България е силна в дизайна на чипове и трябва да се възползва
България има значими достижения и обичаи в микроелектрониката, които през днешния ден не престават да павират пътя ѝ към извънредно перспективния пазар на полупроводници. Оценяван на 640 милиарда $ все още, той занапред ще пораства под напора на бизнес потребностите, само че и на политическата воля да го подтиква. А страната ни има своите мощни позиции в създаването и дизайна на чипове, върху които би трябвало да се концентрира, с цел да изведе бранша още по-напред в стопанската система си.
Около това мнение се сплотиха участниците в конференцията AI N’ CYBER 2022, проведена от Economic.bg и Дигитална национална коалиция, в партньорство с НАТО, Европейската капиталова банка и Фондация „ Фридрих Аденауер “. Темата за чиповете откри място в програмата на събитието, защото точно те дават поле за разрастване на системите с изкуствен интелект.
През 90-те години на предишния век на Европа се падат към 30% от създадените в света чипове. Днес този дял се е свил до едвам 8 – 9% заради разнообразни аргументи, като икономическия мащаб и неналичието на вложения, подсети Димитър Николов, професор по електронно инженерство и технологии в Техническия университет в София.
Днес обаче промишлеността на континента е на прага на повратна точка, защото Брюксел реши да приоритизира бранша и да го подкрепи с над 43 милиарда евро. Позитивни прогнози вещаят декларираните вложения на колоси като Intel, както и стартираните национални начинания в Германия, Франция, Италия.
Потенциалът на България
През 80-те години заетите в бранш микроелектроника в страната са към 120 хиляди. Както в цяла Европа, и тук настава крах. Сега у нас има няколко компании, измежду които международния колос GlobalFoundries и белгийската Melexis.
Повечето от фирмите тук вършат дизайн на чипове, тъй че на първо време може да се фокусираме в развиването на експерти в тази област. Също в пилотни мощности, като пакетирането, което се намира в края на индустриалния цикъл и става все по-важно “, счита Димитър Николов.
Това е и една от забавните ниши за развиване на промишлеността. Показателно за това е, че част от 80-милиардната инвестиция на Intel в Европа ще бъде ориентирана точно към нов цех за сглобяване и пакетиране на полупроводници в Италия.
„ Увеличаването на плътността и интеграцията са настояща наклонност. Върви се към увеличение на функционалностите във всяка опаковка и ще има потребност да се прави дизайн на цялата система, да се вършат разнообразни технологии, да се сплотяват “, разяснява Грегъри О‘Мали от GlobalFoundries.
Без изненада, и в този бранш има голяма нужда от фрагменти. „ Защото полупроводниците изискват разнообразни специалности. В една леярна трябват химици, физици, механо- и електроинженери, математици и още доста висококвалифицирани фрагменти “, означи Димитър Николов. Според него България би трябвало да се концентрира върху развиването на такива, да насърчи студентите да се развиват в тази сфера, с цел да има по какъв начин да порастват и фирмите в сраната.
Повече подготовка няма да навреди. Виждаме положителни експерти разработчици на програмен продукт, само че откъм хардуер имаме известни проблеми “, сподели от своя страна О‘Мали.
Представител на хардуерната страна на бизнеса у нас е родната „ Милара “. Развитието в тази сфера е по-предизвикателно поради нуждата от повече време за възвръщане на вложенията и подготовката на фрагментите.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Около това мнение се сплотиха участниците в конференцията AI N’ CYBER 2022, проведена от Economic.bg и Дигитална национална коалиция, в партньорство с НАТО, Европейската капиталова банка и Фондация „ Фридрих Аденауер “. Темата за чиповете откри място в програмата на събитието, защото точно те дават поле за разрастване на системите с изкуствен интелект.
През 90-те години на предишния век на Европа се падат към 30% от създадените в света чипове. Днес този дял се е свил до едвам 8 – 9% заради разнообразни аргументи, като икономическия мащаб и неналичието на вложения, подсети Димитър Николов, професор по електронно инженерство и технологии в Техническия университет в София.
Днес обаче промишлеността на континента е на прага на повратна точка, защото Брюксел реши да приоритизира бранша и да го подкрепи с над 43 милиарда евро. Позитивни прогнози вещаят декларираните вложения на колоси като Intel, както и стартираните национални начинания в Германия, Франция, Италия.
Потенциалът на България
През 80-те години заетите в бранш микроелектроника в страната са към 120 хиляди. Както в цяла Европа, и тук настава крах. Сега у нас има няколко компании, измежду които международния колос GlobalFoundries и белгийската Melexis.
Повечето от фирмите тук вършат дизайн на чипове, тъй че на първо време може да се фокусираме в развиването на експерти в тази област. Също в пилотни мощности, като пакетирането, което се намира в края на индустриалния цикъл и става все по-важно “, счита Димитър Николов.
Това е и една от забавните ниши за развиване на промишлеността. Показателно за това е, че част от 80-милиардната инвестиция на Intel в Европа ще бъде ориентирана точно към нов цех за сглобяване и пакетиране на полупроводници в Италия.
„ Увеличаването на плътността и интеграцията са настояща наклонност. Върви се към увеличение на функционалностите във всяка опаковка и ще има потребност да се прави дизайн на цялата система, да се вършат разнообразни технологии, да се сплотяват “, разяснява Грегъри О‘Мали от GlobalFoundries.
Без изненада, и в този бранш има голяма нужда от фрагменти. „ Защото полупроводниците изискват разнообразни специалности. В една леярна трябват химици, физици, механо- и електроинженери, математици и още доста висококвалифицирани фрагменти “, означи Димитър Николов. Според него България би трябвало да се концентрира върху развиването на такива, да насърчи студентите да се развиват в тази сфера, с цел да има по какъв начин да порастват и фирмите в сраната.
Повече подготовка няма да навреди. Виждаме положителни експерти разработчици на програмен продукт, само че откъм хардуер имаме известни проблеми “, сподели от своя страна О‘Мали.
Представител на хардуерната страна на бизнеса у нас е родната „ Милара “. Развитието в тази сфера е по-предизвикателно поради нуждата от повече време за възвръщане на вложенията и подготовката на фрагментите.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ