Еверест: Най-високото гробище на света
По-голямата част от починалите алпинисти, които са останали в планината, се намират в зоната на гибелта на Еверест – частта от върха, която е над 8000 метра. Там въздухът е толкоз разводнен, че алпинистите постоянно носят със себе си бутилки с О2. Бутилките обаче са тежки и скъпи и едвам в последно време алпинистите започнаха да носят празните си бутилки надолу по планината, вместо да прибавят към купчините отпадък.
Дори и с бутилиран О2, всяко придвижване в зоната на гибелта на Еверест може да бъде предизвикателство. Всяко в допълнение изпитание да се помогне на човек в неволя може да изложи на заплаха живота на още хора. Използването на скъпи запаси за преместване на неработоспособни алпинисти и втурване до по-щадяща височина е необикновено рисково даже за опитни шерпи. И по тази причина множеството от телата на жертвите на Еверест просто си остават там, където са паднали.
Точният брой не е прочут. В публикация на Би Би Си от 2015 година се пресмята, че труповете на повече от 200 от над 300-те души, които са починали в планината, към момента са там. Много от тях се намират пред очите на алпинистите, които си проправят път към върха – трагично увещание за заплахите, които ги чакат.
Някои от тях даже към този момент са част от легендите за Еверест. Една фигура, известна като Зелените ботуши, за която се счита, че е индийският планинар Цеванг Палджор (или другарят му Дордже Моруп), умира в прословутата снежна стихия през 1996 година, разказана в бестселъра на Джон Кракауер „ В разредения въздух “. Тялото дълго време маркирало пещера по маршрута на Североизточния било. Докато през 2014 година китайски екип го преместил на по-малко очевидно място.
Зелените ботуши обаче е единствено едно от многото. По Североизточният било има толкоз доста тела, които към момента носят цветните си пухени якета и екипировка за катерене, че регионът си е спечелил трагикомичния прякор „ Долината на дъгата “.
През 2006 година английският планинар Дейвид Шарп припада, когато му свършва кислородът, в същата пещера, където умира и Зелените ботуши. Според някои данни повече от 40 други катерачи са минали около Шарп, до момента в който той към момента е бил жив, само че или не са разбрали, че той към момента диша, или не са съумели да му оказват помощ. Оттогава нещастието е обект на полемики.
Връх Еверест със Североизточния било (№12, вдясно)
С увеличението на броя на катерачите на Еверест през последните 30 години нараства и броят на жертвите, като някои дни се открояват като най-смъртоносните в планината. На 11 май 1996 година 8 алпинисти, измежду които и Грийн Боутс, по този начин и не съумяват да се върнат в базовия лагер откакто ги връхлита снежна стихия. На 18 април 2014 година лавина в рисково нестабилния ледопад Кхумбу погребва 16 опитни шерпи, които са подготвяли закрепени въжета за катерачния сезон. Само една година по-късно мощното земетресение, което раздруса Непал, провокира лавина, която връхлетя базовия лагер на Еверест и умъртви минимум 22 души на 25 април 2015 година
Едно нещо е несъмнено: Много хора, които се надяват на висшото достижение, към момента са там, постоянно в плен на задачата си.
