Интервю | Енергийният преход трябва да стане по естествен и икономически обоснован начин
Левон Хампарцумян – банкер, финансист и ръководител на Българския конгрес на бизнес водачите, някогашен ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.
Днес беседваме с него в качеството му и на преподавател в семинара „ Възможности за предприемачество в Стара Загора “ и обсъждаме културата на предприемачество в България, провокациите на средата и опциите, които ще даде приемането на еврото.
Г-н Хампарцумян, в обществените си изяви постоянно напомняте, че България е в действителност в еврозоната от 1997 година поради Валутния ръб. Ако стъпим на този факт, какво могат да чакат бизнесмените в страната при формалното въвеждане на еврото?
Могат да чакат по-малко разноски, тъй като транзакционните разноски ще намалеят – де факто няма да се заплаща за превалутиране. По груба оценка, в България това е разход за към половин милиард лв. на година, може и малко повече.
Иначе ще има позитивен резултат за репутацията на страната, за кредитния рейтинг и за всички други неща, които зависят, по един или различен метод, от тях. Ще се подобрят изискванията за кредитиране на бизнеса – и тук не става въпрос единствено за лихвените равнища, а и оценката на риска на бизнеса, политическият риск понижава, тъй че българските компании ще бъдат третирани по-благоприятно.
Това са най-едрите резултати.
Другото е, че ще бъдем с по-висока степен на интеграция в сърцевината на Европейския съюз, което за нас е значимо, в случай че щете и от репутационна позиция.
Как ще се отрази еврото съответно върху конкурентоспособността на българските компании, които работят на европейския пазар, и ще насърчи ли то предприемаческата интензивност в България и по какъв метод?
Предприемаческата интензивност няма да се насърчи от валутната система, в която се мери стопански триумф или крах, само че ще улесни бизнесмените в техните инициативи.
Не бива да ги свързваме непосредствено.
Няма да стане някаква драма с опциите на българските бизнесмени, когато стартират да работят с евро, само че ще им стане малко по-лесно.
Всъщност това може въпреки всичко да усъвършенства тяхната конкурентоспособност, тъй като ще има по-малко спънки.
Теоретично да, само че в случай че разчитат единствено на това, нищо няма да усъвършенства.
Бихте ли развили тезата, че влизането в еврозоната е по-важно като развой, в сравнение с като резултат?
Ние го виждаме всеки ден.
Процесът допуска по-ефективна стопанска система, по-рационални административни процедури, работеща правосъдна система, титул на собствеността и това са неща, които няма да престанат да бъдат предизвикателство за българската стопанска система и българската страна.
Но въпреки всичко влизането и процесът на влизането в еврото сигурно има дисциплиниращ резултат.
Казахте, говорейки за конкурентоспособност, че компаниите не би трябвало да разчитат само на валутата да направи всичко от тяхно име...
Не би трябвало. Еврото ще бъде единствено съставен елемент. Основното остава предприемчивостта, високата икономическа успеваемост, квалификацията на хората.
Така че, отново споделям, еврото е просто, в случай че си го представим като някаква задача – еврото не е сред главните играчи, а сред опълченците, които оказват помощ някак си.
А кои са най-съществените спънки пред бизнесмените в България?
Основните спънки са тежките административни процедури, което го виждаме всеки ден. Виждате и корупцията – нейното изражение върху икономическата активност на компаниите е като спомагателен налог.
Тя понижава икономическата успеваемост на компаниите в България и основава условия, в които непознатият капитал, в случай че може да избегне България, го прави. А и българският капитал може би стартира да си мисли дали да не отиде някъде, където ще му е по-лесно, което се случва също.
Другото е титулът на собствеността, който не е доста добре предпазен, тъй като " нотариуси " и " джуджета " могат да създадат по този начин, че данъкът за бизнеса да не е 10%, както е по закон, ами 100%, като приберат компанията по някакъв излъган метод.
Така че вкарването на административните правосъдни процедури в ред също е доста значима задача, за която обществото би трябвало да натиска администрацията и политиците, с цел да се случи.
Какво, съгласно Вас, липсва на нашата предприемаческа среда, с цел да може тя да е по привлекателна и устойчива? Свързано ли е това единствено с размера на пазара или забелязвате и някакви други дефицити?
Образована и квалифицирана работна ръка; положително отношение в обществото към бизнесмените, които в множеството случаи са обсъждани като експлоататори, изедници и не знам какви други; тежки административни процедури.
Основното също е да има предсказуема среда, тъй като има сполучливи стопански системи с високи налози, само че и несполучливи стопански системи с ниски налози.
Ние би трябвало да бъдем сполучлива стопанска система, което значи предсказуема среда за правене на бизнес. Когато може да предскажеш нещата, които се случват в средата – като почнете от организация, трудови връзки, налози, административни процедури, надзор и всички тези неща – когато са добре работещи, предсказуеми, да правиш бизнес е ария.
Когато не са добре проведени и са неефективни, може да бъдат и корумпирани, средата става неприятна без значение от факторите, като ниски налози, добър климат и други, които притеглят хората. Но другите фактори са задоволително мощни, с цел да отхвърлен този интерес.
Стара Загора е един от най-засегнатите райони от енергийния преход в България. Каква е ролята на бизнеса в акомодацията на района към новите стопански действителности?
Аз се надявам да бъдем рационални във връзка с енергийните политики в Европа и в частност в България. Това значи, че тези бързи и ускорени проекти за затваряне на въглищни мини и електроцентрали, съгласно мен, към този момент са демоде.
Някои го признават, други не го признават, само че мисля, че би трябвало да се преработят нещата, да бъдат по-рационални и да не тичаме пред вятъра.
Видяхте и тази зима – в случай че ги нямаше енергийните мощности към Стара Загора, май щяхме да имаме проблеми и ние. Не е изключено това да се случва в бъдеще.
Да, ще си построим нови хидроакумулатори и, може би, нуклеарни блокове, само че всичко ще отнеме време.
Дотогава по-добре енергийните източници, които са 100% в наши ръце, което е целият комплекс единствено към Стара Загора, да си останат работещи и даже да се домодернизират.
Там има и извънредно съвременни уреди, и такива, които имат потребност от тежка рационализация. Но с цел да се случи тази тежка рационализация, която коства доста пари, би трябвало да има и вероятност.
Така че се надявам в новата класификация на нещата в Европа да имаме задоволително политически кураж, с цел да желаяме и да го получим. Поне толкоз, колкото са създали в Полша, примерно, или колкото в Чехия.
Дано го имаме този кураж в действителност.
Аз се надявам, нали въпреки всичко в Стара Загора живеят гласоподаватели?
Има ли локалната власт принадлежности за поддръжка на предприемачеството в региона?
Основното е да не пречи. Значи, в случай че някой успее да направи по този начин, че да не пречи, това ще бъде най-голямата поддръжка – значи бързо взимане на решения, лесни процедури.
Защото в случай че погледнете сполучливите бизнеси в България, те не са основани на някакви страшни тактики или някаква поддръжка от администрацията, а са основани на предприемчиви хора, които са съумели да си намерят точната ниша и от време на време даже да стигнат до международно водачество в дадени браншове.
Така че локалната администрация би трябвало да бъде общителна, способена и съвсем невидима.
Вие ще бъдете преподавател на семинара „ Възможности за предприемачество в Стара Загора “, който слага акцента върху търсенето на различни благоприятни условия, в подтекста на трансформацията на региона и изхода от въглищата. Защо тематиката е значима, съгласно Вас?
Първо, те или са различни, или са благоприятни условия, няма смисъл тавтологично да ги слагаме.
Сами виждате – диверсификацията е значима, само че отново споделям, тя би трябвало да стане, когато сме софтуерно подготвени за това. Ако не сме софтуерно подготвени и разчитаме единствено на някакви дотации, които посвършват към този момент, няма потребност. Трябва да го създадем рационално, тъй че заместването на електрогенериращите мощности да става по натурален, стопански аргументиран метод.
Защото предходните проекти бяха прекомерно ускорени, без да се регистрират действителностите на стопанската система и на пазара, и на технологията в действителност.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Кариерен преход на опциите Преход на опциите обективен преход Стара Загора Левон Хампарцумян енергиен преход
Днес беседваме с него в качеството му и на преподавател в семинара „ Възможности за предприемачество в Стара Загора “ и обсъждаме културата на предприемачество в България, провокациите на средата и опциите, които ще даде приемането на еврото.
Г-н Хампарцумян, в обществените си изяви постоянно напомняте, че България е в действителност в еврозоната от 1997 година поради Валутния ръб. Ако стъпим на този факт, какво могат да чакат бизнесмените в страната при формалното въвеждане на еврото?
Могат да чакат по-малко разноски, тъй като транзакционните разноски ще намалеят – де факто няма да се заплаща за превалутиране. По груба оценка, в България това е разход за към половин милиард лв. на година, може и малко повече.
Иначе ще има позитивен резултат за репутацията на страната, за кредитния рейтинг и за всички други неща, които зависят, по един или различен метод, от тях. Ще се подобрят изискванията за кредитиране на бизнеса – и тук не става въпрос единствено за лихвените равнища, а и оценката на риска на бизнеса, политическият риск понижава, тъй че българските компании ще бъдат третирани по-благоприятно.
Това са най-едрите резултати.
Другото е, че ще бъдем с по-висока степен на интеграция в сърцевината на Европейския съюз, което за нас е значимо, в случай че щете и от репутационна позиция.
Как ще се отрази еврото съответно върху конкурентоспособността на българските компании, които работят на европейския пазар, и ще насърчи ли то предприемаческата интензивност в България и по какъв метод?
Предприемаческата интензивност няма да се насърчи от валутната система, в която се мери стопански триумф или крах, само че ще улесни бизнесмените в техните инициативи.
Не бива да ги свързваме непосредствено.
Няма да стане някаква драма с опциите на българските бизнесмени, когато стартират да работят с евро, само че ще им стане малко по-лесно.
Всъщност това може въпреки всичко да усъвършенства тяхната конкурентоспособност, тъй като ще има по-малко спънки.
Теоретично да, само че в случай че разчитат единствено на това, нищо няма да усъвършенства.
Бихте ли развили тезата, че влизането в еврозоната е по-важно като развой, в сравнение с като резултат?
Ние го виждаме всеки ден.
Процесът допуска по-ефективна стопанска система, по-рационални административни процедури, работеща правосъдна система, титул на собствеността и това са неща, които няма да престанат да бъдат предизвикателство за българската стопанска система и българската страна.
Но въпреки всичко влизането и процесът на влизането в еврото сигурно има дисциплиниращ резултат.
Казахте, говорейки за конкурентоспособност, че компаниите не би трябвало да разчитат само на валутата да направи всичко от тяхно име...
Не би трябвало. Еврото ще бъде единствено съставен елемент. Основното остава предприемчивостта, високата икономическа успеваемост, квалификацията на хората.
Така че, отново споделям, еврото е просто, в случай че си го представим като някаква задача – еврото не е сред главните играчи, а сред опълченците, които оказват помощ някак си.
А кои са най-съществените спънки пред бизнесмените в България?
Основните спънки са тежките административни процедури, което го виждаме всеки ден. Виждате и корупцията – нейното изражение върху икономическата активност на компаниите е като спомагателен налог.
Тя понижава икономическата успеваемост на компаниите в България и основава условия, в които непознатият капитал, в случай че може да избегне България, го прави. А и българският капитал може би стартира да си мисли дали да не отиде някъде, където ще му е по-лесно, което се случва също.
Другото е титулът на собствеността, който не е доста добре предпазен, тъй като " нотариуси " и " джуджета " могат да създадат по този начин, че данъкът за бизнеса да не е 10%, както е по закон, ами 100%, като приберат компанията по някакъв излъган метод.
Така че вкарването на административните правосъдни процедури в ред също е доста значима задача, за която обществото би трябвало да натиска администрацията и политиците, с цел да се случи.
Какво, съгласно Вас, липсва на нашата предприемаческа среда, с цел да може тя да е по привлекателна и устойчива? Свързано ли е това единствено с размера на пазара или забелязвате и някакви други дефицити?
Образована и квалифицирана работна ръка; положително отношение в обществото към бизнесмените, които в множеството случаи са обсъждани като експлоататори, изедници и не знам какви други; тежки административни процедури.
Основното също е да има предсказуема среда, тъй като има сполучливи стопански системи с високи налози, само че и несполучливи стопански системи с ниски налози.
Ние би трябвало да бъдем сполучлива стопанска система, което значи предсказуема среда за правене на бизнес. Когато може да предскажеш нещата, които се случват в средата – като почнете от организация, трудови връзки, налози, административни процедури, надзор и всички тези неща – когато са добре работещи, предсказуеми, да правиш бизнес е ария.
Когато не са добре проведени и са неефективни, може да бъдат и корумпирани, средата става неприятна без значение от факторите, като ниски налози, добър климат и други, които притеглят хората. Но другите фактори са задоволително мощни, с цел да отхвърлен този интерес.
Стара Загора е един от най-засегнатите райони от енергийния преход в България. Каква е ролята на бизнеса в акомодацията на района към новите стопански действителности?
Аз се надявам да бъдем рационални във връзка с енергийните политики в Европа и в частност в България. Това значи, че тези бързи и ускорени проекти за затваряне на въглищни мини и електроцентрали, съгласно мен, към този момент са демоде.
Някои го признават, други не го признават, само че мисля, че би трябвало да се преработят нещата, да бъдат по-рационални и да не тичаме пред вятъра.
Видяхте и тази зима – в случай че ги нямаше енергийните мощности към Стара Загора, май щяхме да имаме проблеми и ние. Не е изключено това да се случва в бъдеще.
Да, ще си построим нови хидроакумулатори и, може би, нуклеарни блокове, само че всичко ще отнеме време.
Дотогава по-добре енергийните източници, които са 100% в наши ръце, което е целият комплекс единствено към Стара Загора, да си останат работещи и даже да се домодернизират.
Там има и извънредно съвременни уреди, и такива, които имат потребност от тежка рационализация. Но с цел да се случи тази тежка рационализация, която коства доста пари, би трябвало да има и вероятност.
Така че се надявам в новата класификация на нещата в Европа да имаме задоволително политически кураж, с цел да желаяме и да го получим. Поне толкоз, колкото са създали в Полша, примерно, или колкото в Чехия.
Дано го имаме този кураж в действителност.
Аз се надявам, нали въпреки всичко в Стара Загора живеят гласоподаватели?
Има ли локалната власт принадлежности за поддръжка на предприемачеството в региона?
Основното е да не пречи. Значи, в случай че някой успее да направи по този начин, че да не пречи, това ще бъде най-голямата поддръжка – значи бързо взимане на решения, лесни процедури.
Защото в случай че погледнете сполучливите бизнеси в България, те не са основани на някакви страшни тактики или някаква поддръжка от администрацията, а са основани на предприемчиви хора, които са съумели да си намерят точната ниша и от време на време даже да стигнат до международно водачество в дадени браншове.
Така че локалната администрация би трябвало да бъде общителна, способена и съвсем невидима.
Вие ще бъдете преподавател на семинара „ Възможности за предприемачество в Стара Загора “, който слага акцента върху търсенето на различни благоприятни условия, в подтекста на трансформацията на региона и изхода от въглищата. Защо тематиката е значима, съгласно Вас?
Първо, те или са различни, или са благоприятни условия, няма смисъл тавтологично да ги слагаме.
Сами виждате – диверсификацията е значима, само че отново споделям, тя би трябвало да стане, когато сме софтуерно подготвени за това. Ако не сме софтуерно подготвени и разчитаме единствено на някакви дотации, които посвършват към този момент, няма потребност. Трябва да го създадем рационално, тъй че заместването на електрогенериращите мощности да става по натурален, стопански аргументиран метод.
Защото предходните проекти бяха прекомерно ускорени, без да се регистрират действителностите на стопанската система и на пазара, и на технологията в действителност.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Кариерен преход на опциите Преход на опциите обективен преход Стара Загора Левон Хампарцумян енергиен преход
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ