което също малко по-късно отхвърли като алтернатива.

Миналата седмица и подуправителят на Българска народна банка Калин Христов написа дълго писмо, в което назова същинските аргументи за нежеланието на регулатора да съобщи надзорните си функционалности на Европейската централна банка (ЕЦБ). На процедура той изрази опасенията си, че банките с български притежатели към този момент няма да могат да въздействат на новия си контрол, до момента в който мултинационалните ще могат да го вършат доста по-ефективно.

Коалицията " Не на еврото " става все по-шумна и сплотява обичайните съветски националисти и хора със напълно разнообразни, по-скоро практични, доводи, чиито тези се употребяват за политическите желания на крайнолевите сътрудници в ръководството, само че най-много от кръгове в ГЕРБ, които се усещат доста комфортно от това да въздействат на централната банка.

Практиката от банковите банкрути от 1996 година, та чак до зрелищното проваляне на КТБ и стрес тестванията от 2016 година, приказва, че проблеми с положителното ръководство имат главно финансовите институции, които не са благосъстоятелност на интернационалните групи. Кредитирането на де факто свързани с мениджмънта компании в големи размери беше измежду аргументите две от тях да се провалят на стрес тестванията, което беше относително сполучливо маскирано от Българска народна банка.

Резултатите обаче бяха ясни, две от нашите банки бяха в по-лошо положение от съвсем всички техни съперници от еврозоната. Политиката на Българска народна банка от този момент насам не приказва за това, че тя е задоволително самостоятелна от властта институция. Централната банка изневери на практиката си да не позволява нови, неопитни играчи на пазара с одобряването на новия притежател на Общинска банка. " Виктория " пък беше продадена на най-слабата банка в страната (съгласно резултатите от стрес тестовете). Тук не слагам под подозрение качествата и компетентността на българския контрол. В някои случаи нашата нормативна база е даже по-строга към банките от европейската. Експертите на централната банка също си реализират функционалностите съответно. Проблемът идва, когато би трябвало да се вземат значими решения, и тъкмо тук личи натискът на държавното управление.

Борбата за запазването на надзора върху банковата система е битка за опазване на статуквото. Промяната опасява властта, тъй като по този начин тя ще изгуби контрола върху един от лостовете, през които финансира клиентелата си. И в това число и околните до нея банки ще би трябвало да се преценяват повече с чисто пазарните правила за правене на бизнес, вместо да слушат мощните на деня.

---------- Непоследователността е част политическото ни представление.

Хляб и представление

Поданикът възприема страната като опасност

От коментар на социолога Антоний Гълъбов за offnews.bg

Фотограф: Николай Дойчинов
Политическият живот на българското общество от ден на ден придобива характера на безпределно представление, на някакъв тип панаирно зрелище с познати типажи, само че непредвидими сюжетни обрати. Всеки опит това представление да бъде преразказано, или осмислено като някакво изцяло деяние, се натъква на непредвидени компликации.

Непоследователността в държанието на другите персонажи е част от жанра на политическото представление. Публиката не чака от тях честност или праволинейност. Тя разполага с най-обща предварителна визия за персонажите и това наподобява задоволително, с цел да може да следи действието, без прекомерно да се ангажира с него.

Социологическите проучвания обрисуват една трайна картина на политическите настройки и просвета на българското общество. Когато става въпрос за отношение към политиката и политиците, за доверие и утвърждение на политическите партии и институции, българските жители са извънредно сериозни. Ако се вгледаме единствено в тази част от резултатите, бихме приели, че българското общество е изпълнено с омерзение към политиката или че гражданската рецензия към политиците е толкоз остра и непримирима, че във всеки миг би се изразила в радикални форми на опълчване.

Ако се вгледаме обаче в друга част от резултатите на същите проучвания, ще забележим че българските жители наблюдават политическите събития, интересуват се от тяхното развиване и постоянно приказват за политика във всекидневния си живот. Ако останем при тези резултати, бихме приели, че българското общество е политизирано, че то има ясно изразен интерес към политическите процеси и търси информация за това, което се случва с ръководството на страната. Но най-вероятно още веднъж ще сбъркаме.

Двете гледни точки имат своите рационални пояснения, само че връзките сред тях не постоянно са явни. Критичността и недоверието към политиците е резултат на оценка за тяхната активност, която явно се образува съгласно качеството на живота на другите групи в обществото. Интересът към политиката, на собствен ред, е подбуден от обстоятелството, че у нас към момента има прекомерно огромно значение кой ръководи страната. Смяната на политическите елити води до основни промени в обществената среда и общите условия, в които всеки от нас осъществя личните си житейски проекти.

Другият роман би ни показал публичните настройки като мощно отрицателни към политиката, само че също толкоз деликатни към дейностите на ръководещите. Това би бил роман за отрицателна политизация, изпълнен с разбирането за това, че опциите на всеки от нас зависи от това, което се случва на сцената на властта. Разбирането за зависимостта ни от ръководещите би било основанието за сериозната ни настройка и съмнение към тях.

Този роман наподобява по-достоверен, доколкото кореспондира с поданическия вид политическа просвета. Поданикът възприема страната като опасност, като източник на опасности поради непредвидимото ѝ държание. Поданикът знае, че това кой ще го ръководи не зависи от него. Той знае, че страната може да му навреди и по тази причина непрестанно се пробва да я надхитри и да се възползва от нейната уязвимост. Този роман е обезкуражаващ във връзка с гражданската просвета в България, само че носи в себе си капацитет за смяна.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР