Третият мандат на Си Дзинпин – ясен в Китай, но навън?
Съвсем неотдавна в Китай Си Дзинпин беше определен за трети президентски мандат. И това не е изненада. Още през 2018 година китайската конституция беше изменена точно, с цел да отпадне ограничаването в броя на мандатите, каквото съществуваше към оня миг. Демокрацията в никакъв случай не е била присъща за ръководството на Китай, т.е. неналичието й е била съществена характерност по време на мандатите на Си Дзинпин до момента, по този начин ще бъде и по време на новия мандат, само че това не значи, че нищо не се трансформира. Недемократичните режими не се еднотипни, те не действат по един и същи метод и сигналите, които излъчват към интернационалната общественост, също не са идентични.
Основният извод, който следва да се направи от избирането на Си Дзинпин за трети мандат, е обвързван с събитието, че най-вероятно се случва промяна на самия недемократичен режим в Китай. Досега главната властова конструкция в страната беше комунистическата партия и това няма да се промени (поне не и изведнъж), само че властовите запаси във все по-малка степен ще бъдат съсредоточени в партията и от ден на ден в ръцете на самия Си Дзинпин. Или казано с други думи Китай се ориентира към построяването на повсеместен и изчерпателен властнически режим.
По принцип пазарът в стопанската система върви с народна власт в политиката. В китайски подтекст тази причинност не се следи в своя общоприет вид. Поддържането обаче на вид като този в Китай е доста мъчно и нормално не продължава дълго. Поне до момента огромната азиатска страна изглеждаше като изключение, само че най-вероятно даже там това не би могло да продължава до безспир. Пазарът и частната благосъстоятелност основават такава среда от ползи и връзки, които няма по какъв начин да не рефлектират на политическо равнище. Икономическите благоприятни условия неизбежно водят след себе си политически искания.
Всъщност актуалната съвременна държавност, осъществена посредством концепцията за разделянето на управляващите и основана върху правилата на представителната народна власт, има главната функционалност да направи индивидите и общностите самостоятелни. Чрез гаранции за правата, свързани с живота, свободата и собствеността, тя им обезпечава благоприятни условия за развиване и рационализиране, каквито в предмодерните интервали освен не са съществували, само че биха били и немислими, заради неналичието на нужната институционална рамка, която, що се отнася до тези въпроси, играе основна роля. Институционалната рамка обаче не е статична, тя може да се усъвършенства или да регресира (дори институционална рамка от либерален вид може да регресира). Това зависи най-много от публичните връзки и стремежите за запазване на правата и свободите, които стоят зад нея.
Политическата система на Китай се намираше и към момента продължава да се намира в едно доста характерно положение на непрестанен блян към салда. Хем трябваше да се поддържа и подтиква пазарната стопанска система, тъй като това покачва виталния стандарт на хората, хем обаче тя трябваше да бъде потискана, с цел да може еднопартийното ръководство на страната да е устойчиво и да наподобява трайно. Такава обстановка неизбежно води до появяването на обединения и крила вътре в комунистическата партия (най-общо демократични и праволинейни), които имат разнообразни цели във връзка с държавното ръководство. Упоменатите нагоре салда стават още по-трудни за поддържане и по този начин идва моментът, в който нещо би трябвало да се промени.
Промените са въпрос на политическо решение и единият вид беше обезпечаване на повече плурализъм. Китайската страна обаче избра другия - насърчаване и одобряване на властнически режим. Като, дано още веднъж подчертаем, тази наклонност ясно пролича още през 2018 година Това по всяка възможност значи, че най-малко на едно от равнищата нуждата от комплицирани салда ще бъде избегната. Абсолютно всички депутати (почти 3000 на брой) гласоподаваха за избирането на Си Дзинпин за трети мандат. Това ще рече, че разликите в границите на комунистическата партия на този стадий са преодолени. Остава другото ниво - там, където икономическите благоприятни условия водят до политически искания. Авторитарният режим обаче мощно лимитира опциите за тяхното проявяване - това от една страна, от друга - политическите промени в страната съставляват явен сигнал към икономическите субекти.
Си Дзинпин ще се опита да трансформира личната си персона в поръчител за техните ползи. Или казано с други думи задачата е обстановката в Китай, на политическо равнище, да се резервира такава каквато е, без добавяне на нови характерности (положителни или отрицателни). Ориентирането на властовите запаси от партията към водача персонално цели пресичането на всевъзможни вероятности за плурализъм. Не може обаче да се чака и политически напън върху стопанската система, по-различен и по-силен от този, който и досега е съществувал. Още преди години посредством репресията против Джак Ма, страната сподели на китайските предприемачи какво не би трябвало да вършат. Така демаркационната линия беше заложена и към този момент няма да бъде преначертавана. Част от сигнала към икономическите субекти обаче е и това, че преначертаването доста бързо може да бъде направено, в случай че властта реши това за належащо. За такова деяние няма да е належащо решение, прокарано през механизмите на партията и контрактувано сред обединенията и крилата в нея. То просто ще може да бъде осъществено непосредствено от самия Си Дзинпин.
От доста значително значение са сигналите, които Китай излъчва в своята външна политика. Обикновено колкото
по-авторитарен е един режим, толкоз повече би бил податлив той към крайности във външната политика. Има режими, чиято външна политика се изчерпва с това да съставляват непрекъсната опасност за прилежащите си и за стабилността на системата на интернационалните връзки. Китай обаче няма да влезе тъкмо в този разказ. Външната политика на страната по принцип е мощно икономизирана. Ако тя се откаже от това, би означавало да се откаже от този вид развиване, което й донесе съществени изгоди - стопански напредък, възстановяване на виталния стандарт, високотехнологично произвеждане и така нататък В този смисъл, в кратковременен и средносрочен проект, Китай надали би поел съществени опасности в връзките си със Съединени американски щати и Европейски Съюз, които са в основата на икономическите партньорства.
По-интересно би било какво би донесло трансформирането на китайския режим във външната политика отвън познатото до момента. Дали Китай ще опита да построи своя интернационална мрежа - нещо, което Русия да вземем за пример не съумя да направи. Китайската интензивност в Централна Азия и Близкия изток дава съображение да се чака, че сходни желания и планове не са изключени. Още повече, че това не влиза в несъгласие с икономизираната външна политика на Китай. Когато обаче става дума за китайска външна политика, няма по какъв начин да не стане дума и за Тайван.
Ако стигне до създаване на своя интернационална мрежа, е доста допустимо Китай да опита да я употребява политически в един към този момент надалеч по-изострен и по-краен метод по отношение на Тайван. Както е добре известно, Тайван има извънредно основна роля за високотехнологичната промишленост в международен мащаб, защото е главен производител на чипове и полупроводници. Островът няма значително геополитическо значение, само че геоикономическото му е голямо. Ако хипотетично си представим, че Тайван попадне под китайски надзор, то това би дало опция на Китай да възпроизведе своята вътрешноикономическа обстановка в интернационалната стопанска система. Т.е. както държавното ръководство разполага с благоприятни условия за надзор върху икономическите субекти вътре в страната, да има сходни благоприятни условия и в интернационален проект.
Разбира се, сходно позициониране на Китай не стои като настоящ въпрос. Страната е надалеч от основаването на своя интернационална мрежа (дори и да работи за това), а доближаването с Тайван по непринуден път наподобява немислимо. Употребата на военна мощ против острова, в околните години, би била доста рискова за Китай (най-вече по стопански причини). Усилията на Китай обаче за външнополитическо надграждане по всяка възможност ще стават все по-видими и това е развой, който без подозрение ще съставлява интерес. Кога тъкмо тези старания ще навлязат в своята най-съществена фаза е мъчно да се каже. Факт е обаче, че най-малко няколко страни следят тези китайски стъпки и последователно се приготвят за отговор при положение, че възникне нужда от подобен. Израз на това е AUKUS - съглашение за сигурност в Азиатско-тихоокеанския район сред Австралия, Съединени американски щати и Англия.
Основният извод, който следва да се направи от избирането на Си Дзинпин за трети мандат, е обвързван с събитието, че най-вероятно се случва промяна на самия недемократичен режим в Китай. Досега главната властова конструкция в страната беше комунистическата партия и това няма да се промени (поне не и изведнъж), само че властовите запаси във все по-малка степен ще бъдат съсредоточени в партията и от ден на ден в ръцете на самия Си Дзинпин. Или казано с други думи Китай се ориентира към построяването на повсеместен и изчерпателен властнически режим.
По принцип пазарът в стопанската система върви с народна власт в политиката. В китайски подтекст тази причинност не се следи в своя общоприет вид. Поддържането обаче на вид като този в Китай е доста мъчно и нормално не продължава дълго. Поне до момента огромната азиатска страна изглеждаше като изключение, само че най-вероятно даже там това не би могло да продължава до безспир. Пазарът и частната благосъстоятелност основават такава среда от ползи и връзки, които няма по какъв начин да не рефлектират на политическо равнище. Икономическите благоприятни условия неизбежно водят след себе си политически искания.
Всъщност актуалната съвременна държавност, осъществена посредством концепцията за разделянето на управляващите и основана върху правилата на представителната народна власт, има главната функционалност да направи индивидите и общностите самостоятелни. Чрез гаранции за правата, свързани с живота, свободата и собствеността, тя им обезпечава благоприятни условия за развиване и рационализиране, каквито в предмодерните интервали освен не са съществували, само че биха били и немислими, заради неналичието на нужната институционална рамка, която, що се отнася до тези въпроси, играе основна роля. Институционалната рамка обаче не е статична, тя може да се усъвършенства или да регресира (дори институционална рамка от либерален вид може да регресира). Това зависи най-много от публичните връзки и стремежите за запазване на правата и свободите, които стоят зад нея.
Политическата система на Китай се намираше и към момента продължава да се намира в едно доста характерно положение на непрестанен блян към салда. Хем трябваше да се поддържа и подтиква пазарната стопанска система, тъй като това покачва виталния стандарт на хората, хем обаче тя трябваше да бъде потискана, с цел да може еднопартийното ръководство на страната да е устойчиво и да наподобява трайно. Такава обстановка неизбежно води до появяването на обединения и крила вътре в комунистическата партия (най-общо демократични и праволинейни), които имат разнообразни цели във връзка с държавното ръководство. Упоменатите нагоре салда стават още по-трудни за поддържане и по този начин идва моментът, в който нещо би трябвало да се промени.
Промените са въпрос на политическо решение и единият вид беше обезпечаване на повече плурализъм. Китайската страна обаче избра другия - насърчаване и одобряване на властнически режим. Като, дано още веднъж подчертаем, тази наклонност ясно пролича още през 2018 година Това по всяка възможност значи, че най-малко на едно от равнищата нуждата от комплицирани салда ще бъде избегната. Абсолютно всички депутати (почти 3000 на брой) гласоподаваха за избирането на Си Дзинпин за трети мандат. Това ще рече, че разликите в границите на комунистическата партия на този стадий са преодолени. Остава другото ниво - там, където икономическите благоприятни условия водят до политически искания. Авторитарният режим обаче мощно лимитира опциите за тяхното проявяване - това от една страна, от друга - политическите промени в страната съставляват явен сигнал към икономическите субекти.
Си Дзинпин ще се опита да трансформира личната си персона в поръчител за техните ползи. Или казано с други думи задачата е обстановката в Китай, на политическо равнище, да се резервира такава каквато е, без добавяне на нови характерности (положителни или отрицателни). Ориентирането на властовите запаси от партията към водача персонално цели пресичането на всевъзможни вероятности за плурализъм. Не може обаче да се чака и политически напън върху стопанската система, по-различен и по-силен от този, който и досега е съществувал. Още преди години посредством репресията против Джак Ма, страната сподели на китайските предприемачи какво не би трябвало да вършат. Така демаркационната линия беше заложена и към този момент няма да бъде преначертавана. Част от сигнала към икономическите субекти обаче е и това, че преначертаването доста бързо може да бъде направено, в случай че властта реши това за належащо. За такова деяние няма да е належащо решение, прокарано през механизмите на партията и контрактувано сред обединенията и крилата в нея. То просто ще може да бъде осъществено непосредствено от самия Си Дзинпин.
От доста значително значение са сигналите, които Китай излъчва в своята външна политика. Обикновено колкото
по-авторитарен е един режим, толкоз повече би бил податлив той към крайности във външната политика. Има режими, чиято външна политика се изчерпва с това да съставляват непрекъсната опасност за прилежащите си и за стабилността на системата на интернационалните връзки. Китай обаче няма да влезе тъкмо в този разказ. Външната политика на страната по принцип е мощно икономизирана. Ако тя се откаже от това, би означавало да се откаже от този вид развиване, което й донесе съществени изгоди - стопански напредък, възстановяване на виталния стандарт, високотехнологично произвеждане и така нататък В този смисъл, в кратковременен и средносрочен проект, Китай надали би поел съществени опасности в връзките си със Съединени американски щати и Европейски Съюз, които са в основата на икономическите партньорства.
По-интересно би било какво би донесло трансформирането на китайския режим във външната политика отвън познатото до момента. Дали Китай ще опита да построи своя интернационална мрежа - нещо, което Русия да вземем за пример не съумя да направи. Китайската интензивност в Централна Азия и Близкия изток дава съображение да се чака, че сходни желания и планове не са изключени. Още повече, че това не влиза в несъгласие с икономизираната външна политика на Китай. Когато обаче става дума за китайска външна политика, няма по какъв начин да не стане дума и за Тайван.
Ако стигне до създаване на своя интернационална мрежа, е доста допустимо Китай да опита да я употребява политически в един към този момент надалеч по-изострен и по-краен метод по отношение на Тайван. Както е добре известно, Тайван има извънредно основна роля за високотехнологичната промишленост в международен мащаб, защото е главен производител на чипове и полупроводници. Островът няма значително геополитическо значение, само че геоикономическото му е голямо. Ако хипотетично си представим, че Тайван попадне под китайски надзор, то това би дало опция на Китай да възпроизведе своята вътрешноикономическа обстановка в интернационалната стопанска система. Т.е. както държавното ръководство разполага с благоприятни условия за надзор върху икономическите субекти вътре в страната, да има сходни благоприятни условия и в интернационален проект.
Разбира се, сходно позициониране на Китай не стои като настоящ въпрос. Страната е надалеч от основаването на своя интернационална мрежа (дори и да работи за това), а доближаването с Тайван по непринуден път наподобява немислимо. Употребата на военна мощ против острова, в околните години, би била доста рискова за Китай (най-вече по стопански причини). Усилията на Китай обаче за външнополитическо надграждане по всяка възможност ще стават все по-видими и това е развой, който без подозрение ще съставлява интерес. Кога тъкмо тези старания ще навлязат в своята най-съществена фаза е мъчно да се каже. Факт е обаче, че най-малко няколко страни следят тези китайски стъпки и последователно се приготвят за отговор при положение, че възникне нужда от подобен. Израз на това е AUKUS - съглашение за сигурност в Азиатско-тихоокеанския район сред Австралия, Съединени американски щати и Англия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ