Призрачен сигнал от Космоса уплаши астрономи
Австралийски радиоастрономи са разкрили тайнствен източник на радиовълни, който не наподобява на нищо, откривано преди. Той излъчва радиосигнали на всеки 18 минути и се намира на 4000 светлинни години от Земята. Може да е излишък от колабираща звезда - неутронна звезда или бяло джудже със мощно магнитно поле - или нещо фундаментално ново.
Австралийски радиоастрономи се натъкнаха на обект в Млечния път, който, наподобява, не би трябвало да съществува по принцип. Три пъти на час този обект излъчвал мощен едноминутен радиоимпулс, трансформирайки се за известно време в най-яркия радиоизточник в небето. Статия за това е оповестена в списание Nature.
Астрофизикът Наташа Хърли-Уокър от университета Къртин в Австралия и Международния център за радиоастрономически проучвания (ICRAR) споделя, че държанието на този радиоизточник не наподобява на нищо, което е било записано преди, и първоначално даже ги уплашило.
„ Беше изцяло ненадейно - споделя тя. - Беше малко страховито за астрономите, тъй като не бяхме откривали нищо сходно преди. И се намира в действителност доста покрай нас – радиоизточникът се намира на към 4000 светлинни години от Земята. Това е безусловно в нашия космически заден двор. "
Редовният мощен радиосигнал от Космоса навежда незабавно на мисълта за „ дребни зелени човечета “, само че доктор Хърли-Уокър отхвърля сходна опция и декларира, че бързо е изключила този вид: „ Размишлявах дали може да са извънземни, само че нашите наблюдения протичаха в доста необятен диапазон от честоти и това свидетелства повече в интерес на някакъв натурален развой, а не на неестествен сигнал. “
Обектът на към 4000 светлинни години от Земята съвсем несъмнено се върти и има необикновено мощно магнитно поле за своите размери, като се има поради високата поляризация на изпусканото от него лъчение.
Източниците, които от време на време трансформират своята интензивност, несъмнено, не се смятат за нещо кардинално ново от астрофизиците, които ги назовават " преходни източници ". Най-известните от тях са пулсарите - въртящи се неутронни звезди, от които се записват постоянни импулси благодарение на радиотелескопи. Но в дадения случай не става дума за нормалните „ бързи преходни източници “ - пулсарите, които мигат и изгасват в границите на милисекунди или секунди, а за нещо, което се включва за минута няколко пъти на час, което в действителност наподобява необичайно.
„ Открихме, че източникът пулсира на всеки 18,18 минути, което е необикновена честота, която, доколкото ни е известно, не е следена преди “, пишат създателите на проучването.
Хърли-Уокър изяснява, че два са главните претенденти за вероятни източници – магнетар, т.е. радиопулсар с извънредно мощно магнитно поле, и бяло джудже с мощни радиоимпулси, - само че към този момент единствено един сходен обект от този тип е бил регистриран в миналото и конфигурацията на този обект е доста друга от новия източник.
„ Тъй като въобще не чакахме, че подобен вид радиоизточник въобще е вероятен, фактът, че съществува, допуска, че там би трябвало да се правят някои рискови физически процеси - споделя Хърли-Уокър. - Това би трябвало да бъде доста стилен въртящ се обект с мощно магнитно поле и ние ще продължаваме да мислим над това, по какъв начин да разбираем произхода му. “
За да разпознават този източник, обозначен като GLEAM-X J162759.5-523504.3, откривателите употребявали данни, събрани от радиотелескопа Murchison Widefield Array (MWA), ситуиран в Западна Австралия. За търсене на необикновени сигнали е употребена специфична стратегия, създадена от докторанта Тайрън О`Дохърти от университета Къртин, която е в положение да пресява петабайти информация за наблюденията от 2013 година насам. Данните за GLEAM-X J162759.5-523504.3 се отнасят за 2018 година
„ Широкото зрително поле и изключителната сензитивност на MWA са идеални за сканиране на цялото небе в търсене на сходни изненади “, споделя О`Дохърти. Този масив от радиотелескопи се преглежда като част от бъдещата световна система Square Kilometre Array, която ще сплоти най-големите радиотелескопи в света в Западна Австралия и Южна Африка в обединен инструмент за наблюдаване. Информация за открития източник и други сходни обекти в този момент се търси в архивите на MWA за друго време или в данните на други радиотелескопи на Южното полукълбо.
„ Тези търсения ще подскажат на астрономите дали всичко това е било рядко краткосрочно събитие, или имаме работа с голяма нова популация от обекти, които в никакъв случай до момента не сме забелязвали “, изяснява Хърли-Уокър.
В обявата в Nature учените пишат, че към момента не са съумели да разпознават родоначалника на получените сигнали, само че въпреки всичко считат за най-вероятно, че става дума за някакъв извънредно дългопериодичен магнетар. Съществуването на магнетари е било предсказано през 1992 година, а първото наблюдаване на действителния магнетар SGR 1900+14 в съзвездието Орел е било извършено през 1998 година Магнетарите имат извънредно мощно магнитно поле заради обстоятелството, че произлизат от бързо въртящи се звезди в хода на комплицирани процеси, наречени " интензивно динамо ", и множеството от тях се въртят извънредно бързо, правейки най-малко няколко оборота в секунда. Подобно на другите неутронни звезди, магнетарите са компактни останки от изгорели солидни звезди, само че техният витален цикъл е извънредно къс по галактическите стандарти. Свръхмощните магнитни полета на магнетарите отслабват след към 10 хиляди години, след което тяхната интензивност на процедура стопира.
Още от КОСМОС:
Австралийски радиоастрономи се натъкнаха на обект в Млечния път, който, наподобява, не би трябвало да съществува по принцип. Три пъти на час този обект излъчвал мощен едноминутен радиоимпулс, трансформирайки се за известно време в най-яркия радиоизточник в небето. Статия за това е оповестена в списание Nature.
Астрофизикът Наташа Хърли-Уокър от университета Къртин в Австралия и Международния център за радиоастрономически проучвания (ICRAR) споделя, че държанието на този радиоизточник не наподобява на нищо, което е било записано преди, и първоначално даже ги уплашило.
„ Беше изцяло ненадейно - споделя тя. - Беше малко страховито за астрономите, тъй като не бяхме откривали нищо сходно преди. И се намира в действителност доста покрай нас – радиоизточникът се намира на към 4000 светлинни години от Земята. Това е безусловно в нашия космически заден двор. "
Редовният мощен радиосигнал от Космоса навежда незабавно на мисълта за „ дребни зелени човечета “, само че доктор Хърли-Уокър отхвърля сходна опция и декларира, че бързо е изключила този вид: „ Размишлявах дали може да са извънземни, само че нашите наблюдения протичаха в доста необятен диапазон от честоти и това свидетелства повече в интерес на някакъв натурален развой, а не на неестествен сигнал. “
Обектът на към 4000 светлинни години от Земята съвсем несъмнено се върти и има необикновено мощно магнитно поле за своите размери, като се има поради високата поляризация на изпусканото от него лъчение.
Източниците, които от време на време трансформират своята интензивност, несъмнено, не се смятат за нещо кардинално ново от астрофизиците, които ги назовават " преходни източници ". Най-известните от тях са пулсарите - въртящи се неутронни звезди, от които се записват постоянни импулси благодарение на радиотелескопи. Но в дадения случай не става дума за нормалните „ бързи преходни източници “ - пулсарите, които мигат и изгасват в границите на милисекунди или секунди, а за нещо, което се включва за минута няколко пъти на час, което в действителност наподобява необичайно.
„ Открихме, че източникът пулсира на всеки 18,18 минути, което е необикновена честота, която, доколкото ни е известно, не е следена преди “, пишат създателите на проучването.
Хърли-Уокър изяснява, че два са главните претенденти за вероятни източници – магнетар, т.е. радиопулсар с извънредно мощно магнитно поле, и бяло джудже с мощни радиоимпулси, - само че към този момент единствено един сходен обект от този тип е бил регистриран в миналото и конфигурацията на този обект е доста друга от новия източник.
„ Тъй като въобще не чакахме, че подобен вид радиоизточник въобще е вероятен, фактът, че съществува, допуска, че там би трябвало да се правят някои рискови физически процеси - споделя Хърли-Уокър. - Това би трябвало да бъде доста стилен въртящ се обект с мощно магнитно поле и ние ще продължаваме да мислим над това, по какъв начин да разбираем произхода му. “
За да разпознават този източник, обозначен като GLEAM-X J162759.5-523504.3, откривателите употребявали данни, събрани от радиотелескопа Murchison Widefield Array (MWA), ситуиран в Западна Австралия. За търсене на необикновени сигнали е употребена специфична стратегия, създадена от докторанта Тайрън О`Дохърти от университета Къртин, която е в положение да пресява петабайти информация за наблюденията от 2013 година насам. Данните за GLEAM-X J162759.5-523504.3 се отнасят за 2018 година
„ Широкото зрително поле и изключителната сензитивност на MWA са идеални за сканиране на цялото небе в търсене на сходни изненади “, споделя О`Дохърти. Този масив от радиотелескопи се преглежда като част от бъдещата световна система Square Kilometre Array, която ще сплоти най-големите радиотелескопи в света в Западна Австралия и Южна Африка в обединен инструмент за наблюдаване. Информация за открития източник и други сходни обекти в този момент се търси в архивите на MWA за друго време или в данните на други радиотелескопи на Южното полукълбо.
„ Тези търсения ще подскажат на астрономите дали всичко това е било рядко краткосрочно събитие, или имаме работа с голяма нова популация от обекти, които в никакъв случай до момента не сме забелязвали “, изяснява Хърли-Уокър.
В обявата в Nature учените пишат, че към момента не са съумели да разпознават родоначалника на получените сигнали, само че въпреки всичко считат за най-вероятно, че става дума за някакъв извънредно дългопериодичен магнетар. Съществуването на магнетари е било предсказано през 1992 година, а първото наблюдаване на действителния магнетар SGR 1900+14 в съзвездието Орел е било извършено през 1998 година Магнетарите имат извънредно мощно магнитно поле заради обстоятелството, че произлизат от бързо въртящи се звезди в хода на комплицирани процеси, наречени " интензивно динамо ", и множеството от тях се въртят извънредно бързо, правейки най-малко няколко оборота в секунда. Подобно на другите неутронни звезди, магнетарите са компактни останки от изгорели солидни звезди, само че техният витален цикъл е извънредно къс по галактическите стандарти. Свръхмощните магнитни полета на магнетарите отслабват след към 10 хиляди години, след което тяхната интензивност на процедура стопира.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ