Мъжът ми доведе порасналите си деца от първия брак. Аз и синът ми се изнесохме
Със брачна половинка ми сме дружно от 10 години и имаме дете. Той има деца и от първата си жена: двама сина. Единият е съвсем на 17 години, вторият е на 15. Срещнах брачна половинка ми, когато той към този момент беше разведен, децата живееха с майка си.
Сега обаче някогашната му жена отпътува в чужбина да гледа майка си и остави децата при нас. Съпругът ми, без да се съветва с мен, се съгласи! Основният му мотив беше, че имаме задоволително място в жилището за всички и няма да има проблеми.
Бившата брачна половинка към този момент няма никакви пари и те са напълно на наша прехрана. Уж би трябвало да се върне единствено след няколко месеца, само че това е приблизителна дата, явно всичко ще зависи от здравословното положение на майка й. Никой не посочва съответни дати.
След идването им започнаха финансовите проблеми. Разходите се покачиха доста. Защо в действителност детето ми би трябвало да страда поради това? Катастрофално доста, съвсем целият фамилен бюджет, стартира да отива за храна. Имаме общ бюджет, несъмнено, аз също работя.
Синовете му не пипат нищо у дома, също като татко си. Казва, че не им е до това, имат да пишат домашни. Само леглото си оправят.
Те въобще не поддържат връзка с нашия общ наследник. Те към този момент са огромни, а той е единствено на 7 години. Синът ни постоянно стартира да плаче, тъй като те подвигат звук, викат и цвилят, непрекъснато му ръмжат. Тийнейджърите са хитри, както и огромни манипулатори.
Вярвам, че биха могли да живеят сами в жилището си, само че някогашната брачна половинка споделя, че е невероятно. Ако съседите видят, незабавно ще се оплачат на обществените. Струва ми се, че това са алабализми. Познавайки характера на момчетата, майка им несъмнено се е опасява, че ще разрушат жилището преди идването й.
Вчера отидохме до магазина, синът ми си взе разнообразни сладки неща за 7-8 лв.. Съпругът ми незабавно му сподели да ги показа с братята си. Детето ми се разплака, тъй като не му беше задоволително. Попитах мъжа ми за какво да ги споделя, в случай че самичък си ги е избрал, като стигт единствено за един човек?
Добавих и че откакто е толкоз грижлив баща, дано им купува настрана.
Тогава децата му се ядосаха и споделиха, че сме алчни. Отвърнаг им, че си имат майка, дано тя им купува тогава. Те ми дадоха отговор по доста недодялан метод. Съпругът се намеси и сподели, че никой няма да яде!
Естествено, нямаше да лишава сладкишите от сина си, споделих това на брачна половинка си също по недодялан метод. Скарахме се. Съжрах нещата ни и отидох при майка си с детето ни. Съпругът ми се обажда и „ хленчи “, моли ни да се върнем.
Шокирана съм от цялата тази обстановка и разбирам, че той в този момент „ хленчи “, тъй като го мързи да ги гледа. Никога не готви и не чисти. Майка ми ми споделя да пребивавам при тях към този момент.
А един другар ме поучава, че би трябвало да се върнем, другояче тези „ мекотели ще пуснат корени там “, по този начин и ще си живеят. Е, всичко е допустимо.
Въпреки че синът ми има дял там, те нямат. Апартаментът е общ, в него е вложен майчински капитал, моите пари са 20 %, останалото са инвестиции на брачна половинка ми.
Честно казано не се опасявам от бракоразвод. Охладнях към брачна половинка си. Това може би беше последната капка. Не ми харесва държанието и отношението му.
В всекидневието той също е като дете. Заплатата му е под междинната, в действителност дребна. Няма защо да се апелирам. Да, имаше обич, само че всичко някак се изпари. Той се преставяше за подобен, какъвто не е.
Тази обстановка беше последната капка. незнам какво да върша Какво мислите вие?
