България трябва да въведе квоти за наемането на работна ръка от страни извън ЕС
България би трябвало да вкара квоти за наемането на работна ръка от страни отвън Европейски Съюз. Вносът на фрагменти би трябвало да се прави с баланс сред другите страни и да не се допусне да се напълним с доста служащи от една съответна страна, тъй като това може да докара до други резултати, каквито следим в страни от Западна Европа.
Това разяснява в предаването (О)позиция експертът в региона на човешките запаси Георги Първанов, член на УС на Конфедерацията по заетостта.
Първанов е изумен от експанзията на импорт на служащи от Индия. По думите му " както и по други тематики, в България се работи на парче, без дълготрайна политика ".
Между 250 хиляди и 300 хиляди е дефицитът на работна ръка на българския пазар, сподели HR-експертът. От тях 70 000 е дефицитът на сезонни служащи.
Отделно с тригодишна виза в индустриални предприятия от най-различни промишлености се чака до края на годината да бъдат наети 30-35 000 служащи, каквито са поръчките на бизнеса. Румъния, да вземем за пример, внася 100 000 на година, само че там има квота, която не може да се надвишава.
" Нашите посолства в чужбина не са готови за този напор на задгранични служащи. Вероятно ще внесем към 35-40 000 души тази година
Миналата година са били много по-малко, а преди 5-6 години сме внасяли по 5000-6000 души годишно ", споделя HR-експертът. И прибавя: " Засега най-хубави усещания имаме от хора от Киргизстан, Узбекистан, Казахстан. Те са най-близко до нашия нрав, просвета, език и добре се вписват. Сега има огромен интерес от страни като Индия, Непал, Шри Ланка, Пакистан. Единични бройки има от Виетнам и Северна Африка и други страни ".
Заплащането на задграничните служащи от трети страни е сред 500 и 700 евро: " Тези хора идват от страни, в които междинните заплати са 200-300 $ бруто. Целта им е да изпращат 100-150-200 евро на фамилиите си. Те обаче идват, без да имат визия за равнищата на цените и стандарта на живот ", разяснява Първанов.
Въпреки това съгласно него вносът на задгранични служащи не заплашва работните места за българите, тъй като демографската картина у нас е трагична и трудоспособното население е паднало под 3 милиона души, а огромна част от тях нито работят, нито учат, нито търсят работа.
Първанов акцентира, че по закон задграничните служащи от страни отвън Европейски Съюз би трябвало да са с равни заплати и всички спомагателни придобивки, каквито имат българските служащи.
HR специалистът обаче счита, че преди да се предприеме импорт на личен състав от страни отвън Европейски Съюз, ние би трябвало да сме сигурни, че всички запаси на нашия пазар на труда са изразходвани.
Това разяснява в предаването (О)позиция експертът в региона на човешките запаси Георги Първанов, член на УС на Конфедерацията по заетостта.
Първанов е изумен от експанзията на импорт на служащи от Индия. По думите му " както и по други тематики, в България се работи на парче, без дълготрайна политика ".
Между 250 хиляди и 300 хиляди е дефицитът на работна ръка на българския пазар, сподели HR-експертът. От тях 70 000 е дефицитът на сезонни служащи.
Отделно с тригодишна виза в индустриални предприятия от най-различни промишлености се чака до края на годината да бъдат наети 30-35 000 служащи, каквито са поръчките на бизнеса. Румъния, да вземем за пример, внася 100 000 на година, само че там има квота, която не може да се надвишава.
" Нашите посолства в чужбина не са готови за този напор на задгранични служащи. Вероятно ще внесем към 35-40 000 души тази година
Миналата година са били много по-малко, а преди 5-6 години сме внасяли по 5000-6000 души годишно ", споделя HR-експертът. И прибавя: " Засега най-хубави усещания имаме от хора от Киргизстан, Узбекистан, Казахстан. Те са най-близко до нашия нрав, просвета, език и добре се вписват. Сега има огромен интерес от страни като Индия, Непал, Шри Ланка, Пакистан. Единични бройки има от Виетнам и Северна Африка и други страни ".
Заплащането на задграничните служащи от трети страни е сред 500 и 700 евро: " Тези хора идват от страни, в които междинните заплати са 200-300 $ бруто. Целта им е да изпращат 100-150-200 евро на фамилиите си. Те обаче идват, без да имат визия за равнищата на цените и стандарта на живот ", разяснява Първанов.
Въпреки това съгласно него вносът на задгранични служащи не заплашва работните места за българите, тъй като демографската картина у нас е трагична и трудоспособното население е паднало под 3 милиона души, а огромна част от тях нито работят, нито учат, нито търсят работа.
Първанов акцентира, че по закон задграничните служащи от страни отвън Европейски Съюз би трябвало да са с равни заплати и всички спомагателни придобивки, каквито имат българските служащи.
HR специалистът обаче счита, че преди да се предприеме импорт на личен състав от страни отвън Европейски Съюз, ние би трябвало да сме сигурни, че всички запаси на нашия пазар на труда са изразходвани.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ