— На един кей са кацнали пет чайки. Едната

” — На един пристан са кацнали пет чайки. Едната от тях решила да отлети. Колко чайки са останали на кея?
— Ами… четири.
— Не — отвърна Джоунс. — На кея са си останали пет чайки. Да решиш да отлетиш и в действителност да отлетиш са две радикално разнообразни неща.

Слушай ме в този момент деликатно. Независимо от необятно публикуваното противоположно мнение желанието да сториш нещо не има безусловно никаква изменяща мощ .

Петата чайка може да има желание да отлети, може да е решила да отл

Из “Проницателят ” от Анди Андрюс

Няма да укривам, че „ Проницателят ” е една от обичаните ми книги! Тя е една от тези, които при всяко препрочитане като че ли ти разкриват нова загадка, дават ти нови отговори или те карат да си зададеш нови въпроси.

Представяме ви още някои от мислите, които ни впечатлиха в това превъзходно произведение. Прочетете го. Заслужава си!

“Време е да спреш да разрешаваш на предишното да управлява ориста ти. ”

„ Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова позиция ”.

„ В края на краищата, всеки един от нас се намира или в рецесия, или излиза от рецесия, или се е отправил към следващата рецесия в живота си. Криза ли? Ами това е част от съществуването ни на тази земя. ”

„ Помисли. Всеки желае да е на върха на планината, само че както добре знаеш, там има единствено камъни и е доста студено. На върха на планината нищо не пораства.

Да, гледката е страхотна, само че защо ти е тази панорама? Тя единствено открива пътя по нататък, демонстрира ни идната цел.Но с цел да достигнем тази цел, би трябвало да слезем от планината, да прекосим долината и да стартираме да се изкачваме по идната височина. Но таман в долината, до момента в който постепенно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме  това, което ни разрешава да изкачим идващия връх. ”

„ Когато се научиш да разпознаваш другите „ акценти на обичта, ще ти стане по – елементарно да общуваш с децата си, с приятелите си, с сътрудниците си даже.Да, без значение от възрастта или вида връзка, която имаш с даден човек, би трябвало да помниш, че всеки жив човек – показва обичта си по съответен метод, Как мислиш в случай че можехме да разбираме тези способи по – добре,светът нямаше ли да бъде едно по – щастливо място? ”

„ Запомни: Онова върху, което съсредоточиш мисълта си, стартира да пораства…

Когато се съсредоточиш върху това, от което се нуждаеш, ще установиш, че количеството и размерът на потребностите ти ще стартират да нарастват. Ако се замислиш единствено за тези неща, които нямаш, скоро ще се сетиш за още доста спомагателни неща, които даже си не запомнил, че нямаш и това ще те накара да се почувстваш още по-зле! Ако фиксираш съзнанието си върху мисълта за загуба, е доста евентуално да загубиш… Но мисли, изпълнени с признателност, носят благополучие и задоволство в живота на всеки човек… ”

“Човек може да направи всичко, което изиска. Може да реализира всичко, което пожелае. Нещата не опират до пари. Нито пък до липса на време. Когато би трябвало да постигнеш нещо велико в този живот, нормално това, което ти липсва, е концепция. Времето и парите, приятелю, също са въпрос на позиция. ”

“В тежки времена хората непроменяемо търсят отговор. Понякога той лежи пред очите им, само че те не го виждат, тъй като им липсва вярната позиция. Мнозина от вас са изпитвали това през живота си. Но през днешния ден вие знаете една загадка, която доста други не схващат. Причината в тежки времена да не намираме отговор е, че към този миг отговор не съществува! Когато са обезверени, хората най-силно се нуждаят от нова позиция. Защото тя носи покой. Покоят води до изясненост на мисълта. Ясната мисъл ражда нови хрумвания. А от концепциите разцъфва… отговорът. Нека съзнанието и сърцето ви постоянно остават чисти. Гледната точка може да бъде изгубена толкоз елементарно, едвам бъде намерена… ”

“Тревожността е заболяването на нашето съвремие. Казвам го от персонален опит. Тревожим се за всичко – за здравето (своето и на околните ни), за любовта, за работата, за бъдещето (своето и на децата ни), за последствията от своите и непознатите действия… Сърцата ни са свити, мозъците – парализирани. Звучи ли ви познато? Ако е по този начин, идващите редове ще ви оказват помощ да излезете от тази порочна скица на мислене и да вдишате още веднъж живота с цялостни гърди… ”

“Когато подозренията и страховете ни връхлетят, ние подсъзнателно започваме да пресмятаме разнообразни благоприятни условия. “Това може в действителност да се случи! ”, споделяме си ние, или пък: “Какво ще стане, ако… ” И скоро сме по този начин парализирани от мисълта за приближаващото злощастие, че не можем да продължаваме да живеем – не можем да работим, връзките ни с другите се разпадат. Представили сме си ясно целия път, който води до самоунищожението ни… Това, което би трябвало да направиш, е да победиш неприятната логичност с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от непрекъснатото изчисление на благоприятни условия. Вместо това го насочи към изчисление на степента на възможност нещо да се случи… ”

“Четирийсет % от нещата, за които се тревожиш, няма въобще да се случат… Други трийсет % от нещата, за които се тревожиш, към този момент са се случили. В предишното. А цялата паника на света не може да промени нещо, което към този момент се е случило, нали по този начин?… Около дванайсет % от всичките ни паники са ориентирани към несъществуващи неща, които си фантазираме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е израстък? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм към този момент на петдесет и девет…

Други 10 % са жалките ни дребни паники за това какво мислят другите хора за нас. А ние нищо не можем да създадем по въпроса какво мисли някой различен за нас… Осем % остават за в действителност евентуалните, основателни и смислени паники. Но не забравяй, че множеството от тези същински паники се отнасят за неща, с които човек умерено може да се оправи. Повечето хора губят толкоз време в паники за неща, които в никакъв случай няма да се случат или за неща, които не могат да бъдат следени от никого, че не им остава никаква сила за това, с което в действителност могат да се справят… ”

“Проницателят ” – Анди Андрюс