Блуждаещият нерв ли е ключът към проблеми като алкохолизъм, депресия и затлъстяване?
Ако във фийдовете на обществените ви мрежи попадат психолози и бранители на психологичното здраве, не може да не сте го срещали. Блуждаещият нерв е новият воин, върху чиито Атласови плещи се пада задачата да се оправи с някои от най-разпространените и най-предизвикателни психологични проблеми.
Разбира се, той не е първият.
От наплискване на лицето с ледена вода, през перфориране на избрани елементи на ухото, интернет е цялостен с хрумвания по какъв начин да хакнете нервната си система и да постигнете ментално благоденствие и покой.
Производители и ритейлъри също кешират този тренд: Amazon изобилства от оферти на артикули, които подтикват блуждаещия нерв, книги за самопомощ и електрически симулатори, които да вкарат аксоните и дендритите в ред.
Междувременно, научният интерес към блуждаещия нерв (от лат. nervus vagus) също нараства и се вършат изследвания дали работата с него може да е евентуален асистент в битката с депресията, алкохолизма и затлъстяването. Въпросният нерв е спряган и като вероятен съизвършител в превъзмогването на постковид умората и артрита.
Та, какво тъкмо съставлява той и има ли истина в хайпа към него?
Блуждаещият нерв е десетият черепномозъчен нерв и служи за връзка на мозъка с индикаторите на сърцето, белите дробове и стомашно-чревния тракт. На процедура блуждаещите нерви в действителност са два, само че нормално за тях се приказва в само число.
Това е най-дългият нерв на вегетативната нервна система и има 4 съществени функционалности: сетивна (от гърлото, сърцето, белите дробове и корема), специфична сетивна (осигурява чувство за усет зад езика), двигателна (осигурява функционалности за придвижване на мускулите в шията, виновни за преглъщането и речта) и парасимпатикова (отговаря за работата на стомашно-чревния тракт, дишането и сърдечната честота).
Както знаят всички, които са имали или имат под паника офанзиви или друга форма на патологична тревога, парасимпатиковата част на нервната система е " положителната " част. Тя е противоположната на симпатиковата – забавя сърдечната активност, намалява кръвното налягане, свива дребните бронхи в белите дробове, т.е намалява дихателната интензивност, ускорява перисталтиката на стомаха и червата, усилва активността на храносмилателната система, стеснява зениците.
Под деяние на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира, успокоява се и влиза в по този начин стремежи " rest and digest mode ": противоположният на " fight or flight " отговора, който служи от зората на човечеството ни е предпазил от нападенията на саблезъбите тигри, само че който също по този начин постоянно се задейства неоснователно в изискванията на днешния, не толкоз трогателен метод на живот.
В края на 19 век учени следят, че натискането на основната артерия на врата, дружно с блуждаещия нерв, може да помогне за предотвратяването на епилептичен пристъп. Тази концепция се създава отначало през 80-те години на предишния век, когато първите електрически симулатори биват вградени в шиите на пациенти с епилепсия, като по този начин оказват помощ да се успокои електрическата интензивност в мозъка, която предизвиква пристъпите.
Докато от ден на ден пациенти се снабдяват с тези устройства, лекарите стартират да виждат забавна наклонност.
" Те виждат, че даже когато устройството не понижава епилептичните им припадъци, хората стартират да гледат по-ведро на живота ", споделя Кевин Трейси, професор по молекулярна медицина и неврохирургия в Института за медицински изследвания Файнщайн в Манхасет, Ню Йорк.
Употребата на електрическа стимулация за отнасяне на епилепсия или меланхолия има своята интуитивна логичност: в последна сметка нервите и мозъчните кафези споделят посредством електричество.
В края на 90-те години обаче Трейси и сътрудниците му вършат изнендващо изобретение. Докато тестват пробно лекарство с упованието, че ще лимитират възпалително огнище в мозъка на плъхове, откриват, че при инжектирането му, се понижават равнищата на инфектиране в цялото тяло.
Това е озадачаващо, защото мозъкът е физически разграничен от останалата част на тялото чрез кръчно-мозъчната преграда, която разделя циркулиращата в кръвообращението кръв и мозъчната извънклетъчната течност в централната нервна система. Трейси и сътрудниците му прекъсват блуждаещия нерв и повтарят опита. Този път противовъзпалителните свойства на лекарството са лимитирани само до мозъка.
Това е извънредно изобретение: до тогава се е считало, че няма връзка сред нервната и имунната система - само че блуждаещият нерв наподобява обезпечава такава. По-нататъшни проучвания разкриват, че мозъкът комуникира с далака - орган, който играе сериозна роля в имунната система - посредством изпращане на електрически сигнали надолу по блуждаещия нерв. Те провокират освобождението на съединяване, наречено ацетилхолин, който споделя на имунните кафези да лимитират възпалението. Електрическото стимулиране на блуждаещия нерв с вградено устройство реализира същия резултат.
Трейси незабавно си дава сметка за лечебните последствия от откритието.
Блуждаещият нерв притегля вниманието и на " ледения човек " Вим Хоф, който твърди, че може да управлява възпаленията в тялото си чрез композиция от дишане, медитация и излагане на рисково ниски температури.
Следва опит, в който Трейси взима кръв на Хоф преди и след практикуването на неговите техники. Изненадващо, Хоф в действителност съумява да повлияе позитивно процесите в тялото си.
Поемайки щафетата, Mатиас Кокс от Медицинския център на университета Радбауд в Холандия набира 12 доброволци, с цел да посетят подготвителния лагер на Хоф в Полша. Там те прекарват 10 дни в плуване в ледена вода, търкаляне в сняг, медитация и проучване на неговите дихателни извършения, които съставляват главно периодично повтаряне на насилствена хипервентилация и интервал на волево задържане на дъха.
След това откривателите тестват способността на доброволците да потискат имунните си реакции, като им инжектират коктейл от бактерии, който провокира инфектиране и грипоподобни признаци. Нивата на инфектиране при тези, минали тренинга при Хоф, са по-ниски.
Но в действителност ли тези хора хакват имунната си система, като се допират до силата на своя изменчив нерв? Да и не.
Въпреки че доброволците съумяват да потушат възпалението, те отделят огромни количества адреналин в процеса - основен съставен елемент на реакцията на битка или бягство (fight or flight response).
Адреналинът също потиска имунната система, само че по различен механизъм. Кокс предизвестява, че многократното задействане на тези реакции на битка или бягство може да бъде рисково за хора със сърдечно-съдови болести.
Все още е рано, само че в случай че откривателите съумеят да намерят ефикасен метод за подтиквани на блуждаещия нерв - било то хирургически или през кожата - изгодите може да са огромни.
Всъщност, думата " vagus " на латински значи „ скитничество “ – мигане към комплицирания и лъкатушен път, който изминава през тялото, и разнообразието от физиологични процеси под негово въздействие.
Може би някой ден ще бъде допустимо вместо да изпием хапче, с цел да облекчим един или различен признак, да го вършим единствено като дишаме, тананикаме си или потупваме избрана част на тялото си. Но до тогава имаме да изминем още доста път.
Разбира се, той не е първият.
От наплискване на лицето с ледена вода, през перфориране на избрани елементи на ухото, интернет е цялостен с хрумвания по какъв начин да хакнете нервната си система и да постигнете ментално благоденствие и покой.
Производители и ритейлъри също кешират този тренд: Amazon изобилства от оферти на артикули, които подтикват блуждаещия нерв, книги за самопомощ и електрически симулатори, които да вкарат аксоните и дендритите в ред.
Междувременно, научният интерес към блуждаещия нерв (от лат. nervus vagus) също нараства и се вършат изследвания дали работата с него може да е евентуален асистент в битката с депресията, алкохолизма и затлъстяването. Въпросният нерв е спряган и като вероятен съизвършител в превъзмогването на постковид умората и артрита.
Та, какво тъкмо съставлява той и има ли истина в хайпа към него?
Блуждаещият нерв е десетият черепномозъчен нерв и служи за връзка на мозъка с индикаторите на сърцето, белите дробове и стомашно-чревния тракт. На процедура блуждаещите нерви в действителност са два, само че нормално за тях се приказва в само число.
Това е най-дългият нерв на вегетативната нервна система и има 4 съществени функционалности: сетивна (от гърлото, сърцето, белите дробове и корема), специфична сетивна (осигурява чувство за усет зад езика), двигателна (осигурява функционалности за придвижване на мускулите в шията, виновни за преглъщането и речта) и парасимпатикова (отговаря за работата на стомашно-чревния тракт, дишането и сърдечната честота).
Както знаят всички, които са имали или имат под паника офанзиви или друга форма на патологична тревога, парасимпатиковата част на нервната система е " положителната " част. Тя е противоположната на симпатиковата – забавя сърдечната активност, намалява кръвното налягане, свива дребните бронхи в белите дробове, т.е намалява дихателната интензивност, ускорява перисталтиката на стомаха и червата, усилва активността на храносмилателната система, стеснява зениците.
Под деяние на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира, успокоява се и влиза в по този начин стремежи " rest and digest mode ": противоположният на " fight or flight " отговора, който служи от зората на човечеството ни е предпазил от нападенията на саблезъбите тигри, само че който също по този начин постоянно се задейства неоснователно в изискванията на днешния, не толкоз трогателен метод на живот.
В края на 19 век учени следят, че натискането на основната артерия на врата, дружно с блуждаещия нерв, може да помогне за предотвратяването на епилептичен пристъп. Тази концепция се създава отначало през 80-те години на предишния век, когато първите електрически симулатори биват вградени в шиите на пациенти с епилепсия, като по този начин оказват помощ да се успокои електрическата интензивност в мозъка, която предизвиква пристъпите.
Докато от ден на ден пациенти се снабдяват с тези устройства, лекарите стартират да виждат забавна наклонност.
" Те виждат, че даже когато устройството не понижава епилептичните им припадъци, хората стартират да гледат по-ведро на живота ", споделя Кевин Трейси, професор по молекулярна медицина и неврохирургия в Института за медицински изследвания Файнщайн в Манхасет, Ню Йорк.
Употребата на електрическа стимулация за отнасяне на епилепсия или меланхолия има своята интуитивна логичност: в последна сметка нервите и мозъчните кафези споделят посредством електричество.
В края на 90-те години обаче Трейси и сътрудниците му вършат изнендващо изобретение. Докато тестват пробно лекарство с упованието, че ще лимитират възпалително огнище в мозъка на плъхове, откриват, че при инжектирането му, се понижават равнищата на инфектиране в цялото тяло.
Това е озадачаващо, защото мозъкът е физически разграничен от останалата част на тялото чрез кръчно-мозъчната преграда, която разделя циркулиращата в кръвообращението кръв и мозъчната извънклетъчната течност в централната нервна система. Трейси и сътрудниците му прекъсват блуждаещия нерв и повтарят опита. Този път противовъзпалителните свойства на лекарството са лимитирани само до мозъка.
Това е извънредно изобретение: до тогава се е считало, че няма връзка сред нервната и имунната система - само че блуждаещият нерв наподобява обезпечава такава. По-нататъшни проучвания разкриват, че мозъкът комуникира с далака - орган, който играе сериозна роля в имунната система - посредством изпращане на електрически сигнали надолу по блуждаещия нерв. Те провокират освобождението на съединяване, наречено ацетилхолин, който споделя на имунните кафези да лимитират възпалението. Електрическото стимулиране на блуждаещия нерв с вградено устройство реализира същия резултат.
Трейси незабавно си дава сметка за лечебните последствия от откритието.
Блуждаещият нерв притегля вниманието и на " ледения човек " Вим Хоф, който твърди, че може да управлява възпаленията в тялото си чрез композиция от дишане, медитация и излагане на рисково ниски температури.
Следва опит, в който Трейси взима кръв на Хоф преди и след практикуването на неговите техники. Изненадващо, Хоф в действителност съумява да повлияе позитивно процесите в тялото си.
Поемайки щафетата, Mатиас Кокс от Медицинския център на университета Радбауд в Холандия набира 12 доброволци, с цел да посетят подготвителния лагер на Хоф в Полша. Там те прекарват 10 дни в плуване в ледена вода, търкаляне в сняг, медитация и проучване на неговите дихателни извършения, които съставляват главно периодично повтаряне на насилствена хипервентилация и интервал на волево задържане на дъха.
След това откривателите тестват способността на доброволците да потискат имунните си реакции, като им инжектират коктейл от бактерии, който провокира инфектиране и грипоподобни признаци. Нивата на инфектиране при тези, минали тренинга при Хоф, са по-ниски.
Но в действителност ли тези хора хакват имунната си система, като се допират до силата на своя изменчив нерв? Да и не.
Въпреки че доброволците съумяват да потушат възпалението, те отделят огромни количества адреналин в процеса - основен съставен елемент на реакцията на битка или бягство (fight or flight response).
Адреналинът също потиска имунната система, само че по различен механизъм. Кокс предизвестява, че многократното задействане на тези реакции на битка или бягство може да бъде рисково за хора със сърдечно-съдови болести.
Все още е рано, само че в случай че откривателите съумеят да намерят ефикасен метод за подтиквани на блуждаещия нерв - било то хирургически или през кожата - изгодите може да са огромни.
Всъщност, думата " vagus " на латински значи „ скитничество “ – мигане към комплицирания и лъкатушен път, който изминава през тялото, и разнообразието от физиологични процеси под негово въздействие.
Може би някой ден ще бъде допустимо вместо да изпием хапче, с цел да облекчим един или различен признак, да го вършим единствено като дишаме, тананикаме си или потупваме избрана част на тялото си. Но до тогава имаме да изминем още доста път.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ