Всеки българин изхвърля 26 кг храна годишно от домакинството си
В Европейски Съюз общото разхищаване на храна през 2020 г.е било 127 кг на човек, до момента в който в България е 86 кг. Около 55% от питателните боклуци в Европейски Съюз - 70 кг на човек, са разхищения в семействата, а 18% - в индустриалния бранш, до момента в който в България трендовете са противоположни Между 8% и 10% от общите излъчвания парникови газове годишно са разследване на изхвърления хранителен боклук.
, a богатите страни - като тези в Европейски Съюз, способстват доста за казуса. През 2020 година, първата година от пандемията от COVID-19, към 127 кг храна на глава от популацията са били изхвърлени в Европейски Съюз. Домакинствата са основали 55% от питателните боклуци, което съставлява 70 кг на глава от популацията, а останалите 45% са боклуци, генерирани нагоре по веригата за доставка на храни. Поглед към приноса на обособените страни за тази сметка демонстрира оста огромни разлики сред тях. България да вземем за пример отделя 86 кг хранителни боклуци на галва от популацията годишно, а едвам 26 кг от тях идват от семействата, което е над два пъти по-малко в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз, само че пък страна ни е в челната тройна на страните с най-високи загуби на храна в първичното произвеждане - като земелделие и риболовство.
При състояние, че популацията на 27-те страни-членки наброява почти 447.7 млн. души, то общият годишен хранителен боклук единствено на тези страни е към 57 млн тона. Хранителните боклук по света са виновни за сред 8% и 10% от общите излъчвания парникови газове, демонстрират данни на Организация на обединените нации. За да понижат отпечатъка си на планетата, на европейсците ще им се наложи да се изправят пред съществени провокации.
Реклама Проблем с редица фактори
Проучването на статистическия институт на Европейски Съюз демонстрира, че семействата от Стария континент са изхвърляли приблизително 70 кг храна на човек през 2020 година - над половината от всички хранителни боклуци. Пресните плодове и зеленчуци са най-често срещаните типове хранителни боклуци.
Останалите 45% са генерирани в други стадии от веригата за доставки. След семействата се подрежда производството на храни и питиета с 23 кг боклуци на глава от популацията и първичното произвеждане с 14 кг изхвърлена храна на глава от популацията. Не би трябвало да се подценява и резултатът от супермаркети и заведения за хранене, които прибавят 12 кг на човек през 2020 година, или 9% от общия размер боклуци.
. Търговията на дребно и другата дистрибуция на храни губят минимум.
Реклама Хранителните боклуци имат доста публични въздействия. То освен коства на международната стопанска система стотици милиарди долари всяка година и изчерпва ресурсите, само че също по този начин вреди на околната среда и способства за климатичната рецесия. Когато питателните боклуци се изхвърлят на депата, те гният и създават огромни количества метан - още по-мощен парников газ от въглеродния диоксид. Хранителните боклуци съставляват почти девет % от излъчванията на парникови газове в световната хранителна система, които през 2015 година възлизат на общо 17.9 милиарда метрични тона CO2 еквивалент.
Кипър е най-големият производител на хранителни боклуци с близо 400 кг на глава от популацията за 2020 година Втори и трети се подреждат Дания и Гърция с надалеч по-ниските 221 кг и 191 кг годишни боклуци на човек. Тези страни обаче генерират отпадък главно от прозиводствения бранш. Страните с максимален хранителен боклук от домакинска активност с над 100 кг на човек за година са Португалия и Италия.
България - измежду най-слабите замърсители
В България общият размер хранителен боклук за 2020 г на глава от популацията е 86 кг или 32% по-малко от междинното за съюза. Докато в останалите страни семействата създават повече от половината изхвърлена храна, в България този дял се свежда до малко под една трета от общия хранителен боклук (26 кг на глава от населението). Това ни прави - най-малко на хартия, и най-екологичните семейства на територията на Европейски Съюз. В България първичното произвеждане е огромният замърсител с 33 кг боклуци на човек и този индикатор на страната ни е измежду най-високите стойности в границите на 27-те членки на Европейски Съюз. Този параметър включва изхвърлената храна от дейностите на селското стопанство, риболова и аквакултурите. Основна причина за това могат да бъдат недобрите условия за развъждане домашни животни и финансовото положение на бранша в страната.
, a богатите страни - като тези в Европейски Съюз, способстват доста за казуса. През 2020 година, първата година от пандемията от COVID-19, към 127 кг храна на глава от популацията са били изхвърлени в Европейски Съюз. Домакинствата са основали 55% от питателните боклуци, което съставлява 70 кг на глава от популацията, а останалите 45% са боклуци, генерирани нагоре по веригата за доставка на храни. Поглед към приноса на обособените страни за тази сметка демонстрира оста огромни разлики сред тях. България да вземем за пример отделя 86 кг хранителни боклуци на галва от популацията годишно, а едвам 26 кг от тях идват от семействата, което е над два пъти по-малко в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз, само че пък страна ни е в челната тройна на страните с най-високи загуби на храна в първичното произвеждане - като земелделие и риболовство.
При състояние, че популацията на 27-те страни-членки наброява почти 447.7 млн. души, то общият годишен хранителен боклук единствено на тези страни е към 57 млн тона. Хранителните боклук по света са виновни за сред 8% и 10% от общите излъчвания парникови газове, демонстрират данни на Организация на обединените нации. За да понижат отпечатъка си на планетата, на европейсците ще им се наложи да се изправят пред съществени провокации.
Реклама Проблем с редица фактори
Проучването на статистическия институт на Европейски Съюз демонстрира, че семействата от Стария континент са изхвърляли приблизително 70 кг храна на човек през 2020 година - над половината от всички хранителни боклуци. Пресните плодове и зеленчуци са най-често срещаните типове хранителни боклуци.
Останалите 45% са генерирани в други стадии от веригата за доставки. След семействата се подрежда производството на храни и питиета с 23 кг боклуци на глава от популацията и първичното произвеждане с 14 кг изхвърлена храна на глава от популацията. Не би трябвало да се подценява и резултатът от супермаркети и заведения за хранене, които прибавят 12 кг на човек през 2020 година, или 9% от общия размер боклуци.
. Търговията на дребно и другата дистрибуция на храни губят минимум.
Реклама Хранителните боклуци имат доста публични въздействия. То освен коства на международната стопанска система стотици милиарди долари всяка година и изчерпва ресурсите, само че също по този начин вреди на околната среда и способства за климатичната рецесия. Когато питателните боклуци се изхвърлят на депата, те гният и създават огромни количества метан - още по-мощен парников газ от въглеродния диоксид. Хранителните боклуци съставляват почти девет % от излъчванията на парникови газове в световната хранителна система, които през 2015 година възлизат на общо 17.9 милиарда метрични тона CO2 еквивалент.
Кипър е най-големият производител на хранителни боклуци с близо 400 кг на глава от популацията за 2020 година Втори и трети се подреждат Дания и Гърция с надалеч по-ниските 221 кг и 191 кг годишни боклуци на човек. Тези страни обаче генерират отпадък главно от прозиводствения бранш. Страните с максимален хранителен боклук от домакинска активност с над 100 кг на човек за година са Португалия и Италия.
България - измежду най-слабите замърсители
В България общият размер хранителен боклук за 2020 г на глава от популацията е 86 кг или 32% по-малко от междинното за съюза. Докато в останалите страни семействата създават повече от половината изхвърлена храна, в България този дял се свежда до малко под една трета от общия хранителен боклук (26 кг на глава от населението). Това ни прави - най-малко на хартия, и най-екологичните семейства на територията на Европейски Съюз. В България първичното произвеждане е огромният замърсител с 33 кг боклуци на човек и този индикатор на страната ни е измежду най-високите стойности в границите на 27-те членки на Европейски Съюз. Този параметър включва изхвърлената храна от дейностите на селското стопанство, риболова и аквакултурите. Основна причина за това могат да бъдат недобрите условия за развъждане домашни животни и финансовото положение на бранша в страната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ