Филип Зимбардо е американски социален психолог, известен с така наречения

Филип Зимбардо е американски обществен психолог, прочут с по този начин наречения Станфордски затворнически опит.

По генезис е италианец, само че израства в Южен Бронкс (Ню Йорк, САЩ). Бакалавърска степен получава от колежа на Бруклин, магистратура и докторска степен – в Йейлския университет.

След като известно време работи в Университета на Ню Йорк, Зимбардо стартира да преподава в Станфордския университет. В мазето на университета той пригодява три от кабинетите за затворнически килии и организира фамозния си Затворнически опит, при който на инцидентен принцип разпределя 24 студенти доброволци да бъдат „ надзиратели “ и „ пандизчии “.

Въпреки че по проект опитът е трябвало да продължи 2 седмици, на шестия ден от началото му, самият Зимбардо го прекъсва по етични съображения и най-много – тъй като част от участниците дотам се вписват в функциите си на „ надзиратели “, че стартират да постановат систематичен и садистичен тормоз над „ наказаните “, които от своя страна изпадат в остри депресивни положения и безизходност.

Резултатите от него се употребяват, с цел да покажат податливостта и покорността на хората по отношение на оправдаваща дейностите им идеология, поддържана от обществото и страната, както и за илюстрация към теорията за когнитивния дисонанс и въздействието на властта и престижа.

На човек е провиснал един-единствен живот, тъй че го преживейте без принизявате достолепията си! И дано този живот бъде ваш личен избор!

За да се почувствате като самостоятелен, свободен човек, осъзнайте сюжета на живота си, след което седнете и го напишете!

Най-позорните актове на свирепост във връзка с своите събратя правят не маниаците-убийци, а най-обикновените хора.

Злото, което поражда от елементарното мислене и е осъществено от елементарни хора, е норма, а не изключение.

На злодеяния е кадърен всеки от нас, а за това са нужни единствено подобаващи условия.

Всеки се явява евентуален Велик Инквизитор, дори родната майка.

Съществуват хора с извънредно държание, които постоянно са водени от високи цели, благородна идеология и честен дълг.

Първо: светът е изпълнен с положително и зло – по този начин е било и по този начин постоянно ще бъде. Второ: границите сред положителното и злото са проницаеми, само че неведнъж и размити. И трето: ангелите могат да станат демони, а демоните, въпреки и мъчно, са способни да станат ангели.

Веднъж осъзнал, че положителното и неприятното са неразривно свързани, към този момент е невероятно да видиш едното без другото.

Само посредством изследване и схващане на аргументите за злото, нещо може да бъде променено. Но е нужно да се срещнеш със злото лице в лице, с цел да го преобразиш.

Човешката потребност от приемане е толкоз мощна, че даже чужд може да получи власт над нас, в случай че обещае да ни сложи на масата на споделените секрети – „ единствено сред нас “.

„ Лошите системи “ основават „ неприятни обстановки “, създаващи „ неприятни хора “. Те предизвикат даже най-хубавите от нас да се държат доста зле.

Трябва да се признае, че бойците са добре подготвени убийци, които сполучливо са минали интензивно образование в подготвителни лагери, а тяхното полесражение е тяхната изпитателна площадка.

По време на всяка война, във всяко време, във всяка страна, нормалните и дори положителните хора се трансформират в убийци. Именно на това учат боеца: да убива тези, които се считат за врагове.

Човек може да не помни личната си човещина поради безсмислени идеологии, изпълнявайки и преизпълнявайки заповедите на харизматични водачи, призоваващи да се е убият всички, които те разгласят за „ врагове “.

Двадесети век е „ век на всеобщи убийства “. През XX век повече от 50 милиона индивида са станали жертва на систематични убийства, узаконени от държавни управления и изпълнени от бойци и цивилен лица, които драговолно са извърши заповедта да убиват.

Ако се замислите за дългата и мрачна история на индивида, се оказва, че най-отвратителните закононарушения са осъществени под маската на подчинението, а не под знамената на протеста.

Добродетелта е не просто дарба за възпиране от грях. Тя е деяние.

Хората не са толкоз рационални. Те просто добре владеят изкуството на рационализацията, т.е. умеят да изясняват разликата сред персоналните си убеждения и държанието си.

Страхът е психическо оръжие. Държавите го употребяват, с цел да сплашват жителите, да ги принудят да жертват главните си свободи и да се откажат от върховенството на закона в подмяна на обещаната от всемогъщата власт сигурност.

Когато властови хайлайф желае да унищожи вражеска нация, той се обръща към специалисти по агитация, с цел да сътвори стратегия за ненавист. Какво е нужно на жителите на едно общество да ненавиждат жителите на друго общество до степен, в която желаят да ги изтезават, даже да ги убиват? Това изисква „ враждебно въображение “, психическа структура, вградена надълбоко в мозъците им от агитация, която трансформира „ другия “ във „ Враг “. Този облик е най-мощният претекст на боеца, който зарежда пушката му с боеприпаси от ненавист и боязън. Образът на заплашителен зложелател, грозящ персоналното благоденствие и националната сигурност на обществото, предизвиква майките и бащите да изпращат синовете си на война и дава мощ на държавните управления да пренаредят целите си, с цел да трансфорат палешниците в мечове на заличаването.

Герои са тези, които могат, макар събитията, да работят съгласно благородни претекстове и да се не се държат по метод, унижаващ другите, даже когато елементарно могат да го създадат.

За да бъдеш воин, би трябвало да се научиш да бъдеш девиант – тъй като постоянно вървиш против конформизма на групата.

Добър метод да избегнете закононарушенията, подбудени от послушание на властта, е да поемате цялостна отговорност за дейностите си.