Нещата, които правят един мъж полезен баща
1. Действа в естетика и единодушие с майката. Взема решенията по отношение на децата, а и всички други взаимно. Това не значи, че не би трябвало да има лично мнение по избрана тематика или че би трябвало непременно да постанова само своето. Не е нужно и да се съгласява покорно с всяко непознато предписание, както и да взима прибързани решения. Най-добре в сложни обстановки първо да се изчака, да се откри прочувствено равновесие сред възрастните и децата и едвам по-късно да се пристъпи към взимане на решение.
2. Установява здравословни граници. Негова е задачата да дефинира кое е допустимо и кое не, кое да се направи в даден миг, и кое да се отсрочи. Децата би трябвало да научат точно от бащата, че всеки в фамилията има права и отговорности, че съществуват правила на взаимоотношения, които са годни вкъщи и други, които се отнасят за обществото.
Децата не трябва да възприемат използването на правила като ограничение на свободата, а като належащо изискване, което ще ги научи по какъв начин да я употребяват и по какъв начин да развият личната си самостоятелност.
Налагането на правила има двойна функционалност: от една страна тя възпира, само че е и тласък за развиване.
3. Не смесва слагането на правила с слагането на задания. Децата би трябвало да научат, че разпоредбите са справедливи и се отнасят независимо към всички. Когато се дават разпоредби и се раздават задания, е допустимо детето да прояви непокорство и опозиция. Поради това е доста по-добре да се дефинират справедливи правила, а не кратковременни заръки.
В какъв брой часа да си ляга детето; по какъв начин да се държи на масата; по кое време да си написа домашните; по кое време да се прибере от игра на открито. Тези организационни решения ще улеснят детето и то ще се научи да се преценява с тях. Ако просто получава нареждания от вида: напиши ди домашното; изяж си вечерята; измий си зъбите, то ще има малки врати за отсъпление и в никакъв случай няма да се научи, че има неща, които просто би трябвало да се случат и не подлежат на отсрочване и предоговаряне.
Ясните правила вършат живота на всяко семейство доста по-лесен и комфортен, тъй като е добре проведен.
4. Всеки татко би трябвало да знае по какъв начин да разкрие качествата на своите деца. Монтесори правилата във възпитанието оказват помощ на доста родители да се оправят с възпитанието и развъждането, тъй като сами по себе си основават условия за по-добро преодоляване на нови познания и умения.
Добре проведеният татко може да дефинира равнището на трудност на всяка задача. Колкото повече трудности има по пътя към решаването на една задача, толкоз по-голям е тласъкът на детето да търси решения. Това ще му помогне да израсне убеден и сигурен в уменията си човек. И назад, когато липсват тласъци, процесът на асимилиране на нови познания отслабва, детето не намира метод да изразходи цялата си сила и това може да докара до разнообразни болести, в това число и меланхолия.
5. Татковците би трябвало да описват за своето детство на децата си. От основна помощ за развиването на всяко дете е то да знае историята на своя жанр и корените си. Всеки път, когато не знаете какво да говорите с детето си, можете да започнете да им разказвате за личното си детство и минало, за това по какъв начин е минал денят ви или за историята на фамилията. За децата няма нищо по-добро от това да научат повече за детството на своите родители, за това по какъв начин и къде са живели и какво са правили, когато са били дребни, за приятелите и роднините.
Децата обожават да научават истории за своите баби и дядовци, тъй като и те са част от фамилията. Историята на фамилното потекло, корените на семейството, от къде произлиза и накъде се е разпростряла. Децата нормално с любознание слушат, изключително, когато баща споделя. Радост, тъга, фамилни секрети – всичко оставя своя отпечатък в фамилията и се предава като завещание на децата. Естествено, във всяка фамилна история има и тъмни зони, които са също толкоз значими, колкото всички останали, по тази причина те също би трябвало да бъдат споделени с децата. Тук е и ролята на бащата, чиято задача е тези зони да не се трансфорат в причина за боязън и отчуждение, а в противен случай – да са мост за среща на предишното и бъдещето.
6. Бащите би трябвало да са вдъхновители на своите деца. Всеки татко би трябвало да даде на детето си, без значение от неговия пол и възраст, убеденост и мощ, че то може да се оправи с всяко предизвикателство.
Източник
