„Интуицията на стомаха“ може да е била GPS-а на древните хора
Ако попитате прочут, дали си спомня къде е ял най-сочната скара, най-сладката торта или най-вкусната бисквитка, най-вероятно би могъл да опише в детайли мястото, даже декора и масата, на която е седял. Ново изследване дава допустимо пояснение за наличието на храната в паметта.
Най-дългият нерв на тялото, „ блуждаещият нерв “ (nervus vagus) е „ рейсът “ сред това, което учените назовават „ двата мозъка “ – един в главата и другия – в стомашно-чревния тракт. Той е ключът, който ви оказва помощ да предавате биохимични сигнали от стомаха до най-примитивната част на мозъка, мозъчния дънер.
Но в това ново изследване върху животни, откривателите може би са намерили по-голяма цел зад тази комплицирана скица, включваща nervus vagus. Защото тъкмо този нерв може да помогне да си спомните къде и какво сте яли, като насочи сигнали към друга част на мозъка – хипокампуса, центъра за паметта.
Учените считат, че този „ инстинкт на червата “, тази връзка сред пространственото схващане и храната, евентуално е невробиологичен механизъм, който датира от епохи, когато дефиницията за оцеляване е бързо намиране на храна, на стадо елени, избягало от номадските ловци, които го преследват.
„ Тогава би било от решаващо значение „ червата да работят в синхрон с мозъка “, като приложение за навигация, нещо като Гугъл Maps “, споделя Скот Каноски, помощник по биологични науки в USC Dornsife и съавтор на проучването. Тези скитащи се ранни хора могат да си спомнят място, където са намерили и сполучливо събирали храна и неведнъж се прибирали там за още.
„ Когато животните намират и ядат храна да вземем за пример, nervus vagus се задейства и тази световна система за позициониране заработва “, сподели Каноски.
За да проучва тази връзка сред червата и мозъка, изследователският екип организира изследване върху плъхове. Така учените потвърждават, че плъховете с прекратена връзка сред нервите на червата и мозъка, не могат да си спомнят информация за околната среда.
„ Видяхме увреждания в паметта, подвластна от хипокампоса, когато прекъсваме връзката сред червата и мозъка “, споделя водещият създател Андреа Суарес, лекар по медицина. „ Тези дефицити на паметта бяха съчетани и с нездравословни невробиологични резултати в хипокампуса “.
По-специално се засягат маркери в мозъка, които са основни за растежа на нови невронни връзки и нови мозъчни кафези.
Учените пишат, че техните открития могат да издигнат един значим и навременен медицински въпрос, който заслужава по-нататъшно изследване: Може ли разнообразни хирургически интервенции или други лечения, които блокират сигнализацията от стомаха към мозъка, да повлияят на паметта?
Публикацията е от изданието medicalxpress.com.
