Просветният министър: Ученици изтичат в чужбина
Български възпитаници не престават да отпадат от учебните заведения и да отпътуват в чужбина, призна в изявление за Българска национална телевизия министърът на образованието Красимир Вълчев.
„ Намалява чистата външна миграция. Два пъти по-малко са отпадналите от учебната система. Целенасочено работим против отпадането на възпитаници след 7-ми клас, където казусът е най-сериозен. Проследихме всички деца къде са се записали след 7-ми клас “, добави министърът.
„ При висшето обучение студентите понижават. Имаме система от най-вече профилирани висши учебни заведения. Тя се разрасна профилно. Приемът доближи своя най-много на либерализация. Намаляваме мощно обществени и икономически и правни науки, само че желаеме да има повече деца в педагогичен и инженерни професионални посоки. Основната тактика за развиване през идващите години е на съгласуваност. Предложили сме изменение в закона за висшето обучение “, уточни Вълчев.
По думите му те би трябвало да бъдат свързани с бизнеса и да са в центъра на нововъведенията и в развиването на районите. „ Трябва да се включат в европейски академични мрежи. Ако се включат в тях, ще задържат студентите, ще имат общ стандарт за качество, ще издават общи европейски дипломи и ще бъдат забележими на картата на европейското обучение. Важно е да влагат в просвета и в млади преподаватели “, добави той.
Увеличаването на възнагражденията на учителите е належащо изискване за повишение на престижа им, сподели още просветният министър. „ Радвам се, че беше взето това позитивно бюджетно и политическо решение да влагаме в учители. Факт е, че в последните десетилетия сякаш забравихме какъв брой са значими. Това се трансформира в последните 7 години, изключително в последните две, откакто взехме решението за удвояване на възнагражденията им “, уточни Вълчев.
По думите му учителите са в основата на останалите специалности. Той уточни, че това ги прави по-различни и специфични. „ Ако имаме положителни учители, ще имаме положителни експерти в останалите специалности “, сподели още той.
„ Имаме още две крачки да създадем с нарастването на възнагражденията. Тази година за първи път от много десетилетия учителските заплати надвишиха междинните за страната. Определено това дава малко самочувствие и връща интереса към учителската специалност. За идната година са планувани 360 млн. лева в допълнение в бюджета, а за по-следващата – още 360 млн. Това са 720 млн. лева в допълнение, което ще разреши доста нарастване на възнагражденията и едно изпреварване на междинната заплата в страната. Разбира се това нарастване не е единственото изискване да увеличим престижа на учителите. Важно е да им се доверим като експерти и да се отнасяме с почитание към тях. Това е бил моят зов към родителите най-много “, добави Вълчев.
Според него родителите и учителите имат най-важната задача – да създадат децата знаещи, можещи и положителни хора. „ Само дружно можем да я осъществим. Най-грешното е да покажем, че не почитаме учителите “, уточни той.
По думите му са подхванати няколко ограничения поради дефицита на учители. „ Едната е националната стратегия „ Мотивирани учители “. По нея финансираме образованието за придобиване на педагогическа подготовка от експерти с висше обучение, обвързвано със съответната дисциплинираност. Финансираме и придобиването на спомагателна подготовка. Трети модул на програмата е ориентиран към основаване на корпус от най-добре готови учители за работа в най-трудните учебни заведения като тези в обособените квартали, както и професионалните гимназии, в които имаме най-голяма централизация на проблематични възпитаници. Повишихме финансирането и приема в педагогическите професионални посоки. Предоставяме и спомагателни стипендии. Важно е да накараме по-добрите възпитаници да стават учители “, добави Вълчев.
„ Догодина ще имаме трети спомагателен тласък – в случай че се включат в педагогическо обучение, студентите да получат една още по-значителна стипендия по време на следването “, уточни той.
„ Компетентностите, които би трябвало да се придобият в учебните заведения, са заложени в образователната стратегия. В нея има доста малко изискуеми неща. Най-важната роля на учителя е да стимулира и въодушеви учениците да учат “, сподели още министърът. Според него учителят би трябвало да възнамерява разпределението на тематиките. „ Важно е наличието на това, което се случва. Учителят има свободата да употребява способ на образование, който да предизвика децата. Той би трябвало да ги научи да мислят и да свържат разнообразни познания “ разяснява Вълчев.
Ресорът за образованието и науката е сектор за бъдещето, надяваме се България оптимално да се възползва от това, съобщи Красимир Вълчев.
„ Аз съм щастлив, че българският еврокомисар ще дава отговор за секторите по обучение и научните проучвания. Досега двама комисари отговаряха поотделно за научните проучвания и за образованието и културата. Това е извънредно огромен сектор, бих споделил даже самоуверено решение “, уточни Вълчев.
„ В първия миг, като прочетох името на ресора, не разбрах, че е толкоз огромен и не повярвах, че в него се включват и обучение, и просвета, макар че има изказвания, че няма общностна политика изключително в региона на научните проучвания “, сподели още министърът.
По думите му огромна част от значимите научни проучвания в международен мащаб се правят с помощта на финансирането от Европейската комисия. „ Бюджетът на програмата „ Хоризонт Европа “, както се споделя наследникът на „ Хоризонт 2020 “, ще бъде още по-голям. Това, което обсъждахме по време на Българското председателство и във формата на Съвета на министрите на образованието, намира отражение върху националните политики. Миналата година по време на председателството ни да вземем за пример актуализирахме така наречен рекомендация за основните компетентности. Те са залегнали в законодателствата на всички европейски страни. Дори да нямаме общностна политика, имаме едни доста значими решения – какво ще учат децата, които ще бъдат дейни и през 2050 и 2060 година. Важно е на какво би трябвало да ги подготвим и на какви умения да ги научим. Взехме решение по време на Българското председателство за основаването на Европейското просветително пространство “, съобщи той.
Според Вълчев това в действителност е сектор за бъдещето. „ Надяваме се България оптимално да се възползва от това. Особено в региона на научните проучвания огромна част от средствата са съсредоточени в по-големите страни. Те са ориентирани на правилото на върхови достижения – там, където има по-голяма централизация на учени. Сега този % от средства, които са за останалите страни, е обезпечено уголемен. Предизвикателство към нас е да създадем нашите научни организации и висши учебни заведения по-свързани и да вземат участие в по-голяма степен в европейската просвета. Водим тези диалози и ще предприемем съответни политики за това. Този сектор е опция за нас “, добави той.
„ Намалява чистата външна миграция. Два пъти по-малко са отпадналите от учебната система. Целенасочено работим против отпадането на възпитаници след 7-ми клас, където казусът е най-сериозен. Проследихме всички деца къде са се записали след 7-ми клас “, добави министърът.
„ При висшето обучение студентите понижават. Имаме система от най-вече профилирани висши учебни заведения. Тя се разрасна профилно. Приемът доближи своя най-много на либерализация. Намаляваме мощно обществени и икономически и правни науки, само че желаеме да има повече деца в педагогичен и инженерни професионални посоки. Основната тактика за развиване през идващите години е на съгласуваност. Предложили сме изменение в закона за висшето обучение “, уточни Вълчев.
По думите му те би трябвало да бъдат свързани с бизнеса и да са в центъра на нововъведенията и в развиването на районите. „ Трябва да се включат в европейски академични мрежи. Ако се включат в тях, ще задържат студентите, ще имат общ стандарт за качество, ще издават общи европейски дипломи и ще бъдат забележими на картата на европейското обучение. Важно е да влагат в просвета и в млади преподаватели “, добави той.
Увеличаването на възнагражденията на учителите е належащо изискване за повишение на престижа им, сподели още просветният министър. „ Радвам се, че беше взето това позитивно бюджетно и политическо решение да влагаме в учители. Факт е, че в последните десетилетия сякаш забравихме какъв брой са значими. Това се трансформира в последните 7 години, изключително в последните две, откакто взехме решението за удвояване на възнагражденията им “, уточни Вълчев.
По думите му учителите са в основата на останалите специалности. Той уточни, че това ги прави по-различни и специфични. „ Ако имаме положителни учители, ще имаме положителни експерти в останалите специалности “, сподели още той.
„ Имаме още две крачки да създадем с нарастването на възнагражденията. Тази година за първи път от много десетилетия учителските заплати надвишиха междинните за страната. Определено това дава малко самочувствие и връща интереса към учителската специалност. За идната година са планувани 360 млн. лева в допълнение в бюджета, а за по-следващата – още 360 млн. Това са 720 млн. лева в допълнение, което ще разреши доста нарастване на възнагражденията и едно изпреварване на междинната заплата в страната. Разбира се това нарастване не е единственото изискване да увеличим престижа на учителите. Важно е да им се доверим като експерти и да се отнасяме с почитание към тях. Това е бил моят зов към родителите най-много “, добави Вълчев.
Според него родителите и учителите имат най-важната задача – да създадат децата знаещи, можещи и положителни хора. „ Само дружно можем да я осъществим. Най-грешното е да покажем, че не почитаме учителите “, уточни той.
По думите му са подхванати няколко ограничения поради дефицита на учители. „ Едната е националната стратегия „ Мотивирани учители “. По нея финансираме образованието за придобиване на педагогическа подготовка от експерти с висше обучение, обвързвано със съответната дисциплинираност. Финансираме и придобиването на спомагателна подготовка. Трети модул на програмата е ориентиран към основаване на корпус от най-добре готови учители за работа в най-трудните учебни заведения като тези в обособените квартали, както и професионалните гимназии, в които имаме най-голяма централизация на проблематични възпитаници. Повишихме финансирането и приема в педагогическите професионални посоки. Предоставяме и спомагателни стипендии. Важно е да накараме по-добрите възпитаници да стават учители “, добави Вълчев.
„ Догодина ще имаме трети спомагателен тласък – в случай че се включат в педагогическо обучение, студентите да получат една още по-значителна стипендия по време на следването “, уточни той.
„ Компетентностите, които би трябвало да се придобият в учебните заведения, са заложени в образователната стратегия. В нея има доста малко изискуеми неща. Най-важната роля на учителя е да стимулира и въодушеви учениците да учат “, сподели още министърът. Според него учителят би трябвало да възнамерява разпределението на тематиките. „ Важно е наличието на това, което се случва. Учителят има свободата да употребява способ на образование, който да предизвика децата. Той би трябвало да ги научи да мислят и да свържат разнообразни познания “ разяснява Вълчев.
Ресорът за образованието и науката е сектор за бъдещето, надяваме се България оптимално да се възползва от това, съобщи Красимир Вълчев.
„ Аз съм щастлив, че българският еврокомисар ще дава отговор за секторите по обучение и научните проучвания. Досега двама комисари отговаряха поотделно за научните проучвания и за образованието и културата. Това е извънредно огромен сектор, бих споделил даже самоуверено решение “, уточни Вълчев.
„ В първия миг, като прочетох името на ресора, не разбрах, че е толкоз огромен и не повярвах, че в него се включват и обучение, и просвета, макар че има изказвания, че няма общностна политика изключително в региона на научните проучвания “, сподели още министърът.
По думите му огромна част от значимите научни проучвания в международен мащаб се правят с помощта на финансирането от Европейската комисия. „ Бюджетът на програмата „ Хоризонт Европа “, както се споделя наследникът на „ Хоризонт 2020 “, ще бъде още по-голям. Това, което обсъждахме по време на Българското председателство и във формата на Съвета на министрите на образованието, намира отражение върху националните политики. Миналата година по време на председателството ни да вземем за пример актуализирахме така наречен рекомендация за основните компетентности. Те са залегнали в законодателствата на всички европейски страни. Дори да нямаме общностна политика, имаме едни доста значими решения – какво ще учат децата, които ще бъдат дейни и през 2050 и 2060 година. Важно е на какво би трябвало да ги подготвим и на какви умения да ги научим. Взехме решение по време на Българското председателство за основаването на Европейското просветително пространство “, съобщи той.
Според Вълчев това в действителност е сектор за бъдещето. „ Надяваме се България оптимално да се възползва от това. Особено в региона на научните проучвания огромна част от средствата са съсредоточени в по-големите страни. Те са ориентирани на правилото на върхови достижения – там, където има по-голяма централизация на учени. Сега този % от средства, които са за останалите страни, е обезпечено уголемен. Предизвикателство към нас е да създадем нашите научни организации и висши учебни заведения по-свързани и да вземат участие в по-голяма степен в европейската просвета. Водим тези диалози и ще предприемем съответни политики за това. Този сектор е опция за нас “, добави той.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ