330 г. – Столицата на Римската империя се премества от

330 година – Столицата на Римската империя се реалокира от Рим в Константинопол.

912 година – Александър става старши император на Византийската империя, делейки престола с Константин VII Багрянородни, малолетния наследник на Лъв VI Философ

1310 година – 54 тамплиери са изгорени на клада във Франция, упрекнати в разкол.

1502 година – Христофор Колумб потегля на своята четвърта и последна експедиция до Западните Индии.

1858 година – Минесота става 32-рият американски щат.

1867 година – Люксембург придобива самостоятелност.

1895 година – Построена и осветена е църквата „ Св. св. Кирил и Методий “ в Миладиновци (Област Ямбол).

1927 година – Основана Академията на филмовите изкуства и науки на Съединени американски щати, виж „ Оскари “

1949 година – Сиам публично трансформира името си още веднъж на Тайланд – име, което се употребява от 1939 година до 1945 година

1949 година – Израел става член на Организация на обединените нации.

1967 година – Англия, Дания и Република Ирландия подават молба за участие в Европейската икономическа общественост.

1995 година – В Ню Йорк, повече от 170 страни доближават до единодушие да удължат безкрайно и без условия Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия.

1997 година – Шахматният суперкомпютър на IBM Deep Blue печели последната игра от реванша на Гари Каспаров и става първият компютър, който побеждава международен първенец по шахмат в директна среща.

2011 година – Открит е футболният стадион Ахмат Кадиров в град Грозни.

Родени:

483 година – Юстиниан I, византийски император († 565 г.)

1733 година – Виктоар Френска, френска благородничка († 1799 г.)

1752 година – Йохан Фридрих Блуменбах, немски биолог († 1840 г.)

1840 година – Стефан Караджа, български бунтовник († 1868 г.)

1855 година – Анатолий Лядов, съветски композитор, диригент и музикален възпитател († 1914 г.)

1864 година – Етел Лилиан Войнич, английска писателка († 1960 г.)

1876 година – Никола Станимиров, български боен деятел († 1962 г.)

1879 година – Александър Гиргинов, български политик († 1953 г.)

1885 година – Станислав Крайовски, български боен деятел († 1955 г.)

1894 година – Марта Греъм, американска танцьорка († 1991 г.)

1900 година – Александър Шеманский, съветски оперен артист († 1976 г.)

1901 година – Розе Ауслендер, австрийска поетеса († 1988 г.)

1902 година – Кирил Москаленко, руски маршал († 1985 г.)

1904 година – Салвадор Дали, испански художник († 1989 г.)

1916 година – Камило Хосе Села, испански публицист, Нобелов лауреат през 1989 († 2002 г.)

1918 година – Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 († 1988 г.)

1924 година – Димитър Станишев, български партизанин и политик († 2000 г.)

1924 година – Антъни Хюиш, английски астроном, Нобелов лауреат през 1974

1933 година – Зоран Радмилович, сръбски артист († 1985 г.)

1940 година – Иван Славков, български състезателен функционер († 2011 г.)

1943 година – Ян Енглерт, полски артист

1947 година – Маргарит Минков, български публицист († 1997 г.)

1950 година – Джереми Паксман, английски публицист

1954 година – Любомир Стойков, български публицист и културолог

1963 година – Наташа Ричардсън, английска актриса († 2009 г.)

1964 година – Джон Парот, британски състезател на снукър

1965 година – Стефано Доменикали, състезателен шеф на Ферари

1966 година – Кристоф Шнайдер, немски барабанист (Rammstein)

1970 година – Ева Менасе, австрийска писателка

1973 година – Алексей Александров, беларуски шахматист

1974 година – Миа Сантова, българска журналистка, телевизионна водеща

1978 година – Летисия Каста, френски фотомодел и актриса

1981 година – Лорън Джаксън, австралийска баскетболистка

1982 година – Кори Монтийт, канадски артист и музикант († 2013 г.)

1986 година – Абу Диаби, френски футболист

1992 година – Тибо Куртоа, белгийски футболист