Общественици искат официална позиция от БАН и НИМХ за климатичните промени и човешката роля
" Климатичната рецесия към този момент е тук. Ние сме във война ", сподели гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис пред депутатите в Народното събрание в понеделник. На фона на тежката гореща вълна и рисковите проявления на климатичната рецесия посланията на политици, институции и специалисти за човешката роля в това и вероятните ограничения са значими. В България обаче те съвсем не се чуват, само че за сметка на това се чуват други послания - зачестяват медийни изявления на представители на научната общественост, които слагат под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях.По този мотив над 25 персони и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, опазването на здравето, образованието, природозащитната активност и други се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН) с гледище да оповестят настоящите си мнения за климатичните промени и ролята на индивида в тях.
" Климатичната рецесия към този момент е тук. Ние сме във война ", сподели гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис пред депутатите в Народното събрание в понеделник. На фона на тежката гореща вълна и рисковите проявления на климатичната рецесия посланията на политици, институции и специалисти за човешката роля в това и вероятните ограничения са значими. В България обаче те съвсем не се чуват, само че за сметка на това се чуват други послания - зачестяват медийни изявления на представители на научната общественост, които слагат под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях.
По този мотив над 25 персони и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, опазването на здравето, образованието, природозащитната активност и други се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН) с гледище да оповестят настоящите си мнения за климатичните промени и ролята на индивида в тях.
Сред подписалите писмото са доктор Александър Симидчиев, пулмолог, народен представител и съучредител на Сдружение " Въздух за здраве ", Магдалена Малеева, тенисист, дълготраен климатичен деятел и съучредител на самодейността за диалози и образования за стабилно бъдеще " Горичка ", Мартин Заимов, финансист и основател на мястото за дизайн, ентусиазъм ин съдействие " Генератор София ", Саша Безуханова, бизнесдама и създател на платформата за стабилно развиване Move.bg, Меглена Антонова, шеф на " Грийнпийс - България ", както и представители на бизнеса и неправителствения бранш.
Според подписалите писмото такива изявления изпращат спорни сигнали към обществеността и не способстват за реализирането на ефикасна национална политика за акомодация към климатичните промени. Последният формален документ на Национален институт по метеорология и хидрология със мнение по тематиката за климатичните промени е от 2010 година
Реклама
В света съществува теоретичен консенсус във връзка с климатичните промени още от 90-те години на предишния век измежду институциите с пълномощия, сходни с тези на Българска академия на науките и Национален институт по метеорология и хидрология. Според последния отчет на 150-200 години е главен фактор за климатичните промени, които в доста огромна степен към този момент са опасност за човешкото благоденствие.
Според IPCC идващите няколко години са сериозни за ограничение на световното стопляне до 1,5 °C и предотвратяването на най-тежките последици от изменението на климата. Не инцидентно последният Конгрес на Световната метеорологична организация, в която Национален институт по метеорология и хидрология съставлява България, одобри проект за интервала 2024-2027, ориентиран точно към акомодация на страните към климатичните промени, рисковото време и дефицита на вода.
В световен мащаб научните институции и техните представители играят значима роля освен при правенето на климатични политики, а и при информирането на жителите и построяването на разговор по тематиката.
В България обаче научната общественост рядко взе участие в правенето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени. Отговорност за това лимитирано присъединяване носят и политиците, и учените. А следствията са за всички нас. Например главните разбори за България на тематика климатични промени през последните години са направени от външни консултанти от Световната банка. А те не са изцяло осведомени със характерните за страната ни проблеми и уязвимости.
Реклама
Друг проблем е неналичието на настояща оценка на риска за другите браншове от стопанската система в подтекста на климатичните промени. Последният разбор на риска е от 2014 година Това пречи на бизнеса да оцени реалистично уязвимостта си към климатичните промени - а това е условие на европейското законодателство. В допълнение, Националната тактика за акомодация към изменението на климата и проект за деяние не са обновени от 2019 година
" Политиките за климата следва да сплотяват представителите на всички основни институции, научни и университетски звена, цивилен организации, медии и други Това ще помогне на България да трансформира провокациите от климатичните промени във опция за българското общество и стопанска система, " сподели Георги Стефанов, самостоятелен специалист по климат и енергетика.
Научната общественост може да измести тази значима тематика от сферата на политическата дискусия към прагматични дейности, основани на научни проучвания, " споделят създателите на писмото.
Свързани публикации Светът има 7 години, с цел да понижи парниковите излъчвания на половина 22 юли 2023, 14:05 Жега в София: климатични промени vs неприятно ръководство 22 юли 2023, 08:01 Подкаст | Жегата е тук, с цел да остане. Какво можем да създадем 21 юли 2023, 11:47 Интервю | Зорница Спасова: Горещите талази са опасност за здравето 21 юли 2023, 08:57 Коментар | Горещият брой на " Капитал " 21 юли 2023, 08:25 40°C e новото 30°C 21 юли 2023, 06:26 Коментар | Виновни ли са климатичните промени за горещата вълна в Европа 19 юли 2023, 09:30 Доклад: Европа се затопля два пъти по-бързо от света - 2.3 °C над прединдустриалното равнище 25 юни 2023, 11:32
" Климатичната рецесия към този момент е тук. Ние сме във война ", сподели гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис пред депутатите в Народното събрание в понеделник. На фона на тежката гореща вълна и рисковите проявления на климатичната рецесия посланията на политици, институции и специалисти за човешката роля в това и вероятните ограничения са значими. В България обаче те съвсем не се чуват, само че за сметка на това се чуват други послания - зачестяват медийни изявления на представители на научната общественост, които слагат под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях.
По този мотив над 25 персони и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, опазването на здравето, образованието, природозащитната активност и други се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН) с гледище да оповестят настоящите си мнения за климатичните промени и ролята на индивида в тях.
Сред подписалите писмото са доктор Александър Симидчиев, пулмолог, народен представител и съучредител на Сдружение " Въздух за здраве ", Магдалена Малеева, тенисист, дълготраен климатичен деятел и съучредител на самодейността за диалози и образования за стабилно бъдеще " Горичка ", Мартин Заимов, финансист и основател на мястото за дизайн, ентусиазъм ин съдействие " Генератор София ", Саша Безуханова, бизнесдама и създател на платформата за стабилно развиване Move.bg, Меглена Антонова, шеф на " Грийнпийс - България ", както и представители на бизнеса и неправителствения бранш.
Според подписалите писмото такива изявления изпращат спорни сигнали към обществеността и не способстват за реализирането на ефикасна национална политика за акомодация към климатичните промени. Последният формален документ на Национален институт по метеорология и хидрология със мнение по тематиката за климатичните промени е от 2010 година
Реклама
В света съществува теоретичен консенсус във връзка с климатичните промени още от 90-те години на предишния век измежду институциите с пълномощия, сходни с тези на Българска академия на науките и Национален институт по метеорология и хидрология. Според последния отчет на 150-200 години е главен фактор за климатичните промени, които в доста огромна степен към този момент са опасност за човешкото благоденствие.
Според IPCC идващите няколко години са сериозни за ограничение на световното стопляне до 1,5 °C и предотвратяването на най-тежките последици от изменението на климата. Не инцидентно последният Конгрес на Световната метеорологична организация, в която Национален институт по метеорология и хидрология съставлява България, одобри проект за интервала 2024-2027, ориентиран точно към акомодация на страните към климатичните промени, рисковото време и дефицита на вода.
В световен мащаб научните институции и техните представители играят значима роля освен при правенето на климатични политики, а и при информирането на жителите и построяването на разговор по тематиката.
В България обаче научната общественост рядко взе участие в правенето на национални политики и стратегически документи за адресиране на климатичните промени. Отговорност за това лимитирано присъединяване носят и политиците, и учените. А следствията са за всички нас. Например главните разбори за България на тематика климатични промени през последните години са направени от външни консултанти от Световната банка. А те не са изцяло осведомени със характерните за страната ни проблеми и уязвимости.
Реклама
Друг проблем е неналичието на настояща оценка на риска за другите браншове от стопанската система в подтекста на климатичните промени. Последният разбор на риска е от 2014 година Това пречи на бизнеса да оцени реалистично уязвимостта си към климатичните промени - а това е условие на европейското законодателство. В допълнение, Националната тактика за акомодация към изменението на климата и проект за деяние не са обновени от 2019 година
" Политиките за климата следва да сплотяват представителите на всички основни институции, научни и университетски звена, цивилен организации, медии и други Това ще помогне на България да трансформира провокациите от климатичните промени във опция за българското общество и стопанска система, " сподели Георги Стефанов, самостоятелен специалист по климат и енергетика.
Научната общественост може да измести тази значима тематика от сферата на политическата дискусия към прагматични дейности, основани на научни проучвания, " споделят създателите на писмото.
Свързани публикации Светът има 7 години, с цел да понижи парниковите излъчвания на половина 22 юли 2023, 14:05 Жега в София: климатични промени vs неприятно ръководство 22 юли 2023, 08:01 Подкаст | Жегата е тук, с цел да остане. Какво можем да създадем 21 юли 2023, 11:47 Интервю | Зорница Спасова: Горещите талази са опасност за здравето 21 юли 2023, 08:57 Коментар | Горещият брой на " Капитал " 21 юли 2023, 08:25 40°C e новото 30°C 21 юли 2023, 06:26 Коментар | Виновни ли са климатичните промени за горещата вълна в Европа 19 юли 2023, 09:30 Доклад: Европа се затопля два пъти по-бързо от света - 2.3 °C над прединдустриалното равнище 25 юни 2023, 11:32
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ