Предложиха датата на Априлското въстание да бъде официален празник
20 април – датата на оповестяването на Априлското въстание (1876 г година), би трябвало да бъде формален, а за какво не и народен празник, счита историкът проф. Пламен Павлов, ръководител на фондация „ Васил Левски “.
Пред Българска телеграфна агенция, в навечерието на 3 март, той разяснява, че полемиката за националния празник на България не е от през вчерашния ден. Дълги години във времето на социализма 3-ти март не беше даже и формален празник, едвам след смяната на 10 ноември 1989 година беше признат за народен, с цел да размени 9-ти септември, уточни историкът.
“Аз съм от хората, които постоянно са защитавали смисъла на този ден, само че не въз основа на някакви русофилски усеща, а поради обстоятелството, че генерации живееха с концепцията за Санстефанска България и се бореха за националното обединяване на Мизия, Тракия и Македония. Въпросът е дали тази дата се приема с оптималната степен на единодушие като народен празник, само че явно това не е по този начин. Това е полемика, която тече от доста време. Без да се влияем от конюнктурата, би трябвало да помислим коя дата може да сплоти всички българи”, означи Павлов.
“По отношение на 3-ти март би трябвало да се каже, че Руската империя и Руската федерация не са еднакъв индивид от позиция на историческата традиция. Същевременно датата не е сплотяваща, в противен случай, в нейното навечерие непрестанно се водят полемики за смисъла й в българската история”, продължи историкът.
В коментар за вероятните други възможности експертът означи, че една от позициите на историци и общественици е за 24 май.
“Аз не съм склонен този ден да бъде народен, държавен празник, тъй като той просто е толкоз сърдечен, че не трябва да бъде политизиран. Първото му записано честване е в Шумен през 1813 година. Тогава Шумен е една от епархиите на Търновската митрополия, наследница на средновековната ни патриаршия в българските земи от Дунав до Марица, тъй че сходни прояви евентуално е имало освен в Шумен. Модерното осмисляне на 11/24 май като празник на българската писменост, култура и просвета, както знаем, е сложено в Пловдив през 1851 година Така или другояче, празникът на Светите братя не трябва да се политизира даже в държавния му смисъл, тъй като той е в сърцето на всеки българин, счита историкът.
“С моите сътрудници от Фондация „ Васил Левски “, с писателката Галина Златарева, сътрудника проф. Пламен Митев и други преди две години предложихме 20 април – Денят на Априлското въстание да бъде формалният празник на България. Тази дата би могла да прерасне в народен празник и то в действителния ден на самото събитие по така наречен остарял стил”, сподели проф. Павлов.
“Априлското въстание е повода да пристигна и 19 февруари/3 март по така наречен нов жанр. Без трагичната всеотдайност на българите от Четвърти, а и от другите революционни окръзи, основани на основата на комитета на Васил Левски, без делото на Ботевата чета и цяла поредност от героични и трагични събития, нямаше да се стигне до намесата на Великите сили и Цариградската конференция, последвани от Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година Именно поради това 20 април би трябвало да се осмисли от нацията като сплотяваща дата, тъй като въстанието е чисто българско, групово действие”, акцентира той.
Павлов напомни, че не различен, а Иван Вазов го назовава „ пиянството на един народ “, в този добър смисъл на думата вземат участие просветените хора, селяните, жителите – цялото общество.
“Априлското въстание е образецът, по който се реализира Илинденско-преображенското въстание. Девизът „ Свобода или гибел “, който изискуем на патриарха на националната ни гражданска война Георги Стойков Раковски, се трансформира в призната от цялото общество идея по време на Априлското въстание. Именно това ни кара да мислим, че датата 20 април е най-подходящата за формален, а и за народен празник. Разбира се, за възприемането на тази концепция е нужна полемика, в която да се включат експерти, държавни институции, цивилен структури, допустимо най-широк кръг от хора, ангажирани с българската национална памет и визия за бъдещето, приключи изявлението си историкът.
Пред Българска телеграфна агенция, в навечерието на 3 март, той разяснява, че полемиката за националния празник на България не е от през вчерашния ден. Дълги години във времето на социализма 3-ти март не беше даже и формален празник, едвам след смяната на 10 ноември 1989 година беше признат за народен, с цел да размени 9-ти септември, уточни историкът.
“Аз съм от хората, които постоянно са защитавали смисъла на този ден, само че не въз основа на някакви русофилски усеща, а поради обстоятелството, че генерации живееха с концепцията за Санстефанска България и се бореха за националното обединяване на Мизия, Тракия и Македония. Въпросът е дали тази дата се приема с оптималната степен на единодушие като народен празник, само че явно това не е по този начин. Това е полемика, която тече от доста време. Без да се влияем от конюнктурата, би трябвало да помислим коя дата може да сплоти всички българи”, означи Павлов.
“По отношение на 3-ти март би трябвало да се каже, че Руската империя и Руската федерация не са еднакъв индивид от позиция на историческата традиция. Същевременно датата не е сплотяваща, в противен случай, в нейното навечерие непрестанно се водят полемики за смисъла й в българската история”, продължи историкът.
В коментар за вероятните други възможности експертът означи, че една от позициите на историци и общественици е за 24 май.
“Аз не съм склонен този ден да бъде народен, държавен празник, тъй като той просто е толкоз сърдечен, че не трябва да бъде политизиран. Първото му записано честване е в Шумен през 1813 година. Тогава Шумен е една от епархиите на Търновската митрополия, наследница на средновековната ни патриаршия в българските земи от Дунав до Марица, тъй че сходни прояви евентуално е имало освен в Шумен. Модерното осмисляне на 11/24 май като празник на българската писменост, култура и просвета, както знаем, е сложено в Пловдив през 1851 година Така или другояче, празникът на Светите братя не трябва да се политизира даже в държавния му смисъл, тъй като той е в сърцето на всеки българин, счита историкът.
“С моите сътрудници от Фондация „ Васил Левски “, с писателката Галина Златарева, сътрудника проф. Пламен Митев и други преди две години предложихме 20 април – Денят на Априлското въстание да бъде формалният празник на България. Тази дата би могла да прерасне в народен празник и то в действителния ден на самото събитие по така наречен остарял стил”, сподели проф. Павлов.
“Априлското въстание е повода да пристигна и 19 февруари/3 март по така наречен нов жанр. Без трагичната всеотдайност на българите от Четвърти, а и от другите революционни окръзи, основани на основата на комитета на Васил Левски, без делото на Ботевата чета и цяла поредност от героични и трагични събития, нямаше да се стигне до намесата на Великите сили и Цариградската конференция, последвани от Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година Именно поради това 20 април би трябвало да се осмисли от нацията като сплотяваща дата, тъй като въстанието е чисто българско, групово действие”, акцентира той.
Павлов напомни, че не различен, а Иван Вазов го назовава „ пиянството на един народ “, в този добър смисъл на думата вземат участие просветените хора, селяните, жителите – цялото общество.
“Априлското въстание е образецът, по който се реализира Илинденско-преображенското въстание. Девизът „ Свобода или гибел “, който изискуем на патриарха на националната ни гражданска война Георги Стойков Раковски, се трансформира в призната от цялото общество идея по време на Априлското въстание. Именно това ни кара да мислим, че датата 20 април е най-подходящата за формален, а и за народен празник. Разбира се, за възприемането на тази концепция е нужна полемика, в която да се включат експерти, държавни институции, цивилен структури, допустимо най-широк кръг от хора, ангажирани с българската национална памет и визия за бъдещето, приключи изявлението си историкът.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ