Българско училище в Чикаго съхранява националните култура и традиции
Българската диаспора в американския град Чикаго, наброяваща сред 100 000 и 200 000 души, не не помни своите корени и се пробва да запази културата и общата памет за националните си герои и будители, съобщи БГНЕС.
Чикаго е град, в който има огромна общественост от македонско-български емигранти, потомци на бежанци от тогавашна Вардарска и Егейска Македония поради битката им за обединяване и самостоятелност. В Америка, наред с битката за икономическо оцеляване и консолидиране, те се борят и за предпазване на своите нематериалност и културни полезности. Под патронажа на МПО - най-голямата македоно-българска патриотична организация оттатък Атлантика, в края на 20-те години към пет от македоно-българските православни църкви зад океана се основават и първите македоно-български „ национални “ учебни заведения. Във всяко от тях учителите са македонски българи. В учебните заведения се отбелязва Денят на българската книжовност и славянска книжнина 24 май, рецитират се Вазовите стихотворения и се пеят патриотични песни.
От духовната атмосфера, образувана в класовете на българо-македонските емигрантски учебни заведения, водят началото си доста самодейни театрални и танцови сформира, както и оркестри за национална музика. Тези учебни заведения оказват помощ да се резервира духовната връзка с македонските българи от родния край.
Днес в Чикаго живеят към този момент няколко генерации македонско-български емигранти, като множеството от представителите на най-младото потомство даже не са посещавали родната земя на своите предшественици. В американския мегаполис са останали единствено няколко български съботно-неделни учебни заведения, функциониращи по-скоро като школи.
Едно от тези учебни заведения посети екип на БГНЕС. То действа към църквата „ Света София “, построена през 2002 година благодарение на потомци на македонски емигранти от Пиринска Македония, представители на новата емиграция. Потомците на емигрантите посещават учебното заведение за няколко часа сред кръжочните си занимания през уикенда.
За БГНЕС един от преподавателите в учебното заведение Соня Кичева описа за заниманията, посещаемостта и връзката, която се пробва да резервира то с българската история и просвета.
„ В нашето учебно заведение има сега 163 ученика и 14 учителя и се опитваме на тези деца, които са родени в Америка, да им покажем тази българска принадлежност, да им покажем хубостта на България, културата на България. Да запазим българското в тях и когато се приберат в България да могат да приказват български език “, сподели Соня Кичева. По нейна информация българският език към този момент публично е приет като втори език при кандидатстване в американските университети и колежи.
Тя обаче с горест показа, че учебното заведение се посещава единствено в събота от 9 до 12 и половина.
„ Те са доста заети – множеството свирят на музикални принадлежности, спортуват, и в действителност това е единственото време, в което могат да отделят малко време за българския език и за българските история, география и просвета “, сподели Кичева.
Всяка година учениците научават по едно хоро. Имат и празненство за Нова година.
„ Обличаме ги с калпаци, момчетата с пояси, девойките с красиви национални носии и те се усещат особено. Определено им харесва “, съобщи въодушевено учителката.
Учениците учат и български стихотворения и вземат участие в пиеси.
„ Последната пиеса, която поставихме, беше за 24 май, за написването на химна за Св. Кирил и Методий “, описа Соня Кичева.
За нея са вдъхновяващи разказите на нейните възпитаници, когато те посетят родните места на своите баби и дядовци и се завърнат цялостни с страсти и топли усеща.
„ Лятото, когато те се върнат от обичаните си баба и дядо и ги питаме: „ Как беше? “, те споделят: „ Не искахме да се прибираме тук “. И когато ги попитаме: „ Защо, нали вие сте родени тук? “, те споделят: „ Защото тук никой не ни обича както там “. Така през сълзи приключи своя роман преподавателят в съботното българско учебно заведение в Чикаго Соня Кичева. /БГНЕС
