Светът има 7 години, за да намали парниковите емисии наполовина
Целта за ограничение на стоплянето до 1.5°C най-вероятно ще бъде подмината скоро. Човечеството би трябвало бързо и внезапно да се откаже от изкопаемите горива и да декарбонизира всички браншове, с цел да избегне неприятния сюжет. Дори по този начин задържането на температурите няма да е допустимо без технологии за добиване на CO2 от атмосферата.
Мрачно и обезпокоително четиво, със слаб лъч вяра. Така може да се опише в резюме оповестеният в края на март 2023 година отчет на водещия международен теоретичен орган за климата - Междуправителствената група на Организация на обединените нации по изменението на климата (IPCC).
Целта за ограничение на стоплянето до 1.5°C най-вероятно ще бъде подмината скоро. Човечеството би трябвало бързо и внезапно да се откаже от изкопаемите горива и да декарбонизира всички браншове, с цел да избегне неприятния сюжет. Дори по този начин задържането на температурите няма да е допустимо без технологии за добиване на CO2 от атмосферата.
Мрачно и обезпокоително четиво, със слаб лъч вяра. Така може да се опише в резюме оповестеният в края на март 2023 година отчет на водещия международен теоретичен орган за климата - Междуправителствената група на Организация на обединените нации по изменението на климата (IPCC).
Документът обобщава близо 8000 страници научна прозаичност и проучвания на съвсем 800 учени в разнообразни дисциплини, оценени и от специалистите на IPCC в последните шест години. Накратко: този отчет дава най-изчерпателната и най-хубавата научна оценка на климатичните промени, която може да бъде дадена въобще. И тъкмо по тази причина тя е толкоз притеснителна.
Прогнозите разказват към този момент тежки последствия от възходящите излъчвания на парникови газове - опасност от заличаване на домове, загуба на занаят, разпад на общности. И все по-необратими опасности, в случай че човечеството не успее да промени курса. И то толкоз скоро, че периодите наподобяват съвсем невъзможни - съгласно отчета светът има единствено 7 години, с цел да понижи излъчванията на половина. А заветната цел от Парижкото съглашение за ограничение на стоплянето до 1.5°C над прединдустриалните равнища най-вероятно ще бъде подмината, и то скоро.
Реклама
Но също по този начин е и факт, че в никакъв случай не сме имали повече информация за сериозността на обстановката и за това какво би трябвало да се направи, с цел да се понижат рисковете. Няма извинения за бездействието. Още повече че отчетът въпреки всичко показва, че има налични и даже рентабилни дейности, които могат да бъдат подхванати в този момент за понижаване на излъчванията, тъй че да си осигурим безвредно и годно за първокласен живот бъдеще.
Ето и девет основни извода от него.
1. Промените в климата са невиждани в новата човешка история
Докладът не оставя място за подозрение, че световното стопляне е породено от хората. Повишението на световната температура към този момент надминава 1.1 градуса по Целзий и това се отразява във всеки район на света. Промените са невиждани за последните епохи, даже хилядолетия - от повишаване на морското ниво и топенето на леда до горещи талази и рискови феномени - суша, пожари, порои, стихии. Всеки спомагателен половин градус ще усили мащаба и честотата им. А огромният риск е да се подминат рискови повратни точки в климатичната система, които провокират самоусилващо се световно стопляне. То може да докара до цялостно размразяване на ледове или солидно измиране на гори.
2. Последиците са по-масови и по-тежки от предстоящото
Едно от най-тревожните изводи е, че неподходящите въздействия към този момент са по-мащабни и по-екстремни от предстоящото. Половината от международното население усеща дефицит на вода най-малко един месец годишно. По-високите температури разрешават разпространяването на заболявания като малария и лаймска болест. Селскостопанската продуктивност се забавя в междинните и ниските географски ширини, а в Африка се е свила с една трета от 60-те години насам. Дори заветните 1.5 градуса растеж на температурите не са безвредни за всички - това равнище значи съвсем 1 милиарда души да се борят с продължителен недостиг на вода, топлинен стрес и опустиняване.
Реклама 3. Мерките за адаптиране работят, само че трябват повече пари и мащаб
Според IPCC потвърдени и елементарно налични решения за адаптиране към климатичните промени демонстрират доста добър резултат и могат да изградят резистентност. Поне 170 страни към този момент работят по такива политики, само че множеството още не са в осъществяване. Мерките са най-вече дребни и реактивни, а множеството се концентрират върху краткосрочните опасности. Основната причина за това е лимитираното финансиране. Според IPCC единствено разрастващите се страни ще се нуждаят от 127 милиарда $ годишно до 2030 година и 295 милиарда $ годишно до 2050 година за акомодация, а в този момент събираните бюджети са към момента доста надалеч от тези равнища.
4. Вече има райони и общности, които не могат да се приспособяват
Не на всички места ограниченията за акомодация работят. При над 1.5 градуса стопляне да вземем за пример районите, в които водоснабдяването зависи от снеговалежите и топенето на ледниците, ще изпитват дефицит, към който просто не могат да се приспособяват. При два градуса рискът от неуспех на реколтата от царевица във значими за културата райони ще нарасне фрапантно. А при над 3°C летните жеги ще застрашат здравето на хората в елементи от Южна Европа.
Нужни са незабавни дейности и финансиране за справяне с климатичните загуби и вреди. На COP27 страните направиха значима крачка и се споразумяха да договорят специфичен фонд за това. Но той още е надалеч от действителност.
5. Емисиите би трябвало да доближат пик преди 2025 година, с цел да има късмет за задачата от 1.5 градуса
Има над 50% късмет повишението на световната температура да надмине 1.5 градуса най-късно до 2040 година При сюжет с високи излъчвания това ще стане още преди 2037 година А някои прогнози сочат, че то ще е реалност още в края на това десетилетие. Лошата вест е, че при въглеродно натоварен сюжет растежът може да стигне диапазон 3.3 - 5.7 градуса до края на века. За съпоставяне - последно такива световни температури е имало преди повече от 3 млн. години, когато хора не са съществували.
Мрачно и обезпокоително четиво, със слаб лъч вяра. Така може да се опише в резюме оповестеният в края на март 2023 година отчет на водещия международен теоретичен орган за климата - Междуправителствената група на Организация на обединените нации по изменението на климата (IPCC).
Целта за ограничение на стоплянето до 1.5°C най-вероятно ще бъде подмината скоро. Човечеството би трябвало бързо и внезапно да се откаже от изкопаемите горива и да декарбонизира всички браншове, с цел да избегне неприятния сюжет. Дори по този начин задържането на температурите няма да е допустимо без технологии за добиване на CO2 от атмосферата.
Мрачно и обезпокоително четиво, със слаб лъч вяра. Така може да се опише в резюме оповестеният в края на март 2023 година отчет на водещия международен теоретичен орган за климата - Междуправителствената група на Организация на обединените нации по изменението на климата (IPCC).
Документът обобщава близо 8000 страници научна прозаичност и проучвания на съвсем 800 учени в разнообразни дисциплини, оценени и от специалистите на IPCC в последните шест години. Накратко: този отчет дава най-изчерпателната и най-хубавата научна оценка на климатичните промени, която може да бъде дадена въобще. И тъкмо по тази причина тя е толкоз притеснителна.
Прогнозите разказват към този момент тежки последствия от възходящите излъчвания на парникови газове - опасност от заличаване на домове, загуба на занаят, разпад на общности. И все по-необратими опасности, в случай че човечеството не успее да промени курса. И то толкоз скоро, че периодите наподобяват съвсем невъзможни - съгласно отчета светът има единствено 7 години, с цел да понижи излъчванията на половина. А заветната цел от Парижкото съглашение за ограничение на стоплянето до 1.5°C над прединдустриалните равнища най-вероятно ще бъде подмината, и то скоро.
Реклама
Но също по този начин е и факт, че в никакъв случай не сме имали повече информация за сериозността на обстановката и за това какво би трябвало да се направи, с цел да се понижат рисковете. Няма извинения за бездействието. Още повече че отчетът въпреки всичко показва, че има налични и даже рентабилни дейности, които могат да бъдат подхванати в този момент за понижаване на излъчванията, тъй че да си осигурим безвредно и годно за първокласен живот бъдеще.
Ето и девет основни извода от него.
1. Промените в климата са невиждани в новата човешка история
Докладът не оставя място за подозрение, че световното стопляне е породено от хората. Повишението на световната температура към този момент надминава 1.1 градуса по Целзий и това се отразява във всеки район на света. Промените са невиждани за последните епохи, даже хилядолетия - от повишаване на морското ниво и топенето на леда до горещи талази и рискови феномени - суша, пожари, порои, стихии. Всеки спомагателен половин градус ще усили мащаба и честотата им. А огромният риск е да се подминат рискови повратни точки в климатичната система, които провокират самоусилващо се световно стопляне. То може да докара до цялостно размразяване на ледове или солидно измиране на гори.
2. Последиците са по-масови и по-тежки от предстоящото
Едно от най-тревожните изводи е, че неподходящите въздействия към този момент са по-мащабни и по-екстремни от предстоящото. Половината от международното население усеща дефицит на вода най-малко един месец годишно. По-високите температури разрешават разпространяването на заболявания като малария и лаймска болест. Селскостопанската продуктивност се забавя в междинните и ниските географски ширини, а в Африка се е свила с една трета от 60-те години насам. Дори заветните 1.5 градуса растеж на температурите не са безвредни за всички - това равнище значи съвсем 1 милиарда души да се борят с продължителен недостиг на вода, топлинен стрес и опустиняване.
Реклама 3. Мерките за адаптиране работят, само че трябват повече пари и мащаб
Според IPCC потвърдени и елементарно налични решения за адаптиране към климатичните промени демонстрират доста добър резултат и могат да изградят резистентност. Поне 170 страни към този момент работят по такива политики, само че множеството още не са в осъществяване. Мерките са най-вече дребни и реактивни, а множеството се концентрират върху краткосрочните опасности. Основната причина за това е лимитираното финансиране. Според IPCC единствено разрастващите се страни ще се нуждаят от 127 милиарда $ годишно до 2030 година и 295 милиарда $ годишно до 2050 година за акомодация, а в този момент събираните бюджети са към момента доста надалеч от тези равнища.
4. Вече има райони и общности, които не могат да се приспособяват
Не на всички места ограниченията за акомодация работят. При над 1.5 градуса стопляне да вземем за пример районите, в които водоснабдяването зависи от снеговалежите и топенето на ледниците, ще изпитват дефицит, към който просто не могат да се приспособяват. При два градуса рискът от неуспех на реколтата от царевица във значими за културата райони ще нарасне фрапантно. А при над 3°C летните жеги ще застрашат здравето на хората в елементи от Южна Европа.
Нужни са незабавни дейности и финансиране за справяне с климатичните загуби и вреди. На COP27 страните направиха значима крачка и се споразумяха да договорят специфичен фонд за това. Но той още е надалеч от действителност.
5. Емисиите би трябвало да доближат пик преди 2025 година, с цел да има късмет за задачата от 1.5 градуса
Има над 50% късмет повишението на световната температура да надмине 1.5 градуса най-късно до 2040 година При сюжет с високи излъчвания това ще стане още преди 2037 година А някои прогнози сочат, че то ще е реалност още в края на това десетилетие. Лошата вест е, че при въглеродно натоварен сюжет растежът може да стигне диапазон 3.3 - 5.7 градуса до края на века. За съпоставяне - последно такива световни температури е имало преди повече от 3 млн. години, когато хора не са съществували.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ