Мариуш Шчигел, писател: Обществото винаги иска лесни отговори
Шчигел е ексцентрична обществена фигура в Полша – безбожник в една ревниво католическа страна, публицист на свободна процедура във все по-трудна медийна среда и предан на изследването на непозната просвета в интервал на надигащ се шовинизъм. Въпросната просвета е тази на Чехия.
Преди 17 години той я посещава за първи път и макар че по този начин и в никакъв случай не е живял там за непрекъснато, намира чувството за втори дом. " Имах възприятието, че това е място, което ми е било предопределено. Хората пътешестват, тъй като подсъзнателно търсят мястото, на което ще се усещат по-добре. За мен това място беше Прага ", споделя пред " Дневник " Мариуш Шчигел, също по този начин създател на Института за репортаж във Варшава. Вълнува го чешката " просвета на насладата и тъгата, където смехът има за цел да замаскира трагичната беззащитност ". " В продължение на години единственото място, до което пътувах, беше Чехия. Много хора не ме разбираха. Едва през последните години другари съумяха да ме уговорят да пътешестваме из Азия. " В хода на диалога, Шчигел споделя както " ние, чехите ", по този начин и " ние, поляците ".
След като преди няколко години той гостува, с цел да показа " Готланд " (книга за няколко авторитетни чешки семейства и личности), в този момент той е в България, с цел да показа продължението й - " Направи си парадайс ", фокусирана повече върху сегашното на Чехия. И двете книги са издадени от " Парадокс " и преведени от Милена Милева, и са измежду дребното образци на книжния пазар за книжовен репортаж и литературна публицистика.
Предполагам това, което най-вече ви притегля в Чехия са контрастите с Полша. Но в какво тези две страни се приближават?
Може би в сантимента към комунизма. Всичко друго ми се коства друго и това постоянно проличава в някои дребни елементи. Например, постоянно мога да схвана по кое време зад мен върви поляк или чех – чехите вървят умерено, поляците крачат тежко.
Гледате ли сериозно към този сантимент към предишното?
Сантиментът се дължи на това, че културата на либерализма не даде възприятие на сигурност. В един свят, в който банките са по-силни от страната, хората избират популистите. А те постоянно имат елементарни отговори на всички комплицирани проблеми. Това е типично за доста от страните в нашия район. Човек може да се зачуди за какво свалихме комунизма, след хората още веднъж започнаха да разсъждават по оня комунистически метод....
Всъщност в границите на капитализма, Полша се оправя сносно стопански. Съответно популисткото държавно управление се възползва от този комфорт. Така хората стигат до извода, че няма проблем да има малко сходство на режим, стига то да им подсигурява работа, цялостни магазини, а по-непрестижните специалности да си останат при украинците. За мнозина поляци, това, че други нации правят неприятната работа в обществото, им основава още по-голямо възприятие на предимство. Донякъде книгите ми за Чехия са моят метод леко да предизвиквам тези, които имат сходна самокритика.
Защо макар всички претърпяно, в източноевропейски район по този начин и не станахме по-критични към популистите?
И страните, които не са били комунистически, също са привлечени от популизма. Мисля, че като цяло обществото постоянно желае лесни отговори. Популизмът за мен е главно неуспех на интелектуалците, които не съумяха да предадат концепциите си на елементарния човек. Добре, че не съм интелектуалец, а единствено човек, който разказва същински истории.
Антиправителствата преса се свива на доста места в Източна Европа. Каква е прогнозата ви за бъдещето й в Полша?
Факт е и че при нас тя се свива. " Газета виборча " (бел.авт. където доста от репортажите и пътеписите на Шчигел са оповестени през годините) към този момент не съществува, а той беше доста авторитетен вестник. Тук идва различен проблем – множеството читатели не желаят да заплащат за наличието. Дори сътрудници са ми писали, в случай че може да им пратя избран мой текст, защото не желаят да заплащат абонамент, с цел да го прочетат целия. Нещо повече – молили са ме и за цялостните версии на публикации на други създатели...
Все по-трудно ли е да си публицист в Полша, изключително на фона на политическата обстановка в страната?
Много сътрудници биха споделили " да ", само че аз мисля, че не това е казусът. Медиите доста ясно се разделиха на про и анти-правителствени. Антиправителствените не са чак толкоз застрашени, те са към момента много самостоятелни, макар че властта се пробва да ги репресира посредством разнообразни финансови принадлежности.
Например, беше наложена санкция на най-голямата частна телевизия (TFN), защото е отразила " необективно " отразяване на митинг. Санкцията се равняваше на към 20% от годишната им облага. След половин година я анулираха, само че знакът беше, че това може да се случи и на други, които не отразяват събитията, както властта би желала.
За мен по-големият проблем е в комерсиализирането на журналиста и че той е подтикван да прави повече рекламни планове, защото ще получи повече за рекламна обява, в сравнение с за елементарна. Все повече не се разграничава ролята на журналиста от тази на пиара. Ясно е какво въздействие може да има това върху самостоятелната публицистика.
Преди 17 години той я посещава за първи път и макар че по този начин и в никакъв случай не е живял там за непрекъснато, намира чувството за втори дом. " Имах възприятието, че това е място, което ми е било предопределено. Хората пътешестват, тъй като подсъзнателно търсят мястото, на което ще се усещат по-добре. За мен това място беше Прага ", споделя пред " Дневник " Мариуш Шчигел, също по този начин създател на Института за репортаж във Варшава. Вълнува го чешката " просвета на насладата и тъгата, където смехът има за цел да замаскира трагичната беззащитност ". " В продължение на години единственото място, до което пътувах, беше Чехия. Много хора не ме разбираха. Едва през последните години другари съумяха да ме уговорят да пътешестваме из Азия. " В хода на диалога, Шчигел споделя както " ние, чехите ", по този начин и " ние, поляците ".
След като преди няколко години той гостува, с цел да показа " Готланд " (книга за няколко авторитетни чешки семейства и личности), в този момент той е в България, с цел да показа продължението й - " Направи си парадайс ", фокусирана повече върху сегашното на Чехия. И двете книги са издадени от " Парадокс " и преведени от Милена Милева, и са измежду дребното образци на книжния пазар за книжовен репортаж и литературна публицистика.
Предполагам това, което най-вече ви притегля в Чехия са контрастите с Полша. Но в какво тези две страни се приближават?
Може би в сантимента към комунизма. Всичко друго ми се коства друго и това постоянно проличава в някои дребни елементи. Например, постоянно мога да схвана по кое време зад мен върви поляк или чех – чехите вървят умерено, поляците крачат тежко.
Гледате ли сериозно към този сантимент към предишното?
Сантиментът се дължи на това, че културата на либерализма не даде възприятие на сигурност. В един свят, в който банките са по-силни от страната, хората избират популистите. А те постоянно имат елементарни отговори на всички комплицирани проблеми. Това е типично за доста от страните в нашия район. Човек може да се зачуди за какво свалихме комунизма, след хората още веднъж започнаха да разсъждават по оня комунистически метод....
Всъщност в границите на капитализма, Полша се оправя сносно стопански. Съответно популисткото държавно управление се възползва от този комфорт. Така хората стигат до извода, че няма проблем да има малко сходство на режим, стига то да им подсигурява работа, цялостни магазини, а по-непрестижните специалности да си останат при украинците. За мнозина поляци, това, че други нации правят неприятната работа в обществото, им основава още по-голямо възприятие на предимство. Донякъде книгите ми за Чехия са моят метод леко да предизвиквам тези, които имат сходна самокритика.
Защо макар всички претърпяно, в източноевропейски район по този начин и не станахме по-критични към популистите?
И страните, които не са били комунистически, също са привлечени от популизма. Мисля, че като цяло обществото постоянно желае лесни отговори. Популизмът за мен е главно неуспех на интелектуалците, които не съумяха да предадат концепциите си на елементарния човек. Добре, че не съм интелектуалец, а единствено човек, който разказва същински истории.
Антиправителствата преса се свива на доста места в Източна Европа. Каква е прогнозата ви за бъдещето й в Полша?
Факт е и че при нас тя се свива. " Газета виборча " (бел.авт. където доста от репортажите и пътеписите на Шчигел са оповестени през годините) към този момент не съществува, а той беше доста авторитетен вестник. Тук идва различен проблем – множеството читатели не желаят да заплащат за наличието. Дори сътрудници са ми писали, в случай че може да им пратя избран мой текст, защото не желаят да заплащат абонамент, с цел да го прочетат целия. Нещо повече – молили са ме и за цялостните версии на публикации на други създатели...
Все по-трудно ли е да си публицист в Полша, изключително на фона на политическата обстановка в страната?
Много сътрудници биха споделили " да ", само че аз мисля, че не това е казусът. Медиите доста ясно се разделиха на про и анти-правителствени. Антиправителствените не са чак толкоз застрашени, те са към момента много самостоятелни, макар че властта се пробва да ги репресира посредством разнообразни финансови принадлежности.
Например, беше наложена санкция на най-голямата частна телевизия (TFN), защото е отразила " необективно " отразяване на митинг. Санкцията се равняваше на към 20% от годишната им облага. След половин година я анулираха, само че знакът беше, че това може да се случи и на други, които не отразяват събитията, както властта би желала.
За мен по-големият проблем е в комерсиализирането на журналиста и че той е подтикван да прави повече рекламни планове, защото ще получи повече за рекламна обява, в сравнение с за елементарна. Все повече не се разграничава ролята на журналиста от тази на пиара. Ясно е какво въздействие може да има това върху самостоятелната публицистика.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ