Свободата на човек не се състои в това да може

„ Свободата на човек не се състои в това да може да прави каквото си желае, а в това да не би трябвало да прави това, което не желае. “ – Жан-Жак Русо

Матиас Десмет (Mattias Desmet) е професор по клинична логика на психиката и магистър по статистика към университета в Гент, Белгия, и се занимава с тези публични фактори и условия, които карат същото това общество непринудено да се отхвърля от свободата си.

Обработвайки статистически данни по време на пандемията, проф. Десмет се натъква на аномалии, които го карат да осъзнае, че международното население е на път да реализира по този начин нареченото “колективно схващане ” или това положение, наподобяващо всеобща неуравновесеност, което е съществена причина за установяването на всеки тоталитарен режим.

Наясно с формулата, прилагана в световен мащаб през последните две години, както и с развиването, коeто тя цели, проф. Десмет разказва нейните механизми и дава рекомендации за противопоставяне в персонален и общ проект.

В края на февруари 2020, до момента в който работи върху статистиките за заболеваемост и смъртност, професорът вижда огромен проблем с математическите модели и прогнози, изнасяни пред обществото и употребявани за затваряне на “несъществения бизнес ”, както и арестуване на хората по домовете. Тези модели съставляват жестоко пресилване на риска от бoлecтта, което недвусмислено се потвърждава от обстоятелствата по-късно.

Пример за това е изказванието на учени от Лондонския кралски лицей, че в случай че Швеция не наложи лoкдayн неотложно, до края на май 2020 в страната ще има 80 000 смъртни случая. Швеция не постанова локдаун и несъмнено, това не се случва.

Проф. Десмет намира за необичайно това, че политиката продължава да обосновава дейностите си с тези неверни математически модели, чиято ненадеждност е потвърдена оттатък всякакво подозрение.

Именно затова (и поради безапелационния отвод на ръководещите да отчетат съпъстващите вреди, които “мерките ” нанасят) той стартира да изследва психическите аспекти на обстановката.

проф. Матиас Десмет

Не след дълго открива, че очевидната слепота за истината се дължи на феномен, именуван в логиката на психиката “стадност ” или “образуване на навалица ”- всеобща внушаемост, която при избрани условия може да се прояви във всяко общество, изключително при съществуване на обществена изолираност.

1. Социалната изолираност в огромни мащаби е първото и главно изискване за формиране на стадо или навалица, и точно това съставляват модерните в последно време лoкдayни.

Сега да вземем за пример на хората се вменява, че всевъзможен контакт с другите, в това число с членовете на личното им семейство, би могъл да е cмъpтна присъда и в следствие някои от тях не напущат домовете си с месеци, от боязън да не се заразят.

Истината е, че обществената изолираност е необятно публикуван проблем в западните общества още преди пандемията и то не толкоз измежду възрастните, както всекидневно се позволява, а измежду младите – изследванията сочат, че 25% от младежите нямат нито един непосредствен другар.

2. Второ изискване за превръщането на едно общество в навалица е всеобщото разбиране, че животът е лишен от висша цел и смисъл.

Проф. Десмет цитира данни, съгласно които половината от всички възрастни имат вяра, че работата им няма стойност нито за самите тях, нито за другите. 62% от участниците в друго изследване споделят, че работният им ден минава съвсем насън и не влагат никаква пристрастеност в това, с което се занимават.

С други думи, и второто изискване за групировка на навалица е налице дълго преди старта на пандемията.

3. Третият фактор за пораждане на стаден принцип е съществуването на обща и неопределена тревога измежду популацията.

Обща тревога значи тревога без ясно определима и характерна причина. Когато сме в джунглата и ни преследва лъв, страхът и паниката имат натурален и елементарно определим източник – хищно животно. Когато обаче се намираме в обществена изолираност и усещаме живота си празен и неправилен, тогава изпитваме обща фрустрация, която не можем да свържем ментално или физически с съответна опасност.

Съдейки по продажбите на антидепресанти и други психиатрични лекарства през последните години, изискване #3 за образуване на стадо е от дълго време налице.

4. Четвърто изискване за превръщане на групата в навалица е общата и неадресирана експанзия, неведнъж подбудена от горните три.

Когато тези четири условия се проявят измежду по-голямата част на едно общество, всичко, което остава да бъде направено за постигането на неговата групова внушаемост, е да се измисли някаква история, която да уточни източника и повода за тревогата, като по едно и също време с това се предложи и избавителна тактика.

Чрез приемането на тази тактика и присъединяване в нея, без значение какво изисква то, хората най-накрая съумяват да канализират тревогата си и получават подправено чувство за надзор, както и вяра, че заплахите могат да бъдат избегнати.

Обединяването в героическа битка против общ (макар и въображаем) зложелател им връща възприятието за обществена принадлежност и с помощта на новооткритата взаимност, придава на живота им ново значение и ясна цел.

“Поставен на подправена основа, този възторг задълбочава още повече психическото отделяне от действителността, което може да изясни за какво толкоз доста хора одобриха покорно телевизионната версия за нещата и ползват предписаната тактика, макар че тя е явно неуместна ”, разяснява проф. Десмет.

“Причината, заради която тези хора се съгласяват, е възобновяване на обществената им принадлежност. Науката, логиката или вярното деяние нямат нищо общо с това. Чрез вливане в колектива те превключват от мъчителното положение на обществена изолираност към тъкмо противоположното положение на екзалтирана обязаност, типична за масата или тълпата.

Това води до нещо като ментална интоксикация, която е същинската причина за сляпото послушание и която, сходно на набожен фетиш, ги кара да се придържат фанатично към разпоредбите, даже и с риск да нанесат вреди или да понесат персонални загуби.

Душевно или физическо здраве, дом, семейство, занаят или материално богатство – нищо няма значение за изпадналите в хипнотичната магия на тълпата. Именно това е един от най-проблематичните аспекти на този психически феномен, съгласно проф. Десмет – склонността към самоизтребление посредством неестествено свиване на фокуса.

Много подобаващи тук са думите на Гюстав Льо Бон , фамозен френски експерт в региона на обществената логика на психиката:

“Масите в никакъв случай не търсят истината. Те биха погребали доказателства, които не са по усета им и биха обожествили неверното, в случай че то ги блазни. Който може да ги храни с илюзии, елементарно ще им стане стопанин, а който се опита да им каже истината, постоянно ще бъде тяхна жертва ”.

В книгата си “Тълпата: проучване на груповото схващане ”, Льо Бон разкрива в елементи характерностите на човешките тълпи и склонността им да изоставят съзнателните разсъждения в интерес на несъзнателните стадни дейности.

Той предизвестява, че в случай че обещано общество не успее да се активизира и пребори с неналичието на вътрешна единност, както и с безумната концепция, че животът няма смисъл, стадното държание ще вземе превес и психически повредените хора ще станат болшинство.

Като основен образец за това събитие може да бъде даден нацисткия режим.

Според проф. Десмет актуалните хора неправилно считат, че диктатурата идва на власт единствено с принуждение. Нацисткият режим – както и водачеството, на което сме очевидци сега – добива власт посредством употреба на надълбоко психологическия феномен, прочут като “масова неуравновесеност ”. Не бива да се не помни, че болшинството хора са взели участие в нацисткия режим и неговите зверства напълно непринудено, водени не от боязън, а от стадна внушаемост.

Наистина е значимо да се познават разликите сред тирания и тоталитарен режим.

При класическата тирания диктаторът става по-мек и по-малко нападателен, откакто завземе властта и отстрани всички съперници. Веднъж постигнал цялостен надзор, той няма причина да продължи да бъде нападателен и се задоволява с неговото поддържане.

При тоталитаризма, въпреки това, е годен тъкмо противоположният принцип – най-големите и най-жестоките тоталитарни зверства стартират СЛЕД завладяването на властта и отстраняването на последния отстъпник. Освен нацисткото придвижване, добър образец е и чистката на Сталин през 1930г., довела до гибелта на милиони единствено за едно десетилетие – и в двата случая същинският геноцид настава след елиминиране на вокалната съпротива.

Спокойно можем да заявим, че претърпяваме следващия решителен миг в историята, в който някой се пробва да превземе безспорната власт и да цензурира съперниците си.

Ако желаеме човечеството да оцелее и да предотврати световния тоталитаризъм, би трябвало да продължим да се борим ГЛАСНО против него, тъй като тогава, когато замълчим – тогава ще стартират същинските зверства.

Все още нищо не сме видели. Най-лошото занапред следва, в случай че изберем да сме пасивни или позволим да заглушават гласа ни, тъй като тоталитаристите не стопират да безчинстват, откакто завладяват всичко – те просто си избират нови и нови изкупителни жертви, както е правел Сталин преди време. Когато всички подобаващи за обвинение свършили, той почнал да унищожава своите. Избил половината членове на личната си партия, макар че не били създали нищо неправилно и му били правилни до дъно.

Следвайки същия справочник, през днешния ден за врагове на народа са оповестени антиимyнизаторите, само че когато и последният антиимyнизатор изчезне и всеки на света получи заветната си игла, тогава за съпротива ще бъде нарочена някоя друга, напълно случайна група, в която може да е всеки.

Знайте, че даже да сте се имyнизирали с всички дoзи и екстра дoзи в този момент, и да приветствате кръстоносните походи против неприятните антиимyнизатори, въпрос на време е да погнат вас.

Съдбата на падналото в тоталитарните лапи стадо е изключително трагична, тъй като неведнъж то yмира с убеждението, че заслужава да yмре. Изпадналите в положение на всеобща неуравновесеност нерядко се отхвърлят от смисъла на личното си битие и са подготвени да жертват даже личните си родители или деца “в името на общото богатство ”, което изяснява по какъв начин и за какво някой би подложил поколението си на eкcпepиментална гeннa тepапия, която е в положение да го отстрани или осакати.

Психологическият развой на разграждане на личността стопява умствените качества и рационалното мислене, и хората стават по-доверчиви и уплашени и от малко дете.

“В последна сметка, всички стават еднообразно глупави ”, споделя проф. Десмет. “Няма значение кой какъв брой интелигентен или просветен е бил преди – при активиране на стадния принцип той ще изгуби способността си да мисли сериозно, дружно с всички свои други самостоятелни особености… Тоталитаризмът е страшилище, което ВИНАГИ изяжда децата си ”.

Друга значима детайлност при стадността е това, че в общия случай едвам 30% от членовете на обещано общество са склонни към нея. Изглеждат повече, само че в действителност са малцинство. Има обаче едни други 40%, които просто се носят по течението, макар че хранят подозрения или предразсъдъци, тъй като основното им предпочитание е да не притеглят внимание и да не оспорват известната версия.

Останалите 30% са тези, които не се поддават на операция и внушения, и се пробват да разсънят хипнотизираните.

Според проф. Десмет , една от вероятните отличителни черти на хората, които не се поддават на всеобща неуравновесеност е, че забележителна част от тях са хора, които са претърпели някаква контузия в детството си, а след това са съумели да я преодолеят.

За да се преодолее контузия от детството е належащо личността да си построи доста ясна идея във връзка с положителното и злото. Причиняването на контузия на дете е най-висшата форма на зло, по тази причина и тези, които са станали негова жертва и са го преодолели, са го създали доста ясно съзнавайки самото битие на злото като действителност. За хората, склонни към всеобща неуравновесеност, злото е просто абстракция и те не съумяват да го разпознаят, даже да се сблъскат фронтално с него.

От основна значимост за предотвратяването на тоталитаризма е държанието на пасивните 40%. Ако те изоставен скамейката на зяпачите и се причислят към останалите будни, груповата внушаемост би станала невъзможна.

Положението би било друго, в случай че тези 40%, които избират да мълчат, с цел да си спестят публичното отрицание или проблемите, изберат да бъдат самодейни.

“За мен мълчанието не е алтернатива ”, споделя проф. Десмет. “Да се показва шумно и интензивно противоречие е в действителност едно от най-важните неща, които можем да създадем ”.

Разбира се, това не е елементарно, защото тоталитарните режими нормално стартират с завладяването на медиите и тяхната концентрация, а оттова и монопола върху информацията и мненията.

Това, което можем да създадем, наред с дейното опълчване на режима, е да създадем мрежа от паралелни структури под формата на бизнес, технологии, организации, придвижвания или креативен начинания, които да служат като леговище за разсъдъка посред тоталитарното общество, само че в честен аспект да остават отвън него. Тази тактика, употребена от Вацлав Хавел , преди да стане президент на Чехословакия, е добре обяснена в книгата му “Силата на безсилните ”.

Добрата вест съгласно проф. Десмет е, че тоталитарните режими постоянно се самоунищожават най-после, а неприятната – че вилнеят много дълго и оставят малко оживели след себе си.

Той има вяра, че актуалният международен тоталитаризъм е по-нестабилен спрямо предходни версии и надлежно може да завърши по-рано. Неговият съвет е да намерим метод да оцелеем отвън пипалата на това ужасно страшилище, до момента в който го чакаме да се самоизяде, само че да не стопираме да приказваме и действаме срещу него, с цел да предотвратим огромна част от зверствата, на които е способно.

В края на краищата, също както и в мeдицинатa, предварителната защита е по-лесна, в сравнение с лeчeнието на тepминално болен.

Колкото по-ефективно се борим срещу превръщането на обществото ни в изолирано, неефикасно и уплашено стадо, толкоз по-лесна ще бъде задачата на оживелите след разпадането на следващия несполучлив тоталитарен опит.

Инфо: Защо хората непринудено жертват свободата си?