От какво се състои „паяжината“ на Вселената
Анализ на наличието на нишките от тъмна материя, свързващи всички галактики в невидима галактическа „ паяжина “, е открил, че те съдържат в себе си към половината от цялата забележима материя на Вселената, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Nature.
Както посочили наблюденията на микровълновото „ ехтене “ от Големия гърмеж, делът на елементарната материя, от която се състои всичко, което можем да следим във Вселената, е не повече от 5%. Всичко останало се пада на тъмната материя (22-26%) и тъмната сила (68-73%).
Подобни резултати не се съгласуват с данните от астрономическите наблюдения на обособени галактики – общо те съдържат едвам 2,5% от общата маса на Вселената, заради което учените отдавна се пробват да открият „ изчезналата “ забележима материя.
Доминик Екерт (Dominique Eckert) от университета на Женева (Швейцария) и сътрудниците му изяснили къде е изчезнала тя, като употребявали данните, получени благодарение на орбиталния телескоп XMM-Newton при наблюденията на галактичния куп Abell 2744.
Това „ семейство “ от галактики, известно като „ купа Пандора “, от дълго време притегля вниманието на учените с това, че в неговите лимити по едно и също време се сблъскват няколко групи галактики, огромни облаци газ и материя, нагрети до няколко милиона градуса по Келвин и светещи в рентгеновия диапазон.
Това разрешава да се видят даже такива централизация на материя, които в други купове остават извънредно тъмни и студени.
Екипът на Екерт се възползвал то този факт, с цел да сформира картина на забележимата материя в Abell 2744 и да оцени нейната приблизителна маса. Оказало се, че към половината от забележимата материя се крие не вътре в галактиките и заобикалящите ги облаци междугалактичен газ, а в нишките на по този начин наречената галактическа паяжина, които в 5-10% се състоят от забележима материя и в 90-95% – от тъмна материя.
Смята се, че Вселената по конструкция наподобява на гигантска триизмерна паяжина. Нейните влакна съставляват скупчване на тъмна материя, по този начин наречените филаменти. През юли 2012 година астрофизиците за първи път съумяха да видят една от тези паяжини, съединяващи галактиките Abell 222 и Abell 223, с помощта на изкривяването в светлината на далечни звезди, провокирано от тъмната материя.
В точките на секване на тези влакна се намират плътни сектори от забележима материя – обособени галактики и групи звездни мегаполиси. По-рано учените смятаха, че точно тези елементи съдържат огромна част от забележимата материя. Откритието на Екерт и сътрудниците му демонстрира, че самите влакна на „ паяжината “ могат да съдържат не по-малко количество материя.
„ Сега е належащо да проверим присъщо ли е това разпределение на материя, което е особено за Abell 2744, за Вселената като цяло. Трябва да изучим детайлно всяка от тези влакна и да изчислим количеството на другите атоми в тях, което ще ни помогне да разберем какъв брой тежки детайли съдържа Вселената “, заключава Екерт.
