Бясът е ужасяващо заболяване, при което шансът за оцеляване е

Бясът е ужасяващо заболяване, при което шансът за оцеляване е съвсем нулев. Ако човек бъде ухапан от животно, което е притежател на вируса, той разполага едвам с 24 часа (или 48, в случай че е ваксиниран), с цел да стигне до болница и да спре заразяването на нервната система, където инфекцията се популяризира и стартира да провокира признаци. В противоположен случай резултатът е гибел.

Инкубацията може да отнеме седмици или даже месеци. Бясът стартира като грипоподобно заболяване с главоболие, уязвимост и тресчица, които постоянно не престават дни. Не след дълго признаците минават в неврологични проблеми, завършващи с възбуденост, тревога и мозъчна дисфункция. Пациентите могат да развият цялостен боязън от вода, защото вирусът пречи на гостоприемника да пие, и могат да изпитат халюцинации и делириум. Това може да продължи от 2 до 10 дни и съвсем постоянно е с съдбовен край - регистрирани са по-малко от 20 случая на хора, които са оживели след проявление на клинични признаци, а за множеството от тях детайлностите са нищожни.

Как са оживели тези хора? При някои от тях лекарите са били принудени да употребяват противоречивия протокол Милуоки – процедура, до която се прибягва само и единствено в краен случай и която включва съвсем цялостна мозъчна гибел - успеваемостта ѝ се разисква горещо и множеството експерти са се отказали от нея, само че тя е помогнала на някои да победят това ужасно заболяване.

Протоколът Милуоки, създаден от доктор Родни Уилоуби-младши, се употребява в битката с беса при човешки пациенти единствено в незабавни случаи. Той е кръстен на град Милуоки, където през 2004 година е употребен сполучливо за първи път.  Протоколът разчита на личната дарба на организма да се пребори с вируса на бяс - само че единствено когато му се даде задоволително време.

Бясът се придвижва през нервите в централната нервна система и в мозъка, където се развъжда и предизвиква неврологични признаци. Тук той разчита на дисфункция на невротрансмитерите, с цел да продължи виталния си цикъл. Уилоуби-младши и сътрудниците му изричат догатката, че в случай че мозъчната интензивност се понижи до най-малко, вирусът може да бъде занимателен дотам, че тялото да остане живо и имунната система да има задоволително време, с цел да се пребори с него.

За първи път протоколът е пробван върху 15-годишно момиче, като лекарите употребяват лекарства за предизвикателство на кома, потискащи нервната активност, и му дават коктейл от антивирусни медикаменти. Процедурата е била сложна, само че след 76 дни момичето е изписано от болничното заведение. Последвалите контролни прегледи демонстрират, че има говорни нарушавания и усложнения при вървене. По-късно обаче приключва сполучливо лицей и през 2016 година ражда близнаци.

Оттогава насетне основателите на протокола от Милуоки настояват, че към 2018 година са избавили 18 души (2 в Съединени американски щати и останалите в Перу), макар че след това статистиката се размива и специалистите слагат под въпрос тези числа заради неприятното им документиране.

Процедурата има извънредно висок % на несполучливи опити, като неотдавнашно изследване, което към момента не е минало през процедура по анонимно рецензиране, демонстрира, че единствено един пациент от 12, лекувани с индуцирана кома, е оживял (и той по начало е бил необикновен случай). Дългогодишната индуцирана кома при бяс е скъпа, изисква интензивно лекуване и е съмнителна от етична позиция, само че при толкоз невисок % на преживяемост без лекуване тя може да се окаже единствената опция за някои хора. Дали обаче фактически работи? Науката към момента не се е произнесла изрично по този въпрос.

Източник: IFLScience