Глобалното облагане застрашава конкурентната позиция на страната
Анализът на Петър Ганев е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Министерство на финансите разгласява „ данъчния пакет “ за 2024 година, включващ предлагани промени във всички данъчни закони.
Наред с към този момент необятно обсъжданите проблеми като връщане на общоприетата ставка на Данък добавена стойност за заведенията за хранене и хляба и неплащането на сметки при неиздадена касова записка, в пакета е и може би най-дълбоката смяна в облагането на бизнеса у нас за последните над 15 години.
Става въпрос за транспониране на директивата (Директива 2022/2523) за гарантиране на световно минимално ниво на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в Европейски Съюз от 1 януари 2024 година
Целта на директивата е огромните компании с доходи над 750 милиона евро да заплащат дейно 15% корпоративен налог, като се ограничи опцията на страни (като България) да оферират по-ниски ставки и да имат конкурентно преимущество.
Предлаганите разпореждания в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) уреждат минимално дейно данъчно облагане в страната на многонационални групи предприятия и на огромни национални групи предприятия. Минималното облагане се ползва за съставни формирания, които са ситуирани в страната и които през данъчния интервал са членове на многонационална група предприятия или на огромна национална група предприятия с годишни доходи в консолидираните финансови доклади на крайното образувание майка в размер на минимум 750 млн. евро. Предвижда се тези съставни формирания у нас да се таксуват с ефикасна данъчна ставка от 15%, в действие от 1 януари 2024 година, като по този метод няма да се дължи спомагателен налог от крайната или междинна компания майка в юрисдикцията, в която са ситуирани.
България губи от световния налог
По данни от механизма за автоматизиран продан на доклади по страни, представени в предварителната оценка на въздействието, през 2022 година съставните предприятия, открити в страната, част от огромни многонационални групи, са 1125 броя. За тези предприятия резултатът ще е пряк – още през идната година облагането на техните облаги ще се увеличи доста. На процедура една от конкурентните позиции на страната – предлагайки ниска данъчна ставка за облагане на облагите, към този момент няма да се отнася за огромните компании, надлежно привличането на огромни вложители ще е по-трудно. В допълнение към това, отчитайки, че прагът е закрепен в номинална стойност – 750 млн. евро – в интервал от няколко години броят на фирмите, които надвишават границата, доста ще се увеличи.
По създание България е една от страните, които са най-тежко наранени от въвеждането на световното минимално ниво на данъчно облагане. Въпреки това, вместо да отбрани конкурентната си позиция, България последователно извървя пътя от страна, която е скептична към въвеждането на световно минимално ниво на данъчното облагане на огромните предприятия до страна, която бърза да вкара новите правила, без разбор на резултатите върху конкурентоспособността на страната, в това число оценка на опциите за отсрочено използване на директивата. Освен изтъкване на броя евентуално наранени бизнеси, оповестената частична оценка не дава ясна картина за измерението на последствията – спомагателни данъчни приходи, кой и какъв брой ще заплаща, изгоди и разноски за групи данъкоплатци, динамични резултати за бизнес средата и привличането на вложения в бъдеще. Не е показана и даже систематизирана информация по отношение на огромните национални групи, които евентуално биха попаднали в обсега на новата рамка и по-високото облагане.
Неслучайно означаваме, че страната по-скоро „ бърза “ да вкара новата рамка, без да търси благоприятни условия за отсрочване във времето. В директивата са написани благоприятни условия за отсрочено използване, като страните членки, в които се намират не повече от дванадесет крайни формирания майки на групи, попадащи в обсега на актуалната инструкция, може да изберат да не ползват новите правила за шест поредни данъчни години, считано от 31 декември 2023 година Страните, създали този избор, следва да уведомят Комисията до края на 2023 година Точно това предписание ще се употребява от Естония, която ще отсрочи действието на директивата до 2030 година Българското държавно управление, най-малкото от почитание към обичайно скептичната позиция на страната във връзка с новия – и по-висок – световен налог, би следвало да проучва опцията и да показа ясни данни и причини дали страната има опция да се възползва от правилото за отсрочено използване на директивата.
Решението е в данъчен тласък за вложенията
В дълготраен проект, без значение дали имаме опция краткотрайно да отложим използването на директивата, световният налог ще играе все по-голяма роля в ограничение опциите на страната да има конкурентна позиция в облагането на облагите. Това значи, че в случай че желаеме да бъдем конкурентни и да растем с по-бързи темпове, би трябвало да мислим за спомагателни стъпки, които да подтикват вложенията – както от български, по този начин и от непознати компании. В този смисъл отварянето на тематиката за облагането на облагите разрешава да се подхващат в допълнение стъпки за промени в корпоративното облагане, които да поддържат конкурентоспособността на страната и да имат доста по-широки дълготрайни резултати от тези след самото транспониране на европейската инструкция.
Рамката на корпоративното облагане у нас следва подтиква вложенията и новациите за повишение на продуктивността и трансформацията на българската стопанска система. Това може да се реализира с налагането на нулев корпоративен налог за реинвестираната облага в покупката на машини, съоръжение и нови технологии. Подобна смяна касае данъчната основа, а не ставката на налога, и е безусловно допустима в границите на европейските правила. Казано по просто, с промени в данъчната основа, България може да реализира по-ниска ефикасна данъчна тежест върху фирмите, които влагат и покачват своя капацитет. Тази стъпка би разрешила България да остане конкурентна дестинация за предприемачество, нововъведения и напредък, макар въвеждането на световно минимално ниво на корпоративното облагане за огромни предприятия.
Министерство на финансите разгласява „ данъчния пакет “ за 2024 година, включващ предлагани промени във всички данъчни закони.
Наред с към този момент необятно обсъжданите проблеми като връщане на общоприетата ставка на Данък добавена стойност за заведенията за хранене и хляба и неплащането на сметки при неиздадена касова записка, в пакета е и може би най-дълбоката смяна в облагането на бизнеса у нас за последните над 15 години.
Става въпрос за транспониране на директивата (Директива 2022/2523) за гарантиране на световно минимално ниво на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и огромните национални групи в Европейски Съюз от 1 януари 2024 година
Целта на директивата е огромните компании с доходи над 750 милиона евро да заплащат дейно 15% корпоративен налог, като се ограничи опцията на страни (като България) да оферират по-ниски ставки и да имат конкурентно преимущество.
Предлаганите разпореждания в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) уреждат минимално дейно данъчно облагане в страната на многонационални групи предприятия и на огромни национални групи предприятия. Минималното облагане се ползва за съставни формирания, които са ситуирани в страната и които през данъчния интервал са членове на многонационална група предприятия или на огромна национална група предприятия с годишни доходи в консолидираните финансови доклади на крайното образувание майка в размер на минимум 750 млн. евро. Предвижда се тези съставни формирания у нас да се таксуват с ефикасна данъчна ставка от 15%, в действие от 1 януари 2024 година, като по този метод няма да се дължи спомагателен налог от крайната или междинна компания майка в юрисдикцията, в която са ситуирани.
България губи от световния налог
По данни от механизма за автоматизиран продан на доклади по страни, представени в предварителната оценка на въздействието, през 2022 година съставните предприятия, открити в страната, част от огромни многонационални групи, са 1125 броя. За тези предприятия резултатът ще е пряк – още през идната година облагането на техните облаги ще се увеличи доста. На процедура една от конкурентните позиции на страната – предлагайки ниска данъчна ставка за облагане на облагите, към този момент няма да се отнася за огромните компании, надлежно привличането на огромни вложители ще е по-трудно. В допълнение към това, отчитайки, че прагът е закрепен в номинална стойност – 750 млн. евро – в интервал от няколко години броят на фирмите, които надвишават границата, доста ще се увеличи.
По създание България е една от страните, които са най-тежко наранени от въвеждането на световното минимално ниво на данъчно облагане. Въпреки това, вместо да отбрани конкурентната си позиция, България последователно извървя пътя от страна, която е скептична към въвеждането на световно минимално ниво на данъчното облагане на огромните предприятия до страна, която бърза да вкара новите правила, без разбор на резултатите върху конкурентоспособността на страната, в това число оценка на опциите за отсрочено използване на директивата. Освен изтъкване на броя евентуално наранени бизнеси, оповестената частична оценка не дава ясна картина за измерението на последствията – спомагателни данъчни приходи, кой и какъв брой ще заплаща, изгоди и разноски за групи данъкоплатци, динамични резултати за бизнес средата и привличането на вложения в бъдеще. Не е показана и даже систематизирана информация по отношение на огромните национални групи, които евентуално биха попаднали в обсега на новата рамка и по-високото облагане.
Неслучайно означаваме, че страната по-скоро „ бърза “ да вкара новата рамка, без да търси благоприятни условия за отсрочване във времето. В директивата са написани благоприятни условия за отсрочено използване, като страните членки, в които се намират не повече от дванадесет крайни формирания майки на групи, попадащи в обсега на актуалната инструкция, може да изберат да не ползват новите правила за шест поредни данъчни години, считано от 31 декември 2023 година Страните, създали този избор, следва да уведомят Комисията до края на 2023 година Точно това предписание ще се употребява от Естония, която ще отсрочи действието на директивата до 2030 година Българското държавно управление, най-малкото от почитание към обичайно скептичната позиция на страната във връзка с новия – и по-висок – световен налог, би следвало да проучва опцията и да показа ясни данни и причини дали страната има опция да се възползва от правилото за отсрочено използване на директивата.
Решението е в данъчен тласък за вложенията
В дълготраен проект, без значение дали имаме опция краткотрайно да отложим използването на директивата, световният налог ще играе все по-голяма роля в ограничение опциите на страната да има конкурентна позиция в облагането на облагите. Това значи, че в случай че желаеме да бъдем конкурентни и да растем с по-бързи темпове, би трябвало да мислим за спомагателни стъпки, които да подтикват вложенията – както от български, по този начин и от непознати компании. В този смисъл отварянето на тематиката за облагането на облагите разрешава да се подхващат в допълнение стъпки за промени в корпоративното облагане, които да поддържат конкурентоспособността на страната и да имат доста по-широки дълготрайни резултати от тези след самото транспониране на европейската инструкция.
Рамката на корпоративното облагане у нас следва подтиква вложенията и новациите за повишение на продуктивността и трансформацията на българската стопанска система. Това може да се реализира с налагането на нулев корпоративен налог за реинвестираната облага в покупката на машини, съоръжение и нови технологии. Подобна смяна касае данъчната основа, а не ставката на налога, и е безусловно допустима в границите на европейските правила. Казано по просто, с промени в данъчната основа, България може да реализира по-ниска ефикасна данъчна тежест върху фирмите, които влагат и покачват своя капацитет. Тази стъпка би разрешила България да остане конкурентна дестинация за предприемачество, нововъведения и напредък, макар въвеждането на световно минимално ниво на корпоративното облагане за огромни предприятия.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ