Интервю на Мая Георгиева- Г-н Лилков, в сряда ще бъде

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Лилков, в сряда ще бъде представянето на новото ви проучване, отдадено на атентата в храма „ Света Неделя “ в София през 1925 година, което наблюдава пътя на злодеянието на Българска комунистическа партия. Кои са главните стадии, през които то минава?

-Атентатът в черквата „ Св. Неделя “ по брой на жертвите остава непостижим в историята на 20-и век. В актуалното издание наблюдавам пътя на националното изменничество и терора, изминат от Българска комунистическа партия от деня на нейното болшевизиране през 1919 година до атентата. Това са шест ужасни години, през които страната ни, понесла злополуката от Първата международна война и тежестите на Ньойския контракт, залята от бежански талази и бедност, става прицелна точка на Коминтерна и Съветска Русия за разпалване на болшевишкия пожар на Балканите. Тяхната маша е Българска комунистическа партия, която е обилно финансирана с московски пари, с цел да се приготви за гражданска война, вследствие на което избухва Септемврийският бунт през 1923 година С тях Българска комунистическа партия дава заплати на своите партийни секретари, куриери и механически сътрудници. Малко хора знаят, че в тези години единствената партия в България, която има заплатен партиен уред, е Българска комунистическа партия. По заповед от Москва са проведени и така наречен политически чети, формирани от анархисти, комунисти, престъпни видове и разбойници, които подлагат на гнет популацията и изумяват с бруталността на осъществените зверства и кражби. В някои от четите влизат и опитни терористи от Съветска Русия, с цел да образоват четниците. Тази престъпност обезпечава пари за въоръжаване и награди за политическите убийства, осъществени от незаконното военно крило на Българска комунистическа партия.

- Какви нови обстоятелства и условия не знае обществото, позовавате ли се на незнайни до в този момент документи?

-В изданието съм присъединил подробна информация за личността и делото на достойния служител на реда Пане Бичев, който е водеща фигура в тези години в битката с тероризма и справедливо е наименуван от съвременниците си „ Кошмарът на алените терористи “. Днес той е изцяло чужд, само че с помощта на правнучката му и на материали от Музея на Министерство на вътрешните работи и Комисията по досиетата сформирах неговата биография. През 1931 година той издава под формата на девет брошури, подписани с името „ Бивш служител на реда “, книгата „ Надвечерието на атентата – Велики четвъртъкъ 1925 год. “ с подзаглавие „ Разкриване нелегалнитѢ апарати на комуниститѢ “, в които разказва дейностите на Българска комунистическа партия по организацията и осъществяването на атентата, разкриването на тяхната интрига и признанията на част от задържаните терористи. Позволих си да включа книгата му в цялостния ѝ тип в моето проучване, тъй като след 9 септември 1944 година, когато Пане Бичев изчезва безследно, тя е унищожена и единствено стеснен брой екземпляри остават в секретните фондове на някои библиотеки. Това е скъп документ, който дружно с извадките от стенографските протоколи от последвалия правосъден развой, съставлява извънредно историческо удостоверение, останало прикрито през годините на българския комунизъм.

- Открихте ли премълчавани до в този момент от историци и откриватели на тематиката обстоятелства и условия към атентата?

-Читателите ще се срещнат с доста обстоятелства, непосредствено взети от документи от архивите на Коминтерна, които с помощта на напъните на група историци, отпред с доцент доктор Лъчезар Стоянов, бяха оповестени „ едно към едно “. Те „ черно на бяло “ потвърждават, че във всичките си дейности, включително и по атентата, Българска комунистическа партия е била на ръчно ръководство от Москва. Ползвал съм и мемоарни книги на български комунисти, директни участници в събитията от тези години, както и откровените самопризнания на задържаните след атентата злодеи, които признават за директната отговорност на Българска комунистическа партия за атентата и за получаваните хонорари. Читателите ще се срещнат и със самопризнанията на Цола Драгойчева – за парите в партията, за това, че членовете ѝ са желали за всичко да им се заплаща, че са трансформирали Българска комунистическа партия „ в сиропиталище “, „ че ние не церим, а нанасяме все по-дълбоки рани на народа, чиито сили изтощихме “, и на хората „ обещавахме благополучие, а ги тласнахме към бедност “!
Но най-изобличаващи за фалшификаторите на историята са документите от така наречен Московско заседание на Българска комунистическа партия, извършено в Москва след атентата, на което се събират Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Димитър Златаров, Петър Абаджиев и други злодеи, избягали от България. Това са подробни стенограми от съвещанията, на които те в детайли разискват злодейството, което са направили.

- Как коментирате обстоятелството, че БКП-БСП не престават да оправдават злодейството с обвинявания за гнет и еднолична власт от страна на Цанковистите, и да крият, че поръчката е дадена от Москва, а царят не е бил цел. Такива тези развива и внушава и Велислава Дърева в своя книга, отдадена на същата тематика.

-След 9 септември 1944 година българските историци услужливо следват политическата линия на Българска комунистическа партия за скриване на истината и размиване на отговорността на комунистите за атентата. Например в „ Кратка история на България “ от 1981 година написа: „ На 16 април 1925 година по време на опелото на генерала, избухна гърмеж в катедралата „ Св. Неделя “. Десетки хора починаха. Но ръководещите останаха невредими. Атентатът бе дълго чаканият от реакцията мотив, с цел да извърши своя демоничен проект. “ Избухнал някакъв гърмеж, а полицията единствено чакала, с цел да си отмъсти на Българска комунистическа партия! Загинали били десетки, а в действителност броят на убитите и ранените е над 500! Но те не могат да пишат нещо друго, тъй като по време на Лайпцигския развой през 1933 година Георги Димитров безочливо лъже: „ Взривният атентат, безчинството, осъществено в Софийската катедрала … не бе осъществено от Българска комунистическа партия … тази провокация беше в действителност осъществена от българската полиция “. Той доста добре знае чие дело е атентатът, тъй като в писмо до Военната комисия при Централен комитет на Българска комунистическа партия Станке Димитров написа: „ Аз считам, че би трябвало. Виктор (Георги Димитров) счита, че може. “

- Не е ли време жертвите на комунистическото разбойничество най-сетне да имат монумент?

-Да, несъмнено, това е наш дълг, както и на българската православна черква! 100-годишнината от атентата през 2025 година би трябвало да се означи с заслужен монумент на площад „ Св. Неделя “, който да припомня за годините, през които с парите от Москва, в името на международната болшевишка гражданска война българи са изправени против българи и както написа Пане Бичев „ Златото на Москва и замислите на някои от нашите съседи сътвориха такива страшни тествания на нашия дребен народ, че още дълги години нанесените рани няма да могат да зараснат. “
Истината за тези години би трябвало да се знае и тя ни е изключително нужна през днешния ден, когато опитите за реабилитация на комунистическия режим и на закононарушенията на Българска комунистическа партия, както и пропагандата в интерес на Москва, още веднъж се разгарят с цялостна мощ!