Проф. Кюранов пред ФАКТИ: Путин беше хванат в световни лъжи като най-дребно мошениче
''Успоредицата е същинска. Само че, с цел да я забележим би трябвало да погледнем малко по-отвисоко, та нима забележим и малко по-надълбоко. В момента се приказва за Навални и Путин, както преди време се говореше за Солженицин и московския режим, или даже и действителния комунизъм. Навални съумя да си завоюва такова място, че да може да бъде противопоставян на цялостен режим и на цяла голяма страна. Както дълги години, откогато се появи един ден Иван Денисович (литературен персонаж на Солженицин) през 1962 година, до момента в който го изгониха Солженицин 1972 година, той съвсем незабавно стана водещото име на несъгласието в Русия, на инакомислието. После пристигна думата " дисидентство " ''. Това съобщи пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ проф. Деян Кюранов, лекар на философските науки и преводач от съветски на няколко книги.
Един от мотивите за неговото посещение бе идното излизане на български на романа ''В първия кръг'', дело на съветския романист Александър Солженицин. Именно Проф. Деян Кюранов е индивидът, превел въпросния разказ.
''В началото Путин доста хитроумно се опита да го зашепи, да го прикотка (той знаеше, че не може да го купи), да го убеди, че въз основата на великоруския шовинизъм те са идентични и че Солженицин би трябвало да разкрие себе си, служейки на новия националистически великоруски режим на Путин. Е, Солженицин в началото се посближи с Путин, по-късно му замириса на гнило, а точно на полицейска тирания. Той тази миризма я разпознава безпогрешно, още от пандизите и лагерите, и сподели: " Не ". И се отдръпна'', напомни проф. Кюранов.
" Путин потвърди неведнъж посредством международни неистини, в които беше заловен като най-дребно мошениче, че не е човек, който държи думата си, че не е човек, на чиято дума би трябвало да се има вяра и който има достолепие ", безапелационен е политологът.
Той изясни, че и преди, и през днешния ден в Русия елитът постоянно се е делил на " западници " и " почвеници ". " От тази позиция Навални е неоспорим " западник ". Но единствено от тази позиция. Иначе почтено казано не е доста ясно каква е неговата идеология и не съм уверен, че на него самия тя му е ясна'', разяснява проф. Кюранов.
" Но като приказваме за Солженицин, оказа се, че още в Съветския съюз, когато е писал срещу Комитет за Държавна сигурност (на СССР), когато си е заложил живота в действителност, с цел да напише " Архипелаг Гулаг ", когато е разчитал на хора, които също си залагат живота, с цел да му дадат персонални свидетелства, неслучайно има повече от 200 имена в " Архипелаг Гулаг " на хора, които са споделили спомените си, той с съображение ги счита за съавтори. Той тогава споделя истината срещу лъжата на системата и за това всички интелигенти дисиденти споделиха: " Той е наш. Не единствено че е наш, той е нашият лидер ". Оказа се, че това не е било по този начин и те са се подлъгали по политическата позиция на безусловно себеотрицателно опълчване и са повярвали, че и индивидът (б.р. Солженицин) - по настройка, по желания, по въжделения, е също като тях. Анализът, който си върших, до момента в който превеждах, ми сподели, че това не е по този начин. Солжиницин е идеолог на съветското село и близостта му с дисидентите е в това, че той желае като начало да изобличи режима в неистина. Но оттова нататък...Добре, разобличихме го, какво ще вършим? Ами, не е доста ясно какво ще вършим. В никакъв случай народна власт от западен вид. И това се оказва, че му е било ясно още в Съветския съюз. Обикновено се счита, че ето, той е отишъл в Америка, видял е какъв брой кофти е там, има употреба от човек на индивида и бесят нервите, както се споделяше, и поради това не го щем. Не, това не е правилно. Ако човек вземе неговото писмо до ръководителите на Съветския съюз, което той праща, намерено писмо, преди емиграцията още, и късната му работа " Как да си уредим Русия ", се вижда, че всички съществени пунктове се повтарят. Каквото е мислил 1972 година, такова е мислил и 1992 година и го предлага към този момент намерено като стратегия за преустрояване и устройство на Русия. Това е една Русия, която доста се доближава до общо взето реакционните, доколкото прогресистите са били прозападни през XIX в., до реакционерите на XIX в., до хора, които считат, че при Русия основното е спецификата и по тази причина не би трябвало да става като другите, " неприятните " западни, че основата на всичко би трябвало да бъде правдата и светостта, а не законът и договорът и т.н, и т.н.'', показа усещане преводачът от съветски.
" Аз дължа ужасно доста на Солженицин и на хора като него, само че особено на него за това, че ме кара да мисля безпощадно, в случай че щете и срещу себе си. Защото аз започнах като лапе, което вярваше, че би трябвало да си създадем комунизъм на земята, единствено дето нашия сме го сбъркали, но можем да го изправим и ще стане доста хубаво. Той ме кара да мисля, че това не е допустимо и че е по-добре да вършим друго. За това му дължа биографична признателност и, също така, изцяло, каквото и друго да приказват неприятно за него, се преклонявам пред моралността му и пред силата, с която отстоява тази нравственост. И достойнство'', съобщи още проф. Деян Кюранов.
Докторът на философските науки се върна и на обстановката с съветския опозиционер Алексей Навални: " Той си заложи живота повторно, откакто по знамение остана жив от ръцете на убийците си, които му слагали в гащите, без опрощение, отрова. Втори път да отидеш отново при тези и да кажеш: " Аз не се опасявам от вас. Правдата е с мен ", тук той към този момент стига до съществени архетипи на съветското схващане, което в огромната си част към момента е до съвременно. Това е приказният воин, който потегля срещу ламята, това е индивидът на правдата, който потегля срещу кривдата, въплътена в страната. Не безусловно в царя, само че в страната задължително''.
''Откритието не е в това, че е разкрил този замък. Или може би някой различен го е разкрил, а той го разпространява. Това не е политическо събитие, това е, прощавайте, клюкарско събитие. В една корумпирана страна да кажеш: " Ето този е подкупен ", та въпреки и най-големият шеф, първият служител, самоназначилият се и самоплащащият си заплата, и също така взимащ си колкото си желае служител, това не е вест и това не трансформира политически връзки. Това няма да накара доста хора да тръгнат срещу Путин. Малко да, само че доста не. Важното е не това му разобличаване, а цялото му държание, откогато оживя. С това, че оживя нанесе първия удар на режима. После даде едно голямо изявление, след това направи тази подигравка с ФСБ, с убийците си по телефона, и тук би трябвало да отбележим, споделям го с национална горделивост, беше едно момче българче - Христо Грозев. Той беше по право там, тъй като е един от основните, които са работили по това да бъдат разкрити убийците. В България сега има двама души, които въздействат на международния политически развой. Единият е Иван Кръстев с неговите публикации в " Ню Йорк Таймс ". Те са доста добре изразяващи американския мейнстрийм, общоприетата позиция за избрани, много необятни и авторитетни кръгове в Щатите. А Грозев показва международната протестна позиция, гледната точка на гражданския митинг. Не единствено в Америка, освен в Европа, а на всички места. " Ние ще разкриваме истината с риск за живота си ". Вече имаме и подобен човек'', съобщи с неподправена горделивост проф. Деян Кюранов.
" Преди няколко години един неосъветски държавник съобщи, че " фактът " - това е откритие на душманите на Русия. " Фактът е инструмент, с който би трябвало да бъде ударена Русия. Няма обстоятелства, има отзиви ". Това е и основата на тръмпаджиите. Поне на най-долната част от културно-политическата и финансова пирамида на Тръмп, на най-бедните и най-неуките - " Отричаме обстоятелствата ", добави той.
" На нивото на общественото мислене считам, че това, което изнесоха Белингкат и Навални, е реалност. И бих бил подготвен да диспутирам. Много забавно, че в последно време видях няколко изявления в CNN във връзка изявлението на някакъв републиканец - не помня, даже не е значимо дали е от Сената, или е от Палатата на представителите, който се възмущава, че водещият при изявлението му споделя: " Прощавайте, това не е истина ". А той споделя: " Това не е ваша работа''. ''Това е мое мнение. След това ще извикате Иванчо и той ще пристигна да каже противоположното, а пък фенът да си прави сметката''. Лошото е, че това минава за добър звук, това минава за либералност, това минава за предоставяне на публичност на всички отзиви, леко забравяйки, че с изключение на отзиви въпреки всичко е хубаво да се разберем за някои факти'', добави още проф. Кюранов.
В развой на диалога водещата Маринкова и гостът ѝ още веднъж се върнаха на тематиката ''Навални''.
" Мисля, че ще бъде наказан. Не мога да предвиждам на какъв брой. Може би не на цялостния период, който са оповестили, че готвят. Но рисковото е, че просто в даден миг въпреки всичко могат да решат да го убият. Този път на сигурно'', изрази опасения проф. Кюранов.
" От развалата по време на Елцин при Путин Русия тръгне нагоре в доста връзки. Организационно - нова чиновническа система, корумпирана до безсрамие. Но в такива случаи се споделя с съображение, че в Русия постоянно са били корумпирани служителите и значимо е имаш ли система и дали тя работи. В момента система има и тя най-малко на 60% работи. Военно - беше превъоръжена армията. С какво качество, доктрините им какви са, това не осъждам, тъй като не запознат съм тези неща. И, също така, голямо помпане на националното самочувствие, учредено и на носталгията по Сталин, тъй като: " Тогава бяхме най-велики. Тогава удържахме най-великата победа в международната история. Пък нещо затварял, избивал... То по този начин ли е, не е ли, не знаем. Но, че беше Съветският съюз велико нещо, пък Космоса, дума да не става. Искаме отново " ", обрисува професорът актуалният съветски модел на развиване.
Проф. Деян Кюранов счита, че европейската поддръжка за Навални е поддръжка проформа. " Беше ясно какво могат да създадат, в случай че в действителност желаят да поддържат Навални. Да гласоподават незабавно наказания, които нищо нямаше да трансформират, само че щяха да покажат настройка към остри дейности - 'Ако извършите по-лошо, ще създадем и ние по-лошо''. Това може да има сдържащ резултат, може да помогне на процеса. След дъжд качулка е малко безочливо демонстриране на подправена поддръжка. Те считат очевидно, тези " европейци ", че Навални е подготвен по стомах да лази, единствено и единствено да се отърве от страшните сибирски затвори и лагери. А той сподели, че е подготвен да си даде живота за тази позиция, за тази чест и това достойнство'', разяснява още проф. Кюранов.
Той даде мнението си и за какво Европа бързо не гласоподава икономическите наказания за диктаторския режим в Москва: " Аз мисля, че има едно просто и неприятно пояснение - надигналият се антиамериканизъм в Европа. " Ето в този момент, Тръмп им обърка работите, в този момент Байдън, до момента в който се оправи, и какъв брой ще се оправи, ще се занимава със себе си. Обаче ние ще се еманципираме от тези неприятните оттатък Океана ". А цената е Навални и цената в края на краищата е с Путин и Китай и срещу Америка'', изясни проф. Кюранов за неразумната европейска позиция.
Политологът бе безапелационен, че залогът в обстановката с съветските събития са протестиращите руснаци. Той затвърди мощното си отвращение от пасивността на Европа във връзка с Навални и митингите в Руската федерация. " Ето, в този момент континентът Европа поставя своите ползи преди всичко. Въпросът е, че това е за сметка на поддръжка за възможната демократизация на една голяма страна с доста хора, които живеят не доста добре'', обоснова се проф. Кюранов.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Един от мотивите за неговото посещение бе идното излизане на български на романа ''В първия кръг'', дело на съветския романист Александър Солженицин. Именно Проф. Деян Кюранов е индивидът, превел въпросния разказ.
''В началото Путин доста хитроумно се опита да го зашепи, да го прикотка (той знаеше, че не може да го купи), да го убеди, че въз основата на великоруския шовинизъм те са идентични и че Солженицин би трябвало да разкрие себе си, служейки на новия националистически великоруски режим на Путин. Е, Солженицин в началото се посближи с Путин, по-късно му замириса на гнило, а точно на полицейска тирания. Той тази миризма я разпознава безпогрешно, още от пандизите и лагерите, и сподели: " Не ". И се отдръпна'', напомни проф. Кюранов.
" Путин потвърди неведнъж посредством международни неистини, в които беше заловен като най-дребно мошениче, че не е човек, който държи думата си, че не е човек, на чиято дума би трябвало да се има вяра и който има достолепие ", безапелационен е политологът.
Той изясни, че и преди, и през днешния ден в Русия елитът постоянно се е делил на " западници " и " почвеници ". " От тази позиция Навални е неоспорим " западник ". Но единствено от тази позиция. Иначе почтено казано не е доста ясно каква е неговата идеология и не съм уверен, че на него самия тя му е ясна'', разяснява проф. Кюранов.
" Но като приказваме за Солженицин, оказа се, че още в Съветския съюз, когато е писал срещу Комитет за Държавна сигурност (на СССР), когато си е заложил живота в действителност, с цел да напише " Архипелаг Гулаг ", когато е разчитал на хора, които също си залагат живота, с цел да му дадат персонални свидетелства, неслучайно има повече от 200 имена в " Архипелаг Гулаг " на хора, които са споделили спомените си, той с съображение ги счита за съавтори. Той тогава споделя истината срещу лъжата на системата и за това всички интелигенти дисиденти споделиха: " Той е наш. Не единствено че е наш, той е нашият лидер ". Оказа се, че това не е било по този начин и те са се подлъгали по политическата позиция на безусловно себеотрицателно опълчване и са повярвали, че и индивидът (б.р. Солженицин) - по настройка, по желания, по въжделения, е също като тях. Анализът, който си върших, до момента в който превеждах, ми сподели, че това не е по този начин. Солжиницин е идеолог на съветското село и близостта му с дисидентите е в това, че той желае като начало да изобличи режима в неистина. Но оттова нататък...Добре, разобличихме го, какво ще вършим? Ами, не е доста ясно какво ще вършим. В никакъв случай народна власт от западен вид. И това се оказва, че му е било ясно още в Съветския съюз. Обикновено се счита, че ето, той е отишъл в Америка, видял е какъв брой кофти е там, има употреба от човек на индивида и бесят нервите, както се споделяше, и поради това не го щем. Не, това не е правилно. Ако човек вземе неговото писмо до ръководителите на Съветския съюз, което той праща, намерено писмо, преди емиграцията още, и късната му работа " Как да си уредим Русия ", се вижда, че всички съществени пунктове се повтарят. Каквото е мислил 1972 година, такова е мислил и 1992 година и го предлага към този момент намерено като стратегия за преустрояване и устройство на Русия. Това е една Русия, която доста се доближава до общо взето реакционните, доколкото прогресистите са били прозападни през XIX в., до реакционерите на XIX в., до хора, които считат, че при Русия основното е спецификата и по тази причина не би трябвало да става като другите, " неприятните " западни, че основата на всичко би трябвало да бъде правдата и светостта, а не законът и договорът и т.н, и т.н.'', показа усещане преводачът от съветски.
" Аз дължа ужасно доста на Солженицин и на хора като него, само че особено на него за това, че ме кара да мисля безпощадно, в случай че щете и срещу себе си. Защото аз започнах като лапе, което вярваше, че би трябвало да си създадем комунизъм на земята, единствено дето нашия сме го сбъркали, но можем да го изправим и ще стане доста хубаво. Той ме кара да мисля, че това не е допустимо и че е по-добре да вършим друго. За това му дължа биографична признателност и, също така, изцяло, каквото и друго да приказват неприятно за него, се преклонявам пред моралността му и пред силата, с която отстоява тази нравственост. И достойнство'', съобщи още проф. Деян Кюранов.
Докторът на философските науки се върна и на обстановката с съветския опозиционер Алексей Навални: " Той си заложи живота повторно, откакто по знамение остана жив от ръцете на убийците си, които му слагали в гащите, без опрощение, отрова. Втори път да отидеш отново при тези и да кажеш: " Аз не се опасявам от вас. Правдата е с мен ", тук той към този момент стига до съществени архетипи на съветското схващане, което в огромната си част към момента е до съвременно. Това е приказният воин, който потегля срещу ламята, това е индивидът на правдата, който потегля срещу кривдата, въплътена в страната. Не безусловно в царя, само че в страната задължително''.
''Откритието не е в това, че е разкрил този замък. Или може би някой различен го е разкрил, а той го разпространява. Това не е политическо събитие, това е, прощавайте, клюкарско събитие. В една корумпирана страна да кажеш: " Ето този е подкупен ", та въпреки и най-големият шеф, първият служител, самоназначилият се и самоплащащият си заплата, и също така взимащ си колкото си желае служител, това не е вест и това не трансформира политически връзки. Това няма да накара доста хора да тръгнат срещу Путин. Малко да, само че доста не. Важното е не това му разобличаване, а цялото му държание, откогато оживя. С това, че оживя нанесе първия удар на режима. После даде едно голямо изявление, след това направи тази подигравка с ФСБ, с убийците си по телефона, и тук би трябвало да отбележим, споделям го с национална горделивост, беше едно момче българче - Христо Грозев. Той беше по право там, тъй като е един от основните, които са работили по това да бъдат разкрити убийците. В България сега има двама души, които въздействат на международния политически развой. Единият е Иван Кръстев с неговите публикации в " Ню Йорк Таймс ". Те са доста добре изразяващи американския мейнстрийм, общоприетата позиция за избрани, много необятни и авторитетни кръгове в Щатите. А Грозев показва международната протестна позиция, гледната точка на гражданския митинг. Не единствено в Америка, освен в Европа, а на всички места. " Ние ще разкриваме истината с риск за живота си ". Вече имаме и подобен човек'', съобщи с неподправена горделивост проф. Деян Кюранов.
" Преди няколко години един неосъветски държавник съобщи, че " фактът " - това е откритие на душманите на Русия. " Фактът е инструмент, с който би трябвало да бъде ударена Русия. Няма обстоятелства, има отзиви ". Това е и основата на тръмпаджиите. Поне на най-долната част от културно-политическата и финансова пирамида на Тръмп, на най-бедните и най-неуките - " Отричаме обстоятелствата ", добави той.
" На нивото на общественото мислене считам, че това, което изнесоха Белингкат и Навални, е реалност. И бих бил подготвен да диспутирам. Много забавно, че в последно време видях няколко изявления в CNN във връзка изявлението на някакъв републиканец - не помня, даже не е значимо дали е от Сената, или е от Палатата на представителите, който се възмущава, че водещият при изявлението му споделя: " Прощавайте, това не е истина ". А той споделя: " Това не е ваша работа''. ''Това е мое мнение. След това ще извикате Иванчо и той ще пристигна да каже противоположното, а пък фенът да си прави сметката''. Лошото е, че това минава за добър звук, това минава за либералност, това минава за предоставяне на публичност на всички отзиви, леко забравяйки, че с изключение на отзиви въпреки всичко е хубаво да се разберем за някои факти'', добави още проф. Кюранов.
В развой на диалога водещата Маринкова и гостът ѝ още веднъж се върнаха на тематиката ''Навални''.
" Мисля, че ще бъде наказан. Не мога да предвиждам на какъв брой. Може би не на цялостния период, който са оповестили, че готвят. Но рисковото е, че просто в даден миг въпреки всичко могат да решат да го убият. Този път на сигурно'', изрази опасения проф. Кюранов.
" От развалата по време на Елцин при Путин Русия тръгне нагоре в доста връзки. Организационно - нова чиновническа система, корумпирана до безсрамие. Но в такива случаи се споделя с съображение, че в Русия постоянно са били корумпирани служителите и значимо е имаш ли система и дали тя работи. В момента система има и тя най-малко на 60% работи. Военно - беше превъоръжена армията. С какво качество, доктрините им какви са, това не осъждам, тъй като не запознат съм тези неща. И, също така, голямо помпане на националното самочувствие, учредено и на носталгията по Сталин, тъй като: " Тогава бяхме най-велики. Тогава удържахме най-великата победа в международната история. Пък нещо затварял, избивал... То по този начин ли е, не е ли, не знаем. Но, че беше Съветският съюз велико нещо, пък Космоса, дума да не става. Искаме отново " ", обрисува професорът актуалният съветски модел на развиване.
Проф. Деян Кюранов счита, че европейската поддръжка за Навални е поддръжка проформа. " Беше ясно какво могат да създадат, в случай че в действителност желаят да поддържат Навални. Да гласоподават незабавно наказания, които нищо нямаше да трансформират, само че щяха да покажат настройка към остри дейности - 'Ако извършите по-лошо, ще създадем и ние по-лошо''. Това може да има сдържащ резултат, може да помогне на процеса. След дъжд качулка е малко безочливо демонстриране на подправена поддръжка. Те считат очевидно, тези " европейци ", че Навални е подготвен по стомах да лази, единствено и единствено да се отърве от страшните сибирски затвори и лагери. А той сподели, че е подготвен да си даде живота за тази позиция, за тази чест и това достойнство'', разяснява още проф. Кюранов.
Той даде мнението си и за какво Европа бързо не гласоподава икономическите наказания за диктаторския режим в Москва: " Аз мисля, че има едно просто и неприятно пояснение - надигналият се антиамериканизъм в Европа. " Ето в този момент, Тръмп им обърка работите, в този момент Байдън, до момента в който се оправи, и какъв брой ще се оправи, ще се занимава със себе си. Обаче ние ще се еманципираме от тези неприятните оттатък Океана ". А цената е Навални и цената в края на краищата е с Путин и Китай и срещу Америка'', изясни проф. Кюранов за неразумната европейска позиция.
Политологът бе безапелационен, че залогът в обстановката с съветските събития са протестиращите руснаци. Той затвърди мощното си отвращение от пасивността на Европа във връзка с Навални и митингите в Руската федерация. " Ето, в този момент континентът Европа поставя своите ползи преди всичко. Въпросът е, че това е за сметка на поддръжка за възможната демократизация на една голяма страна с доста хора, които живеят не доста добре'', обоснова се проф. Кюранов.
Целия диалог можете да изгледате във видеото:
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ