Завист го прокудила от родината му
430 години от рождението на великия френски художник Никола Пусен
Когато човек се изправи пред платната му, като че ли попада в различен свят, в който Божественото и Човекът са в неразривно единение и битуват в един взаимен живот на земята. Името му е Никола Пусен (фр. Nicolas Poussin) и е френски художник, живял през по-голямата част от живота си в Рим, и починал там.
Никола Пусен (1594-1665)
Пусен е непостижим живописец и пейзажист, представител на бароковия класицизъм. Нещо повече, считан е за създател на класицизма в изобразителното изкуство.
Когато човек се запознае с биографията му, първото което се пита е, по какъв начин един наследник на безпаричен земеделец, някогашен боен в кралската войска, доближава до такива висоти на изобразителното изкуство?!
The Triumph of David, c.1630, Prado Museum
Пръв преподавател на художника бил Кантен Варен от Амиен. Той вдъхнал на младежа вярата, че може да стане популярен живописец. През 1612 година Пусен потегля пеш за Париж, право към кралския двор.
Камердинерът на краля Александър Кутуа му разрешил да посещава кралската сбирка с живописни платна.
Триумфът на Давид
Пусен се учи на тънкостите на занаята в продължение на десетилетие в Руан и Париж. През 1622 година получава първата си поръчка - поредност от картини, представящи живота на преди малко канонизираните за светци Игнатий Лойола и Франциск Ксаверий.
Милосърдието на Сципион, 1640
През 1624 година отпътува за Рим. Там, с помощта на другарството си с племенника на папа Урбан VIII - кардинал Франческо Барберини, се среща с доста известни художници. Постепенно става авторитетна фигура в техните среди.
Риналдо и Армида, ок. 1630
За страдание, през 1629 година, Пусен се разболява. Неспособен да работи и да се грижи за себе си, получава помощ от фамилията на френския сладкар Шарл Дюге. В дома на Дюге пламва и любовта на художника към най-голямата щерка на сладкаря - Анн-Мари Дюге. Двамата подписват брак.
The Finding of Moses, 1638
След още 10 години крал Луи XIII и кардинал Ришельо поканват Пусен да се завърне в родината си. Кардиналът го назначава във Франция, с цел да служи като първи художник на краля и му разпорежда декорирането на Лувъра - да изрисува Голямата изложба, както и да направи планове за килими за двореца.
Saints Peter and John Healing the Lame Man, 1655
В Париж Пусен работи доста и геният му се радва на голям интерес. Но славата му ражда и завистлива конкуренция, в лицето на художници като Симон Вуе, които се употребили с покровителството на кралицата. Дворцовите интриганти почнали да приказват, че Пусен е получил кралските поръчки не тъй като е надарен, а тъй като на него кралят гледал като на " нещо като чужденец ".
Около 1650 година Френският художник Никола Пусен (1594 - 1665), Снимка: Getty Images
Хули и интриги затруднили работата на художника и година по-късно - през 1842-ра, той напуща Париж и се връща в Рим. Този път - вечно.
Apollo and the Muses (Parnassus), 1630
Французите, както се показва един критик, " ще гледат отдалече, по какъв начин пораства името на техния съотечественик ". Разбира се, те се гордеят с Пусен. И през днешния ден в Лувъра можем да забележим едно от най-известните му платна - картината " Аркадийски овчари ". Другата версия на тази творба е в Лондон.
Аркадийски овчари / Et in Arcadia ego (Les Bergers d’Arcadie), late 1630
Тази картина е обект на доста тълкувания, поради каменния саркофаг с надпис, който са наобиколили овчарите. Загадъчен е точно надписът, превеждан от латински като " И в Аркадия съм ". Някои, обаче, го схващат като анаграма на " Върви си, аз вардя Божиите секрети ", или на " Аз допирам гробницата на Господ Исус ".
Във всички случаи има едно сплотяващо мнение - че картината показва местоположението на останките на Христос.
Holy family in landscape
Оттук потегля и една същинска нервност, къде е това място, което е нарисувал художникът. Най-много хора били на мнение, че е рисувал в Лангедок, Франция. На сходен каменист рид там имало такава гробница.
Стига се до такава степен, че заради хорското любознание, притежателят на земята разрушил каменния саркофаг, с цел да пресече интереса на неканените посетители в парцела си.
Напразно, тъй като един от биографите на Пусен коментира загадката по този начин: Не е имало никакво действително място. Пусен, съгласно него, прокарал художествено в картината си една своя теза - че Христос не е умрял на Кръста, а с обичаната си Магдалена и техните деца, пристигнал във Франция, където сложил началоти на кралската династия на меровингите...
В тази теза, несъмнено, няма нищо канонично, само че пък е изцяло в стила на Пусен - в картините си той постоянно сплотява свои хипотези с митологичен и набожен персонаж. Такова е неговото креативно кредо, и той го отстоява по извънредно провокативен и вълнуващ със сюжетите си метод.
Landscape with a Calm, 1650
Вероятно този необикновен и баснословен " микс " е подбуден от възхищението на художника от изкуството на Античността.
The Inspiration of the Poet, c.1630
Творчеството на Пусен е пръснато по света: някои картини на художника се намират в музея " Прадо " ( " Триумфът на Давид ", " Парнас ", " Идеален пейзаж " и др.), други са в Русия - в Пушкинския музей ( " Риналдо и Армида ", " Пейзаж с Херкулес и Как ", " Милосърдието на Сципион " ); " Похищението на сабинянките " е в музея Метрополитън. Но където и да има опция да се срещне с творбите му, човек остава изумен от гения на този занаятчия на огромните платна.
The Triumph of Pan, 1636, National Gallery, London
Пусен е роден в Нормандия на 5 юни 1594 година, само че както казахме, умира в Рим, на 71-годишна възраст през 1665 година. Очевидно би трябвало да е бил доста афектиран от тези интриги в двореца, поради които скъсва с родината си по този начин изрично и избира даже тленните му остатъци да останат в чужбина.
The Annunciation, c.1655-1657
Затова пък картините му, както казахме, през днешния ден са на всички места по света и сами приказват за майсторството на своя създател, а той ще си остане французин и горделивост за Франция. Пусен е приет за един от най-хубавите в историческата и пейзажната живопис художници в света.
Sacrament of Ordination (Christ Presenting the Keys to Saint Peter), c.1636-1640, Kimbell Art Museum
Повечето от творбите му са исторически картини на религиозни и митологически тематики, в които постоянно участва пейзажен детайл. Вълнува се и от теоретичните въпроси на изкуството.
И както към този момент отбелязахме, обичал да се базира на античното изкуство като висок стандарт за качество и подражателство.
A Dance to the Music of Time, 1640, The Wallace Collection
Историците на изобразителното изкуство слагат Пусен на пиедистал с думите, че той е художникът, който рисува по този начин, че " се приближава до поезията, като открива салдото сред езическия и християнския свят ". И в действителност, в неговите картини можем да забележим измежду персонажите както езически божества, по този начин и светци, общуващи с хора. Всичко наподобява като приказка и влияе по подобен метод.
The Triumph of Neptune, c.1634-1637, Philadelphia Museum of Art
Пусен не следва бароковите усети на Рим. Той се стреми да покаже, че изкуството е на първо място интелектуално занятие.
Картините му са алегории, съчетаващи тайнственост и действителност, страст и разсъдък.
„ Кръщението на Христос “ от Никола Пусен, едно от дребното творби на художника, рисувани върху панел, е било изложено в Sotheby`s на 29 ноември 2019 година в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images
В изкуството на Пусен има въодушевление на елегия и деликатност, и едно умозрително светоусещане, което като че ли синхронизира в цялостна степен сетивата. Признат е също по този начин за талант на композицията, и това се вижда даже от окото на непознавач.
The Abduction of the Sabine Women, c.1633-1634, The Metropolitan Museum of Art
Картините на Никола Пусен ни дават чувство за безкрайност, в което в действителност, сякаш цялото време е Тук и Сега. Един много прогресивен и метафизичен метод, какъвто рядко откриваме в стилистиката на изобразителното изкуство от неговото време.
(Self portrait by Nicolas Poussin, 1650)
Пусен в никакъв случай не наподобява зависещ на религиозния канон. Той ни изненадва с трактовки, които приказват за един либерален човек с висок разсъдък, и несъмнено - талантлив с огромен гений.
Еми МАРИЯНСКА,
Когато човек се изправи пред платната му, като че ли попада в различен свят, в който Божественото и Човекът са в неразривно единение и битуват в един взаимен живот на земята. Името му е Никола Пусен (фр. Nicolas Poussin) и е френски художник, живял през по-голямата част от живота си в Рим, и починал там.
Никола Пусен (1594-1665) Пусен е непостижим живописец и пейзажист, представител на бароковия класицизъм. Нещо повече, считан е за създател на класицизма в изобразителното изкуство.
Когато човек се запознае с биографията му, първото което се пита е, по какъв начин един наследник на безпаричен земеделец, някогашен боен в кралската войска, доближава до такива висоти на изобразителното изкуство?!
The Triumph of David, c.1630, Prado Museum Пръв преподавател на художника бил Кантен Варен от Амиен. Той вдъхнал на младежа вярата, че може да стане популярен живописец. През 1612 година Пусен потегля пеш за Париж, право към кралския двор.
Камердинерът на краля Александър Кутуа му разрешил да посещава кралската сбирка с живописни платна.
Триумфът на Давид Пусен се учи на тънкостите на занаята в продължение на десетилетие в Руан и Париж. През 1622 година получава първата си поръчка - поредност от картини, представящи живота на преди малко канонизираните за светци Игнатий Лойола и Франциск Ксаверий.
Милосърдието на Сципион, 1640 През 1624 година отпътува за Рим. Там, с помощта на другарството си с племенника на папа Урбан VIII - кардинал Франческо Барберини, се среща с доста известни художници. Постепенно става авторитетна фигура в техните среди.
Риналдо и Армида, ок. 1630 За страдание, през 1629 година, Пусен се разболява. Неспособен да работи и да се грижи за себе си, получава помощ от фамилията на френския сладкар Шарл Дюге. В дома на Дюге пламва и любовта на художника към най-голямата щерка на сладкаря - Анн-Мари Дюге. Двамата подписват брак.
The Finding of Moses, 1638 След още 10 години крал Луи XIII и кардинал Ришельо поканват Пусен да се завърне в родината си. Кардиналът го назначава във Франция, с цел да служи като първи художник на краля и му разпорежда декорирането на Лувъра - да изрисува Голямата изложба, както и да направи планове за килими за двореца.
Saints Peter and John Healing the Lame Man, 1655 В Париж Пусен работи доста и геният му се радва на голям интерес. Но славата му ражда и завистлива конкуренция, в лицето на художници като Симон Вуе, които се употребили с покровителството на кралицата. Дворцовите интриганти почнали да приказват, че Пусен е получил кралските поръчки не тъй като е надарен, а тъй като на него кралят гледал като на " нещо като чужденец ".
Около 1650 година Френският художник Никола Пусен (1594 - 1665), Снимка: Getty Images Хули и интриги затруднили работата на художника и година по-късно - през 1842-ра, той напуща Париж и се връща в Рим. Този път - вечно.
Apollo and the Muses (Parnassus), 1630 Французите, както се показва един критик, " ще гледат отдалече, по какъв начин пораства името на техния съотечественик ". Разбира се, те се гордеят с Пусен. И през днешния ден в Лувъра можем да забележим едно от най-известните му платна - картината " Аркадийски овчари ". Другата версия на тази творба е в Лондон.
Аркадийски овчари / Et in Arcadia ego (Les Bergers d’Arcadie), late 1630 Тази картина е обект на доста тълкувания, поради каменния саркофаг с надпис, който са наобиколили овчарите. Загадъчен е точно надписът, превеждан от латински като " И в Аркадия съм ". Някои, обаче, го схващат като анаграма на " Върви си, аз вардя Божиите секрети ", или на " Аз допирам гробницата на Господ Исус ".
Във всички случаи има едно сплотяващо мнение - че картината показва местоположението на останките на Христос.
Holy family in landscape Оттук потегля и една същинска нервност, къде е това място, което е нарисувал художникът. Най-много хора били на мнение, че е рисувал в Лангедок, Франция. На сходен каменист рид там имало такава гробница.
Стига се до такава степен, че заради хорското любознание, притежателят на земята разрушил каменния саркофаг, с цел да пресече интереса на неканените посетители в парцела си.
Напразно, тъй като един от биографите на Пусен коментира загадката по този начин: Не е имало никакво действително място. Пусен, съгласно него, прокарал художествено в картината си една своя теза - че Христос не е умрял на Кръста, а с обичаната си Магдалена и техните деца, пристигнал във Франция, където сложил началоти на кралската династия на меровингите...
В тази теза, несъмнено, няма нищо канонично, само че пък е изцяло в стила на Пусен - в картините си той постоянно сплотява свои хипотези с митологичен и набожен персонаж. Такова е неговото креативно кредо, и той го отстоява по извънредно провокативен и вълнуващ със сюжетите си метод.
Landscape with a Calm, 1650 Вероятно този необикновен и баснословен " микс " е подбуден от възхищението на художника от изкуството на Античността.
The Inspiration of the Poet, c.1630 Творчеството на Пусен е пръснато по света: някои картини на художника се намират в музея " Прадо " ( " Триумфът на Давид ", " Парнас ", " Идеален пейзаж " и др.), други са в Русия - в Пушкинския музей ( " Риналдо и Армида ", " Пейзаж с Херкулес и Как ", " Милосърдието на Сципион " ); " Похищението на сабинянките " е в музея Метрополитън. Но където и да има опция да се срещне с творбите му, човек остава изумен от гения на този занаятчия на огромните платна.
The Triumph of Pan, 1636, National Gallery, London Пусен е роден в Нормандия на 5 юни 1594 година, само че както казахме, умира в Рим, на 71-годишна възраст през 1665 година. Очевидно би трябвало да е бил доста афектиран от тези интриги в двореца, поради които скъсва с родината си по този начин изрично и избира даже тленните му остатъци да останат в чужбина.
The Annunciation, c.1655-1657 Затова пък картините му, както казахме, през днешния ден са на всички места по света и сами приказват за майсторството на своя създател, а той ще си остане французин и горделивост за Франция. Пусен е приет за един от най-хубавите в историческата и пейзажната живопис художници в света.
Sacrament of Ordination (Christ Presenting the Keys to Saint Peter), c.1636-1640, Kimbell Art Museum Повечето от творбите му са исторически картини на религиозни и митологически тематики, в които постоянно участва пейзажен детайл. Вълнува се и от теоретичните въпроси на изкуството.
И както към този момент отбелязахме, обичал да се базира на античното изкуство като висок стандарт за качество и подражателство.
A Dance to the Music of Time, 1640, The Wallace Collection Историците на изобразителното изкуство слагат Пусен на пиедистал с думите, че той е художникът, който рисува по този начин, че " се приближава до поезията, като открива салдото сред езическия и християнския свят ". И в действителност, в неговите картини можем да забележим измежду персонажите както езически божества, по този начин и светци, общуващи с хора. Всичко наподобява като приказка и влияе по подобен метод.
The Triumph of Neptune, c.1634-1637, Philadelphia Museum of Art Пусен не следва бароковите усети на Рим. Той се стреми да покаже, че изкуството е на първо място интелектуално занятие.
Картините му са алегории, съчетаващи тайнственост и действителност, страст и разсъдък.
„ Кръщението на Христос “ от Никола Пусен, едно от дребното творби на художника, рисувани върху панел, е било изложено в Sotheby`s на 29 ноември 2019 година в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images В изкуството на Пусен има въодушевление на елегия и деликатност, и едно умозрително светоусещане, което като че ли синхронизира в цялостна степен сетивата. Признат е също по този начин за талант на композицията, и това се вижда даже от окото на непознавач.
The Abduction of the Sabine Women, c.1633-1634, The Metropolitan Museum of Art Картините на Никола Пусен ни дават чувство за безкрайност, в което в действителност, сякаш цялото време е Тук и Сега. Един много прогресивен и метафизичен метод, какъвто рядко откриваме в стилистиката на изобразителното изкуство от неговото време.
(Self portrait by Nicolas Poussin, 1650) Пусен в никакъв случай не наподобява зависещ на религиозния канон. Той ни изненадва с трактовки, които приказват за един либерален човек с висок разсъдък, и несъмнено - талантлив с огромен гений.
Еми МАРИЯНСКА,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ