Енергийният Преход - Новини

Войната на руския президент Владимир Путин срещу Украйна доведе до засилване на загрижеността за националната сигурност във всички аспекти на политиката на западните държави. Най-очевидният аспект е военната сигурност, като Съединените щати и европейците увеличават производството на боеприпаси и спорят за доставките на танкове. Но що се отнася до Европа, още по-неотложният приоритет е енергийната сигурност. След като доставките на природен газ от Русия бяха прекъснати и цените се покачиха до рекордни нива, европейските правителства похарчиха повече средства за субсидиране на сметките за енергия на своето население, за натрупване на запаси от газ и за спасяване на фалирали енергийни компании, отколкото за своите военни сили или за подкрепа на Украйна.

Извънредните енергийни програми бяха краткосрочни мерки. Сега спешният въпрос е в каква посока трябва да се търси дългосрочна енергийна сигурност.

Кризата засегна Европа в разгара на ускорен енергиен преход от изкопаеми горива, обусловен от загрижеността за климата и програмата за зелена индустриална политика. От 2020 г. насам Европа удвоява зелената енергийна политика с инвестиционната програма на ЕС "Next Generation", рамката за енергиен преход "Fit for 55", нарастващите цени на въглеродните емисии и потока от национални програми. Великобритания наскоро отбеляза ден без използване на въглища. Испания отбеляза ден, в който изцяло се използва слънчева и вятърна енергия. Разходите за чиста енергия намаляват, отчасти поради паралелните усилия, полагани от Китай в евтиното масово производство на слънчеви панели. Европейската автомобилна индустрия пое курс към електрификация до средата на 30-те години. Европейските производители на автомобили и инженерингови компании видяха не риск, а огромни възможности в Китай, който е доминиращата световна сила в областта на електрическите превозни средства.

Агресията на Москва, в допълнение към влошаването на отношенията между Вашингтон и Пекин, обърка тази перспектива. Всъщност някои крайни гласове в САЩ стигнаха дотам, че предположиха, че новата геополитическа конфигурация поставя под въпрос цялата европейска визия за енергиен преход. Те твърдят, че основната математика в полза на изкопаемите горива сега триумфира над зелената идеология. Историята е произнесла присъдата си срещу наивните и нереалистични амбиции на Европа за преход към възобновяема енергия и в полза на изкопаемите горива като ключов елемент от голямата стратегия на Запада и на ядрената енергия като въглеродно неутрален източник на енергия.

Решението на Германия да спре ядрената енергетика и да се откаже от въглищата например я остави зависима от руския газ и непостоянните възобновяеми енергийни източници. Нищо чудно, че сега тя се опитва да купува втечнен природен газ от цял свят. Когато сте изправени срещу танковете на Путин, както твърдят критиците на Европа, това, от което се нуждаете, не е слънчева и вятърна енергия, а газ от сигурен източник, например от Тексас.

Този консервативен, основан на националната сигурност аргумент в полза на изкопаемите горива и ядрената енергия има характер на твърд реализъм. Вярно е, че възобновяемите енергийни източници все още са в процес на развитие, а Китай в момента е основният доставчик на слънчеви панели в света. Проблемът с непостоянството е реален. Нуждаем се от повече батерии и помпени резервоари за вода. Затварянето на германските ядрени централи не помогна за декарбонизацията; Берлин трябваше да се бори да отвори терминали за газификация. И когато доставките на газ изглеждаха ненадеждни, европейските компании за комунални услуги внасяха повече въглища, от известно време насам.

Но макар и повърхностно убедителна, дали това наистина е справедлива оценка на енергийния преход в Европа? Колко тежка всъщност е била европейската криза? Доколко Европа и останалата част от световната енергийна система всъщност са отстъпили от възобновяемите енергийни източници през 2022 г.? И какво предвещава това за енергийния преход занапред?

Нека започнем с простия факт, че светлините в Европа останаха запалени и никой не остана без ток. Ситуацията в Европа не трябва да се бърка с тази в Тексас през 2021 г. Историята на европейската енергийна политика през 2022 г. е история на стрес, а не на открита криза и прекъсвания на електрозахранването.

За да разберете защо, е достатъчно да се запознаете с данните за търсенето и предлагането на енергия през 2022 г. Това, което те показват, не е цялостно завръщане към изкопаемите горива, а по-скоро продължаващ преход към нов и по-диверсифициран енергиен микс, в който най-бързо растящите компоненти са възобновяемите енергийни източници.

Един от въпросите, които критиците на европейската енергийна политика често погрешно разглеждат, е балансът между търсенето и предлагането. Критиките обикновено се съсредоточават върху неуспеха да се инвестира в надеждни източници на доставки, за които се твърди, че са изкопаемите горива и ядрената енергия. Всъщност кризата на световните енергийни пазари през 2021 г. и 2022 г. първо беше предизвикана не от недостиг на предлагане, а от необичаен ръст на търсенето, свързан с възстановяването след пандемията. Това започна в Китай през 2021 г. и се разпространи в Европа през 2022 г., като предизвика шок на световните пазари на газ.

По същата логика през втората половина на 2022 г. най-важният фактор, допринесъл за овладяването на европейската газова криза, беше не преминаването към въглища, а намаляването на търсенето. Промишлените лобисти, които настояваха, че това не може да се направи, се оказаха в грешка. В Германия например енергоемките отрасли ограничиха производството, но по-малко енергоемките производства останаха стабилни - ребалансиране, което позволи намаляване на потреблението на енергия без срив в производството. Общо взето, през 2022 г. потреблението на електроенергия в Европа намаля с 3,5 %. Между август 2022 г. и януари 2023 г. потреблението на газ в Европа беше с 19,3 % по-ниско, отколкото през предходните пет години.

Наистина през 2022 г. имаше проблеми с предлагането. Производството на водноелектрическа енергия беше намалено от слабите валежи. А ядреният парк също се оказа ненадежден. Затварянето на централи в Германия беше отдавна планирано и не попречи на Германия да се превърне в нетен износител на електроенергия през 2022 г. Истинският проблем беше във Франция, където производството на електроенергия от ядрени централи спадна до исторически минимум. Но въпреки че Франция явно е занемарила своя реакторен парк, това беше по-скоро въпрос на пестеливо управление и неудачен момент, отколкото на стратегически завой срещу атомната енергия. Със сигурност Париж не може да бъде обвинен, че отделя прекомерно внимание на възобновяемите енергийни източници за сметка на ядрената енергия; във Франция се наблюдава едно от най-бавните натрупвания на слънчева и вятърна енергия в Европа.

Тази комбинация от фактори на търсенето и предлагането оказва натиск върху газовите и въглищните централи. Потреблението на въглища наистина се повиши през първата половина на 2022 г., което доведе до нежелано увеличение на емисиите. В цяла Европа 26 блока на въглищни електроцентрали бяха възобновени или животът им беше удължен. Това осигури успокояваща възглавница от резервен капацитет. Но тъй като степента на използване на тези електроцентрали беше едва 18%, това доведе до малко допълнително потребление на въглища. Дори и в пика си в края на лятото на 2022 г. общото потребление на въглища остана доста под нивата отпреди пандемията, а от септември 2022 г. насам потреблението на въглища в Европа възобнови низходящата си тенденция. Както коментира Лаури Миливирта, анализатор в Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух, нетният резултат е незначително преминаване от газ към въглища, но тъй като потреблението на въглища намалява, изглежда надценено да се говори за завръщане към въглищата. Общо взето, предизвиканите от кризата корекции в Европа през 2022 г. добавят само 0,3 % към световните емисии на въглища през 2022 г. През 2023 г., при по-голям принос на водната енергия и възстановяване на френския ядрен парк, трябва да очакваме търсенето на въглища да спадне до рекордно ниски нива.

Междувременно няма абсолютно никакви признаци за отстъпление на инвеститорите от възобновяемите енергийни източници, а по-скоро обратното. Далеч от това да се влюби отново в газа, петрола и въглищата, през 2022 г. светът ясно осъзна, че изкопаемите горива са скъп и непостоянен капан. Инвестициите в слънчевата енергия в Европа са в подем. Последните данни на SolarPower Europe, браншова организация, показват, че през 2022 г. в Европа са инсталирани близо 32 гигавата соларни мощности, което представлява ръст от 33% спрямо 2021 г. По отношение на производството 2022 г. ще остане в историята като годината, в която слънчевата и вятърната енергия изпреварват всяка друга форма на производство на електроенергия в Европа - газ, ядрена енергия или въглища. А през 2023 г. тенденцията вероятно ще се запази.

Тези инвестиции се случват, защото слънчевата и вятърната енергия предлагат енергия на ненадминато ниска цена. Европейската вятърна енергетика далеч не зависи от субсидии, както твърдят критиците, а сега работи на такава печеливша основа, че връща приходи в европейската хазна. Текущите търгове за договори за доставка на електроенергия привличат оферти от вятърни паркове на толкова ниски цени, че те определят по нов начин значението на евтината електроенергия.

За разлика от тях двата най-големи проекта за ядрени реактори, които се изграждат в момента в Европа, във Великобритания и Франция, са възможни само при изключително високи нива на ценова субсидия. По-малките или по-малко амбициозни в технологично отношение атомни електроцентрали може да се окажат по-малко неконкурентоспособни. Но Унгария разчита на руски субсидии, за да направи атомната си програма жизнеспособна. Полша пък подкрепя ядрения си ентусиазъм с нов ангажимент към възобновяемите енергийни източници.