„Българската индустрия е болна“: Темпът на роботизация е притеснителен
Една птичка пролет не прави, само че всяка пролет стартира с първите птички. Това евентуално е най-реалистичната призма, през която може да се огледа към развиването на българската индустриална промишленост и нейната автоматизация. Ходът ѝ е муден, а „ умните “ заводи се броят на пръсти, до момента в който проблемите с фрагментите и спадащата успеваемост се задълбочават. Макар и постепенно обаче наклонността към роботизация следва възходяща траектория.
Сред светлите образци са инвестицията от 80 млн. лева на производителя на хирургически роботи Intuitive в лична фабрика за ендоскопи в Първомай, новата автоматизирана линия за сглобяване на осветителни тела в „ БСМ “ ООД с роботи на FANUC България, основаната от „ БГ Роботс “ (BGRobots) линия за автоматизирано заваряване на шасита за електрическите автомобили на българския производител „ Син Карс “, внедряването на роботизирани линии от компанията за здравно съоръжение „ БТЛ индъстрийз “.
Не липсват вести и от другата страна, тази на производителите на роботи. През предходната година да вземем за пример японският колос Nidec Corp. влага 3.5 млн. $ в собствен развоен център в България. Друг световен състезател – Festo – откри офис и лаборатория за своите високотехнологични артикули. „ Гига Аутомата “ и „ Милара “ пък са български компании, занимаващи се интензивно с роботика.
Тези образци обаче са задоволителни да дадат звук или – както е в тази ситуация на българската промишленост – да поддържат плахото движение към автоматизация на предприятията в страната.
Обратно на земята
Според настоящите данни на Международната федерация по роботика продажбите на промишлени автоматизирани системи през 2022 година в Европейски Съюз порастват с 6% на годишна база, а в производствата на страните членки на организацията са конфигурирани близо 72 00 нови робота от януари до декември. България обаче за следващ път остана отвън международната ранглиста на федерацията.
Вътрешното изследване на българската Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и нововъведения (PARAi) демонстрира, че броят на конфигурираните индустриални роботи в страната се чака нарасне с едвам 5%. Процентът обаче се чака да пораства в идващите години, когато ще работи Програмата „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027, в границите на която се планува финансиране за внедряване на нововъведения в предприятията.
Българската промишленост е болна. Има потребност от доста сериозен възстановителен развой. “
Така разказа положението на индустриалния бранш в България инж. Владислав Великов от Improvinn по време на Robotics Strategy Forum 2023, проведен от PARAi. Според него търсене на автоматизация фактически се вижда, само че в същото време се следи спад на успеваемостта.
Фабриките в България работят на успеваемост сред 30 и 35%. “
Като една от главните аргументи за това Владислав Великов уточни смяната в индустриалните привички и това, че до момента фирмите работеха на огромни серии и трупаха на склад. „ Това с късите серии е проблем, тъй като, когато има къса серия на произвеждане на даден артикул, тогава инвестицията не се осмисля до последна степен “, прибавя Димитър Карамихалев от Automatix.
„ В момента нещата се обръщат, поръчват се все по-къси серии, а фабриките не са подготвени за това. Те не знаят по какъв начин да възнамеряват, не знаят по какъв начин да си провеждат процесите – това нещо на никое място не се учи “, разяснява Владислав Великов, отваряйки мъчителната тематика за образованието и фрагментите.
Като се стартира от влошаващата се демографска обстановка и се стигне до проблемите с качеството и експертизата на заетите – в резюме, обстановката се утежнява и показателна за това е безпощадната скорост, с която понижава дейната работна мощ понижава. Ако сега тя наброява към 3 млн. души, прогнозата е, че на всеки 10 години ще се редуцира с към половин милион.
Освен количество, и качеството на фрагментите е проблем. Светослав Василев от Siviko споделя, че при опит на неговата компания да потърси в университетите машинни инженери или такива по автоматизация, от там споделят, че не могат да им оказват помощ.
Не могат да им предложат никой от курс от 120 души. Това не е обикновено. “
Наред с това статистиката демонстрира, че в България като цяло не се образоват задоволително студенти в инженерни науки. По данни на Министерството на образованието студентите в механически науки са 17% от всички, а по естествени науки, математика и информатика са 6% – или общо 25%. За съпоставяне, в страни като Финландия и Сингапур, считани за сполучливи в това направление, този дял е надлежно 36% и 47%.
„ Ние желаеме да сме нация, която създава и е мощна в промишлеността. Трябва да обърнем внимание на тези проценти “, означи Светослав Василев. Според него би трябвало да се адресират проблемите както в образованието, по този начин и в метода, по който младежите се вкарват във фабриките.
Проблемът се корени още в междинното обучение
Да мотивираш занапред един 20-годишен човек значи, че към този момент си просрочен. Всички са единомислещи, че повратната точка в бранш обучение е още на равнище гимназия.
Дуалното образование е едно от вероятните решения и опитът демонстрира, че този метод на трупане на познания и опит посредством процедура във фабриките още в междинното учебно заведение може да възпламени искра у децата. „ Правили сме го “, споделя Владислав Великов и споделя по какъв начин „ има ставаше доста забавно по какъв начин от един лист ламарина да вземем за пример най-после може да стане табло за слънчев парк “.
И тук обаче не липсват проблемите. По думите на Великов, когато е разработвано законодателството в тази сфера, „ някой просто е копирал всички действия на света, които може да се случват (в една фабрика) и ги е забранил “.
По закон децата сред 16 и 18 години, в случай че отидат в някоя компания, те могат да вършат почти нищо. “
Великов и PARAi работят по осъвременяването тези правилници, само че по думите му все още няма реакция от страна на страната.
Нов метод на работата – нови решения
Що се отнася до трансформацията в метода на работа на фабриките и дефицита на фрагменти, роботите и нововъведенията в тази сфера са едно от решенията. Производствата в България към момента разчитат значително на ръчния труд и:
Ако би трябвало да стартираме да строим заводи по западен стандарт в този момент, инвестицията ще е доста огромна “, отбелязва Георги Арабаджиев от Giga Automata. По думите му дребните и междинни предприятия тук – поради стадия си на развиване – търсят ексцентрични решения.
Неговата компания съумя да сътвори първия български колаборативен промишлен робот, който взема решение и казуса с късите серии. „ Ние акцентираме върху бързото основаване на апликейшъни, с цел да може бързо да променяме приложенията съгласно потребностите на клиентите “, изяснява Арабаджиев.
„ Виждам пробуждане, осъзнаване, или излекуване в начален стадии, тъй като част от предприятията подхващат вложения за рационализация и уголемение. Започват да влагат доста, в това число около войната, с цел да създават повече артикули, свързани със обстановката. Търсят се новаторски решения за индустриализация и автоматизация “, отбелязва Димитър Карамихалев.
Ако идващите 5 години не се вземат фрапантни ограничения по увеличение на успеваемостта на предприятията, ще дойдат от чужбина компании, които ще глътнат всички български дребни и междинни производства и ще останем без българско произвеждане “, заключава по-провокативно Владислав Великов.
Сред светлите образци са инвестицията от 80 млн. лева на производителя на хирургически роботи Intuitive в лична фабрика за ендоскопи в Първомай, новата автоматизирана линия за сглобяване на осветителни тела в „ БСМ “ ООД с роботи на FANUC България, основаната от „ БГ Роботс “ (BGRobots) линия за автоматизирано заваряване на шасита за електрическите автомобили на българския производител „ Син Карс “, внедряването на роботизирани линии от компанията за здравно съоръжение „ БТЛ индъстрийз “.
Не липсват вести и от другата страна, тази на производителите на роботи. През предходната година да вземем за пример японският колос Nidec Corp. влага 3.5 млн. $ в собствен развоен център в България. Друг световен състезател – Festo – откри офис и лаборатория за своите високотехнологични артикули. „ Гига Аутомата “ и „ Милара “ пък са български компании, занимаващи се интензивно с роботика.
Тези образци обаче са задоволителни да дадат звук или – както е в тази ситуация на българската промишленост – да поддържат плахото движение към автоматизация на предприятията в страната.
Обратно на земята
Според настоящите данни на Международната федерация по роботика продажбите на промишлени автоматизирани системи през 2022 година в Европейски Съюз порастват с 6% на годишна база, а в производствата на страните членки на организацията са конфигурирани близо 72 00 нови робота от януари до декември. България обаче за следващ път остана отвън международната ранглиста на федерацията.
Вътрешното изследване на българската Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и нововъведения (PARAi) демонстрира, че броят на конфигурираните индустриални роботи в страната се чака нарасне с едвам 5%. Процентът обаче се чака да пораства в идващите години, когато ще работи Програмата „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ 2021-2027, в границите на която се планува финансиране за внедряване на нововъведения в предприятията.
Българската промишленост е болна. Има потребност от доста сериозен възстановителен развой. “
Така разказа положението на индустриалния бранш в България инж. Владислав Великов от Improvinn по време на Robotics Strategy Forum 2023, проведен от PARAi. Според него търсене на автоматизация фактически се вижда, само че в същото време се следи спад на успеваемостта.
Фабриките в България работят на успеваемост сред 30 и 35%. “
Като една от главните аргументи за това Владислав Великов уточни смяната в индустриалните привички и това, че до момента фирмите работеха на огромни серии и трупаха на склад. „ Това с късите серии е проблем, тъй като, когато има къса серия на произвеждане на даден артикул, тогава инвестицията не се осмисля до последна степен “, прибавя Димитър Карамихалев от Automatix.
„ В момента нещата се обръщат, поръчват се все по-къси серии, а фабриките не са подготвени за това. Те не знаят по какъв начин да възнамеряват, не знаят по какъв начин да си провеждат процесите – това нещо на никое място не се учи “, разяснява Владислав Великов, отваряйки мъчителната тематика за образованието и фрагментите.
Като се стартира от влошаващата се демографска обстановка и се стигне до проблемите с качеството и експертизата на заетите – в резюме, обстановката се утежнява и показателна за това е безпощадната скорост, с която понижава дейната работна мощ понижава. Ако сега тя наброява към 3 млн. души, прогнозата е, че на всеки 10 години ще се редуцира с към половин милион.
Освен количество, и качеството на фрагментите е проблем. Светослав Василев от Siviko споделя, че при опит на неговата компания да потърси в университетите машинни инженери или такива по автоматизация, от там споделят, че не могат да им оказват помощ.
Не могат да им предложат никой от курс от 120 души. Това не е обикновено. “
Наред с това статистиката демонстрира, че в България като цяло не се образоват задоволително студенти в инженерни науки. По данни на Министерството на образованието студентите в механически науки са 17% от всички, а по естествени науки, математика и информатика са 6% – или общо 25%. За съпоставяне, в страни като Финландия и Сингапур, считани за сполучливи в това направление, този дял е надлежно 36% и 47%.
„ Ние желаеме да сме нация, която създава и е мощна в промишлеността. Трябва да обърнем внимание на тези проценти “, означи Светослав Василев. Според него би трябвало да се адресират проблемите както в образованието, по този начин и в метода, по който младежите се вкарват във фабриките.
Проблемът се корени още в междинното обучение
Да мотивираш занапред един 20-годишен човек значи, че към този момент си просрочен. Всички са единомислещи, че повратната точка в бранш обучение е още на равнище гимназия.
Дуалното образование е едно от вероятните решения и опитът демонстрира, че този метод на трупане на познания и опит посредством процедура във фабриките още в междинното учебно заведение може да възпламени искра у децата. „ Правили сме го “, споделя Владислав Великов и споделя по какъв начин „ има ставаше доста забавно по какъв начин от един лист ламарина да вземем за пример най-после може да стане табло за слънчев парк “.
И тук обаче не липсват проблемите. По думите на Великов, когато е разработвано законодателството в тази сфера, „ някой просто е копирал всички действия на света, които може да се случват (в една фабрика) и ги е забранил “.
По закон децата сред 16 и 18 години, в случай че отидат в някоя компания, те могат да вършат почти нищо. “
Великов и PARAi работят по осъвременяването тези правилници, само че по думите му все още няма реакция от страна на страната.
Нов метод на работата – нови решения
Що се отнася до трансформацията в метода на работа на фабриките и дефицита на фрагменти, роботите и нововъведенията в тази сфера са едно от решенията. Производствата в България към момента разчитат значително на ръчния труд и:
Ако би трябвало да стартираме да строим заводи по западен стандарт в този момент, инвестицията ще е доста огромна “, отбелязва Георги Арабаджиев от Giga Automata. По думите му дребните и междинни предприятия тук – поради стадия си на развиване – търсят ексцентрични решения.
Неговата компания съумя да сътвори първия български колаборативен промишлен робот, който взема решение и казуса с късите серии. „ Ние акцентираме върху бързото основаване на апликейшъни, с цел да може бързо да променяме приложенията съгласно потребностите на клиентите “, изяснява Арабаджиев.
„ Виждам пробуждане, осъзнаване, или излекуване в начален стадии, тъй като част от предприятията подхващат вложения за рационализация и уголемение. Започват да влагат доста, в това число около войната, с цел да създават повече артикули, свързани със обстановката. Търсят се новаторски решения за индустриализация и автоматизация “, отбелязва Димитър Карамихалев.
Ако идващите 5 години не се вземат фрапантни ограничения по увеличение на успеваемостта на предприятията, ще дойдат от чужбина компании, които ще глътнат всички български дребни и междинни производства и ще останем без българско произвеждане “, заключава по-провокативно Владислав Великов.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ