На Балканите: Облачно, без признаци за разведряване
Балканската политика на Европейски Съюз се срина. Догодина ще разчистваме останките. И още през пролетта ще разберем какъв брой са жертвите, затрупани под руините, написа политическият наблюдаващ Норберт Мапес-Нидек.
Нова среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани е планувана за май идната година в Загреб. През октомври Европейския съвет публично отсрочи започването на присъединителни договаряния със Северна Македония и Албания. Ветото на френския президент Еманюел Макрон наруши обещанието от предходната среща на върха през юни и провокира смут в района и в цяла Европа. Критики бяха отправени най-много от страна на Германия, съгласно която с безцеремонния си отвод Съюзът е изгубил най-важния лост в поддръжка на прозападните реформатори в шестте страни отвън Европейски Съюз в Югоизточна Европа.
Мнозина се надяват, че това решение ще бъде преразгледано на срещата на върха в Загреб през май 2020 година Но очакванията са слаби. Защото новата Европейска комисия би трябвало да приготви срещата на върха, а отчетът ѝ попада под юрисдикцията на новия комисар по разширението Оливер Вархели. Вархели постоянно е бил предан към политиката на унгарския министър председател Виктор Орбан, който настоятелно поддържа разширението на Европейски Съюз на югоизток, само че по напълно разнообразни подбуди. Орбан не споделя паниките по отношение на демокрацията на Балканите, в противен случай: точно той избави от пандиза властническия и подкупен някогашен държавен глава на Северна Македония. Колкото повече Унгария се застъпва за участието на Западните Балкани в Европейски Съюз, толкоз повече се усилва скептицизмът във Франция, Холандия, а и в Германия. Опасенията са, че Унгария ще употребява югоизточните страни единствено с цел да сътвори своя зона на въздействие и с цел да отблъсне бежанците.
Македония: Заев постави всичко на една карта – и загуби
В Северна Македония ще се проведат избори на 12 април, единствено месец преди срещата на върха в Загреб. Настоящият министър председател Зоран Заев държеше пореден курс в посока Европейски Съюз и даже през 2018/19 подписа контракт за смяна на името на личната си страна. По този метод той заложи всичко на една карта – и загуби. Афектиран от френското несъгласие, министър-председателят насрочи нови парламентарни избори. Ако Заев загуби и властническата, националистическа, проруска съпротива се върне на власт, проевропейците в района нямат съвсем никакъв късмет в дълготраен проект. За всички стана очевидно, че държавното управление не съумя да съблюдава обещанието си за “присъединяване против промяна ”. Жестока подигравка би било, в случай че незабавно след възможна победа на десните се постави начало на присъединителни договаряния със Северна Македония. Посланието ще гласи: оказвайте оптималната опозиция против всяко условие на Запада! Печелят единствено тези, които слагат висок залог!
Сърбия: Няма за какво да се бърза
През 2020 година ще се проведат избори евентуално и в Сърбия – както стана през 2017, 2016, 2014 и 2012 година За президента Александър Вучич перманентните избори са изпитано средство да се поддържа обществеността в режим на готовност и за годишна проява пред опозицията. Вучич употребява френското несъгласие през октомври, с цел да релативизира западната ориентировка на Сърбия и да приготви хората си за непрекъснатото люлеене сред Европа, Русия, Китай и всевъзможни други вложители – още веднъж резултат от отдръпването на Европейски Съюз. Ето за какво Сърбия няма потребност да бърза, когато става дума за договаряния за присъединение.
Същото важи и за Черна гора. Тази дребна страна, която сходно на прилежаща Сърбия води договаряния за присъединение от седем години, умерено пренебрегва европейските рецензии във връзка с корупцията и на заканите по отношение на публицисти и опозиционери.
Албания: Надеждите за бъдещето изтъняват
Кризата в Албания продължава. Дали ще бъде преодоляна през 2020 година, към момента никой не знае. В страната царува застой след протеста на локалните избори и отдръпването на опозицията от Народното събрание. Премиерът Еди Рама стартира битка против незаконните мрежи и трафика на опиати в страната и по този метод завоюва уважението на Европа. Но в този момент му липсва интернационална поддръжка – освен поради блокадата по пътя към Европейски Съюз, само че и тъй като няколко европейски страни, изключително Холандия, не желаят да отхвърлен албанската съпротива. Не бива обаче да се чака Рама да отстъпи. По-скоро като Вучич в Сърбия и той би могъл да се отвърне от Европейски Съюз и да потърси собствен личен път.
Едва ли може да се чака, че Босна и Херцеговина ще се разсъни от политическата си кома през 2020 година Колкото по-слаби стават очакванията за бъдещето в района, толкоз повече нараства емиграцията. На всичко от горната страна Германия дава спомагателен тласък за товар като одобри закон за имиграцията на квалифицирани служащи, който ще влезе в действие през март 2020 година.
Косово: Отличникът на Балканите
Единствено развиването в Косово е в действителност завладяващо. След успеха на Албин Курти на изборите през октомври, страната ще се снабди със напълно нов и друг министър председател. Бунтовникът дава обещание да се бори уверено против корупцията и фаворизирането, както и против авторитетните незаконни мрежи. За разлика от реформаторите в прилежащите страни, Курти счита, че Европейски Съюз е повече част от казуса, в сравнение с от решението: зад демонстрирането на преданост към Европа предходните водачи обичаха да крият своите лични – персонални и най-много финансови – ползи. Този път Западът стои настрани. Това важи даже за Съединени американски щати, които другояче в никакъв случай не са имали задръжки да се намесват в непознати политики. Вашингтон явно работи по нова балканска тактика. Все още не е ясно по какъв начин би трябвало да наподобява тя.
Но още от 90-те години на предишния век, когато Балканите бяха разкъсвани от война, съществува познатата скица американците да вземат нещата в свои ръце, когато Европа към този момент не знае по какъв начин да се оправи./Дойче веле
Нова среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани е планувана за май идната година в Загреб. През октомври Европейския съвет публично отсрочи започването на присъединителни договаряния със Северна Македония и Албания. Ветото на френския президент Еманюел Макрон наруши обещанието от предходната среща на върха през юни и провокира смут в района и в цяла Европа. Критики бяха отправени най-много от страна на Германия, съгласно която с безцеремонния си отвод Съюзът е изгубил най-важния лост в поддръжка на прозападните реформатори в шестте страни отвън Европейски Съюз в Югоизточна Европа.
Мнозина се надяват, че това решение ще бъде преразгледано на срещата на върха в Загреб през май 2020 година Но очакванията са слаби. Защото новата Европейска комисия би трябвало да приготви срещата на върха, а отчетът ѝ попада под юрисдикцията на новия комисар по разширението Оливер Вархели. Вархели постоянно е бил предан към политиката на унгарския министър председател Виктор Орбан, който настоятелно поддържа разширението на Европейски Съюз на югоизток, само че по напълно разнообразни подбуди. Орбан не споделя паниките по отношение на демокрацията на Балканите, в противен случай: точно той избави от пандиза властническия и подкупен някогашен държавен глава на Северна Македония. Колкото повече Унгария се застъпва за участието на Западните Балкани в Европейски Съюз, толкоз повече се усилва скептицизмът във Франция, Холандия, а и в Германия. Опасенията са, че Унгария ще употребява югоизточните страни единствено с цел да сътвори своя зона на въздействие и с цел да отблъсне бежанците.
Македония: Заев постави всичко на една карта – и загуби
В Северна Македония ще се проведат избори на 12 април, единствено месец преди срещата на върха в Загреб. Настоящият министър председател Зоран Заев държеше пореден курс в посока Европейски Съюз и даже през 2018/19 подписа контракт за смяна на името на личната си страна. По този метод той заложи всичко на една карта – и загуби. Афектиран от френското несъгласие, министър-председателят насрочи нови парламентарни избори. Ако Заев загуби и властническата, националистическа, проруска съпротива се върне на власт, проевропейците в района нямат съвсем никакъв късмет в дълготраен проект. За всички стана очевидно, че държавното управление не съумя да съблюдава обещанието си за “присъединяване против промяна ”. Жестока подигравка би било, в случай че незабавно след възможна победа на десните се постави начало на присъединителни договаряния със Северна Македония. Посланието ще гласи: оказвайте оптималната опозиция против всяко условие на Запада! Печелят единствено тези, които слагат висок залог!
Сърбия: Няма за какво да се бърза
През 2020 година ще се проведат избори евентуално и в Сърбия – както стана през 2017, 2016, 2014 и 2012 година За президента Александър Вучич перманентните избори са изпитано средство да се поддържа обществеността в режим на готовност и за годишна проява пред опозицията. Вучич употребява френското несъгласие през октомври, с цел да релативизира западната ориентировка на Сърбия и да приготви хората си за непрекъснатото люлеене сред Европа, Русия, Китай и всевъзможни други вложители – още веднъж резултат от отдръпването на Европейски Съюз. Ето за какво Сърбия няма потребност да бърза, когато става дума за договаряния за присъединение.
Същото важи и за Черна гора. Тази дребна страна, която сходно на прилежаща Сърбия води договаряния за присъединение от седем години, умерено пренебрегва европейските рецензии във връзка с корупцията и на заканите по отношение на публицисти и опозиционери.
Албания: Надеждите за бъдещето изтъняват
Кризата в Албания продължава. Дали ще бъде преодоляна през 2020 година, към момента никой не знае. В страната царува застой след протеста на локалните избори и отдръпването на опозицията от Народното събрание. Премиерът Еди Рама стартира битка против незаконните мрежи и трафика на опиати в страната и по този метод завоюва уважението на Европа. Но в този момент му липсва интернационална поддръжка – освен поради блокадата по пътя към Европейски Съюз, само че и тъй като няколко европейски страни, изключително Холандия, не желаят да отхвърлен албанската съпротива. Не бива обаче да се чака Рама да отстъпи. По-скоро като Вучич в Сърбия и той би могъл да се отвърне от Европейски Съюз и да потърси собствен личен път.
Едва ли може да се чака, че Босна и Херцеговина ще се разсъни от политическата си кома през 2020 година Колкото по-слаби стават очакванията за бъдещето в района, толкоз повече нараства емиграцията. На всичко от горната страна Германия дава спомагателен тласък за товар като одобри закон за имиграцията на квалифицирани служащи, който ще влезе в действие през март 2020 година.
Косово: Отличникът на Балканите
Единствено развиването в Косово е в действителност завладяващо. След успеха на Албин Курти на изборите през октомври, страната ще се снабди със напълно нов и друг министър председател. Бунтовникът дава обещание да се бори уверено против корупцията и фаворизирането, както и против авторитетните незаконни мрежи. За разлика от реформаторите в прилежащите страни, Курти счита, че Европейски Съюз е повече част от казуса, в сравнение с от решението: зад демонстрирането на преданост към Европа предходните водачи обичаха да крият своите лични – персонални и най-много финансови – ползи. Този път Западът стои настрани. Това важи даже за Съединени американски щати, които другояче в никакъв случай не са имали задръжки да се намесват в непознати политики. Вашингтон явно работи по нова балканска тактика. Все още не е ясно по какъв начин би трябвало да наподобява тя.
Но още от 90-те години на предишния век, когато Балканите бяха разкъсвани от война, съществува познатата скица американците да вземат нещата в свои ръце, когато Европа към този момент не знае по какъв начин да се оправи./Дойче веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ