„Инженер трябва да звучи секси“: Какво е бъдещето на работните места в енергетиката
Енергийният бранш минава през невиждана промяна – от въглища и обичайни мощности към възобновими източници, акумулатори за предпазване и цифровизирани мрежи. Заедно с технологиите се трансформират и условията към хората, които ще работят в енергетиката. Въпросът не е единствено кои умения ще са нужни след 5 или 10 години, а и по какъв начин още през днешния ден можем да стартираме да ги развиваме – в университетите, в фирмите и посредством партньорства сред страната и бизнеса.
Именно върху тези въпроси се концентрира полемиката „ Енергийна закуска: какви умения ще се търсят в енергетиката на бъдещето и по какъв начин да ги построяваме “, част от програмата на тридневния кариерен конгрес TOP JOBS в Стара Загора. Участниците се концентрираха върху образованието и по какъв начин то да отговори на новите действителности на пазара на труда; по какъв начин зеленият преход може да се трансформира във опция за нови работни места и други
В нея се включиха: Божидара Стоянова, основен HR експерт в SUNOTEC; Олег Стоилов, ръководител на ТПП – Стара Загора; Никола Газдов, пpeдceдaтeл нa Acoциaциятa зa пpoизвoдcтвo, cъxpaнeниe и тъpгoвия c eлeĸтpoeнepгия; Ивайло Стефанов, създател на Училището за слънчеви специалисти; и Нено Ненов, стопански консултант към Представителство на Европейската комисия в България.
Общата позиция бе, че трансформацията е неизбежна, само че може да се трансформира във опция за развиване, в случай че бизнесът, институциите, образованието и хората работят дружно.
ВЕИ секторът е „ гладен “ за фрагменти
Експоненциалното развиване на възобновимата сила води освен до растеж на конфигурираните мощности, само че и до голяма потребност от хора, които да изградят, ръководят и поддържат тези системи.
Председателят на АПСТЕ Никола Газов показа данни на Международна организация за възобновима сила и Solar Power Europe, които илюстрират ускорението. В момента по света са конфигурирани 4.4 теравата (TW) ВЕИ мощности, а прогнозите демонстрират, че в границите на едвам пет години – до 2030 година – този размер ще нарасне повече от два пъти, до над 11 TW. Това значи милиони нови работни места по целия свят – от инженери и проектанти, през монтажници и електротехници, до експерти по ръководство на мрежи и цифрови системи.
68 години лиши на тази промишленост, с цел да може през 2022 година да се конфигурира първият терават солари. Вторият терават лиши по-малко от две години. Очакванията са до 2030 година световно да се конфигурира по 1 терават годишно – ускоряване, невиждано в историята на енергетиката. “
По думите му, във вятърната промишленост в Европа през днешния ден работят сред 370 000 и 400 000 души, като до 2030 година ще са нужни най-малко още 200 000. В слънчевия бранш към този момент има над 850 000 заети, само че през идващите години ще са нужни още сред 1 и 1.2 милиона.
По данни на Ember, единствено за последните 10 години делът на въглищата в енергийния микс на Европейския съюз е намалял от близо 30% през 2015 година до близо 6% през 2025 година
Това се случва на всички места в Европа. Това не е нещо, което се случва единствено в България. Не е нещо, което би трябвало да ни плаши. Да, смяна е. Голяма смяна е, само че кой е по-добре квалифициран от хората в Стара Загора, които имат качествата, уменията, опитът да се приспособяват към тази смяна? ”, попита реторично той.
Експертът заключи, че хората би трябвало да схванат, че това може да е нещо ново, може да е нещо непознато, само че е опция.
Глад за фрагменти има, умения са нужни, несъмнено, само че те се натрупват в хода на работата “, добави Газдов.
Пример за такава компания, която съумява бързо да интегрира хора и да ги развива, е Sunotec, показана от Божидара Стоянова. Тя описа за развиването на компанията и потребността от фрагменти в бранша. Компанията започва преди 13 години, като първите 10 работи напълно в чужбина. През последните три години Sunotec се утвърждава като пазарен водач както в България, по този начин и в Европа, предоставяйки цялостни слънчеви решения.
Днес в централния офис в България работят над 350 души, а разполага с офиси и в Мюнхен и Лондон, които интензивно се разрастват. Допълнително над 2000 сътрудници са заети на терен – от строителни действия и електроработи до управителни позиции. Sunotec държи към 11% от пазарния дял в построяването на слънчеви централи в Европа.
Стоянова акцентира, че „ гладът за фрагменти “ се усеща на всички равнища – както в офисната администрация, по този начин и на терен. Най-търсени са електротехници и строители с на практика опит. В същото време, с цел да се поддържа растежът, в администрацията ще са нужни експерти с положителни информационни умения и качества за ръководство на планове и процеси, изясни още тя.
Да затворим ножицата
Ивайло Стефанов от учебното заведение за слънчеви експерти разви тематиката за разминаването сред просветителната система и бизнеса.
Според него огромният проблем е тази ножица сред обучение 1.0 и промишленост 4.0., която вместо да се затваря, тя от ден на ден се отваря.
„ В България се води полемика дали да имаме вяра в просветителните ни часове, дали да забраним телефоните и куп други неща, които не споделям, че са маловажни, в противен случай. Разберете ме вярно, аз съм си християнин. Религията е значима, само че в случай че вървим в тази низина, през 2030 година ние ще имаме хора на терен, които няма да знаят по какъв начин да пуснат инвертора, само че ще се молят добре да може централата да тръгне “.
Според него младите би трябвало да бъдат насърчени към инженерните специалности: „ Инженер да звучи секси – това е най-важното, което ние би трябвало да създадем “.
Ивайло Стефанов даде образец с младежи, които имат потребност от ментори и финансиране, с цел да развиват хрумвания и да поръчват елементи от чужбина за своите планове. Според него, „ дребните стъпки “ са основни – точно от тях стартира пътят към бъдещи компании „ еднорози “. По думите му, до 3D принтерите и оборудването в учебните заведения, което стои неизползвано, младите би трябвало да получат достъп и независимост да опитват – даже и да счупят нещо. Само по този начин инженерните специалности ще станат атрактивни, а нововъведенията ще се развиват органично, изпод нагоре.
Таланти има, само че нямаме храброст като възрастни да подкрепим тези гении “, безапелационен бе той.
Липсата на връзка сред образованието и бизнеса бе подчертана и от Олег Стоилов от Търговската палата в Стара Загора:
Трябва да има доста по-добра връзка сред бизнеса и образованието – те са на отсрещния бряг, общо взето мостовете са малко “.
Той уточни, че образованието би трябвало да бъде развой през целия живот, а не да завършва в учебно заведение или университет.
Според Стоилов не може да се разчита само на университетите да приготвят фрагменти – хората би трябвало да могат да получават нови умения и по-късно, „ след 40, след 50 “. В случая обаче има една устойчива база – работещите в комплекса „ Марица изток “ – и точно към тях се вършат дейни старания, в това число посредством картографиране на ползите и желанията им.
Той добави, че през предходната година са извършени четири форума за директна връзка сред бизнеса и търсещите работа, на които работодателите са откликнали извънредно интензивно, даже повече от предстоящото. Въпреки това резултатите демонстрират, че казусът е не в неналичието на благоприятни условия, а в неналичието на мотивация у самите хора.
Някак си и тук липсва сериозната мотивация и интерес да си търсят работа. Всъщност това е персонален ангажимент на първо място “, акцентира той.
Стоилов добави, че професионални организации за поддръжка има задоволително, само че без вътрешно предпочитание за смяна процесът на преквалификация е неосъществим.
Европейски Съюз е зад всеки план и човек
Нено Ненов от Европейската комисия подчертава върху основната роля на Европейски Съюз в промените и трансформацията на пазара на труда. Той акцентира, че една от най-важните промени в Плана за възобновяване е точно в региона на професионалното обучение. Списъкът с специалностите към този момент е осъвременен, във всички стратегии са заложени зелени и цифрови компетентности, а при приема ще се регистрират и поръчките на работодателите за нужните фрагменти.
Въпреки че 59% от учениците у нас са в професионални учебни заведения, подготовката не дава отговор на действителните потребности на стопанската система – за 15 от 20 най-търсени специалности квалифицираните фрагменти са под 1%, а единствено 9% от учащите се са в дуална форма. Новите промени целят това да се промени, в това число посредством вложения в STEM – половин милиард лв. по Плана за възобновяване са ориентирани към основаването на лаборатории във всяко учебно заведение и народен STEM център, който ще приготвя методологии и образования за учители.
Ненов даде образец и с плановете за акумулатори (RESTORE) – финансирани още веднъж посредством Плана – които другояче биха се осъществили след години.
В целия диалог европейската поддръжка е там. Не постоянно би трябвало да е водещото и не е самоцелна, с цел да се постави европейското знаме, само че тя е там. “
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Стара Загора Кариерен преход на опциите Никола Газдов въглищни централи пазар на труда Sunotec Нено Ненов
Именно върху тези въпроси се концентрира полемиката „ Енергийна закуска: какви умения ще се търсят в енергетиката на бъдещето и по какъв начин да ги построяваме “, част от програмата на тридневния кариерен конгрес TOP JOBS в Стара Загора. Участниците се концентрираха върху образованието и по какъв начин то да отговори на новите действителности на пазара на труда; по какъв начин зеленият преход може да се трансформира във опция за нови работни места и други
В нея се включиха: Божидара Стоянова, основен HR експерт в SUNOTEC; Олег Стоилов, ръководител на ТПП – Стара Загора; Никола Газдов, пpeдceдaтeл нa Acoциaциятa зa пpoизвoдcтвo, cъxpaнeниe и тъpгoвия c eлeĸтpoeнepгия; Ивайло Стефанов, създател на Училището за слънчеви специалисти; и Нено Ненов, стопански консултант към Представителство на Европейската комисия в България.
Общата позиция бе, че трансформацията е неизбежна, само че може да се трансформира във опция за развиване, в случай че бизнесът, институциите, образованието и хората работят дружно.
ВЕИ секторът е „ гладен “ за фрагменти
Експоненциалното развиване на възобновимата сила води освен до растеж на конфигурираните мощности, само че и до голяма потребност от хора, които да изградят, ръководят и поддържат тези системи.
Председателят на АПСТЕ Никола Газов показа данни на Международна организация за възобновима сила и Solar Power Europe, които илюстрират ускорението. В момента по света са конфигурирани 4.4 теравата (TW) ВЕИ мощности, а прогнозите демонстрират, че в границите на едвам пет години – до 2030 година – този размер ще нарасне повече от два пъти, до над 11 TW. Това значи милиони нови работни места по целия свят – от инженери и проектанти, през монтажници и електротехници, до експерти по ръководство на мрежи и цифрови системи.
68 години лиши на тази промишленост, с цел да може през 2022 година да се конфигурира първият терават солари. Вторият терават лиши по-малко от две години. Очакванията са до 2030 година световно да се конфигурира по 1 терават годишно – ускоряване, невиждано в историята на енергетиката. “
По думите му, във вятърната промишленост в Европа през днешния ден работят сред 370 000 и 400 000 души, като до 2030 година ще са нужни най-малко още 200 000. В слънчевия бранш към този момент има над 850 000 заети, само че през идващите години ще са нужни още сред 1 и 1.2 милиона.
По данни на Ember, единствено за последните 10 години делът на въглищата в енергийния микс на Европейския съюз е намалял от близо 30% през 2015 година до близо 6% през 2025 година
Това се случва на всички места в Европа. Това не е нещо, което се случва единствено в България. Не е нещо, което би трябвало да ни плаши. Да, смяна е. Голяма смяна е, само че кой е по-добре квалифициран от хората в Стара Загора, които имат качествата, уменията, опитът да се приспособяват към тази смяна? ”, попита реторично той.
Експертът заключи, че хората би трябвало да схванат, че това може да е нещо ново, може да е нещо непознато, само че е опция.
Глад за фрагменти има, умения са нужни, несъмнено, само че те се натрупват в хода на работата “, добави Газдов.
Пример за такава компания, която съумява бързо да интегрира хора и да ги развива, е Sunotec, показана от Божидара Стоянова. Тя описа за развиването на компанията и потребността от фрагменти в бранша. Компанията започва преди 13 години, като първите 10 работи напълно в чужбина. През последните три години Sunotec се утвърждава като пазарен водач както в България, по този начин и в Европа, предоставяйки цялостни слънчеви решения.
Днес в централния офис в България работят над 350 души, а разполага с офиси и в Мюнхен и Лондон, които интензивно се разрастват. Допълнително над 2000 сътрудници са заети на терен – от строителни действия и електроработи до управителни позиции. Sunotec държи към 11% от пазарния дял в построяването на слънчеви централи в Европа.
Стоянова акцентира, че „ гладът за фрагменти “ се усеща на всички равнища – както в офисната администрация, по този начин и на терен. Най-търсени са електротехници и строители с на практика опит. В същото време, с цел да се поддържа растежът, в администрацията ще са нужни експерти с положителни информационни умения и качества за ръководство на планове и процеси, изясни още тя.
Да затворим ножицата
Ивайло Стефанов от учебното заведение за слънчеви експерти разви тематиката за разминаването сред просветителната система и бизнеса.
Според него огромният проблем е тази ножица сред обучение 1.0 и промишленост 4.0., която вместо да се затваря, тя от ден на ден се отваря.
„ В България се води полемика дали да имаме вяра в просветителните ни часове, дали да забраним телефоните и куп други неща, които не споделям, че са маловажни, в противен случай. Разберете ме вярно, аз съм си християнин. Религията е значима, само че в случай че вървим в тази низина, през 2030 година ние ще имаме хора на терен, които няма да знаят по какъв начин да пуснат инвертора, само че ще се молят добре да може централата да тръгне “.
Според него младите би трябвало да бъдат насърчени към инженерните специалности: „ Инженер да звучи секси – това е най-важното, което ние би трябвало да създадем “.
Ивайло Стефанов даде образец с младежи, които имат потребност от ментори и финансиране, с цел да развиват хрумвания и да поръчват елементи от чужбина за своите планове. Според него, „ дребните стъпки “ са основни – точно от тях стартира пътят към бъдещи компании „ еднорози “. По думите му, до 3D принтерите и оборудването в учебните заведения, което стои неизползвано, младите би трябвало да получат достъп и независимост да опитват – даже и да счупят нещо. Само по този начин инженерните специалности ще станат атрактивни, а нововъведенията ще се развиват органично, изпод нагоре.
Таланти има, само че нямаме храброст като възрастни да подкрепим тези гении “, безапелационен бе той.
Липсата на връзка сред образованието и бизнеса бе подчертана и от Олег Стоилов от Търговската палата в Стара Загора:
Трябва да има доста по-добра връзка сред бизнеса и образованието – те са на отсрещния бряг, общо взето мостовете са малко “.
Той уточни, че образованието би трябвало да бъде развой през целия живот, а не да завършва в учебно заведение или университет.
Според Стоилов не може да се разчита само на университетите да приготвят фрагменти – хората би трябвало да могат да получават нови умения и по-късно, „ след 40, след 50 “. В случая обаче има една устойчива база – работещите в комплекса „ Марица изток “ – и точно към тях се вършат дейни старания, в това число посредством картографиране на ползите и желанията им.
Той добави, че през предходната година са извършени четири форума за директна връзка сред бизнеса и търсещите работа, на които работодателите са откликнали извънредно интензивно, даже повече от предстоящото. Въпреки това резултатите демонстрират, че казусът е не в неналичието на благоприятни условия, а в неналичието на мотивация у самите хора.
Някак си и тук липсва сериозната мотивация и интерес да си търсят работа. Всъщност това е персонален ангажимент на първо място “, акцентира той.
Стоилов добави, че професионални организации за поддръжка има задоволително, само че без вътрешно предпочитание за смяна процесът на преквалификация е неосъществим.
Европейски Съюз е зад всеки план и човек
Нено Ненов от Европейската комисия подчертава върху основната роля на Европейски Съюз в промените и трансформацията на пазара на труда. Той акцентира, че една от най-важните промени в Плана за възобновяване е точно в региона на професионалното обучение. Списъкът с специалностите към този момент е осъвременен, във всички стратегии са заложени зелени и цифрови компетентности, а при приема ще се регистрират и поръчките на работодателите за нужните фрагменти.
Въпреки че 59% от учениците у нас са в професионални учебни заведения, подготовката не дава отговор на действителните потребности на стопанската система – за 15 от 20 най-търсени специалности квалифицираните фрагменти са под 1%, а единствено 9% от учащите се са в дуална форма. Новите промени целят това да се промени, в това число посредством вложения в STEM – половин милиард лв. по Плана за възобновяване са ориентирани към основаването на лаборатории във всяко учебно заведение и народен STEM център, който ще приготвя методологии и образования за учители.
Ненов даде образец и с плановете за акумулатори (RESTORE) – финансирани още веднъж посредством Плана – които другояче биха се осъществили след години.
В целия диалог европейската поддръжка е там. Не постоянно би трябвало да е водещото и не е самоцелна, с цел да се постави европейското знаме, само че тя е там. “
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Стара Загора Кариерен преход на опциите Никола Газдов въглищни централи пазар на труда Sunotec Нено Ненов
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ