ФАЦ: Брюксел трябва да се размърда, защото Китай вече превзема Балканите
Балканите не се употребяват с положително име измежду останалите европейци – в асоциациите на мнозина те са свързани с етнически спорове, корупция, беднотия и всевъзможни други несгоди. Често пъти това са клишета, които не дават отговор на действителността в Югоизточна Европа, написа Михаел Мартенс в разбор за " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", представен от Дойче веле.
Но и не всяка негативна визия за Балканите е злобна подигравка. Не е факсимиле, че в доста страни от района независимостта на медиите е в прекомерно окаяно положение – без значение кое държавно управление е на власт и какви благоприятни условия има да манипулира публичното мнение.
Беглият взор върху картата демонстрира и още един факт: Балканите са конгломерат от дребни държавици, най-голямата измежду които - Гърция - с едвам 11 милиона поданици, си остава прекомерно дребна в европейски мащаб. Да не приказваме за останалите страни. Приетата неотдавна в НАТО Черна гора, да вземем за пример, е с население, което не е и една пета от това на Берлин.
Но размера, несъмнено, не е същинският проблем на балканските страни. Финландия, Люксембург или Естония също са дребни, без това да ги трансформира в проблематични деца на Европейски Съюз. Балканските страни обаче, от които единствено няколко членуват в Европейски Съюз, са освен дребни, само че и стопански слаби. Тяхното нищожно политическо и икономическо значение, както и географското им състояние сред Русия, Турция и богатия европейски Северозапад ги прави податливи на операции. Много се е говорило за игричките на Русия в района или за „ завръщането “ на Турция на Балканите.
Актуално проучване насочва вниманието ни към една страна, която до момента неведнъж е оставала незабелязана: въпреки и не скрито, само че безшумно и добродушно Китай последователно се трансформира в сериозен вложител в Югоизточна Европа. Живеещият в Атина немски икономист Йенс Бастиан в продължение на доста месеци е събирал и систематизирал данните за икономическия ангажимент на китайските компании на Балканите. Изследването е поръчано от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР). Да се надяваме, че и в Брюксел деликатно ще се вгледат в резултатите.
Защото въпреки и да показва, че няма място за суматоха, Йенс Бастиан ясно демонстрира бързо възходящото икономическо въздействие на Китай в района и задава въпроса за политическите измерения на това въздействие.
Авторът на проучването да вземем за пример предизвестява, че отпусканите от китайски банки заеми могат да вкарат балканските страни в възходяща политическа взаимозависимост от Пекин. От години Китай влага в страните от района, най-много в транспортна инфраструктура - пристанища, пътища и железопътни линии. Най-яркият образец е пристанището в Пирея, което изживя същински взрив откакто през 2009 година китайската компания „ Cosco Pacific " стана концесионер на контейнерния терминал за период от 35 години.
Междинната равносметка е впечатляваща: преди 8 години пристанището на Пирея едва-едва влизаше в групата на двайсетте най-големи пристанища за товари в Европа, а през днешния ден то е в първата десятка. Откриването на още един терминал следващата година ще го придвижи и още по-напред. Вече не е по никакъв начин илюзорно Пирея скоро да се подреди измежду първите 5 пристанища в Европа. Това основава незабавно нужните работни места в Гърция. Едва ли има друга, по-успешна инвестиция в страната за последните 10 години.
Но китайците са дейни също и на север от Гърция – най-много в Сърбия. С китайски пари там сега се модернизира железопътната линия сред Белград и Будапеща, която скоро ще стане високоскоростна права. Унгария и Сърбия обсъждаха този план цели 10 години, само че той беше задвижен едвам откакто китайска банка отпусна средствата за него.
Китайските банки са подготвени да финансират огромни планове при изискване, че кредитополучателят е склонен да ангажира и някоя китайска компания и да разреши и китайски служащи да вземат участие в тяхното осъществяване.
Пример за това е приключеният през 2014 година мост над Дунава в Белград. Строежът струваше 260 милиона евро, които Сърбия взе под формата на заем от една китайска банка, а китайски служащи направиха строително-монтажните действия. Така Белград се снабди с едно оборудване, от което имаше потребност за облекчение на пътния трафик в столицата, само че главните стопански изгоди от плана извлече Китай.
В проучването на Европейска банка за възстановяване и развитие се споделя, че синдикатите, сдруженията на работодателите и регулационните органи в съответните страни още занапред молят за това китайските вложения в района да бъдат доста по-внимателно следени. Твърди се също, че средносрочните вероятности за развиване на балканските страни са застрашени от гигантската им взаимозависимост от държавните вложения на Китай.
Рискуват ли Балканите да се трансфорат в китайска колония пред вратите на Европейски Съюз? Не, това би било пресилено. И с право в проучването се споделя, че няма потребност от разпалване на нервност. Европейският съюз и прилежащите страни от района страни си остават най-важните сътрудници на Балканите. Китайските вложения и заеми са единствено едно добре пристигнало и неведнъж свястно допълнение – да вземем за пример в Пирея.
Но настъплението на китайците на Балканите демонстрира и нещо друго: в случай че Европейски Съюз не се интересува от района, ще го изостави в ръцете на други. При това на никое място другаде по света Европейски Съюз не е възприеман толкоз съществено, колкото сред Сараево, Тирана, Белград и Скопие. Ако някъде в света Европейски Съюз разполага със мощно външнополитическо въздействие, което да му разреши да трансформира нещо - това е точно на Балканите. Европейски Съюз единствено би трябвало да го пожелае.
Но и не всяка негативна визия за Балканите е злобна подигравка. Не е факсимиле, че в доста страни от района независимостта на медиите е в прекомерно окаяно положение – без значение кое държавно управление е на власт и какви благоприятни условия има да манипулира публичното мнение.
Беглият взор върху картата демонстрира и още един факт: Балканите са конгломерат от дребни държавици, най-голямата измежду които - Гърция - с едвам 11 милиона поданици, си остава прекомерно дребна в европейски мащаб. Да не приказваме за останалите страни. Приетата неотдавна в НАТО Черна гора, да вземем за пример, е с население, което не е и една пета от това на Берлин.
Но размера, несъмнено, не е същинският проблем на балканските страни. Финландия, Люксембург или Естония също са дребни, без това да ги трансформира в проблематични деца на Европейски Съюз. Балканските страни обаче, от които единствено няколко членуват в Европейски Съюз, са освен дребни, само че и стопански слаби. Тяхното нищожно политическо и икономическо значение, както и географското им състояние сред Русия, Турция и богатия европейски Северозапад ги прави податливи на операции. Много се е говорило за игричките на Русия в района или за „ завръщането “ на Турция на Балканите.
Актуално проучване насочва вниманието ни към една страна, която до момента неведнъж е оставала незабелязана: въпреки и не скрито, само че безшумно и добродушно Китай последователно се трансформира в сериозен вложител в Югоизточна Европа. Живеещият в Атина немски икономист Йенс Бастиан в продължение на доста месеци е събирал и систематизирал данните за икономическия ангажимент на китайските компании на Балканите. Изследването е поръчано от Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР). Да се надяваме, че и в Брюксел деликатно ще се вгледат в резултатите.
Защото въпреки и да показва, че няма място за суматоха, Йенс Бастиан ясно демонстрира бързо възходящото икономическо въздействие на Китай в района и задава въпроса за политическите измерения на това въздействие.
Авторът на проучването да вземем за пример предизвестява, че отпусканите от китайски банки заеми могат да вкарат балканските страни в възходяща политическа взаимозависимост от Пекин. От години Китай влага в страните от района, най-много в транспортна инфраструктура - пристанища, пътища и железопътни линии. Най-яркият образец е пристанището в Пирея, което изживя същински взрив откакто през 2009 година китайската компания „ Cosco Pacific " стана концесионер на контейнерния терминал за период от 35 години.
Междинната равносметка е впечатляваща: преди 8 години пристанището на Пирея едва-едва влизаше в групата на двайсетте най-големи пристанища за товари в Европа, а през днешния ден то е в първата десятка. Откриването на още един терминал следващата година ще го придвижи и още по-напред. Вече не е по никакъв начин илюзорно Пирея скоро да се подреди измежду първите 5 пристанища в Европа. Това основава незабавно нужните работни места в Гърция. Едва ли има друга, по-успешна инвестиция в страната за последните 10 години.
Но китайците са дейни също и на север от Гърция – най-много в Сърбия. С китайски пари там сега се модернизира железопътната линия сред Белград и Будапеща, която скоро ще стане високоскоростна права. Унгария и Сърбия обсъждаха този план цели 10 години, само че той беше задвижен едвам откакто китайска банка отпусна средствата за него.
Китайските банки са подготвени да финансират огромни планове при изискване, че кредитополучателят е склонен да ангажира и някоя китайска компания и да разреши и китайски служащи да вземат участие в тяхното осъществяване.
Пример за това е приключеният през 2014 година мост над Дунава в Белград. Строежът струваше 260 милиона евро, които Сърбия взе под формата на заем от една китайска банка, а китайски служащи направиха строително-монтажните действия. Така Белград се снабди с едно оборудване, от което имаше потребност за облекчение на пътния трафик в столицата, само че главните стопански изгоди от плана извлече Китай.
В проучването на Европейска банка за възстановяване и развитие се споделя, че синдикатите, сдруженията на работодателите и регулационните органи в съответните страни още занапред молят за това китайските вложения в района да бъдат доста по-внимателно следени. Твърди се също, че средносрочните вероятности за развиване на балканските страни са застрашени от гигантската им взаимозависимост от държавните вложения на Китай.
Рискуват ли Балканите да се трансфорат в китайска колония пред вратите на Европейски Съюз? Не, това би било пресилено. И с право в проучването се споделя, че няма потребност от разпалване на нервност. Европейският съюз и прилежащите страни от района страни си остават най-важните сътрудници на Балканите. Китайските вложения и заеми са единствено едно добре пристигнало и неведнъж свястно допълнение – да вземем за пример в Пирея.
Но настъплението на китайците на Балканите демонстрира и нещо друго: в случай че Европейски Съюз не се интересува от района, ще го изостави в ръцете на други. При това на никое място другаде по света Европейски Съюз не е възприеман толкоз съществено, колкото сред Сараево, Тирана, Белград и Скопие. Ако някъде в света Европейски Съюз разполага със мощно външнополитическо въздействие, което да му разреши да трансформира нещо - това е точно на Балканите. Европейски Съюз единствено би трябвало да го пожелае.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ