Война между САЩ и Китай - Китай може да спечели с един дързък ход
Ако търсите занимателно четиво за плажа това лято, предлагам " 2034 ", написана от пенсионирания адмирал Джеймс Ставридис и някогашния офицер от морската пехота и разузнаването Елиът Акерман. Книгата споделя историята на войната сред и, почнала през 2034 година с морска борба край Тайван и сключването на скришен съюз сред Китай, Иран и Русия.
Най-страшното в тази книга обаче е, че като я оставих настрани и взех нов вестник, видях огромен брой прогнози, които водят до това, което ще се случи в книгата след 13 години.
Иран и Китай подписват 25-годишно съглашение за съдействие. Владимир Путин концентрира войски на границата с Украйна и предизвестява Съединени американски щати, че всеки, който заплашва Русия, " ще съжалява за осъщественото по метод, по който в никакъв случай преди не е съжалявал ". Китайските бойци, оборудвани с електроника, непрекъснато тормозят Тайван. Висш чиновник на китайските външни работи афишира, че Съединени американски щати " нямат право да беседват с Китай от позиция на силата ".
Дали приказваме единствено за изкуство, което имитира живота по този начин тъкмо, че ни побиват тръпки?
Отговорът на този въпрос може да бъде открит отчасти в книгата, която предложих в предходен материал – " Възход и проваляне на света " от Майкъл Манделбаум. Тя наблюдава историята: от Студената война сред американската народна власт и руския комунизъм (1945-1989) до извънредно кротичък четвърт век (1989-2015), свързан от укрепването на демокрацията по света и взаимозависимостта на международната стопанска система до по-опасната сегашна епоха, в която Китай, Иран и Русия упражняват напън върху демокрацията, като предизвикват радикалния ултранационализъм измежду своите нации.
Това, което прави радикалния шовинизъм в Китай, Иран и Русия още по-опасен, е, че във всяка от тези страни той е неразривно обвързван с държавни промишлености, изключително военни, и появяването на подобен шовинизъм се случва в миг, когато американската народна власт отслабва.
Социалните медии изостриха нашата изтощителна политическа и културна революция, която пречи на американците да се обединят и не разрешават на Вашингтон да е бранител и основател на система за световна непоклатимост, както стана след Втората международна война.
След разпадането на Съветския съюз разширихме НАТО до границите на Русия. Това неуместно решение трансформира посткомунистическа Русия във зложелател вместо евентуален сътрудник и сътвори идеалните условия за появяването на антизападни диктатори като Путин (представете си, в случай че Русия, нямайки търговски или гранични разногласия с нас, беше наш съдружник, а не на Китай и Иран).
Освен това, след 11 септември, нахлуването на Съединени американски щати в Афганистан и Ирак не докара до предстоящите изгоди и плурализъм. В композиция с икономическата рецесия от 2008 година и актуалната пандемия, както и общата съсипия на производствата в Съединени американски щати, това отслаби освен американското самочувствие, само че и международното доверие в Съединени американски щати.
И какъв е резултатът? Тъй като Китай, Русия и Иран провокират международния ред след Втората международна война по-активно от всеки път, доста хора се съмняват, че Съединени американски щати имат силата, съдружниците и ресурсите за разрешаване на новия геополитически спор.
![Борислав Боев: Докато се псуваме, към нас мирише на война]( "Борислав Боев: Докато се псуваме, към нас мирише на война")
Борислав Боев: Докато се псуваме, към нас мирише на война
" Докато в политическия живот у нас се готви махленска свада, по източната ни морска граница от няколко седмици върви невиждана ми...
Веднъж Манделбаум ми сподели: " Фактът, че комунизмът е липсващ и към този момент няма две политически и стопански системи, претендиращи за универсалната легитимност на ръководството на всяка страна, не значи, че в интернационалната политика няма идеологии ".
Режими като Китай, Иран и Русия се усещат надалеч по-застрашени от демокрацията, в сравнение с си мислим, сподели той. През първото десетилетие на XXI век тези режими съумяха да получат задоволителна социална поддръжка с помощта на стопански напредък. Но през второто десетилетие се оказа по-трудно: водачите на тези страни би трябвало да намерят опция и те избраха ултранационализма.
Готови ли сме за това предизвикателство? Уверен съм, че благодарение на нашите обичайни съдружници можем да сдържаме по-агресивните и националистически Русия и Иран.
Но с Китай е напълно друго. Трябва да разберем кои са както нашите мощни и слаби страни, по този начин и тези на Китай.
Понастоящем Китай е действителен противник във военната, софтуерната и икономическата сфера, като се изключи една значима област - създаването и производството на най-модерните микропроцесори, електрически транспортни средства и цялата цифрова стопанска система, посредством която вървим напред.
![Защо идната огромна война може да е къса?]( "Защо идната огромна война може да е къса?")
Защо идната огромна война може да е къса?
Войните на бъдещето ще се водят в киберпространството и в космоса и затова ще бъдат доста къси. Това мнение изрази някогашният началник...
В непосредственост до Китай обаче е най-големият и най-усъвършенстван производител на чипове - Taiwan Semiconductor Manufacturing Company /TSMC/. Според изследователската работа на Конгреса, TSMC сега е един от трите най-напреднали и най-големи производители на полупроводникови чипове в света. Samsung и Intel се подреждат надлежно на второ и трето място.
Понастоящем множеството чип дизайнери като IBM, Qualcomm, Nvidia и AMD (или даже Intel до известна степен) употребяват TSMC и Samsung технология за произвеждане на своите микропроцесори.
Но е също толкоз значимо, че три от петте компании, произвеждащи високо прецизни машини за литография, принадлежности и програмен продукт, които TSMC и други употребяват, с цел да създадат своите микрочипове, се намират в Съединени американски щати (другите две са в Холандия и Япония). Китай изостава в тази област.
С оглед на това държавното управление на Съединени американски щати има лост за ограничение на TSMC да създава усъвършенствани чипове за китайски компании. Всъщност, единствено преди две седмици, Съединените щати желаеха от TSMC да приключи новите поръчки от седем китайски високопроизводителни изчислителни центрове, обвинени, че оказват помощ на страната да създаде оръжия.
Хонконгският вестник " South China Morning Post " цитира Лиу Жиман, академик по компютърни науки от университета в Хонконг: " Санкциите несъмнено ще повлияят на способността на Китай да резервира водеща позиция във високите цифрови технологии, защото всички съществуващи през днешния ден суперкомпютри употребяват Intel TSMC процесори ".
![Тайван спря водата на фермерите, с цел да избави производството на чипове]( "Тайван спря водата на фермерите, с цел да избави производството на чипове")
Тайван спря водата на фермерите, с цел да избави производството на чипове
Извecтнo e, чe ceлcĸoтo cтoпaнcтвo нa Taйвaн ĸoнcyмиpa мaлĸo нaд 70% oт вoднитe pecypcи нa ocтpoвa, нo в ycлoвиятa нa нeвиждaно засушав...
Китай уголемява научните проучвания във физиката и нанотехнологиите, които ще оказват помощ за създаването на идващото потомство микропроцесори и оборудването за тяхното произвеждане. Но може да отнеме десетилетие или повече, до момента в който Китай навакса изоставането си.
Ето за какво през днешния ден Китай е толкоз припрян да си върне Тайван. Това са освен идеологически аргументи, само че и стратегически съображения - Китай се надява да включи TSMC във военната си промишленост. Защото в цифровия свят тези, които управляват най-хубавите производители на чипове, ще могат да управляват... доста.
Прочетете книгата " 2034 ". В романа Китай печели софтуерни преимущества посредством своята невидима мрежа, следена от изкуствен интелект, сателитно заглушаване и стелт технологии. След това той сполучливо извършва изненадваща офанзива против Тихоокеанския флот на Съединени американски щати.
Първото нещо, което Китай би трябвало да направи е да завземе Тайван.
Автор: Томас Л. Фридман, " Ню Йорк Таймс ". Превод: БГНЕС
Най-страшното в тази книга обаче е, че като я оставих настрани и взех нов вестник, видях огромен брой прогнози, които водят до това, което ще се случи в книгата след 13 години.
Иран и Китай подписват 25-годишно съглашение за съдействие. Владимир Путин концентрира войски на границата с Украйна и предизвестява Съединени американски щати, че всеки, който заплашва Русия, " ще съжалява за осъщественото по метод, по който в никакъв случай преди не е съжалявал ". Китайските бойци, оборудвани с електроника, непрекъснато тормозят Тайван. Висш чиновник на китайските външни работи афишира, че Съединени американски щати " нямат право да беседват с Китай от позиция на силата ".
Дали приказваме единствено за изкуство, което имитира живота по този начин тъкмо, че ни побиват тръпки?
Отговорът на този въпрос може да бъде открит отчасти в книгата, която предложих в предходен материал – " Възход и проваляне на света " от Майкъл Манделбаум. Тя наблюдава историята: от Студената война сред американската народна власт и руския комунизъм (1945-1989) до извънредно кротичък четвърт век (1989-2015), свързан от укрепването на демокрацията по света и взаимозависимостта на международната стопанска система до по-опасната сегашна епоха, в която Китай, Иран и Русия упражняват напън върху демокрацията, като предизвикват радикалния ултранационализъм измежду своите нации.
Това, което прави радикалния шовинизъм в Китай, Иран и Русия още по-опасен, е, че във всяка от тези страни той е неразривно обвързван с държавни промишлености, изключително военни, и появяването на подобен шовинизъм се случва в миг, когато американската народна власт отслабва.
Социалните медии изостриха нашата изтощителна политическа и културна революция, която пречи на американците да се обединят и не разрешават на Вашингтон да е бранител и основател на система за световна непоклатимост, както стана след Втората международна война.
След разпадането на Съветския съюз разширихме НАТО до границите на Русия. Това неуместно решение трансформира посткомунистическа Русия във зложелател вместо евентуален сътрудник и сътвори идеалните условия за появяването на антизападни диктатори като Путин (представете си, в случай че Русия, нямайки търговски или гранични разногласия с нас, беше наш съдружник, а не на Китай и Иран).
Освен това, след 11 септември, нахлуването на Съединени американски щати в Афганистан и Ирак не докара до предстоящите изгоди и плурализъм. В композиция с икономическата рецесия от 2008 година и актуалната пандемия, както и общата съсипия на производствата в Съединени американски щати, това отслаби освен американското самочувствие, само че и международното доверие в Съединени американски щати.
И какъв е резултатът? Тъй като Китай, Русия и Иран провокират международния ред след Втората международна война по-активно от всеки път, доста хора се съмняват, че Съединени американски щати имат силата, съдружниците и ресурсите за разрешаване на новия геополитически спор.
" Докато в политическия живот у нас се готви махленска свада, по източната ни морска граница от няколко седмици върви невиждана ми...
Веднъж Манделбаум ми сподели: " Фактът, че комунизмът е липсващ и към този момент няма две политически и стопански системи, претендиращи за универсалната легитимност на ръководството на всяка страна, не значи, че в интернационалната политика няма идеологии ".
Режими като Китай, Иран и Русия се усещат надалеч по-застрашени от демокрацията, в сравнение с си мислим, сподели той. През първото десетилетие на XXI век тези режими съумяха да получат задоволителна социална поддръжка с помощта на стопански напредък. Но през второто десетилетие се оказа по-трудно: водачите на тези страни би трябвало да намерят опция и те избраха ултранационализма.
Готови ли сме за това предизвикателство? Уверен съм, че благодарение на нашите обичайни съдружници можем да сдържаме по-агресивните и националистически Русия и Иран.
Но с Китай е напълно друго. Трябва да разберем кои са както нашите мощни и слаби страни, по този начин и тези на Китай.
Понастоящем Китай е действителен противник във военната, софтуерната и икономическата сфера, като се изключи една значима област - създаването и производството на най-модерните микропроцесори, електрически транспортни средства и цялата цифрова стопанска система, посредством която вървим напред.
Войните на бъдещето ще се водят в киберпространството и в космоса и затова ще бъдат доста къси. Това мнение изрази някогашният началник...
В непосредственост до Китай обаче е най-големият и най-усъвършенстван производител на чипове - Taiwan Semiconductor Manufacturing Company /TSMC/. Според изследователската работа на Конгреса, TSMC сега е един от трите най-напреднали и най-големи производители на полупроводникови чипове в света. Samsung и Intel се подреждат надлежно на второ и трето място.
Понастоящем множеството чип дизайнери като IBM, Qualcomm, Nvidia и AMD (или даже Intel до известна степен) употребяват TSMC и Samsung технология за произвеждане на своите микропроцесори.
Но е също толкоз значимо, че три от петте компании, произвеждащи високо прецизни машини за литография, принадлежности и програмен продукт, които TSMC и други употребяват, с цел да създадат своите микрочипове, се намират в Съединени американски щати (другите две са в Холандия и Япония). Китай изостава в тази област.
С оглед на това държавното управление на Съединени американски щати има лост за ограничение на TSMC да създава усъвършенствани чипове за китайски компании. Всъщност, единствено преди две седмици, Съединените щати желаеха от TSMC да приключи новите поръчки от седем китайски високопроизводителни изчислителни центрове, обвинени, че оказват помощ на страната да създаде оръжия.
Хонконгският вестник " South China Morning Post " цитира Лиу Жиман, академик по компютърни науки от университета в Хонконг: " Санкциите несъмнено ще повлияят на способността на Китай да резервира водеща позиция във високите цифрови технологии, защото всички съществуващи през днешния ден суперкомпютри употребяват Intel TSMC процесори ".
Извecтнo e, чe ceлcĸoтo cтoпaнcтвo нa Taйвaн ĸoнcyмиpa мaлĸo нaд 70% oт вoднитe pecypcи нa ocтpoвa, нo в ycлoвиятa нa нeвиждaно засушав...
Китай уголемява научните проучвания във физиката и нанотехнологиите, които ще оказват помощ за създаването на идващото потомство микропроцесори и оборудването за тяхното произвеждане. Но може да отнеме десетилетие или повече, до момента в който Китай навакса изоставането си.
Ето за какво през днешния ден Китай е толкоз припрян да си върне Тайван. Това са освен идеологически аргументи, само че и стратегически съображения - Китай се надява да включи TSMC във военната си промишленост. Защото в цифровия свят тези, които управляват най-хубавите производители на чипове, ще могат да управляват... доста.
Прочетете книгата " 2034 ". В романа Китай печели софтуерни преимущества посредством своята невидима мрежа, следена от изкуствен интелект, сателитно заглушаване и стелт технологии. След това той сполучливо извършва изненадваща офанзива против Тихоокеанския флот на Съединени американски щати.
Първото нещо, което Китай би трябвало да направи е да завземе Тайван.
Автор: Томас Л. Фридман, " Ню Йорк Таймс ". Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ