29 септември е Международният ден на сърцето. За съжаление България

...
29 септември е Международният ден на сърцето. За съжаление България
Коментари Харесай

Д-р Рада Прокопова: Стресът е голям рисков фактор за сърдечно-съдовите заболявания

29 септември е Международният ден на сърцето. За страдание България е на едно от челните места по сърдечно-съдови болести, а във връзка с смъртността от инсулт сме преди всичко в Европа. На какво се дължи това, каква е профилактиката на този тип болести изясни в изявление за Actualno.com доктор Рада Прокопова, шеф на Отделение по Кардиология в УМБАЛ „ Св. Анна “ - София.
Каква е профилактиката на сърдечно-съдовите болести?
За страдание в България профилактиката не е доста развита, изключително първичната. В нашата страна се обръща повече внимание на вторичната профилактика, т.е. откакто е зародило сърдечно-съдовото заболяване се взимат ограничения. А на практика профилактиката би трябвало да е първична и всички рискови групи да бъдат добре обхванати, с цел да могат да се предотвратяват болесттите.
Кои са рисковите групи?
Това са хората на междинна възраст, хипертониците, диабетиците, хората с наследствена обремененост или със комбиниране на няколко рискови фактора. Ако такава група от хора бъде добре обхваната, то рискът би бил доста снижен и би имало резултат върху заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови болести.
Все още ли сме на челните места по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови болести?
За страдание България е на едно от челните места по сърдечно-съдови болести, а във връзка с смъртността от инсулт сме преди всичко в Европа.
На какво се дължи това?
Причината за това, от една страна е незадоволителната информираност на популацията за рисковите фактори, които предизвикват сърдечно-съдови болести. От друга страна дори осведомените хора не взимат задоволително ограничения, което е проблем, както на обществото, като цяло, по този начин и на лекарите, които не си дават задоволително труд да наложат своите визии и своето лекуване и да обяснят на пациента големия риск, който крие тяхното положение за техния живот и общото им положение. Защото една част от болесттите водят до гибел, само че друга част, като инсулта – водят до тежка инвалидизация. За страдание при нас към момента сме на челно място по заболеваемост и смъртност от инсулт и профилактиката във връзка с това заболяване е на доста ниско равнище. Инсултът зависи основно от разпространеността и лекуването на хипертоничната болест и на второ място от разпространеността и лекуването на предсърдното мъждене.
Какво съставлява предсърдното мъждене?
Предсърдното мъждене е положение, в което нямаме ритмична сърдечна активност, което води до аритмично редуциране на камерите, нормално с висока периодичност.
Какви са признаците за пресърдно мъждене?
Пациентите нормално добре усещат по кое време са излезли отвън темп, тъй като сърдечната периодичност се усилва ненадейно и доста сензитивно. Сърдечният темп става неритмичен и те нормално имат чувства като зашеметяване, може да има кратковременна загуба на схващане, имат засилена отмалялост, възприятие за зной. За страдание има и такива, котио не усещат, въпреки че са доста по-малко. По тази причина би било рационално пациентите, при котио имаме по-голям риск от пресърдно мъждене – хипертоници, диабетици, с към този момент претърпени инсулти да се подлагат на по-чести каридологични прегледи, ЕХГ и холтер ЕХГ, в това число има и онлайн записи, които също са използвани в тази обстановка.
Колко пъти годишно е добре да се прави обзор при кардиолог?
При мъжете след 40 години два пъти годишно, при дамите след 50 години заради малко по-ниския сърдечно-съдов риск до интервала на настъпване на менопаузата. След което те се изравняват и два пъти годишно е неотложно да се върви на кардиолог, като при пациенти с налично кардиологично заболяване, като например артериална хипертония или при пациенти с рисков факто като диабет, прегледите може да са по-чести.
Кои стойности на кръвното налягане се смятат за високи?
140-90 е нормата за кръвно налягане. Над тази норма пациентите трябвада си извърнат внимание – едни млад пациент, при който имаме доста години напред е хубаво това да е алармираща стойност и да се обърне към експерт, защото това е висока стойност за младеж. Трбва да се вземат поради и допълните опасности, като тютюнопушенето – основен рисков фактор, наследствена обремененост, диабет, мъжки сексуален фактор. Може би е рационално при едни гранични стойности на кръвното налягане да се направи нескончаем холтер мониторинг - нескончаем запис на равнищата на кръвното налягане за интервал от 24 часа.
Защото при мъжете имат по-голям риск от сърдечно-съдови болести?
Жените са много предпазени от природата, защото женските полови хормони са протективни във връзка с сърдечно-съдовите болести. Жените до менопаузата имат доста по-нисък съдов риск. За сметка на това в интервала след менопаузата рискът се изравнява, а във връзка с риска от инсулт - той се покачва.
Кои са основните нездравословни привички, които водят до сърдечно-съдови болести?
Тютюнопушенето е една от основните закани за сърцето и съдовете, захарният диабет, затлъстяването, метаболитния синдром, високия холестерол, ниският добър холестерол. Както и наследствения фактор, тъй като ние боледуваме от това, от което са боледували нашите майки и татковци.
Каква е ролята на напрежението?
Стресът е огромен рисков фактор за развиване на другите рискови фактори. Стресът води до артериална хипертония, до неприятна промяна на артериалната хипертония, до напълняване, изява на метаболитен синдром, захарен диабет. Да се твърди, че може да поправяме напрежението не е доста действително. Стресът е сериозна причина за неприятна промяна на другите рискови фактори. Много хора от стрес пушат, използват алкохол.
Може ли да се каже, че се следи рухване на възрастта на хората, които имат сърдечно-съдови болести?
Да, може да се каже, че има съществено рухване на възрастта. Най-вече във връзка с артериалната хипертония, а тя е в основата на изявата на всички останали сърдечно-съдови събития – инфаркти и най-много инсулти. Това че се " подмладява " артериалната хипертония е доста сериозен проблем, защото това значи от ден на ден хора в трудоспобна възраст разболели се съществено от сърдечно-съдови болести.
На какво се дължи това рухване на възрастта при сърдечно-съдови болести?
На стрес – той е в основата и на други рискови фактори, като наднорменото тегло и пушенето. У нас децата още от ранна детска възраст са с наднормeно тегло, това остава последици за цялостен живот. Рискът от напълняване при тях е по-голям и нормално на възраст след 30-та година, когато хормоналните функционалности при мъжете и дамите отиват не към разцвета си, се появява тази податливост и съчетана с другите рискови води до ранна изява на хипертонията. Все повече хора под 40-годишна възраст имат хипертония.
Предсърдното мъждене е обвързвано с прекомерната консумация на алкохол при мъжете. При махмурлук се усещат първите пристъпи на предсърдното мъждене при мъжете.
Какви са аргументите за затлъстяването при децата?
Затлъстяването измежду децата се дължи на погрешно хранене и невъзможността да се наложи вярно хранене поради огромната ангажираност на родителите и ниската опция за надзор в учебните заведения и детските градини. Когато родителите са по през целия ден заети, ние на практика не знаем с какво се хранят нашите деца. В учебно заведение неналичието на обикновено хранене в столовите и неналичието на естествена храна е в основата на затлъствянето. Няма надзор върху храната, която поемат децата от магазинчета и по лавките в учебните заведения. Родителите имат много огромна виновност с това,че не дават добър образец на децата си. Едно дете с наднормено тегло е доста евентуално да има проблеми с кръвното налягане, а хормоните през пубертета също способстват за тази изява. Родителите би трябвало понякога да мерят кръвното наляне на децата, поради неналичието на надзор в учебно заведение. Не е загадка за никого, че сега понятието „ учебен доктор “ не действа, което е огромен проблем.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР