Еротичната любов е акт на волята - ЕРИХ ФРОМ
Братската любов е любов сред равни. Майчината любов е към безпомощни.
Колкото и да са разнообразни една от друга те имат една обща линия — по самата си природа не са лимитирани до едно лице.
Ако обичам брат си аз обичам всички мои братя. Обичам ли детето си, аз обичам всички мои деца.
Не, повече от това — обичам всички деца, всички, които се нуждаят от помощта ми.
В контраст на тези два типа любов еротичната обич е увлечение към цялостно обединение, към единство с различен човек.
По природата си тя е изключителна, а не универсална.
Може би също по този начин е най-измамливата форма.
Най-напред би трябвало да кажем, че еротичната обич се смесва с избухливото прекарване „ влюбване в някого “, с неочакваното срутване на съществуващите загради сред двама души, непознати един за различен.
Това прекарване на неочаквана фамилиарност по характера си е кратковременно.
След като непознатият човек стане интимно непосредствен и няма повече бариери за превъзмогване от страна на колегата, няма и повече вероятни обстановки за реализиране на неочаквана непосредственост.
Обичащият познава към този момент „ обичаното “ лице така добре, както себе си. Или може би е по-точно да се каже така едва.
Ако имаше по-голяма дълбочина в проучването на другото лице, в случай че обичащият можеше да изпита безпределността на своята персона, в никакъв случай нямаше до дъно да опознае обичаното лице — и чудото на сриване на преградите би настъпвало всеки ден.
Повечето хора бързо опознават и изчерпват личната си персона, а също по този начин и другите хора.
За тях интимността се основава най-вече със половите контакти.
И тъй като изживяват часовете на разлъка основно като физическо неявяване на колегата, физическата връзка е задоволителна за превъзмогване дистанцията сред двамата.
Има и друга фактори, които съгласно доста хора оказват помощ за доближаване и за превъзмогване на изолираността: шерване на персонални прекарвания, очаквания и паники, прибягване до детинщини или до детска доверчивост в обноските, основаване на общи ползи към света.
Дори изразяването на своя яд, на ненавист, цялостната липса на умереност се одобряват за фамилиарност и с това могат да се изясняват перверзните „ съблазни “, проявявани постоянно сред брачен партньор и брачна половинка, за които интимността е налице единствено в леглото или когато дават воля на взаимната си ненавист или яд.
С течение на времето тези форми на непосредственост от ден на ден избледняват и стартира търсене на любов към различен човек, към нов чужд.
Пак непознатият човек се трансформира в „ съкровен “ приятел, още веднъж влюбването е въодушевяващо и интензивно, още веднъж то последователно понижава силата си и свършва с готовност за нови завоевания, нова обич — постоянно с илюзията, че тя ще бъде друга от предходната.
Тази илюзия се подкрепя от измамливия темперамент на половите стремежи.
Сексуалното увлечение цели обединение и никога не се лимитира до физическа нужда, до облекчение от мъчително напрежение.
То обаче може да се подтиква от паниката на самотата, от желанието, да покоряваш или да бъдеш покоряван, от суетност, от предпочитание да нараниш, даже да унищожиш, доколкото то може да бъде подтиквано от любовта.
Изглежда, половото предпочитание може да се съчетае с всевъзможни мощни страсти и да получи тласък от тях, единствено една от които е любовта.
Понеже половото предпочитание у множеството хора се свързва с визията за обич, те елементарно могат да изпаднат в илюзия, че се обичат, когато взаимно се желаят физически.
Любовта може да подбуди желанието за физическа непосредственост.
В подобен случай физическата реципрочност не е съпроводена от възприятие за охота, от блян да покоряваш или да бъдеш покоряван, а от деликатност.
Ако желанието за физическа непосредственост не е подтиквано от обич, в случай че еротичната обич не е в същото време братска любов, то тя в никакъв случай не води до единство, надминаващо преходното оргийно положение.
Сексуалното привличане основава за момента заблуда за единение, само че без обич: такова „ единение “ остава непознатите между тях души така надалеч, както са били и преди.
Понякога те стартират да се срамят един от различен, даже да се ненавиждат, тъй като откакто се разсее илюзията, усещат отчуждението си по-силно от преди.
Нежността никога не е сублимация на половия инстинкт, както мислеше Фройд.
Тя е директен резултат на братската любов и съществува във физическите и нефизическите форми на обичта.
Еротичната обич, в случай че е обич, има едно авансово изискване — аз обичам с цялата си същина и другото лице, той или тя, ми отвръща с цялата си същина.
В основата си всички човешки същества са идентични.
Всички сме част от Единното цяло, ние сме Една същина.
Не би трябвало да се прави разлика кого обичаме.
Обичта би трябвало да бъде всъщност акт на волята, решение да свържеш напълно живота си с този на другия човек.
Това е разумната основа на концепцията за неразтрогваемостта на брака, както и за доста форми на обичайни бракове, при които двамата сътрудници не се избират между тях, а биват избирани и все пак се чака да се обичат.
Тази концепция е безусловно неприемлива за западното общество.
Там се допуска любовта да бъде една спонтанна прочувствена реакция на хора, ненадейно обладани от покоряващо възприятие.
От тази позиция изпъкват единствено особеностите на двамата, които се обичат, и остава в сянка истината, че всички мъже са неделими от Адам, а всички дами — от Ева.
Пропуска се един значим фактор в еротичната обич — волята.
Да обичаш някого не е въпрос единствено на мощно възприятие, а решение, преценка, заричане.
Ако любовта бе единствено възприятие, нямаше да има съображение за обещанието двамата да се обичат вечно.
Едно възприятие идва и може да си отиде.
Как да се твърди, че то ще остане вечно, в случай че държанието ми изключва преценката и решението?
С оглед на тези разбирания човек би могъл да стигне до извода, че любовта — е извънредно акт на воля и обвързване и по тази причина в действителност няма значение, кои са двамата сътрудници.
Дали бракът е контрактуван от други или е резултат на личен избор, един път подписан, действието на волята би трябвало да подсигурява продължаването на любовта.
Това разбиране сякаш подценява парадоксалния темперамент на човешката природа и на еротичната обич.
Ние всички сме Едно — и все пак всеки от нас е неповторима, неповторима същина.
Подобен абсурд се повтаря и в връзките ни към другите.
Доколкото всички сме едно, можем да обичаме всеки по същия метод в смисъл на братска любов.
Но доколкото всички сме също по този начин разнообразни, еротичната обич допуска известни характерни, надълбоко самостоятелни детайли, които съществуват сред някои, въпреки и не сред всички обичащи се двойки.
Двете мнения — че еротичната обич е изцяло самостоятелно, неповторимо по своя темперамент привличане или че тя не е нищо друго с изключение на акт на волята — са правилни, или в случай че се изразим по-добре, истината не е нито едното, нито другото.
Затова схващането, че в случай че не е сполучлива една такава връзка, елементарно може да бъде прекъсната, е еднообразно неправилно както и разбирането, че никога тя не би трябвало да бъде разтрогвана.
„ Изкуството да обичаш “
