Нито един човек или съдба не могат да се сравняват с друг човек или съдба - ВИКТОР ФРАНКЪЛ
Виктор Франкъл е австрийски невролог и психиатър. Той създава лично психотерапевтично обучение, което още през 1926 година отбелязва с понятието логотерапия.
„ Logos “, съгласно персоналното желание на Франкъл , се употребява в смисъла на „ дух “.
Духът е това измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува индивида и лекаря Виктор Франкъл , и от което съгласно него въобще потегля разликата сред хуманната и ветеринарната медицина.
Виктор Франкъл счита, че не индивидът слага въпроса за смисъла на своя живот, а животът слага този въпрос пред него не с думи, а с дейности.
Франкъл е уверен, че смисълът не е индивидуален, индивидът не го измисля, а го намира в света, в обективната реалност, точно по тази причина той се явява за индивида като императив, изискващ своята реализация.
„ Живот “ не е несигурно разбиране, а нещо напълно действително и съответно, което дефинира ориста на всеки човек, друга и неповторима във всеки обособен случай.
Нито един човек и нито една орис не могат да се съпоставят с различен човек или друга орис.
Нито една обстановка не се повтаря и всяка изисква друг отговор; в някои случаи обстановката, в която се намира човек, изисква той да предприеме някакво действие; в други може да се окаже, че е по-добре да обмисли и да извлече съответните изводи.
А от време на време може да се окаже, че от човек се изисква само да одобри ориста си и да носи своя кръст.
Всяка обстановка се отличава със своята уникалност и във всеки даден миг има единствено един верен отговор на казуса, подбуден от тази обстановка.
Ако се замислим в какво намира смисъл индивидът от улицата, ще открием, че има три метода да придадем смисъл на живота:
Първият е като осъществим обвързване или създадем работа.
Вторият, като почувстваме нещо или срещнем някого; казано с други думи, можем да открием смисъла освен в работата, само че и в любовта.
Но най-съществен е третият: когато се окажем изправени пред обстановка, която не можем да променим, сме призовани да дадем най-хубавото от себе си, да се издигнем над самите себе си и да израснем, надминавайки личните си предели; с една дума, да трансформираме себе си.
Това се отнася за всеки един от съставените елементи на класическата триада – болежка, виновност и гибел, – когато успеем да превъзмогнем страданието и да го превърнем в триумф и човешко постижение; да открием във виновността опция да се променим към по-добро; и да забележим в преходността на живота тласък за предприемане на отговорно деяние.
