Науката е слънце, но...
Бръшлян е малко селце, сгушено като бисер в корона, в сърцето на величествената Странджа планина. В него, измежду старите грохнали къщи, пристройката към църквата се радва на особена респект измежду локалните хора и многочислените туристи, които го посещават с необикновен интерес. Там в миналото е било локалното килийно учебно заведение, през днешния ден превърнато в музей. То се е родило още в далечната 1871 година. Отецът трансформирал килията си в класна стая, в която на четмо и писмо се учили двадесетина момчета.
Сигурно сегашните учители, много биха завидели на тогавашните си сътрудници, щом схванат на какви богатства са се радвали те. Даскалите не плащали налози, нямали синдикати и аргументи, заради които да стачкуват. Защото тогава в Бръшлят, а и във всички останали села, те били, не наедно, а даже по-облагодетелсвани и от кмета, и даже от попа. Според тогавашните неписани закони, щом веднаж са се цанили за тази работа, просветителите получавали сигурна заплата, квартира, а учениците всеки ден им носели храна. И всичко това единствено, с цел да учат българчетата на Кирило-Методиевото писмо и по този начин да се понижи въздействието на гръцкия език, който мощно се налагал по него време.
„ Прилежанието носи удача “ пиши на почетно място в учебната стая. И което от момчетата не признава този закон, срещал възмездието на пръчката-послушалка, толкоз дълга, че да доближи до всеки. Имало и сметало, отдалечен прародител на днешния компютър. Страхът, дисциплината и старанието, а не положените, властта и парите на таткото, определяли отличника. Така е било.
Стара работа, мухлясъла, ще кажете. Редове от научно приказен разказ, ще е разясняват сегашните учители. Признаваме, че и в двете изказвания има доста истина, само че по този начин или другояче, този факт от предишното, през днешния ден подухва единствено горест.
Защото в наше време да се закриват учебни заведения, се случва много по- постоянно, в сравнение с да се откриват. България е измежду страните, членки на Европейския съюз, която заделят минимум пари за обучение, сочат данните на европейската статистическа работа Евростат. В Исландия те са два пъти повече. Иначе непрестанно се тръби, че средствата, вложени в образованието основават артикул с скъпо историческо значение.
Тъжно е да продължим, само че такова са обстоятелствата: Нашата страна първа по неначетеност в страните от Европейския съюз. Статистиката отбелязва, че 41% от българските възпитаници не са изцяло грамотни. По просветеност сме на 53-то място в света, надалеч пред нас по са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга...
Данните са 2012 година, само че надали за времето оттогава, те са претъпяли кой знае какви промени.
Учителите по обществен, материлен статус, а по престиж в обществото, не престават да бъдат на несправедливо ниско равнище. Младите под паника бягат от тази, другояче благородна специалност. Затова на малцината, решили да се посветят на нея, тъй като са осъзнали, че такава е житейската им задача, би трябвало да се гледа като на възрожденци.
„ Напред науката е слънце “, пеем всяка година на 24 май. Идва ли има друга страна в света, коята има химн, отдаден на просвещението. Текстът за него е написан през 1892 от Стоян Михайловски, а музиката девет години от учителя Панайот Пипков. Днешната реалност обаче, мъчно би въодушевила, създателите да основат сходен шедьовър. Защото очевидно слънцето е забулено с тежки облаци.
Давам си сметка, че този коментар, отдаден на 24 май, празника на славянската писменост, просвета и култура, звучи много непразнично, само че уверен съм, че, както ни учи историята, в живота всичко се повтаря. Рано или късно.
Сигурно ще пристигна времето, когато новото потомство политици и държавници, ще погледнат с други учи на образованието. И ще осъзнаят, че то не е по-малко значимо от пътищата, партийната агитация, субсидираното от народа благополучие на депутатите, помпозните, накипрени дворци, лукса и скъпите лимузини. Дано тогава попият най-малко малко от мъдростта на тези остарели българи, отделяли от залъка си, с цел да са учени децата им. И науката още веднъж да стане слънце.
Иск Гозес
Сигурно сегашните учители, много биха завидели на тогавашните си сътрудници, щом схванат на какви богатства са се радвали те. Даскалите не плащали налози, нямали синдикати и аргументи, заради които да стачкуват. Защото тогава в Бръшлят, а и във всички останали села, те били, не наедно, а даже по-облагодетелсвани и от кмета, и даже от попа. Според тогавашните неписани закони, щом веднаж са се цанили за тази работа, просветителите получавали сигурна заплата, квартира, а учениците всеки ден им носели храна. И всичко това единствено, с цел да учат българчетата на Кирило-Методиевото писмо и по този начин да се понижи въздействието на гръцкия език, който мощно се налагал по него време.
„ Прилежанието носи удача “ пиши на почетно място в учебната стая. И което от момчетата не признава този закон, срещал възмездието на пръчката-послушалка, толкоз дълга, че да доближи до всеки. Имало и сметало, отдалечен прародител на днешния компютър. Страхът, дисциплината и старанието, а не положените, властта и парите на таткото, определяли отличника. Така е било.
Стара работа, мухлясъла, ще кажете. Редове от научно приказен разказ, ще е разясняват сегашните учители. Признаваме, че и в двете изказвания има доста истина, само че по този начин или другояче, този факт от предишното, през днешния ден подухва единствено горест.
Защото в наше време да се закриват учебни заведения, се случва много по- постоянно, в сравнение с да се откриват. България е измежду страните, членки на Европейския съюз, която заделят минимум пари за обучение, сочат данните на европейската статистическа работа Евростат. В Исландия те са два пъти повече. Иначе непрестанно се тръби, че средствата, вложени в образованието основават артикул с скъпо историческо значение.
Тъжно е да продължим, само че такова са обстоятелствата: Нашата страна първа по неначетеност в страните от Европейския съюз. Статистиката отбелязва, че 41% от българските възпитаници не са изцяло грамотни. По просветеност сме на 53-то място в света, надалеч пред нас по са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга...
Данните са 2012 година, само че надали за времето оттогава, те са претъпяли кой знае какви промени.
Учителите по обществен, материлен статус, а по престиж в обществото, не престават да бъдат на несправедливо ниско равнище. Младите под паника бягат от тази, другояче благородна специалност. Затова на малцината, решили да се посветят на нея, тъй като са осъзнали, че такава е житейската им задача, би трябвало да се гледа като на възрожденци.
„ Напред науката е слънце “, пеем всяка година на 24 май. Идва ли има друга страна в света, коята има химн, отдаден на просвещението. Текстът за него е написан през 1892 от Стоян Михайловски, а музиката девет години от учителя Панайот Пипков. Днешната реалност обаче, мъчно би въодушевила, създателите да основат сходен шедьовър. Защото очевидно слънцето е забулено с тежки облаци.
Давам си сметка, че този коментар, отдаден на 24 май, празника на славянската писменост, просвета и култура, звучи много непразнично, само че уверен съм, че, както ни учи историята, в живота всичко се повтаря. Рано или късно.
Сигурно ще пристигна времето, когато новото потомство политици и държавници, ще погледнат с други учи на образованието. И ще осъзнаят, че то не е по-малко значимо от пътищата, партийната агитация, субсидираното от народа благополучие на депутатите, помпозните, накипрени дворци, лукса и скъпите лимузини. Дано тогава попият най-малко малко от мъдростта на тези остарели българи, отделяли от залъка си, с цел да са учени децата им. И науката още веднъж да стане слънце.
Иск Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ