Сексът по време на чумната епидемия
Чумната пандемия, която през XIV век опустошава Европа, Азия и Северна Африка, историята назовава „ Черната гибел “. Според разнообразни оценки болестта става причина за гибелта на сред 75 и 200 милиона души, написа dnesplus.bg.
Екстремните условия на живот тласкат хората към рисково държание, включително и в полов аспект. Как хората от Средновековието са опитвали да поддържат „ огъня на живота “ във времената, когато гибелта е вилнеела към тях?
Оргии на гробищата
Може да ви звучи ужасяващо, само че хората от онази ера, доведени до обезверения от безсилието да се оправят с чумата, също са желали да се усещат по някакъв метод „ живи “. На доста места нещата стигат до крайни степени на полова необузданост. В книгата си „ Черната гибел и трансформацията на Запада “ историкът Дейвид Хърлихай написа, че хората „ предумишлено показват презрението си към мъртъвците и гибелта “, като стартират да си устройват оргии непосредствено на гробищата. Един образец: на гробището Champfleur се вихри подобен разврат, че се постанова папата да издаде публична була, с която на „ прелюбодейците и блудниците “ се не разрешава изрично да оскверняват гробовете на умрелите със половите си изстъпления.
Всъщност по това време гробищата се трансформират освен в сцена на секс оргии – хората се събират там и с цел да танцуват, да играят хазарт, да пиянстват… Вероятно това е бил техният метод да се убедят сами, че „ лежането измежду покойници “ не е чак толкоз „ ужасно “.
По-малко секс – повече сигурност
Медицинските лица, обаче, са на назад мнение и се пробват да пропагандират самоограничение от секс в такива времена. Историкът Джоузеф Патрик Бърн написа в книгата си „ Черната гибел “, че средновековните медици са уверени, че „ сексът прегрява телата “. Поради това „ прегряване “, то става по-лесно налично за „ мръсния въздух “, който прониква през порите и усилва рисковете за заразяване с чума. „ Мръсният въздух “ попада в тялото и посредством дишането, а по време на секс, както добре ни е известно, дишаме по-тежко и по тази причина поемаме „ повече от болестта “.
Един немски доктор от това време напряко поучава хората да се откажат от всевъзможни физически натоварвания – тичане, отскачане, ревнивост, блудство… Препоръката му е да слушат приятна музика, да си описват истории, което е по-добро занятие, в сравнение с безкрайното взиране през прозорците. Може да ви се коства познато, нали?
Процъфтяващата проституция
Изненадващо, само че за жриците на любовта времената на „ Черната гибел “ се оказват по-доходоносни. Джефри Ричардс, историк, в книгата си „ Секс, дисидентство и проклинание: малцинствените групи през Средновековието “ изяснява случилото се по следният метод: „ дефицитът от работна мощ в средите на проституцията довежда до възстановяване на изискванията на труда, който поставят “.
Леа Лидия Отис, създател на книгата „ Проституцията в Средновековните общества “ написа, че с отшумяването на чумната зараза се случва същинска гражданска война в институционализирането на проституцията. Започват да се строят общински бордеи, където „ работещите девойки “ са защитавани от особено наети охранители. Едновременно с това, защото по-рядко се случва хора да се разболяват от чума, търсенето на услугите на проститутките бележи забележителен спад.
Моралните закони и нравственос
Всъщност проституцията не на всички места се употребява с положително име. Мнозина са уверени, че „ Черната гибел “ е демонстрация на „ божия яд “ и доста неписани морални правила се трансформират в писани закони, осъществяването на които е наложително за всички. Тоест, „ аморалното държание “ в дословен смисъл стартира да се преследва по закон. Стига се до там, че да вземем за пример във Флоренция всяка жена, предлагаща скотски услуги, безусловно бива изхвърляна от града. Когато бурята позатихва и чумата отстъпва, проституцията стартира да се възражда, само че в продължение на още няколко десетилетия във Флоренция е неразрешено на проститутките да оферират услугите си на улицата.
Хомосексуалните мъже, каквито постоянно е имало, също са подложени на нападки и преследвания, тъй като содомията се счита за един от най-ужасните грехове.
Самобичуващите се
Във времената, когато по света вилнее „ Черната гибел “, по улиците на градове и села се разхождат хора, които постановат сами себе си с бичове. Така те се пробват „ да умилостивят господ и с вяра, че той ще отвърне чумата от индивидите “. Жителите на градовете заплащат на самобичуващите се, с цел да продължат да се постановат и „ да изкупуват греховете на всички “. Църквата не насърчава сходни инициативи, само че и не се впуска в гонене на самобичуващите се.
По-интересното е, че след флагелантите (такъв е латинският термин за самобичуващите се) се появяват и псевдофлагелантите. Тяхното държание е тъкмо противоположно, като акцентират, че ще се радват на живота до последно. В какво се изразявало това „ до последно “? По най-простият метод – против възнаграждение правили обществено секс, постоянно с нетрадиционни практики. Църквата се намесва и не разрешава „ активността “ им, само че това довежда само до нараснал интерес към това, с което се занимават.
Кръвосмесителни връзки
В Англия по време на „ Черната гибел “ все по-масово се случват инцестните връзки. Нещата ненапълно опират и до елементарна математика. Чумата лишава живота на почти една трета от популацията на Острова. Малко или доста екзогамията – възбраната за полови връзки сред родственици – се трансформира в непрактично начинание. Това се отнася най-много до родовете на благородниците, където е признато, че по своя статут дамата следва да подхожда на благородното родословие на брачна половинка си.
Стресът постоянно е оказвал директно въздействие на половия живот в персонален и публичен проект. Затова няма нищо чудно, че във времена на пандемия, когато страхът от гибелта и гневната жадност за живот по едно и също време диктуват ритъма на човешката душeвност, посредством секса хората се пробват да компенсират паниките, които им сервира светът към тях.
Екстремните условия на живот тласкат хората към рисково държание, включително и в полов аспект. Как хората от Средновековието са опитвали да поддържат „ огъня на живота “ във времената, когато гибелта е вилнеела към тях?
Оргии на гробищата
Може да ви звучи ужасяващо, само че хората от онази ера, доведени до обезверения от безсилието да се оправят с чумата, също са желали да се усещат по някакъв метод „ живи “. На доста места нещата стигат до крайни степени на полова необузданост. В книгата си „ Черната гибел и трансформацията на Запада “ историкът Дейвид Хърлихай написа, че хората „ предумишлено показват презрението си към мъртъвците и гибелта “, като стартират да си устройват оргии непосредствено на гробищата. Един образец: на гробището Champfleur се вихри подобен разврат, че се постанова папата да издаде публична була, с която на „ прелюбодейците и блудниците “ се не разрешава изрично да оскверняват гробовете на умрелите със половите си изстъпления.
Всъщност по това време гробищата се трансформират освен в сцена на секс оргии – хората се събират там и с цел да танцуват, да играят хазарт, да пиянстват… Вероятно това е бил техният метод да се убедят сами, че „ лежането измежду покойници “ не е чак толкоз „ ужасно “.
По-малко секс – повече сигурност
Медицинските лица, обаче, са на назад мнение и се пробват да пропагандират самоограничение от секс в такива времена. Историкът Джоузеф Патрик Бърн написа в книгата си „ Черната гибел “, че средновековните медици са уверени, че „ сексът прегрява телата “. Поради това „ прегряване “, то става по-лесно налично за „ мръсния въздух “, който прониква през порите и усилва рисковете за заразяване с чума. „ Мръсният въздух “ попада в тялото и посредством дишането, а по време на секс, както добре ни е известно, дишаме по-тежко и по тази причина поемаме „ повече от болестта “.
Един немски доктор от това време напряко поучава хората да се откажат от всевъзможни физически натоварвания – тичане, отскачане, ревнивост, блудство… Препоръката му е да слушат приятна музика, да си описват истории, което е по-добро занятие, в сравнение с безкрайното взиране през прозорците. Може да ви се коства познато, нали?
Процъфтяващата проституция
Изненадващо, само че за жриците на любовта времената на „ Черната гибел “ се оказват по-доходоносни. Джефри Ричардс, историк, в книгата си „ Секс, дисидентство и проклинание: малцинствените групи през Средновековието “ изяснява случилото се по следният метод: „ дефицитът от работна мощ в средите на проституцията довежда до възстановяване на изискванията на труда, който поставят “.
Леа Лидия Отис, създател на книгата „ Проституцията в Средновековните общества “ написа, че с отшумяването на чумната зараза се случва същинска гражданска война в институционализирането на проституцията. Започват да се строят общински бордеи, където „ работещите девойки “ са защитавани от особено наети охранители. Едновременно с това, защото по-рядко се случва хора да се разболяват от чума, търсенето на услугите на проститутките бележи забележителен спад.
Моралните закони и нравственос
Всъщност проституцията не на всички места се употребява с положително име. Мнозина са уверени, че „ Черната гибел “ е демонстрация на „ божия яд “ и доста неписани морални правила се трансформират в писани закони, осъществяването на които е наложително за всички. Тоест, „ аморалното държание “ в дословен смисъл стартира да се преследва по закон. Стига се до там, че да вземем за пример във Флоренция всяка жена, предлагаща скотски услуги, безусловно бива изхвърляна от града. Когато бурята позатихва и чумата отстъпва, проституцията стартира да се възражда, само че в продължение на още няколко десетилетия във Флоренция е неразрешено на проститутките да оферират услугите си на улицата.
Хомосексуалните мъже, каквито постоянно е имало, също са подложени на нападки и преследвания, тъй като содомията се счита за един от най-ужасните грехове.
Самобичуващите се
Във времената, когато по света вилнее „ Черната гибел “, по улиците на градове и села се разхождат хора, които постановат сами себе си с бичове. Така те се пробват „ да умилостивят господ и с вяра, че той ще отвърне чумата от индивидите “. Жителите на градовете заплащат на самобичуващите се, с цел да продължат да се постановат и „ да изкупуват греховете на всички “. Църквата не насърчава сходни инициативи, само че и не се впуска в гонене на самобичуващите се.
По-интересното е, че след флагелантите (такъв е латинският термин за самобичуващите се) се появяват и псевдофлагелантите. Тяхното държание е тъкмо противоположно, като акцентират, че ще се радват на живота до последно. В какво се изразявало това „ до последно “? По най-простият метод – против възнаграждение правили обществено секс, постоянно с нетрадиционни практики. Църквата се намесва и не разрешава „ активността “ им, само че това довежда само до нараснал интерес към това, с което се занимават.
Кръвосмесителни връзки
В Англия по време на „ Черната гибел “ все по-масово се случват инцестните връзки. Нещата ненапълно опират и до елементарна математика. Чумата лишава живота на почти една трета от популацията на Острова. Малко или доста екзогамията – възбраната за полови връзки сред родственици – се трансформира в непрактично начинание. Това се отнася най-много до родовете на благородниците, където е признато, че по своя статут дамата следва да подхожда на благородното родословие на брачна половинка си.
Стресът постоянно е оказвал директно въздействие на половия живот в персонален и публичен проект. Затова няма нищо чудно, че във времена на пандемия, когато страхът от гибелта и гневната жадност за живот по едно и също време диктуват ритъма на човешката душeвност, посредством секса хората се пробват да компенсират паниките, които им сервира светът към тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ