10 погрешни схващания за Древна Гърция – някои периоди от

10 неправилни схващания за Древна Гърция – някои интервали от историята непрекъснато се преразглеждат по разнообразни аргументи. Хората обичат да изследват предишното и света, който в миналото е бил, от международните войни до революции и страни, придобиващи самостоятелност, дружно с рухването на империите и други значими исторически моменти. Един подобен исторически интервал, който притегля голямо внимание, е Древна Гърция.

В продължение на епохи Древна Гърция е била в челните редици на разискването на историята. Там е цялостно с истории за война, народна власт, богове, спартанци, троянци. Гърция обаче е построена върху митологията и приказките за богове и фантастични същества. Толкова доста, че се просмуква във всеки аспект на гръцката история. В резултат на това историята на Древна Гърция е станала ненапълно раздута или изкривена по отношение на нейната действителност.

За да разберем в действителност това именито време в човешката история, би трябвало да отделим обстоятелствата от измислиците и да разберем някои неправилни схващания, с които към момента се борим през днешния ден.

10. Те не са били единна нация – 10 неправилни схващания за Древна Гърция

Гърция, като нация, е изпълнена с хълмове, планини и реки, които са работили като естествени разделители сред другите съществуващи градове-държави. Гърция, която познаваме през днешния ден, е релативно единна нация. Древна Гърция обаче била съвсем напълно в противоположна посока.

Древна Гърция е цялост от самостоятелни градове-държави, известни поотделно като полиси, които споделят съвсем идентични идеологии, език, метод на живот и просвета. Въпреки това, отвън тези споделени способи на живот и полезности, връзките сред тези градове-държави били нищожни. Дори най-хубавите образци били краткотрайни или доста хлабави в определението си за „ принадлежност “. Нямало същинска поредност, защото всеки полис се управлявал по друг метод. Някои полиси приели демократичната система, произхождаща от Атина. А други пък приели по-традиционни форми на ръководство като олигархия, аристокрация и робия.

Често това, което щяло да се случи в Гърция, било дисбаланс на силите. Някои градове-държави поели по-съществено въздействие и доминирали в прилежащите, малко по-слаби, градове-държави. Единството сред градовете-държави нормално било резултат от идна война или спор, като персийските войни да вземем за пример сред 492-449 година прочие н. е.

Гърция е полуостров, който по-късно става нация през елинистичния интервал след гибелта на Александър Велики . На него се приписва разпространяването на гръцкия език, изкуство, просвета и градско обмисляне, което постепенно води до по-обединена нация.

9. Божествената обич към цвета

Погрешното разбиране за гърците и цвета произлиза от техните скулптури и впечатляващи здания като Партенона, храма на Зевс и доста други гръцки храмове, показани като структури без цвят.

Древните гърци са имали афинитет към мрамора, постоянно първият им избор на материал за всеки строителен план. Емблематични здания, които към момента стоят през днешния ден, като Партенона, са издигнати благодарение на пентелийски мрамор. Повечето храмове и скулптури са включвали примес от мрамор, варовик, дялана зидария, локален камък и дърво.

Нашите знания за цветовете, показани върху гръцките скулптури и здания, са били неправилни в продължение на епохи. Вярвахме, че всичко, което гърците са създали, е архитектурно и дизайнерско знамение, като всичко е построено най-вече от чист бял мрамор. Имаше предрешение, че античните гърци са пренебрегвали цвета и в този момент сме наясно, че това не е по този начин. Не единствено техните скулптури били боядисвани, само че и техните здания са имали цветни детайли, разпръснати на всички места. Древните гърци са обичали ярки цветове, по-специално лилаво, алено, жълто и бяло. Важно е обаче да се означи, че техните класификации на тези цветове се разграничават от нашите през днешния ден.

8. Спартанците – 10 неправилни схващания за Древна Гърция

Много бъркаме за спартанците. Разбираемо е, като се има поради всичко, което ни се споделя и демонстрира за митичните воини на Древна Гърция, които се биели с атинската войска. Въпреки това, огромна част от аргументите, заради които бъркаме толкоз доста за спартанците, е заради това какъв брой малко в действителност знаем за тях.

Сбъркали сме някои основни неща за тези именити воини, които са потвърдени. Като начало, Спарта не било името на древногръцкия град-държава. Вместо това спартанците са живели в Лакедемон. По време на Пелопонеската война, от 431-404 година прочие н. е., воинското общество на Спарта се разраства, поемайки съперническия град-държава Атина. Тяхната просвета била съсредоточена върху военната работа от ранна възраст и лоялността към страната.

Още от седемгодишна възраст спартанските момчета започвали образование, спонсорирано от страната. Те били научени на концепцията да бъдат спартанци, което означавало схващане на дълг към тяхното положение, устойчивост и дисциплинираност. Всеки здрав мъж ставал спартански боец.

Може би най-голямата неправилна визия за спартанците е връзката им с останалата част от Гърция. Въпреки че обединяването на Гърция било постепенно, спартанците не били първенци на гръцката идея, колкото ни караха да имаме вяра. Те избрали да не се причислят към напълно гръцкия съюз, водещ до Гръцко-персийската война, заради техните антидемократични възгледи. Макар че те били смели воини, които в последна сметка се сражавали дружно с гърците, те не били безпогрешните герои, за които се показват.

Ужасяващи обстоятелства за античните Спартанци – Топ 10 ранглиста

7. Педерастичното попечителство в Древна Гърция

В Древна Гърция е имало нормална процедура млади гръцки момчета да поемат чиракуване с по-възрастни мъже. Това не било единствено в Атина, само че и в цяла Древна Гърция и даже включвало спартанци. Това било тяхната версия на формалното обучение. Младите момчета трябвало да практикуват чиракуване, с цел да напреднат в гръцкото общество.

Имало правила за взаимоотношенията сред наставник и неговия наставляван. Като за начало, това продължавало единствено до момента в който наставляваният не пуснел брада. Второ, менторът бил преобладаващ. Основата на тези менторства било да просветят младежите за всички аспекти на света, които от време на време включвали секс. Връзката на гърците със секса не била толкоз обвързвана с обич, колкото с сласт, предпочитание или афродизия.

Наставляваният бил считан за eromenos, въздържан сътрудник в хомосексуалните връзки. Наставникът щял да дефинира по кое време eromenos е подготвен да се интегрира в гръцкото общество като възрастен. Ако възрастният се въздържал от полови връзки с младото момче, това означавало, че момчето е готово. Въпреки това, в случай че наставникът продължавал да се ангажира полово с eromenos, от тях се очаквало да се съобразят от почитание и признателност. Това било нормална процедура в Древна Гърция, макар че разпоредбите варирали от полис до полис.

Докато мнозина през днешния ден го считат за корист с власт, античният свят не го е разглеждал по същия метод. Вместо това, това било единствено част от израстването на момчетата. Сексът се третирал друго в гръцкия свят. Така че въпреки някои аспекти на педерастията да не се регистрират, това към момента е постоянно срещано събитие на времето.

6. Технологичните достижения са незадоволително показани – 10 неправилни схващания за Древна Гърция

Има доста неща, за които би трябвало да благодарим на античните гърци, за които наподобява в никакъв случай не се помни от актуалния свят. Когато мислим за Древна Гърция, се сещаме за боговете, войните, спартанците и невероятните структури, които са построили. Въпреки това, макар че всички тези неща заслужават внимание, техните софтуерни достижения са изцяло незадоволително показани и постоянно изцяло подценени.

Древна Гърция е била изпълнена с едни от най-великите мозъци, които светът в миналото е познавал. От Платон до Архимед, ежедневните предмети, които имаме през днешния ден, като будилници, автоматизирани порти, централно отопление и душове, могат да бъдат проследени до тези велики мозъци, по един или различен метод. Известни образци за някои гръцки софтуерни достижения включват основаният от Платон будилник и Архимед с първото парно оръдие. На античните гърци се приписва и основаването на фарове, като първият е в Александрия, както и часовникови кули, метеорологични станции, водни мелници и други

5. Запалването на олимпийския факел не било гръцка концепция

Съвременните интернационалните олимпийски игри започнаха през 1896 година в Атина, което беше уместно, като се има поради, че към този момент се организираха там от повече от половин хилядолетие. Като се има поради дългата история на игрите, ние постоянно сме вярвали, че запалването на олимпийския огън е антична традиция. Но не е било по този начин.

Историята на щафетата на олимпийския огън в действителност датира от Берлин през 1936 година Д-р Карл Дием е въодушевен от писанията на Плутарх и древногръцките рисунки за основаването на олимпийския огън, което се трансформира в традиция. Той е умислен и заплатен от нацистка Германия единствено три години преди началото на Втората международна война. Проектът е управителен от нацисткия агитационен занаятчия Йозеф Гьобелс.

По време на Втората международна война не се организират олимпийски игри. Когато започнаха още веднъж през 1948 година, олимпийският огън се завърна, само че имаше ново обръщение: обръщение за мир. Прокарано е през опустошена Европа от антична Олимпия до Лондон. Първият факлоносец почнал щафетата, като поставил ръцете си, свалил армейската си униформа и поел пламтящия скиптър на първия стадий от пътуването си.

4. Троянската война

Има доста диспути към Троянската война. Повечето хора знаят всичко за тази война, която изправила античните гърци против хората на Троя в Западна Анадола. Ние сме наясно с известния троянски кон, подарен на жителите на Троя като машинация, с цел да вкарат гръцките бойци от вътрешната страна на градските стени. Оттам гръцките бойци унищожават града, убиват мъжете и лишават дамите му. Има единствено един проблем: не сме сигурни дали нещо от това в действителност се е случило.

Дълго време тази история не беше третирана като мит или легенда, а като факт. Истината по въпроса е, че нямаме доказателства, които да поддържат съществуването на Троянската война, дървения кон или съвсем нещо общо с тази именита история. Знаем единствено за легендата, тъй като се отбелязва в древногръцки пиеси и текстове като Одисея на Омир и Илиада. В последна сметка тя си проправи път към литературата от римляните, като Енеида на Вергилий.

Докато руините на Троя съществуват в Анадола, дебатът дали това е същият град в текста на Омир продължава, дружно с полемиката дали въобще е имало война по начало.

3. Леонидас I и 300-те – 10 неправилни схващания за Древна Гърция

Повечето хора научиха за Леонидас I и 300-те боеца от кино лентата на Зак Снайдер, 300 от 2006 година Филмът (и графичният разказ, на който е базиран), не е изненадващо, че не е изцяло прецизен в разказването на борбата при Термопилите през 480 година пр.н.е. в персийските войни.

Легендата гласи, че Леонидас I и 300 спартанци сами са удържали армията на персийския цар Ксеркс I. Истината обаче е по-нюансирана, защото прибавя повече подтекст към това по какъв начин са стигнали до там, какъв брой правилни са били числата и, несъмнено, цялото това нещо „ спартанците се биеха сами “.

Когато стартират гръко-персийските войни, персийският цар Ксеркс I изпраща голяма войска, която се прави оценка на сред 70 000 и 300 000 мъже, с цел да настъпи от юг. Леонидас I имал надалеч по-малка войска от единствено 6000 до 7000 бойци, които го последвали в борбата. Неговата войска се състояла от гръцки бойци от разнообразни градове-държави и несъмнено от неговите 300 спартанци. Далеч по-малката войска задържала персите в продължение на три дни, до момента в който измяната дало преимущество на Ксеркс.

Ефиалт, жител на Гърция, предал страната си и армията, като разказал на Ксеркс за пътя към Термопилите. Той даже повел част от персийската войска по пътеката. Персите унищожават част от гръцката войска, принуждавайки се да правят отстъпка. Въпреки това Леонидас I, 300 от неговите бодигардове, няколко илота и 1100 бойци остават и не престават да се бият. Оттеглянето би се противопоставило на спартанските закони и традиции.

Детайлите на борбата в никакъв случай не са били изцяло съгласувани. Повечето имат вяра, че Леонидас и неговата войска са се борили самоуверено, само че в последна сметка са посрещнали края си в ръцете на доста по-голямо персийско настъпление. Някои обаче считат, че е имало оживели и даже считат, че Леонидас е бил един от тях. За страдание, няма дефинитивно доказателство за нито една от двете теории.

2. Изгарянето на Александрийската библиотека

Александрийската библиотека е един от най-известните образци на Древна Гърция за нейното въздействие и мощ в античния свят. Александрийската библиотека била център за учени от цялостен ​​​​свят, които се стремяли да прегледат книгите и свитъците на античните цивилизации.

Когато Александър Велики умира през 323 година прочие н. е., знанията, които той е придобил по време на живота си да превзема и изследва света, оцеляват. Това стимулира придвижване за опазване на знанието и шерването му в доста по-голям мащаб от практикуваното преди. Създаването на библиотеката е управлявано от Деметрий от Фалерон, компрометиран атински политик, който става консултант на цар Птолемей I Сотер.

Към 283 година прочие н. е. библиотеката е приключена. Оценките варират от 200 000 до близо милион истински текстове, събрани от цялостен ​​свят и съхранявани в този център на знанието до неговото заличаване през 48 година пр.н.е.

Точната причина за изгарянето на Александрийската библиотека постоянно е причислявана от мюсюлманска войска. Но в действителност това било просто инцидентна жертва на войната. Когато Юлий Цезар се присъединил в египетската революция сред Клеопатра и нейния брат Птолемей XIII, той застанал на страната на Клеопатра. Той обаче бил обсаден в огромното пристанище от Птолемей и неговите войски. Цезар виждал единствено един излаз: взривяване на вражеските сили. По този метод Цезар и хората му унищожили елементи от пристанището и провокирали пожар, който се популяризирал и в последна сметка погълнал Александрийската библиотека и нейните стотици хиляди антични текстове, съвсем всички от които в този момент са изчезнали вечно.

1. Разклатената, ненапълно невдъхновената история на демокрацията

На античните гърци постоянно се приписва раждането на демокрацията. В прочут смисъл това е правилно. Въпреки това, нашето усещане за това по какъв начин наподобява гръцката народна власт наподобява популяризира нещо, което не било толкоз впечатляващо като демокрациите, които познаваме през днешния ден.

Демокрацията стартира в Гърция, когато атинският основен архонт Клистен вкарва новата система, известна като демократия, на народа на Гърция през 507 година пр.н.е. Думата демократия произлиза от комбинацията от demos, което значи „ народ “ и Kratos, което значи „ власт “.

Целта на тази нова система на „ ръководство от хората “ била да сътвори повече мир и непоклатимост. Да има система, при която непопулярно държавно управление е гласувано, а не отстранено посредством въстание или гражданска война.

Въпреки това, тяхната народна власт не била за хвалба. Да, това било първото по рода си и щяло да стане по-приобщаващо и представително за всички хора в бъдеще. Все отново в Древна Гърция това представлявало единствено определен сегмент от популацията. За жители в Атина се считали единствено свободни мъже. Това означавало, че дамите нямали посланичество и не били гласоподаватели или дейни в политическата система.

Начинът, по който функционирало древногръцкото държавно управление, също е нещо, което постоянно забравяме. Всяка година се избирали 500 имена от всички атински жители. Тези 500 души щели да служат на държавното управление си една година. Те били законодатели и изработвали закони, за които щяло да гласоподава цялото атинско население. Това означавало, че тяхната народна власт е директна народна власт. Повечето модерни демокрации са представителни демокрации.

Въпреки всички похвали, които даваме на античните гърци за тяхното основаване на демокрацията, ние постоянно подценяваме личните им дефекти в тяхното лично основаване. Въпреки че са били нужни епохи, с цел да се поправят тези дефекти, някои към момента се борят и до през днешния ден.