Българските президенти от най-новата история често са използвали гарантираното им

Българските президенти от най-новата история постоянно са употребявали обезпеченото им по Конституция право на несъгласие върху законодателни решения и опцията да сезират Конституционния съд (КС). Но никой не е бил по този начин деен, както актуалният държавен глава Румен Радев, сезирал десетина пъти Конституционен съд за мандат и половина, а на няколко пъти е желал и пояснение на правила от главния закон - било поради търговски съглашения на Европейски Съюз като СЕТА или друго.

В два от случаите, в които президентът е сезирал Конституционен съд, става въпрос за енергетика и запитванията са свързани все с съветски енергийни ползи - и все за промени в Закона за надзор по използването на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна.

Какво твърди Радев

От “Дондуков ” 2 от през вчерашния ден желаят да бъдат оповестени за противоконституционни законови разпореждания, които вкарват такса от 20 лв. за мегаватчас за вноса и преноса на съветски газ през България. Срещу така наречен енергийна вноска, която би трябвало да заплаща съветската държавна компания “Газпром “ - с изключение на неизменимите директни такси, възроптаха и Унгария, и Сърбия, и Северна Македония поради опасения от повишаване.

По-рано през август президентът отново се обърна към Конституционен съд поради “прибързаното ” решение за прекратената концесия на “Лукойл ” за пристанище Росенец, което към този момент се оперира от страната. На фона на твърдата политика на държавното управление и парламентарното болшинство по отношение на съветските компании “Лукойл “ и “Газпром “, Румен Радев се пробва да разпали страхове с изказвания, че дейностите на ръководещите ще провокират дефицит на горива, че щели да основат непредвидима среда за бизнеса и да банкрутират държавни енергийни компании като “Булгартрансгаз ”.

Енергетиката - алена линия

Няма подозрение, че енергетиката е алената линия, която разделя актуалните жители на “Дондуков “ 1 и “Дондуков “ 2. Ден преди да нападна в Конституционния съд таксата за “Газпром “, президентът подлага на критика оповестения от държавното управление план за Седми блок на АЕЦ “Козлодуй “, който ще се прави с реактор АР-1000 на американската “Уестингхаус “. „ Явно ще се построява като автомагистралите - на мрачно “, сподели Радев, макар че стартът занапред следва. Затова пък напълно непроницаем е 13-годишният контракт, подписан по време на служебната власт на президента с турската държавна компания “Боташ “.

Радев не е първият президент, изкушен от енергетиката - или по-скоро от съветската енергийна зависимост. На един негов предходник, също изкарал два мандата, му беше къде по-лесно. Освен че сглоби с съветския президент Путин “Голям шлем “ от три енергийни плана, преференциални за Русия, Георги Първанов и кабинетът на Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи нямаха разнобой за тези цели. Следващият държавен глава Росен Плевнелиев поддържа държавното управление на Бойко Борисов за прекъсването на АЕЦ “Белене “, а газопроводът “Южен поток “ и нефтопроводът Бургас-Александруполис към този момент бяха отпаднали от Путиновия шлем.

Тръбите са български, таксите - също

Но какво оспорва Румен Радев? Правото България да наложи такса на стока от страна отвън Европейски Съюз, каквато е съветският газ, която се придвижва през българска територия и българска инфраструктура. За първи път българската страна работи твърдо против съветската газова политика, задължавала я години наред да заплаща едни от най-високите цени на синьото гориво, потвърдено с следствие на Европейската комисия против “Газпром “. А против това получаваше едни от най-ниските такси за транспорт на съветски газ.

В международни и български медии към този момент се появиха мнения, че енергийната такса от 20 лв. на мегаватчас цели да накара ръководените от проруски държавни управления Унгария и Сърбия да потърсят нови източници на газ, в това число полутечен - с изключение на негативния резултат върху облагите на “Газпром “, с които се финансира войната в Украйна. Заради съветската експанзия още през март предходната година Европейски Съюз разгласи проекта си REPowerEU, чиято цел е да отстрани зависимостта от съветския газ, въглища и нефт до 2030 година и за първи път българско държавно управление ползва неколеблива политика в тази посока.

Точният миг

България, през която минава втората тръба на газопровода “Турски поток “, се оказва изключително значима за пътя на съветския газ към Европа поради спрения “Северен поток “, а също и опасността да бъде спрян преносът през Украйна. Министърът на финансите Асен Василев, който дефинира като “срам за президентската институция “ сезирането на Конституционен съд, заяви, че таксата се събира от 13 октомври по методика на митниците. Първите приходи се чакат на 14 ноември, а плановете са за годишни доходи от близо 2,5 милиарда лв.. В Брюксел министър председателят Николай Денков заяви, че в Европейската комисия преглеждат информацията от България за таксата и никой не е споделил, че не е правомерна. Акад. Денков разяснява, че с този собствен акт президентът по никакъв метод не пази българските ползи.

Строителят на “Турски поток “ Бойко Борисов избегна коментара за дейностите на президента, само че посочи какъв брой прозорливи са били от ГЕРБ преди време с тази тръба, защото са дали на “българския народ инструмент освен да печели, само че и да въздейства на геополитическите събития на Балканите “. Българската врата за съветския газ ще остане отворена, в случай че пътят му през воюваща Украйна бъде затворен - поради което и беше построен газопроводът, пуснат година преди Русия да нападне. През този газопровод и турската държавна компания “Боташ “ ще транзитира (руски) природен газ за пазарите в Европейски Съюз на база “президентския “ контракт - от който, в случай че реши да се измъкне, “Булгаргаз “ ще би трябвало да заплати неустойки за 3,8 милиарда лв. и ще банкрутира.

В сходство с Конституцията?

Действа ли президентът по този начин, както повелява главният закон - за единство на нацията и подсилване на държавността? Няма по какъв начин да бъде питан Конституционният съд. Впрочем, Народното събрание е в дълг към Конституционен съд, защото към този момент година и половина не избира двамата конституционни съдии от квотата си и Конституционен съд заседава в повърхностен състав от 10, вместо 12 членове. За този избор даже не е належащо квалифицирано, а нормално болшинство.

Що се отнася до българската държавност, тръбите с съветски газ в никакъв случай не са я укрепвали.

Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.