През последните години енергийният преход в Европа и в България

През последните години енергийният преход в Европа и в България се възприемаше главно като въпрос на конфигурирани мощности – повече фотоволтаици, повече вятър, по-висок дял на възобновима сила. Само за интервала 2023–2025 година България добави над 1,5 GW нови слънчеви мощности, а делът на ВЕИ в енергийния микс доближи почти 42%.

Това е неоспорим прогрес.

Но точно този прогрес стартира да разкрива идващия, доста по-сериозен проблем: енергийната система не е готова да употребява дейно тази сила.

Днес главният риск към този момент не е неналичието на възобновимо произвеждане, а лимитираният потенциал на електропреносните и електроразпределителните мрежи, смесен с неналичието на задоволително системи за предпазване. Това не е механически подробност, а фактор, който непосредствено въздейства върху цените, вложенията и икономическата сигурност.

Мрежите – новото тясно място на енергийния преход

Европейската комисия към този момент го формулира ясно: в случай че мрежите не бъдат осъвременени ускорено, те ще се трансфорат в най-голямата преграда пред зеления преход и конкурентоспособността на европейската промишленост. По публични оценки, до 2040 година са нужни над 1,2 трилиона евро вложения в електропреносната инфраструктура в Европейски Съюз, като забележителна част от тях би трябвало да бъдат осъществени още през това десетилетие.

Проблемът не е единствено в парите. В редица страни периодите за разрешаване на мрежови планове надвишават 7–10 години, до момента в който нови ВЕИ мощности се построяват за месеци. Това води до все по-чести обстановки, в които системата разполага с евтина сила денем, само че няма по какъв начин да я употребява в часовете на най-високо ползване.

В България този дисбаланс към този момент се усеща. В избрани райони присъединението на нови планове се забавя или блокира, появяват се ограничавания в производството, а ценовите пикове във вечерните часове остават високи. Това основава чувство за неустановеност както за бизнеса, по този начин и за семействата.

Как това се отразява на действителната стопанска система

За бизнеса неналичието на мрежова подготвеност и предпазване значи едно – неспособност за дълготрайно обмисляне. Когато разноските за сила са непредсказуеми, капиталовите решения се отсрочват, а конкурентоспособността понижава. Това важи изключително мощно за енергоинтензивните производства, които към този момент са под напън от световната конкуренция и нестабилните пазари.

За семействата резултатът е не по-малко осезателен. Високите вечерни цени, лимитираните благоприятни условия за лично произвеждане и неналичието на ясни правила за предпазване и шерване на сила значат по-високи сметки и по-малък надзор върху разноските.

Както акцентира доктор инж. Веселин Тодоров, ръководител на Соларна академия България, „ енергийният преход няма по какъв начин да бъде резистентен, в случай че не дава предвидимост – нито на бизнеса, нито на хората “. По думите му, системата към този момент се намира в стадий, в който ръководството е по-важно от инсталирането на нови мощности.

Съхранението – изчезналата връзка сред ВЕИ и постоянни цени

Именно тук ролята на системите за предпазване става основна. Батериите не са технология на бъдещето – те са инструмент за ръководство на сегашното. В страни, които интензивно влагат в предпазване, разликите сред дневни и вечерни цени се свиват, а пазарът става по-предвидим.

През 2025 година инсталираният потенциал за предпазване в България набъбна доста, само че към момента изостава по отношение на действителните потребности на системата. Без ускорено внедряване на акумулатори, ВЕИ стартират да основават напрежение вместо непоклатимост – абсурд, който все по-често се следи в Европа.

Каква е посоката – и за какво 2026 година е решаваща

От позиция на Соларна академия България, 2026 година ще бъде година на избор: дали ще продължим да прибавяме мощности по инерция, или ще стартираме да управляваме системата стратегически.

Това значи: мрежите да се третират като сериозна икономическа инфраструктура; съхранението да получи ясна регулаторна роля; дигитализацията да се форсира, с цел да се ръководи гъвкавостта; бизнесът и семействата да бъдат включени като дейни участници, а не като пасивни консуматори.

Енергийният преход към този момент не е зелена тематика

Той е въпрос на икономическа резистентност, обществена непоклатимост и доверие в институциите.
2026 година ще покаже кои страни са подготвени да вземат сложните решения в точния момент – и кои ще платят цената на отлагането под формата на по-високи цени, пропуснати вложения и изгубена конкурентоспособност.

За създателя

Д-р инж. Веселин Тодоров е ръководител на Соларна академия България, бизнесмен и един от водещите специалисти у нас в региона на възобновимата сила, системите за предпазване и енергийната промяна. Той е създател на експертни разбори и обществени позиции, свързани със стабилността на енергийната система, ВЕИ интеграцията и конкурентоспособността на българската стопанска система.