Енергийният преход замрази енергийния център на света
class= " first-letter-big " > С АЩ към момента е водещ производител и консуматор на сила и енергийни запаси, а щатът Тексас е толкоз значим в това отношение, че умерено може да бъде наименуван „ енергиен център на света “. Ето за какво:
1. Тексас е най-големият производител (20%), както и най-големият консуматор (15%) на сила измежду американските щати.
2. Тексас има към 40% от петролните ресурси, дава към 40% добива и е най-големият консуматор на петрол в Съединени американски щати.
3. Тексас има към 25% от запасите на природен газ, дава към 25% от добива и е най-големият консуматор в Съединени американски щати с най-гъстата газоразпределителна мрежа.
4. Тексас има към 9 милиарда тона ресурси на въглища и е най-големият консуматор на въглища в Съединени американски щати – до 2010 година към 40% от тока там идва от въглища.
5. Тексас има 2 уранови мини и 2 нуклеарни централи, които дават към 10% от тока там.
6. Тексас е най-големият производител и консуматор на електричество в Съединени американски щати.
Всичко това обаче не съумява да предотврати прекъсване на тока на милиони хора, безпорядък по пътищата, институциите и промишлеността, гибел от измръзване и най-после – оповестяване на изключително състояние поради мраз в енергийния център на Америка. Говорим за температури от -2 до -20 градуса, които не звучат чак толкоз страшно…
Как е допустимо това?
Обяснението е просто. Напоследък Тексас се трансформира и в емблема на енергийния преход в Съединени американски щати. Ето за какво:
1. Потреблението на ток в Тексас нормално доближава най-много през лятото, когато хората се охлаждат с климатици. Напълно разумно над 60% от жителите на Тексас се отопляват с тях, т.е. щатът върви към цялостна електрификация на семействата.
2. От 2010 година до през днешния ден Тексас е затворил 8.5 GW въглищни Топлоелектрическа централа, които в огромна степен са заместени от газови централи, само че и от многото нови ВЕИ. Днес въглищата към този момент дават единствено към 18% от тока там.
3. Тексас има отлични условия за вятърна и слънчева сила. С конфигуриран потенциал от към 30 GW, Тексас е най-големият производител – дава съвсем 30% от вятърната сила в Съединени американски щати. Има и над 3 GW фотоволтаици.
Въпреки всичко това въглеродните излъчвания на Тексас не престават да си порастват съвсем годишно (2020 година е изключение), т.е. огромни „ изгоди за климата “ няма. Обаче моментът на истината настава при появяването на първата сериозна вълна арктически въздух от най-малко 30 година в щата. В неделя вечер Тексас записва зимен връх на потреблението от над 69 GW и това продължава и до през днешния ден.
Снегът и ледът покриват слънчеви панели и вятърни перки и внезапно голям дял от енергийните мощности, които миналата седмица дават 42% от тока, се оказват изцяло безполезни. Липсата на ток и замръзването стопират помпите и компресорните станции и до газовите централи не доближава задоволително гориво.
Някои от тях също излизат от строя и цената на тока за часове скача до 6 000 $ на мегаватчас. Но колкото и безценен да е, той просто не може да се купи, когато няма кой да го достави във всяка една секунда. Точно това се случва – енергийният център на Америка не може да създаде и достави задоволително електричество за популацията и промишлеността си тъкмо, когато те имат най-голяма потребност от него.
Тексас става жертва на прекомерната си взаимозависимост от електричество и ВЕИ, на които разчита да го доставят. Това е извънредно нежна композиция, която сходно на лятото в Калифорния просто се разпада – освен това доста преди да е достигнала мечтаните 100%-ВЕИ.
Електричеството е прелестно постижение на човечеството, само че невъзможността да бъде съхранявано го прави извънредно обезсърчителен енергиен притежател, изключително при тежки условия. При мраз, горещина, стихии, наводнения мрежата постоянно се разпада, а за оцеляването си в такива условия хората постоянно имат потребност от доста повече сила, в сравнение с в естествена обстановка. Тогава бързо разбираме какъв брой подвластни сме от нефта, газа и техните артикули.
Опитайте се да си визиите какъв брой пагубно би било ситуацията, в случай че дизеловите генератори в Съединени американски щати не бяха толкоз многочислени или пък повече хора и организации разчитаха на електрически автомобили. Десетки милиони нямаше да могат нито да се стоплят, нито да се придвижат, нито да получат помощ…
Какво още би трябвало да се случи, какъв брой хора би трябвало да загинат, с цел да схванем, че промотираната и налагана като само решение в битката с изменението на климата химера 100%-ток от 100%-ВЕИ, не работи?
Да, светът би трябвало и може да понижава въглеродните си излъчвания. Не, това не би трябвало и не може да става за сметка на стандарта, здравето и живота на хората.
Потенциални решения за тока има като най-добре работеща е комбинацията от нуклеарна сила, газ, Водноелектрическа централа, всевъзможни различни източници, акумулатори и водород (евентуално), съобразена с локалните условия. На софтуерното равнище, на което се намира светът, първите два съставния елемент остават сериозно значими и на практика неизбежни.
Когато в уравнението влязат и съображения за национална сигурност и самостоятелност, въглищата също стават незаобиколим фактор в страни, които нямат личен природен газ или зависят прекалено много от един снабдител. Като България. А напредването на каквото и да е по света още дълго време ще зависи от нефта и продуктите му.
Това е действителността и тя няма по какъв начин да бъде изменена от през днешния ден за на следващия ден.
1. Тексас е най-големият производител (20%), както и най-големият консуматор (15%) на сила измежду американските щати.
2. Тексас има към 40% от петролните ресурси, дава към 40% добива и е най-големият консуматор на петрол в Съединени американски щати.
3. Тексас има към 25% от запасите на природен газ, дава към 25% от добива и е най-големият консуматор в Съединени американски щати с най-гъстата газоразпределителна мрежа.
4. Тексас има към 9 милиарда тона ресурси на въглища и е най-големият консуматор на въглища в Съединени американски щати – до 2010 година към 40% от тока там идва от въглища.
5. Тексас има 2 уранови мини и 2 нуклеарни централи, които дават към 10% от тока там.
6. Тексас е най-големият производител и консуматор на електричество в Съединени американски щати.
Всичко това обаче не съумява да предотврати прекъсване на тока на милиони хора, безпорядък по пътищата, институциите и промишлеността, гибел от измръзване и най-после – оповестяване на изключително състояние поради мраз в енергийния център на Америка. Говорим за температури от -2 до -20 градуса, които не звучат чак толкоз страшно…
Как е допустимо това?
Обяснението е просто. Напоследък Тексас се трансформира и в емблема на енергийния преход в Съединени американски щати. Ето за какво:
1. Потреблението на ток в Тексас нормално доближава най-много през лятото, когато хората се охлаждат с климатици. Напълно разумно над 60% от жителите на Тексас се отопляват с тях, т.е. щатът върви към цялостна електрификация на семействата.
2. От 2010 година до през днешния ден Тексас е затворил 8.5 GW въглищни Топлоелектрическа централа, които в огромна степен са заместени от газови централи, само че и от многото нови ВЕИ. Днес въглищата към този момент дават единствено към 18% от тока там.
3. Тексас има отлични условия за вятърна и слънчева сила. С конфигуриран потенциал от към 30 GW, Тексас е най-големият производител – дава съвсем 30% от вятърната сила в Съединени американски щати. Има и над 3 GW фотоволтаици.
Въпреки всичко това въглеродните излъчвания на Тексас не престават да си порастват съвсем годишно (2020 година е изключение), т.е. огромни „ изгоди за климата “ няма. Обаче моментът на истината настава при появяването на първата сериозна вълна арктически въздух от най-малко 30 година в щата. В неделя вечер Тексас записва зимен връх на потреблението от над 69 GW и това продължава и до през днешния ден.
Снегът и ледът покриват слънчеви панели и вятърни перки и внезапно голям дял от енергийните мощности, които миналата седмица дават 42% от тока, се оказват изцяло безполезни. Липсата на ток и замръзването стопират помпите и компресорните станции и до газовите централи не доближава задоволително гориво.
Някои от тях също излизат от строя и цената на тока за часове скача до 6 000 $ на мегаватчас. Но колкото и безценен да е, той просто не може да се купи, когато няма кой да го достави във всяка една секунда. Точно това се случва – енергийният център на Америка не може да създаде и достави задоволително електричество за популацията и промишлеността си тъкмо, когато те имат най-голяма потребност от него.
Тексас става жертва на прекомерната си взаимозависимост от електричество и ВЕИ, на които разчита да го доставят. Това е извънредно нежна композиция, която сходно на лятото в Калифорния просто се разпада – освен това доста преди да е достигнала мечтаните 100%-ВЕИ.
Електричеството е прелестно постижение на човечеството, само че невъзможността да бъде съхранявано го прави извънредно обезсърчителен енергиен притежател, изключително при тежки условия. При мраз, горещина, стихии, наводнения мрежата постоянно се разпада, а за оцеляването си в такива условия хората постоянно имат потребност от доста повече сила, в сравнение с в естествена обстановка. Тогава бързо разбираме какъв брой подвластни сме от нефта, газа и техните артикули.
Опитайте се да си визиите какъв брой пагубно би било ситуацията, в случай че дизеловите генератори в Съединени американски щати не бяха толкоз многочислени или пък повече хора и организации разчитаха на електрически автомобили. Десетки милиони нямаше да могат нито да се стоплят, нито да се придвижат, нито да получат помощ…
Какво още би трябвало да се случи, какъв брой хора би трябвало да загинат, с цел да схванем, че промотираната и налагана като само решение в битката с изменението на климата химера 100%-ток от 100%-ВЕИ, не работи?
Да, светът би трябвало и може да понижава въглеродните си излъчвания. Не, това не би трябвало и не може да става за сметка на стандарта, здравето и живота на хората.
Потенциални решения за тока има като най-добре работеща е комбинацията от нуклеарна сила, газ, Водноелектрическа централа, всевъзможни различни източници, акумулатори и водород (евентуално), съобразена с локалните условия. На софтуерното равнище, на което се намира светът, първите два съставния елемент остават сериозно значими и на практика неизбежни.
Когато в уравнението влязат и съображения за национална сигурност и самостоятелност, въглищата също стават незаобиколим фактор в страни, които нямат личен природен газ или зависят прекалено много от един снабдител. Като България. А напредването на каквото и да е по света още дълго време ще зависи от нефта и продуктите му.
Това е действителността и тя няма по какъв начин да бъде изменена от през днешния ден за на следващия ден.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ