Евростат: В България не е най-евтино и ниските цени не означават повече потребление
България е най-бедната страна в Европейския съюз " е определение към този момент съвсем автоматизирано употребявано за страната от медии и отчети в чужбина. Това не е заслужено, тъй като цените у нас са ниски и в действителност с български заплати тук може да се купят повече неща, дават отговор съвсем автоматизирано българските ръководещи.
Данни на Евростат за 2018 година, оповестени в края на юни, демонстрират, че в действителност за редица артикули, в това число за съществени храни и безалкохолни питиета, в България не е най-евтино, както и че ниските цени не значат опция да се използва повече.
По индикатора " фактически самостоятелно ползване " (AIC) България е на дъното на Европейски Съюз. С 56% от междинния индикатор на съюза българските семейства действително употребяват близо два пъти по-малко. Румъния, за която също се счита, че е измежду най-бедните в Европейски Съюз, в действителност е със 70% от междинното AIC, с което изпреварва по ползване освен България, само че и Хърватия (63%) и Унгария (64%). В същата група е Турция (68%), макар сложните времена, през които минава турската стопанска система, обезценяването на турската лира и високата инфлация.
Северна Македония (41%) и Сърбия (48%) са с по-слаби индикатори от България, само че Черна гора е с 57%, въпреки че по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията като стандарт на покупателната дарба (PPS) България наподобява по-добре (50 против 47 % от междинното за ЕС).
Действително индивидуалто ползване за 2018 г
" Действителното индивидиуално ползване " съставляват артикули и услуги, които са действително употребявани в страната, без значение дали са платени от семействата, държавното управление или неправителнствения бранш. От " Евростат " разясняват, че този индикатор постоянно е желан, тъй като не се въздейства от обстоятелството, че значими услуги като опазване на здравето или обучение са проведени по друг метод в обособените страни.
Стандарт на покупателната дарба е свеобразна изкуствена валута, която отстранява ценовите разлики сред страните, т.е. с една единица PPS във всички страни могат да се купят един и същи размер артикули и услуги.
Така съгласно предварителните данни за предходната година (детайлните ще са подготвени към края на 2019 г.) се оформят 3 групи страни. Първата е на водачите по ползване на семействата - 10 страни, предвождани от Люксембург (32% над междинното AIC за ЕС) и Германия (около 20% повече) плюс още 8 страни с 5-15% над междинното AIC.
Друга почти толкоз огромна група от 12 страни обгръща тези с ползване към и 25% под междинното AIC на Европейски Съюз. Тук са попаднали и няколко някогашен икомунистически страни като Литва, Чехия, Полша, Словения и Словакия.
Третата група е под този предел и включва Естония, Латвия и Румъния, а с повече от 30% под междинното AIC са други три страни: Унгария, Хърватия и България.
Индекс на равнището на цените за крайните разноски на семействата за ползване през 2018 година въз основата на паритет на покупателната дарба (ЕС=100). Включва цените на над 2000 потребителски артикули и услуги.
Друга публикаиция на " Евростат " с данни за 2018 година разкрива още, че българските храни и безалкохолни питиета, заемащи забележителна част от разноските на семействата, не са най-евтините в Европейски Съюз. Те са на равнище 74.8% от междинното за съюза. За съпоставяне - към междинното равнище (100%) са страни като Германия, Холандия, Португалия и Словения, където разликата нагоре или надолу от този предел не надвишава 2.5 процентни пункта. Оказва се, че по-евтини са храни и питиета в Полша (67.9% от междинното за ЕС) и Румъния (65.4%).
Сравнителни цени на храни и безалкохолни питиета.
В България не са и най-евтините телекомуникационни услуги (67.7% от междинното за ЕС). По-евтини телефони, мобилни услуги и интернет има в Естония, Литва, Румъния и Полша (44.8%).
Българският публичен превоз - по шосе, жп линии, вода или въздух - е с най-ниските цени в Европейски Съюз (47.4% от междинното за ЕС), само че е известно, че българите всеобщо избират да употребяват коли, а те са по-евтини в 6 страни от Европейски Съюз. Ако в България автомобил, мотор или мотопед (без разноските за ремонт, аварийни елементи и горивото за тях) са 15% по-евтини от междинното за Европейски Съюз, то в Чехия, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия цените им са по-ниски. Словаците могат да си купят кола с 20% под междинното равнище, към което се намират страни като Люксембург и Англия.
В България съгласно " Евростат " са най-ниските цени в Европейски Съюз за алкохол и тютюневи произведения, облекла и обувки, жилища и обзавеждането им, заведения за хранене и хотели.
Какви са цените в обособените страни можете да сравните тук като посочите съответна група артикули и услуги и изберете от прозорчето съответна страна:
Данни на Евростат за 2018 година, оповестени в края на юни, демонстрират, че в действителност за редица артикули, в това число за съществени храни и безалкохолни питиета, в България не е най-евтино, както и че ниските цени не значат опция да се използва повече.
По индикатора " фактически самостоятелно ползване " (AIC) България е на дъното на Европейски Съюз. С 56% от междинния индикатор на съюза българските семейства действително употребяват близо два пъти по-малко. Румъния, за която също се счита, че е измежду най-бедните в Европейски Съюз, в действителност е със 70% от междинното AIC, с което изпреварва по ползване освен България, само че и Хърватия (63%) и Унгария (64%). В същата група е Турция (68%), макар сложните времена, през които минава турската стопанска система, обезценяването на турската лира и високата инфлация.
Северна Македония (41%) и Сърбия (48%) са с по-слаби индикатори от България, само че Черна гора е с 57%, въпреки че по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията като стандарт на покупателната дарба (PPS) България наподобява по-добре (50 против 47 % от междинното за ЕС).
Действително индивидуалто ползване за 2018 г
" Действителното индивидиуално ползване " съставляват артикули и услуги, които са действително употребявани в страната, без значение дали са платени от семействата, държавното управление или неправителнствения бранш. От " Евростат " разясняват, че този индикатор постоянно е желан, тъй като не се въздейства от обстоятелството, че значими услуги като опазване на здравето или обучение са проведени по друг метод в обособените страни.
Стандарт на покупателната дарба е свеобразна изкуствена валута, която отстранява ценовите разлики сред страните, т.е. с една единица PPS във всички страни могат да се купят един и същи размер артикули и услуги.
Така съгласно предварителните данни за предходната година (детайлните ще са подготвени към края на 2019 г.) се оформят 3 групи страни. Първата е на водачите по ползване на семействата - 10 страни, предвождани от Люксембург (32% над междинното AIC за ЕС) и Германия (около 20% повече) плюс още 8 страни с 5-15% над междинното AIC.
Друга почти толкоз огромна група от 12 страни обгръща тези с ползване към и 25% под междинното AIC на Европейски Съюз. Тук са попаднали и няколко някогашен икомунистически страни като Литва, Чехия, Полша, Словения и Словакия.
Третата група е под този предел и включва Естония, Латвия и Румъния, а с повече от 30% под междинното AIC са други три страни: Унгария, Хърватия и България.
Индекс на равнището на цените за крайните разноски на семействата за ползване през 2018 година въз основата на паритет на покупателната дарба (ЕС=100). Включва цените на над 2000 потребителски артикули и услуги.
Друга публикаиция на " Евростат " с данни за 2018 година разкрива още, че българските храни и безалкохолни питиета, заемащи забележителна част от разноските на семействата, не са най-евтините в Европейски Съюз. Те са на равнище 74.8% от междинното за съюза. За съпоставяне - към междинното равнище (100%) са страни като Германия, Холандия, Португалия и Словения, където разликата нагоре или надолу от този предел не надвишава 2.5 процентни пункта. Оказва се, че по-евтини са храни и питиета в Полша (67.9% от междинното за ЕС) и Румъния (65.4%).
Сравнителни цени на храни и безалкохолни питиета.
В България не са и най-евтините телекомуникационни услуги (67.7% от междинното за ЕС). По-евтини телефони, мобилни услуги и интернет има в Естония, Литва, Румъния и Полша (44.8%).
Българският публичен превоз - по шосе, жп линии, вода или въздух - е с най-ниските цени в Европейски Съюз (47.4% от междинното за ЕС), само че е известно, че българите всеобщо избират да употребяват коли, а те са по-евтини в 6 страни от Европейски Съюз. Ако в България автомобил, мотор или мотопед (без разноските за ремонт, аварийни елементи и горивото за тях) са 15% по-евтини от междинното за Европейски Съюз, то в Чехия, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия цените им са по-ниски. Словаците могат да си купят кола с 20% под междинното равнище, към което се намират страни като Люксембург и Англия.
В България съгласно " Евростат " са най-ниските цени в Европейски Съюз за алкохол и тютюневи произведения, облекла и обувки, жилища и обзавеждането им, заведения за хранене и хотели.
Какви са цените в обособените страни можете да сравните тук като посочите съответна група артикули и услуги и изберете от прозорчето съответна страна:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ